Определение № 1536 от 09.06.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1536 гр. Бургас, 09.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно частно гражданско дело № 20232100500963 по описа за 2023 година съобрази следното:

Производството е по чл. 413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№ 16757/03.05.2023г. на БРС от “Амиго Финанс“ ЕООД, ЕИК: 204009205, със седалище и адрес на управление: гр.Белоградчик, ул.”Алеко Константинов“ № 5, представлявано от Управителя Първолета Маринова Иванова, чрез ю.к.К.Кръстева, против разпореждане № 2172 от 07.04.2023г. по ч.гр.д.№ 2058/2023г. по описа на БРС, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника К. В. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к.„Л.“, бл. *, вх. *, ет. *, за сумата от 3208.61лв. – възнаградителна лихва по договор за финансов лизинг № AG0010212 със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив от 19.03.2020г. между страните, за периода от 05.12.2021г. до 22.02.2022г. Твърди, че постановеното от БРС и цитирано по-горе разпореждане не е съобразено с приложените доказателства и спецификата на договора. Подробни съображения излага в депозираната частна жалба. Моли атакуваното разпореждане да бъде отменено. Не сочи нови доказателства. Претендира заплащане на разноските по делото.

Препис от жалбата не е връчен на ответната страна по правилото на чл.413, ал.2 ГПК.

1

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, от легитимирано лице, пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция, против акт, подлежащ на контрол и е допустима.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на жалбоподателя, представените доказателства, разпоредбите на закона и трайната съдебна практика, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

БРС е сезиран от жалбоподателя със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу посоченото по-горе физическо лице, за заплащане на упоменатите в него суми. В заявлението е посочил, че основава вземанията си на договор за финансов лизинг № AG0010212 със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив от 19.03.2020г. Твърдял е, че поради предсрочното прекратяване на договора за финансов лизинг, обосновано с неизпълнението му от страна на длъжника, се дължат сумите, посочени по заявлението, включително и за договорната лихва върху главницата за посочения период. Изложението на обстоятелствата в заявлението е подробно и съобразено с вече установената практика на ВКС. Районният съд е отхвърлил заявлението отчасти и е отказал издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК против длъжника за всички претендирани суми, като е приел, че договорът за финансов лизинг се подчинява на законовата уредба на ЗПК и съдържа нищожни клаузи. Позовава се на това, че не е ясно как е формиран ГПР от 48.86%, включващ лихвата по главницата, при положение, че ГЛП е 41.16%. Приел е, че самата клауза по договаряне на ГЛП е нищожна, защото той надвишава трикратния размер на законната лихва. Ето защо е отхвърлил заявлението в посочената по-горе част.

БОС, като взе предвид ангажираните писмени доказателства и съобрази доводите на частния жалбоподател, закона и спецификата на конкретното правоотношение, прие следното:

Депозираното заявление се основава на чл.410 ГПК. Вземането на кредитора е предпоставено от съществуването на договор за финансов лизинг, приложен към преписката. Заявлението е такова, че не се налага тълкуването му, защото съдържа достатъчно данни, за да се направи ясен и безпротиворечив извод за изискуемост на вземането срещу длъжника. В този 2 смисъл е трайно установената съдебна практика: Определение № 134 от 18.03.2009 г. на ВКС по ч.т.д. № 120/2009 г., I т.о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, Определение № 332 от 9.06.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 266/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева. Задължението на длъжника, описано в заявлението, съответства на изложението на фактите по евентуална искова молба - Решение № 281 от 6.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1589/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов.

Описаното в заявлението – „обстоятелства, от които произтича вземането“ дава ясна представа за взаимоотношенията на заявителя и длъжника по заявлението.

Ето защо настоящият състав приема, че следва заявлението да бъде изцяло уважено и освен за посочените по Заповед № 1041/06.04.2023г. по ч.гр.д.№ 2058/23г. БРС парични суми, следва да се издаде заповед за изпълнение и по отношение на заявената договорна лихва за посочения период.

Действително, по аргумент за противното на чл.4, ал.1, т.4 ЗПК следва безпротиворечиво заключение, че ЗПК се прилага и към договора за финансов лизинг, при който се предвижда задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив. Ето защо правилно районният съд е приел, че разпоредбите за ГЛП и ГПР са приложими и към процесния договор.

Въпреки това, настоящият състав не може да се съгласи с крайния извод относно недължимостта на претендираната договорна лихва за сочения период.

Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК: „Общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не 3 включва нотариалните такси“.

Видно от приложения договор между страните, ГПР по кредита е определен в разрешения законов размер от 48.86%, като от данните по делото не може да се установи как е формиран и съответно да се прави извод, че не е съответен на договорената лихва в размер от 41.16% годишно. Съдът взема предвид, че обстоятелството кои вземания на кредитора са включени, респ. кои подлежат на включване в ГПР, не може да бъде изцяло изследвано в заповедното производство при преценката му по чл. 411, ал. 2 от ГПК, поради едностранния му характер. Това би било възможно, при евентуално въведено възражение от страна на длъжника в едно състезателно исково производство и то с помощта на лице със специални знания.

По отношение на споровете за нищожност на договорната лихва е налице практика на различни състави на ВКС – решения и определения, произнесени по въпроса какъв е пределът на договорната лихва, за да се приеме, че не накърнява правилата на морала и добрите нрави и в кои случаи надвишаването на този размер води до извод за нищожност.

Болшинството от съдебните актове на ВКС сочат като горен праг на договорната лихва трикратния размер на законната лихва. Над този размер се възприема, че е налице накърняване на добрите нрави, следователно – нищожност на клаузата за размера на договореното под формата на лихва възнаграждение на кредитора.

Такива решения и определения на ВКС, обаче, са постановени по казуси, различни от настоящия. В случая следва да се отчете, че се обсъжда договорна клауза на договор за кредит, предлаган от търговец по занятие и правилата на поведение на субектите на конкретното правоотношението се уреждат от специален закон, а именно – Законът за потребителския кредит. В разпоредбата на чл.19, ал.4 от него е предвидено: „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България“.

Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да 4 възприеме като законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на потребителя, не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни разходи като такси, комисиони, други разноски и те на практика да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната подобна злоупотреба, законодателят е предвидил като критерий максимален размер на годишния процент на разходите по кредита и това е пределът, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредите. При разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, се налага заключение, че договореният ГПР не надвишава 50%, ето защо е в рамките на допустимата граница. Затова доводът за нищожност на договорената възнаградителна лихва се явява неоснователен.

При всичко така изложено се налага заключение за уважаване на заявлението и по отношение на заявената договорна лихва и съответната част от претендираните разноски. На заявителя се следват допълнително суми за направените пред БРС разноски по заповедното производство: за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв., определени по реда на чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ, вр. с чл.78, ал.8 ГПК, вр. с ЗПП и д.т. в размер на 50.83лв.

Разноските за настоящата инстанция са в размер на 32.09лв. за д.такса и 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 2172 от 07.04.2023г. по ч.гр.д.№ 2058/2023г. по описа на БРС, като вместо него ПОСТАНОВИ:

Длъжникът К. В. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к.„Л.“, бл.

*, вх. *, ет. *, да заплати на “Амиго Финанс“ ЕООД, ЕИК: 204009205, със седалище и адрес на управление: гр.Белоградчик, ул.”Алеко Константинов“ № 5, представлявано от Управителя Първолета Маринова Иванова, сумата от 5

3208.61лв. – възнаградителна лихва по договор за финансов лизинг № AG0010212 със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив от 19.03.2020г. между страните, за периода от 05.12.2021г. до 22.02.2022г., както и направените разноски по делото за д.такса в размер на

82.92лв. допълнително за двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. допълнително за двете инстанции ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение.

ВРЪЩА делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6