Определение № 469 от 18.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 469 гр. Благоевград, 18.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Е.ия Дончева

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Е.ия Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20251200501248 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от А. Д. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. **, чрез адв. Е. П., служебен адрес: гр. ** против Определение № 1864/13.10.2025 г., постановено по гр.д. № 799/2025 г. по описа на РСБлагоевград, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск.

В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение.

Сочи се, че за да постанови о бжалваното определение, районният съд е приел, че процесното вземане на ищеца представлява публично такова по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 6 ДОПК, поради което възраженията за недължимост на публичното държавно вземане поради настъпване на някой от фактите, визирани в чл. 168 ДОПК, в това число и поради погасяването му поради плащане, е следвало да бъдат направени пред публичния изпълнител. Твърди се, че изложените мотиви са неприложими към настоящия спор, доколкото към датата на образуване на горепосоченото съдебно производство от страна на ищеца вече е била неоснователно заплатена претендираната с исковата молба сума. В този смисъл, наличието на плащане на недължимо вземане, независимо от причината за това, следва да предпоставя възможност за претендиране на нейното връщане, доколкото няма основание да бъде прието обратното, а и доколкото същото ще е в противоречие с всякаква правна и житейска логика.

Посочва се, че районният съд е изложил и мотиви във връзка с приложението на чл. 4б ЗДТ, алтернативно- чл. 128 и сл. ДОПК. Твърди се, че в настоящата хипотеза се претендира връщане на неоснователно заплатена сума, представляваща разноски по образувано наказателно производство от общ характер и в този смисъл не се касае за връщане на недължимо платена държавна такса, поради което разпоредбата на чл. 4б ЗДТ е неприложима. Неприложими били и нормите на чл. 128 ДОПК, доколкото предпоставят възможност за 1 прихващане и възстановяване на друг вид платени суми.

Прави се искане за отмяна на обжалваното определение, като неправилно.

В отговора от ответната страна се излага становище за неоснователност на частната жалба.

Съдът като съобрази материалите по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като са налице всички предпоставки за това.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Производството пред РС- Благоевград е образувано въз основа на искова молба, подадена от А. Д. Я., чрез адв. Е. П., служебен адрес: ** срещу Окръжен съд- Благоевград, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 494,58 лв., представляваща заплатена без основание сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 10.03.2020 г. ищецът е депозирал молба вх.

№ 94-А-18 до Дирекция „Събиране“ към НАП, с която уведомил, че още на 28.05.2015 г. е заплатил дължимото задължение по нохд № 177/2015 г. по описа на ОС- Благоевград. Същевременно, на 17.10.2024 г. във връзка с предстоящо прехвърляне на вещни права, на ищеца била извършена справка за наличие или липса на задължения, от която било установено наличието на образувано изпълнително производство при публичен изпълнител за дължимо публично задължение в размер на 494,58 лв. На 17.10.2024 г. от ищеца било извършено повторно плащане на задължението. Сочи се, че с разпореждане изх. № С240022125-0351991/17.10.2024 г., издадено от НАП, ТД София внесената сума от 494,58 лв. била разпределена, а с разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение от 17.10.2024 г., принудителното изпълнение било прекратено.

Твърди се, че задължението на ищеца, произтичащо от изпълнителен лист, издаден по нохд № 177/2015 г. по описа на ОС- Благоевград, е погасено на 28.05.2015 г., поради което липсва начално основание за получаване на платената сума в общ размер на 494,58 лв., за което е образувано изпълнително дело № 200873091/2020 г. от НАП.

В отговора на исковата молба ответникът е изложил становище за недопустимост на предявения иск.

С обжалваното определение е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск.

В разпоредбата на чл. 162, ал. 2 ДОПК са изброени видовете публични вземания, като изброяването не е изчерпателно. В същата са заложени няколко критерия, които определят вземането като публично такова, като първият критерий е субектът на вземането. В кодекса са посочени държавни и общински вземания и следователно, субект на такова вземане следва и може да бъде само държавата, в лицето на различните държавни органи, институции, включително и органи на Европейския съюз, или община. Вторият критерий е правоотношението, в рамките на което вземането е възникнало. Видно от изброените чл. 162, ал. 2, т. 1-8 ДОПК възможни хипотези е, че става въпрос за правоотношения по упражняване на държавна власт в различните възможни проявления на това упражняване. В рамките на тези правоотношения съответният субект на вземането участва не като 2 равнопоставен с останалите участници, а като носител на властнически правомощия.

Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 6 ДОПК публични са държавните вземания по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ, включително за дължимите по тях обезщетения, глоби и имуществени санкции. Публичните вземания се събират по реда на ДОПК от публичен изпълнител при НАП, ако не е предвидено друго- чл. 163 ДОПК. Нормата на чл.

210 ДОПК указва кои са страните в производството по принудително изпълнение, а чл. 209 ДОПК посочва кои са изпълнителните основания. Разпоредбата на чл. 209, ал. 2, т. 6 ДОПК предвижда, че изпълнителни основания по ДОПК са и влезлите в сила решения, присъди и определения на съдилищата. Изпълняемото право в изпълнителното производство по ДОПК е именно публичното вземане.

Възраженията за недължимост на публично държавно вземане поради плащане, както се твърди в настоящия казус, следва да бъдат заявени пред публичния изпълнител. В случай на отказ на публичния изпълнител за предприемане на действия по смисъла на чл. 225, ал. 1, т. 5 ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват по административен ред пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Решението на административния орган може да се обжалва пред административния съд по постоянния адрес на длъжника.

В настоящия казус е било образувано изпълнително производство при публичен изпълнител при ТД на НАП София, в рамките на което производство ищецът е имал възможност да направи възражение за недължимост на сумите поради плащане, както и да обжалва по предвидения в ДОПК ред действията на публичния изпълнител. След като е налице предвиден в ДОПК специален ред за защита на правата на длъжника срещу незаконосъобразно принудително изпълнение на публично държавно вземане, недопустимо е тези права да се защитават чрез предявяване на иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД- в тази насока Определение № 346/09.05.2013 г. по ч.т.д. № 1566/2013 г. ВКС, II т.о.

Неоснователни са доводите за неприложимост на нормите на ДОПК в настоящия казус, тъй като дължимата сума била заплатена. Доколкото е било образувано изпълнително производство по реда на ДОПК, за същото са приложими правилата на ДОПК. Пропускът на ищеца да обжалва актовете на публичния изпълнител, не може да обоснове допустимост на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Неоснователни са и доводите за неприложимост на разпоредбата на чл. 4б ЗДТ.

Съгласно чл. 4б ЗДТ вр. чл. 1 ЗДТ, недължимо платените държавни такси се връщат по искане на заинтересованата страна, отправено до органа, който ги е събрал. При наличие на специален административен ред за връщане на недължимо платени суми с характер на публични държавни вземания е недопустимо предявяване на иск за връщане на сумите по правилата на неоснователното обогатяване, включително поради липса на правен интерес от искова защита при уредения облекчен специален административен ред- вж. Определение № 568/31.10.2022 г. по ч.т.д. № 2336/2022 г. на ВКС, I I т.о. и цитираните в него 3

Определение № 601/29.11.2010 г. по ч.гр.д. № 568/2010 г. на ВКС, I I I г.о., Определение № 269/30.04.2014 г. по ч.т.д. № 1192/2014 г. на ВКС, I I т.о.

Преценката дали разноските са дължимо платени е от компетентността на органа, който ги е събрал- в конкретния казус съда, в случай на надлежно сезиране.

Предвид изложеното обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

На осн. чл. 274, ал. 4 ГПК вр. чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното, Окръжен съд- Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1864/13.10.2025 г., постановено по гр.д.

№ 799/2025 г. по описа на РС- Благоевград.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 469 гр. Благоевград, 18.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Е.ия Дончева

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Е.ия Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20251200501248 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от А. Д. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. **, чрез адв. Е. П., служебен адрес: гр. ** против Определение № 1864/13.10.2025 г., постановено по гр.д. № 799/2025 г. по описа на РСБлагоевград, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск.

В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение.

Сочи се, че за да постанови о бжалваното определение, районният съд е приел, че процесното вземане на ищеца представлява публично такова по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 6 ДОПК, поради което възраженията за недължимост на публичното държавно вземане поради настъпване на някой от фактите, визирани в чл. 168 ДОПК, в това число и поради погасяването му поради плащане, е следвало да бъдат направени пред публичния изпълнител. Твърди се, че изложените мотиви са неприложими към настоящия спор, доколкото към датата на образуване на горепосоченото съдебно производство от страна на ищеца вече е била неоснователно заплатена претендираната с исковата молба сума. В този смисъл, наличието на плащане на недължимо вземане, независимо от причината за това, следва да предпоставя възможност за претендиране на нейното връщане, доколкото няма основание да бъде прието обратното, а и доколкото същото ще е в противоречие с всякаква правна и житейска логика.

Посочва се, че районният съд е изложил и мотиви във връзка с приложението на чл. 4б ЗДТ, алтернативно- чл. 128 и сл. ДОПК. Твърди се, че в настоящата хипотеза се претендира връщане на неоснователно заплатена сума, представляваща разноски по образувано наказателно производство от общ характер и в този смисъл не се касае за връщане на недължимо платена държавна такса, поради което разпоредбата на чл. 4б ЗДТ е неприложима. Неприложими били и нормите на чл. 128 ДОПК, доколкото предпоставят възможност за 1 прихващане и възстановяване на друг вид платени суми.