Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3324 от 30.05.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 12533/2023
Вид
Решение № 3324
Подписан
30.05.2025
В сила
30.05.2025
Състав
Свилен Станчев, Елена Андреева, Даниела Генчева Шанова

Цитирани разпоредби

  • чл.428 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.429 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.432 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 ал.2 т.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.437 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.18 ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 3324 гр. София, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Елена Андреева

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Елена Андреева Въззивно гражданско дело № 20231100512533 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.436 от ГПК.

Образувано е по жалба от Н. С. И. срещу отказа за прекратяване на изпълнителното производство по изп.дело № 20238600400785 на ЧСИ В.М., с рег.№ 860 на КЧСИ, с район на действие СГС.

В жалбата се твърди, че обжалваното постановление е незаконосъобразно, доколкото вземанията са погасени по давност още преди образуване на изпълнителното дело. Прави се искане за отмяна на постановения отказ, както и съдът да прекрати изпълнителното производство спрямо жалбоподателката и да вдигне наложените запори.

В срока по чл.436 ал.3 от ГПК е депозирано възражение от взискателя „Топлофикация София“ ЕАД, в което жалбата се оспорва като неоснователна.

Постъпили са и мотиви на ЧСИ за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото жалбоподателката е длъжник в изпълнителното производство и жалбата й е насочена срещу подлежащ на обжалване отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, по аргумент от чл.435 ал.2 т.6 от ГПК /ред. ДВ бр.86 от 2017г./, като същата е подадена в законоустановения срок.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Изп.дело № 20238600400785 на ЧСИ В.М., с рег.№ 860 на КЧСИ, с район на действие СГС е образувано по молба от „Топлофикация София“ ЕАД, с която е представен изпълнителен лист от 11.01.2023г. въз основа на решение № 4146/08.04.2016г. по гр.д.№ 7788/2015г. на СРС. Изпълнителният лист е издаден срещу Н. С. И. и срещу И.М.И., като жалбоподателката е осъдена да заплати на „Топлофикация _София“ ЕАД сумата от 182,38лв., представляваща направени в заповедното производство разноскси, съобразно уважената част от искането и сумата от 345,96лв. – разноски в исковото производство.

1

В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил на ЧСИ, на основание чл.18 ал.1 от ЗЧСИ да определи начина на изпълнението, като със същата молба е предявил претенция за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв., което е прието от ЧСИ с разпореждане от 07.06.2023г.

На 08.06.2023г са изготвени: съобщение по чл.428 ал.1 от ГПК до длъжника Н. И. – л.77, ведно с информация за приетите по делото такси и разноски по ТТРЗЧСИ и юрисконсултско възнаграждение. Изготвено е запорно съобщение за налагане на запор върху пенсията на длъжницата – л.38 и е насрочен опис върху движимите вещи, находящи се в дома й – л.78, направена е справка в НБД Население, при която е установено, че длъжникът И.М.И. е починал – л 30.

С Постановление от 08.06.2023г. е спряно изпълнителното производство по отношение на починалия длъжник, на основание чл.432 ал.3 вр.чл.429 ал.1 т.2 от ГПК – л.

42.

На 28.06.2023г. взискателят е подал молба до ЧСИ за конституиране на наследниците на И.М.И. – л.50.

На 18.07.2023г. е изготвена молба до Агенция по вписванията София за вписване на възбрани върху недвижимите имоти на длъжницата – л.70.

На 18.08.2023г. са изготвени покани за доброволно изпълнение/ПДИ/ - л.100, до наследниците на И.М.И., един от които е жалбоподателката.

На 05.09.2023г. Н. С. И. е подала възражение за погасяване на вземането й по давност – л.91, като възражението е изпратено за становище на взискателя.

С Постановление изх.№ 89239/18.09.2023г. ЧСИ е уведомил длъжницата за произнасянето си с обжалвания отказ за прекратяване на изпълнителното производство.

Съдът, като взе предвид доводите на частната жалбоподателка и при съобразяване на установеното от фактическа страна, с оглед събраните доказателства, счита, че жалбата е неоснователна, по следните съображения:

В разпоредбата на чл.433 ал.1 от ГПК изчерпателно са изброени предпоставките, при наличието на които изпълнителното производство се прекратява с постановление, а именно, когато: т.1 - длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска; т.2 - взискателят е поискал това писмено; т.3 изпълнителният лист бъде обезсилен; т.4 - с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен; т.5 - посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество; т.6 - не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл.83; т.7 - бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440 и т.8 - взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

В случая, жалбоподателката е навела материалноправно правопогасяващо възражение за недължимост на вземането – погасяването му по давност, което не може да бъде съобразявано от съдебния изпълнител и от съда в производството по чл.435 от ГПК, а и е налице издаден изпълнителен лист, за който не се твърди да е обезсилен. Същевременно с това, погасяването на вземането по давност не е сред изчерпателно изброените в разпоредбата на чл.433 ал.1 от ГПК хипотези, при които изпълнителното производство се прекратява, поради което и отказа на ЧСИ В.М. да прекрати производството по 2 изпълнителното дело съдът счита за законосъобразен, а частната жалба се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Н. С. И. срещу отказа за прекратяване на изпълнителното производство по изп.дело № 20238600400785 на ЧСИ В.М., с рег.№ 860 на КЧСИ, с район на действие СГС, обективиран в Постановление .

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.437 ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3