Решение № 462 от 09.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. Варна, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20243110113409 по описа за 2024 година

Производството е образувано по молба с пр.осн.чл.127, ал.2 СК на Ф. Б. М., ЕГН ********** срещу А. Р. Г., ЕГН ********** за постановяване на решение с което съдът предостави на майката родителските права за децата Б. А. М., ЕГН ********** и Р. А. М., ЕГН **********, да определи местоживеенето на децата Б. А. М., ЕГН ********** и Р. А. М., ЕГН ********** при майката в с.Д., ул.„Ч.“ ***, да определи режим на лични отношения на бащата с двете деца, както и да определи за дължимата издръжка от него, считано от подаване на исковата молба.

Предявен е и съединен осъдителен иск с пр.осн.чл.149, ал.1 СК за заплащане от бащата на издръжка за минало време в полза на детето Б. А. М., ЕГН ********** в размер на 350.00 лева, считано от 21.10.2023 г. до 21.10.2025 г. – общо 4200 лева.

Предявен е и съединен осъдителен иск с пр.осн.чл.149, ал.1 СК за заплащане от бащата на издръжка за минало време в полза на детето Р. А. М., ЕГН ********** в размер на 400.00 лева, считано от 21.10.2023 г. до 21.10.2025 г. – общо 4800 лева.

Ответникът е предявил насрещен иск за предоставяне на родителските права, местоживеенето, издръжката и режима на лични отношения за двете непълнолетни деца.

В хода на производството страните са постигнали споразумение за постановяване на решение с което съдът предостави на майката упражняването на родителските права за децата Б. А. М., ЕГН ********** и Р. А. М., ЕГН **********, да определи местоживеенето на децата Б. А. М., ЕГН ********** и Р. А. М., ЕГН ********** при майката Ф. Б. М., ЕГН **********, на адрес с. Д., ул. „Ч.“ ***, да 1 определи режим на лични отношения на бащата А. Р. Г., ЕГН ********** с децата Б.

А. М., ЕГН ********** и Р. А. М., ЕГН ********** всяка първа и трета седмица от месеца от 17:00 часа в петък до 17:00 часа в неделя с преспИ.е в петък и събота, който да се осъществява в гр. Варна; един път на всеки четен месец (ІІ, ІV, VІ, VІІІ, Х, ХІІ) бащата има право да взема децата в дома си в гр. София от 17:00 часа в петък до 17:00 часа в неделя, всяка година за два дни на един от религиозните мюсюлмански празници Курбан байрам и Шекер байрам; за Коледните празници всяка нечетна календарна година и за Новогодишните празници всяка четна календарна година; за два дни на Великденските празници всяка година; на рождения ден на децата за 6 /шест/ часа ако празничното тържество не се провежда в присъствието на двамата родители; на рождения ден на бащата 26 ноември от 09.00 часа до 08:00 ч. на следващия ден с преспИ.е ако денят е неработен, съответно неучебен, а ако денят е учебен - от 17:00 ч. до 21:00 ч; за половината дни на ваканциите през учебната година с преспИ.е в дома на бащата; през лятната ваканция 20 дни, несъвпадащи с отпуска на майката, с преспИ.е в дома на бащата; всекидневна връзка по телефона или посредством приложения за интернет връзка/телефония /Viber, WhatsApp и т.н/, да определи бащата А. Р. Г., ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка на детето Б.

А. М., ЕГН ********** в размер на 325.00 лева и месечна издръжка на детето Р. А. М., ЕГН ********** в размер на 325.00 лева чрез тяхната майка и законен представител Ф. Б. М., ЕГН **********, по банкова сметка с IBAN: ***, считано от подаване на молбата до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, платима на падеж 10-то число на месеца за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от падежа до окончателното плащане на сумата.

Страните имат спор по иска за издръжка за минало време като ищцата поддържа исковите претенции, а ответникът оспорва същите. Той оспорва твърденията, че не е давал издръжка на синовете си след раздялата с тяхната майка и заявява, че майката ограничава контактите му с децата.

В съдебно ищцата поддържа молбата и споразумението.

В съдебно заседание ответникът поддържа отговора и споразумението.

Становището на Д ”СП” Варна е че постигнатото споразумение е в интерес на двете деца.

С протоколно определение от 18.9.2025 г. по искане на страните съдът е постановил привременни мерки на основание чл.127, ал. 3 от СК в посочения по-горе смисъл.

Съдът след като се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните намира за установено следното от фактическа и правна страна:

2

Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 СК когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им.

От приетите по делото доказателства служебна бележка изх. № 08/16.09.2024 г., издадена от Директора на Професионална гимназия „Св. Димитър Солунски“, гр. Белослав;

Удостоверение изх. № 78/19.09.2024 г., издадено от „Дабо Консулт“ ООД; Удостоверение изх. № 4/30.09.2024 г., издадено от Директора на ОУ „Свети Климент Охридски“, с. Д., общ. Аврен;

Удостоверение за раждане № 0020141386 от 29.07.2014 г., издадено от Община Варна;

Удостоверение за раждане № 106279 от 07.12.2010 г., издадено от Община Варна, Фактура № 0000019999/17.06.2024 г., Фискален бон от 17.06.2024 г. за сумата в размер на 1250 лв. и разписка за платена сума чрез ПОС-терминал; Фактура № 6000274012/13.06.2024 г., Фискален бон от 13.06.2024 г. за сумата от 35 лв.; Болничен лист за временна неработоспособност № Е20240572150, издаден на 17.06.2024 г.; Болничен лист за временна неработоспособност № Е20242839246, издаден на 18.09.2024 г.; Болничен лист за временна неработоспособност № E20241670444, издаден на 09.09.2024 г.; Болничен лист за временна неработоспособност № Е20243198090, издаден на 21.10.2024 г.; Епикриза на А. Р. М., ИЗ: 1923/2024, издадена от Специализирана очна болница „Пентаграм“, Медицински център „Пентаграм 2012“; Епикриза на А. Р. М., ИЗ № 39669, издадена от „Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина Н. И.

Пирогов“ ЕАД; Епикриза на А. Р. Г., ИЗ № 46021, издадена от „Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина Н. И. Пирогов“ ЕАД; Удостоверение изх. № 22/22.11.2024 г., издадено от „Имоти Инн“ ЕООД; Фактура № 9100006778/14.11.2023 г.; Фактура № 8000045323/02.12.2023 г.; Проформа фактура № 0000000279/15.07.2024 г., Разписка за паричен превод R PS 1619 002TXR H от 18.08.2025 г. и Покана потвърдително за паричен превод за сумата 1 620.00 лв., Удостоверение изх. № 93/11.09.2025 г., издадено от „Дабо Консулт“ ООД, надлежно заверено по реда на чл. 183 от ГПК, Удостоверение изх. № 18/11.09.2025 г., издадено от „Имоти Инн“ се установява, че страните са родители на децата Б., на 11 г. и Р., на 14 г.Децата са ученици в средно училище при дневна форма на обучение.

За периода м.юни – м.август 2024 г. майката е получила нетно възнаграждение 2091,50 лева.

За периода м.декември 2023 г. – м.ноември 2024 г. бащата е получил нетно възнаграждение 7133,15 лева.

За периода 17.6.2024 г.-20.11.2024 г. А. Р. Г. е ползвал отпуск поради временна неработоспособност при режим на лечение болничен и домашен-амбулаторен.

Представени са 3 епикризи за лечение в болнично заведение за същия период.

Представени са разходни документи за заплатени медицински услуги от Г.. Представен е разходен документ от 02.12.2023 г. за закупени от Г. смартфон и аксесоари за мобилен телефон.

Съдът, като взе предвид постигнатото споразумение от страните и становището на Д „СП”, намира, че същото е в интерес на двете деца и следва да бъде 3 утвърдено.

По предявените искове за издръжка за минало време:

От показанията на свидетеля М. се установява, че същият е съсед на ищцата Ф.. Тя и А. живяли заедно дълго време докато А. заминал в чужбина и там си намерил приятелка. Разделени са от 2 години. Децата живеят с майка си след раздялата в село Д. на улица „Ч.“. Бащата идва някой път да ги вземе. Той живее в чужбина. Малкият син му е казвал, че понякога баща му ипраща пари, някой път не ипраща. Детето казало, че баща му му е взел телефон. Децата живеят при майката и тя се грижи за тях. Ф. работи през лятото. Преди да се разделят Ф. и А. направили нещо като ресторант или магазин в селото, до училището. А. го направил с помощта на приятели. Ф. работила там. После решили да го продадат.

Свидетелката Г.а е съпруга на ответника. Женени са от година и половина.

Познава съпруга си А. от началото на 2023 г. В по-близки отношения са от август 2023 г., а от октомври 2023 г. живеят заедно. Запознали се в Швейцария, където са работили. Познава синовете на А.. В къщи ги наричат Б. и Р.. Между съпруга й и неговите синове има много силна емоционална връзка. Постоянно са в комуникация, децата му се обаждат и той им се обажда. Имало е периоди в които е била ограничена комуникацията поради забрана от майката децата да разговарят с баща си и били блокирани мобилните услуги. А. се опитвал да се свърже със синовете си чрез съселяни на майката, звънял в училището на малкият син Б., но директорката отказала да съдейства. От съпруга си знае, че заведението в с.Д. е негово и имал уговорка с майката тя да ползва всички печалби за издръжка на децата. Доколкото е запозната то е работило от септември 2023 г. до лятото на 2024 г. А. не е получавал никакви средства от заведението. Знае, че е давал многократно средства за децата. През м.декември 2023 г. когато се върнал от Швейцария лично свидетелката е дала свои лични средства 1000 лв. на брата на А., който да ги предаде на майката за издръжка на децата. Месец януари 2024 г. А. изпратил 200 лв. пак по брат си. Сумите са давани на ръка на брата на А. и същите са предадени на децата, защото те се обаждали на баща си да му благодарят. Месец декември 2023 г. заедно дошли за рождения ден на големия син Р. и взели двете деца. На 3-ти декември нощували в хотел във Варна.

Тогава А. им дал 1000 лв., като за 500 лв. самите деца купили дрехи от мола, а останалите пари взели на ръка. По бащата на А. са изпращали многократно суми, около 2400 лв. за периода от 2023 г. до 2024 г. През лятото на 2024 г. били поискани пари за обзавеждане, но понеже А. е направил обзавеждането в цялата къща, м.юни 2024 г. той изпратил на Ф. по Изипей 1000 лева за издръжка. Свидетелката лично е виждала да се купуват дрехи и обувки на децата. При идването във Варна през 2023 г. по повод рождения ден на Р. му купили много скъп телефон, който той избрал сам.

Имат и кореспонденция между бащата и децата. Миналата година /2024/ за Коледа 4 също купили на децата освен подаръците и дрехи. Абсолютно винаги са им давали пари на ръка. През лятото на 2024 г. са били заедно с децата на почивка в к.к. Елените в хотел „Роял касъл“. Две седмици момчетата гостували при родителите на А. във Варна и той се грижел за издръжката им. За лятото на 2025 г. имали платена почивка в Турция с децата, но майката не дала разрешение за пътуване, въпреки, че А. имал уговорка с нея тя да подпише пълномощно. Свидетелката е присъствала на разговор в който майката му казва, че той няма да види децата. В края на септември А. продал заведението, защото Ф. не спазила уговорката да плаща наем от м.септември 2024 г.

Двамата имали уговорка полагаемата част от печалбата от това заведение да не се изпраща на А., а да остане за издръжка на двете им деца. Има информация от А., че всеки ден оборота е бил 400 - 500 лв., защото заведението е срещу училище, а печалбата е била около 2000 лв. - 3000 лв. на месец. Свидетелката присъства на всички разговори между бащата и децата. През м.април 2024 г. лично свидетелката е изпратила на майката на А. 8000 лв. А. работи във фирмата на съпругата си и заплатата му е 1500 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 149 СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди завеждане на иска. Началният срок на издръжката, която се претендира с молбта е за период от една година преди подаване на молбата, а именно от 21.10.2023 г. до 21.10.2025 г. /деня преди подаване на исковата молба в съда/. За основателността на тази претенция освен предпоставките, визирани в чл.143, ал.2 СК е необходимо още ответникът да не е осигурявал до този момент доброволно издръжка на децата си или осигуряваната такава да не е била достатъчна да покрие нуждите им. Ищцата не е длъжна да доказва нуждите на децата за този период. Ако ответникът твърди, че доброволно е доставял издръжка, той би следвало да го докаже /Семейно право на РБ, ІІ изд., с.472, изд. Софи-Р, 1994г., проф. д-р Л. Н./.