Решение № 1130 от 25.11.2024, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1130 гр. Сливен, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20242230103694 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД срещу Д. Д. Д. от гр. Сливен, с която първоначално са предявени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземанията на кредитора по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 27.07.2022 г. бил подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на основание чл. 99 ЗЗД между ищцовото дружество „ЕОС Матрикс” ЕООД и „Б. П. П.

Файненс“ ЕАД, по силата на който вземанията на цедента срещу ответницата Д. Д. Д. от гр. Сливен, произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит PLUS - 1610658 от 13.06.2018 г., били прехвърлени изцяло на дружеството - кредитор. Твърди се, че цедентът упълномощил ищеца в качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99 ал. 3 ЗЗД до ответницата било изпратено уведомление за цесията. Ищецът описва, че на 13.06.2018 г. между „Б. П. П. Ф.“ С. А., клон България и ответницата бил сключен Договор за потребителски паричен кредит PLUS - 1610658 от 13.06.2018 г., по силата на който дружеството й предоставило кредит в размер на 15 000,00 лв. Сумата от 525,00 лв., представляваща такса ангажимент била 1 удържана от общия размер на кредита, като остатъкът бил преведен на длъжницата по банковата й сметка. Съгласно договора кредитополучателят се задължил да върне кредита на общо 96 равни месечни вноски в размер на 242,96 лв. всяка за периода от 20.07.2018 г. до 20.06.2026 г. Договорът бил сключен при фиксиран лихвен процент в размер на 11,83 % и ГПР в размер на 13,67 %. На 08.05.2020 г. между страните било сключено Споразумение за отсрочване на погасителни вноски, но въпреки отсрочването, ответницата не заплатила дължимите вноски по кредита с настъпил падеж. Ищецът излага още, че ответницата извършила 27 броя плащания по кредита в периода от 13.07.2018 г. до 16.12.2020 г. като общата погасена сума възлизала на 6587,28 лв. На изложените основания ищецът моли съдът да признае за установено, че ответницата му дължи сумата от 3322,66 лв., представляваща сбор на падежирали и непогасени вноски за главница за периода от 20.01.2021 г. до 20.12.2022 г. вкл. по Договор за потребителски паричен кредит PLUS 1610658 от 13.06.2018 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 2694/2024 г. по описа на СлРС до окончателното й изплащане и сумата от 765,64 лв., представляваща сбор от непогасените вноски за редовна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 20.06.2021 г. до 20.12.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1537 от 03.06.2024 г. по ч. гр. д. № 2694/2024 г. по описа на СлРС. Ищецът моли и за присъждане на направените по делото разноски както в исковото, така и в заповедното производство.

Ответницата е подала отговор на исковата молба в срок чрез своя пълномощник - адвокат, с който изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявените установителни искове. Твърди, че процесният договор за кредит е нищожен поради неспазване на императивни норми на ЗПК и не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК и на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК. Твърди, че шрифтът на договора е по-малък от минимално допустимия размер от 12. ГПР е посочен единствено като абсолютна процентна стойност без конкретизация относно начина, по който е формиран, а погасителният план съдържа единствено информация за падежните дати и размера на вноските, без разбивка на всяка от тях, показваща погасяване на главница, лихва и допълнителни разходи. На изложените основания 2 ответницата моли за отхвърляне на исковете и присъждане на направените по делото разноски.

С протоколно определение от 22.11.2024 г. по делото е допуснато изменение на предявения иск по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 3322,66 лв., представляваща сбор на падежирали и непогасени вноски за главница за периода от 20.01.2021 г. до 20.12.2022 г. вкл. по Договор за потребителски паричен кредит PLUS - 1610658 от 13.06.2018 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 2694/2024 г. по описа на СлРС до окончателното й изплащане, чрез преминаване от установителен към частичен осъдителен иск с правно основание чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 2832,03 лв., представляваща сбор на падежирали и непогасени вноски за главница за периода от 20.07.2018 г. до 20.11.2024 г. по Договор за потребителски паричен кредит PLUS - 1610658 от 13.06.2018 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на иска до окончателното й изплащане, която главница е част от падежиралата и неплатена главница по Договора с краен срок на издължаване 20.09.2026 г.

Производството е прекратено по отношение на предявения иск за главница за разликата над сумата от 2832,03 лв. до първоначално претендираната сума от 3222,66 лв., както и по предявения иск с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 765,64 лв., представляваща сбор от непогасените вноски за редовна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 20.06.2021 г. до 20.12.2021 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1537 от 03.06.2024 г. по ч. гр. д. № 2694/2024 г. по описа на СлРС, поради оттегляне на исковете от ищеца.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат 3 писмено становище, с което моли частичният осъдителен иск за дължимата от ответницата част от главницата по Договора за кредит да бъде уважен и претендира разноски.

Ответницата, редовно призована, не се явява лично. Депозирала е чрез своя пълномощник - адвокат писмено становище, с което изразява становище за неоснователност на исковете и моли да бъдат отхвърлени. Също претендира присъждане на направените по делото разноски.

Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-16102658 о т 13.06.2018 г. с посочени страни - кредитор Б. П.

Пърсънъл Файненс С. А., клон България и кредитополучател Д. Д. Д., съдържащ данни за предоставен на ответницата кредит в размер на 15000,00 лв. В размера на кредита е включена и сумата от 525,00 лв., представляваща такса ангажимент. Нетната сума за получаване по сметка от ответницата е 14475,00 лв., като сумата е преведена с платежно нареждане за кредитен превод от 14.06.2018 г. В договора са посочени още следните условия на отпуснатия кредит - лихвен процент 11,83 %, ГПР 13,67 %, общият размер на дължимата от кредитополучателя сума - 23324,16 лв., срок на договора в месеци - 96 (броя месечни плащания), с размер на месечното плащане 242,96 лв.

Представено е и сключено между страните Споразумение от 08.05.2020 г. за отсрочване на погасителни вноски по договора за потребителски кредит, по силата на което страните са отложили вноските с № 23, 24 и 25 за срок от 3 месеца, като общата дължима сума по договора е нараснала от 23324,16 лв. на 23700,08 лв.

От представената от ищеца справка се установява, че ответницата е извършвала плащания по договора в общ размер на 6587,28 лв.

Установява се още от представените писмени доказателства, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2022 г., сключен на основание чл. 99 ЗЗД между ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД и „Б.

П. П. Ф.“ С. А., клон България, кредиторът „Б. П.“ прехвърлил вземанията си по процесния договор за кредит на ищцовото 4 дружество.

Видно от представеното пълномощно, ищцовото дружество било упълномощено от цедента да уведоми всички длъжници по всички вземания на „Б. П. П. Ф.“ С. А., клон България, възникнали по силата на сключени договори за кредит, за прехвърлянето им на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Представено е Уведомително писмо (на л. 27 от делото) за извършеното прехвърляне на вземания, с което ищецът е уведомил ответницата за цесията.

По делото са допуснати съдебно-техническа експертиза и съдебноикономическа експертиза, чиито заключения съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвени и неоспорени от страните.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че процесният Договор за потребителски кредит е написан с шрифт от така нареченото семейство серифни шрифтове (sans-serif) или това е шрифт с графичен дизайн, който има характерните извивки по краищата на буквите.

Серифните шрифтове традиционно се използват за по-дълги печатни текстове, например за основния текст във вестници и книги. Първата страница на Договора за потребителски паричен кредит и първата страница на Условията по договора, първата страница на Стандартния европейски формуляр и първата страница на Споразумението за отсрочване на погасителни вноски, след извършено „Оптично разпознаване на символите“ или така наречения O C R анализ, експертът е установил, че и трите документа Договор за потребителски паричен кредит, Стандартен европейски формуляр и Споразумение за отсрочване на погасителни вноски са изписани с шрифт Garamond и размер на шрифта 11.5 pt.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебноикономическа експертиза, се установява, че ответницата е усвоила сумата от 14475,00 лв. по договора за кредит, преведена й на 14.06.2018 г. и е заплатила сума в общ размер на 6587,28 лв.

По заявление на ищеца е образувано ч. гр. д. № 2694/2024 г. по описа на РС - Сливен, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1537/03.06.2024 г. срещу ответницата за сумите от 3 920,28 лв. - просрочена главница, представляваща неплатена парична 5 сума по предоставен и усвоен потребителски кредит по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-16102658 от 13.06.2018 г. и Договор за цесия, ведно със законната лихва, считано от 29.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 871,35 лева, представляваща редовна възнаградителна лихва за периода от 20.06.2021 г. до 20.12.2021 г., както и разноски по делото.

Препис от заповедта е редовно връчен на длъжницата, която е подала възражение в срок - обстоятелство, довело до образуването на настоящото дело за установяване на вземанията на ищеца.

С влязло в сила Определение № 2778 от 26.07.2024 г. по ч. гр. д. № 2694/2024 г. по описа на СлРС издадената Заповед за изпълнение е обезсилена, тъй като заповедният съд е приел, че ищецът не е представил в срок доказателство за предявен установителен иск за вземанията по заповедта.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД за осъждане на ответницата Д. Д. Д. да заплати на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 2832,03 лв., представляваща сбор на падежирали и непогасени вноски за главница за периода от 20.07.2018 г. до 20.11.2024 г. по Договор за потребителски паричен кредит PLUS - 1610658 от 13.06.2018 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на иска 15.07.2024 г. до окончателното й изплащане, която главница е част от падежиралата и неплатена главница по Договора с краен срок на издължаване 20.09.2026 г.