Определение № 1298 от 31.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1298 гр. Варна, 31.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №

20263100900372 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава тринадесета от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по искова молба вх. № 17520/29.05.2026 г. от Х. Т. К., представлявана от адв. П. Н. и адв. Й. Ц. от ВАК, срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове за заплащане на 97 822,97 евро – неизплатена част от обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на фактическия съжител на ищцата А. П. Д. при пътнотранспортно произшествие от 24.06.2024 г., ведно със законната лихва от 16.07.2024 г. до окончателното плащане, и на 6 751,10 евро – обезщетение за забава върху платената в хода на извънсъдебното производство сума от 30 000 евро за периода 16.07.2024 г. – 16.04.2026 г.

По предварителните въпроси:

Ответникът е подал в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер, релевира възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за принос на загиналия за настъпването на произшествието и оспорва началния момент на претендираната лихва.

Исковата молба е редовна, а предявените искове са процесуално допустими. Налице са данни за изпълнение на изискването за предварително предявяване на писмена застрахователна претенция, по която ответникът се е произнесъл и е извършил частично плащане. Делото е местно подсъдно на Окръжен съд – Варна по избора на ищцата като потребител на застрахователна услуга и правилно е образувано за разглеждане по общия исков ред.

По доказателствата:

Представените от страните писмени доказателства са относими и допустими и следва да бъдат приети. Искането на ищцата по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи застрахователната полица е останало без предмет, тъй като полицата е приложена към отговора, а наличието на застрахователно правоотношение към датата на произшествието е изрично признато.

Поисканите от ищцата гласни доказателства са допустими и необходими за установяване на твърдяното фактическо съжителство, характера на отношенията с починалия и претърпените неимуществени вреди. С оглед различните групи обстоятелства следва да бъдат допуснати трима свидетели при режим на довеждане – един относно съжителството и двама относно отражението на смъртта върху ищцата.

1

Съдебно-психологичната експертиза е необходима за изясняване на психоемоционалните последици от загубата. Следва да се допусне и допълнителният въпрос на ответника, като вещото лице разграничи, доколкото това е възможно от гледна точка на науката психология, отражението на смъртта на партньора от отражението на уврежданията, претърпени от детето при същото произшествие.

Искането на ответника за съдебно-автотехническа експертиза е относимо към възражението за съпричиняване. Задължителната сила на влязлата в сила присъда по чл. 300 ГПК не обхваща приноса на пострадалия по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради което този принос подлежи на самостоятелно установяване в настоящото производство. Поставените задачи следва да бъдат допуснати в редакция, насочена към техническите обстоятелства, без на вещото лице да се възлага да дава правна оценка за вина или да определя процент на съпричиняване.

За изготвянето на автотехническата експертиза са необходими първичните материали от наказателното производство, което следва да бъде изискано за послужане.

Предвид изложеното и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.11.2026 г. от 9:30 часа, за когато да се призоват страните.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА УСТЕН ДОКЛАД:

Предявени са обективно съединени искове от Х. Т. К. срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, както следва:

– иск за заплащане на 97 822,97 евро – остатък над изплатените 30 000 евро до твърдяното справедливо обезщетение от 127 822,97 евро за неимуществени вреди от смъртта на А. П. Д. при ПТП от 24.06.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 16.07.2024 г. до окончателното изплащане;

– иск за заплащане на 6 751,10 евро – обезщетение за забава върху платената сума от 30 000 евро за периода 16.07.2024 г. – 16.04.2026 г.

Ищцата твърди, че на 24.06.2024 г. около 19:05 часа в гр. Варна, на бул. „Осми Приморски полк“ до № 156, водачът К. М. К. предприела с лек автомобил „Фолксваген Поло“, рег. № *******, маневра за обратен завой от крайната дясна част на платното, като пресякла траекторията на движещия се в посока кв. „Виница“ мотоциклет „Хонда ЦБР 900“, рег. № ******, управляван от А. П. Д.. Мотоциклетът загубил устойчивост, паднал и водачът му се ударил в автомобила, вследствие на което получил тежки травми и починал на същата дата.

За произшествието била ангажирана наказателната отговорност на водача на лекия автомобил. С присъда по НОХД № 649/2025 г. на Окръжен съд – Варна, изменена с решение по ВНОХД № 319/2025 г. на Апелативен съд – Варна и оставена в сила с Решение № 201/21.04.2026 г. по н.д. № 225/2026 г. на ВКС, К. М. К. била призната за виновна за причиняването по непредпазливост на смъртта на А. П. Д. и на телесни увреждания на друг участник в произшествието.

Към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на лекия автомобил била застрахована при ответника по полица № BG/07/************.

Ищцата твърди, че от 2012 г. до смъртта на А. П. Д. двамата живели трайно във фактическо съпружеско съжителство, основано на взаимна обич, уважение, подкрепа и общо домакинство. През 2014 г. се родил общият им син. Починалият бил неин партньор, опора и 2 водеща фигура в семейството. Внезапната му загуба предизвикала тежък и продължителен психоемоционален срив, депресивни прояви, тревожност, нарушения на съня, самоизолация и телесни оплаквания, наложили медикаментозно лечение и консултации с психолог. Тези последици не били преодолени и към предявяването на иска.

Според ищцата ответникът бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие на 16.07.2024 г. Впоследствие тя отправила писмена застрахователна претенция по чл. 380 КЗ, за която в исковата молба сочи дата на получаване 28.05.2025 г. На 16.04.2026 г. ответникът едностранно определил и изплатил 30 000 евро, без страните да са сключили споразумение.

Ищцата признава плащането, но счита, че справедливото обезщетение възлиза общо на 127 822,97 евро, поради което претендира остатъка от 97 822,97 евро. Поддържа, че от датата на уведомяването – 16.07.2024 г., се дължи и законна лихва както върху неплатения остатък, така и върху изплатените на 16.04.2026 г. 30 000 евро за периода до плащането.

Ответникът в своевременно подаден отговор на исковата молба оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила за периода 15.03.2024 г. – 14.03.2025 г., влизането в сила на осъдителната присъда срещу водача, предявяването на застрахователна претенция и плащането на 30 000 евро на 16.04.2026 г. Сочи обаче, че претенцията е постъпила на 14.03.2025 г.

Релевира възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като твърди, че загиналият е управлявал мотоциклета със скорост 77,80 км/ч при разрешени 50 км/ч, а според автотехническата експертиза в наказателното производство произшествието било предотвратимо при скорост до 69,23 км/ч. Поддържа също, че мотоциклетистът е загубил контрол върху превозното средство. Счита, че приносът му следва да бъде определен на не по-малко от 50 на сто.

Ответникът оспорва обема и интензитета на претърпените от ищцата вреди и поддържа, че изплатената сума е достатъчна с оглед критерия за справедливост, икономическата обстановка и твърдяното съпричиняване.

Оспорва и лихвените претенции с довода, че уведомлението за ПТП от 16.07.2024 г. не представлява писмена претенция за изплащане на обезщетение и не поставя застрахователя в забава, а уведомление от застрахования водач не било постъпвало.

Правна квалификация на исковете и възраженията.

Искът за неплатения остатък от обезщетението е с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД.

Претенциите за законна лихва от твърдяната дата на уведомяване на застрахователя са с правно основание чл. 429, ал. 2, т. 2 и ал. 3, чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 497, ал. 1 КЗ, вр. чл.

84, ал. 3 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съобразно фактическите предпоставки и периода на забавата.

Възражението за принос на загиналия за настъпването на вредоносния резултат е с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства.

На основание признанията на страните и чл. 300 ГПК не се нуждаят от доказване: настъпването на 24.06.2024 г. на процесното ПТП с участието на управлявания от К.

М. К. лек автомобил и управлявания от А. П. Д. мотоциклет, както и смъртта на А. П.

Д. вследствие на произшествието; извършването на деянието от водача на лекия автомобил, неговата противоправност и вината на водача в обема, установен с влязлата в сила присъда; наличието към датата на ПТП на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника;

3 предявяването на писмена застрахователна претенция преди завеждането на делото, произнасянето на ответника по нея и плащането на 30 000 евро на 16.04.2026 г.

Разпределение на доказателствената тежест.

В тежест на ищцата е да установи: че към момента на смъртта и в твърдяния период преди това е живяла с А. П. Д. в трайно фактическо съжителство на съпружески начала, с характеристиките на семейна връзка, както и конкретната близост, взаимна привързаност и съдържание на отношенията им; вида, интензитета, продължителността и отражението на претърпените от нея неимуществени вреди, причинната им връзка със смъртта и относимите към определянето на справедливия размер на обезщетението конкретни обстоятелства; датата, съдържанието и получаването от ответника на уведомлението за застрахователното събитие и на писмената застрахователна претенция, включително посочването на банкова сметка и представянето на изисканите от застрахователя доказателства; размера на претендираната лихва върху платените 30 000 евро за периода 16.07.2024 г.

– 16.04.2026 г.

В тежест на ответника е да докаже въведеното възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД – конкретното поведение на загиналия мотоциклетист, твърдяното нарушение на правилата за движение и пряката причинна връзка между това поведение и настъпването или обема на вредоносния резултат.

Доколкото ответникът се позовава на факти, водещи до по-късен начален момент на лихвата, до изключване на забава или до погасяване на вземания извън признатото частично плащане, той носи доказателствената тежест за тези правоизключващи и правопогасяващи обстоятелства.

Страните са посочили доказателствена тежест. доказателства за обстоятелствата, за които носят

ДОПУСКА представените с исковата молба и с писмения отговор писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи застрахователна полица № BG/07/************, тъй като същата е представена с отговора на исковата молба.

ДОПУСКА на ищцата трима свидетели при режим на довеждане – един за установяване на фактическото съжителство между нея и А. П. Д. и двама за характера и интензитета на претърпените от нея неимуществени вреди.

ДОПУСКА съдебно-психологична експертиза, която след запознаване с материалите по делото и провеждане на психологично изследване на ищцата да даде заключение по следните въпроси:

1. Как внезапната смърт на А. П. Д. се е отразила на психическото и емоционалното състояние на ищцата; какви негативни преживявания и психични реакции са настъпили, с какъв характер, интензитет и продължителност?

2. Какво е актуалното психическо и емоционално състояние на ищцата; налице ли са остатъчни или трайни последици и каква е вероятната им бъдеща динамика?

3. Налице ли е била необходимост от психологично консултиране или психотерапевтична 4 подкрепа и съответстват ли представените психологични данни на установеното при изследването състояние?