Решение № 512 от 30.07.2025, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 512 гр. Силистра, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Н. П. при участието на секретаря Т. В. Д. като разгледа докладваното от Мария Н. П. Гражданско дело №

20243420101691 по описа за 2024 година

Ищцата Т. П. М. твърди, че заедно със своята сестра и майка е съсобственик на 170/312 ид.ч. от ПИ с идентификатор ............по кадастралната карта и регистри на гр. С., одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК с административен адрес: гр. С., ул. „П. В.“ № ........ заедно с построените в имота сгради с идентификатори ......... и .......... Тъй като никой от собствениците не ползвал имота и същият бил обявен за продажба, ответникът проявил интерес към неговото закупуване, поради което той заедно с ищцата и нейната майка уговорили параметрите на сделката и последните му предложили да подпише предварителен договор за покупко – продажба, чиито условия били съгласувани с него на среща, състояла се на 23.08.2023 г. (в този договор продажна цена била фиксирана на сумата от 45000 лв., платима в срок до 25.02.2022 г.). Подписването на договора се осъществило на същата дата в самия имот, като първоначално документът бил подписан от майката на ищцата, която докато чакала купувача, придружен от своите баща и брат, да се запознае със съдържанието му и да положи подписа си под него, се заела заедно със самата ищца с прибирането на свои вещи от други стаи в сградата. След известно време ответникът уведомил прехвърлителите, че е готов с подписването на договора, като въз основа на него той получил владението върху имота, като заплатил и капаро в размер на 1000 лв. Впоследствие той превел по банкова сметка на майката на ищцата и то със закъснение единствено сумата от 10000 лв., поради което тя инициирала изпращането на нотариална покана до него, връчена му на 09.12.2022 г., чрез която го поканила да изпълни задължението си, като го предупредила, че в противен случай ще предяви иск за обявяване на предварителния договор за окончателен. След поканата ищцата и нейните майка и сестра узнали, че ответникът е депозирал сигнал срещу 1 майката, с който се оплаквал, че тя търси от него изпълнение на договор, какъвто той не е подписвал. Във връзка с тази жалба станало ясно, че предварителният договор за покупко – продажба не е подписан от ответника, а от неговия баща и брат, които също присъствали в имота, когато страните следвало да положат подписите си върху него (братът се подписал вместо ответника, а бащата изписал ръкописно имената му). В тази ситуация ищцата преживяла множество неудобства и стрес, произтичащи от новината за отправеното обвинение, необходимостта да дава обяснения в полицията и прокуратурата (тя се явила за даване на обяснения на 30.12.2022 г. и на 31.03.2023 г. в РУ - С.), евентуалния риск да бъде привлечена под наказателна отговорност, както и от обстоятелството, че ответникът нито заплатил продажната цена на имота им, нито им върнал владението над него. С оглед на изложеното ищцата моли съда да осъди ответника да заплати следните суми:

-обезщетение за лишаването от възможността да ползва имота считано от

04.02.2022 г. до 30.09.2024 г. (връщането на владението на имота чрез съдебен изпълнител) в размер на 20 лв. месечно съобразно нейната квота (1/6 ид.ч.) – т.е. общо 617,86 лв., заедно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 11.10.2024 г., до окончателното му плащане;

-обезщетение за пропуснати ползи в размер на 167 лв., изразяващи се в 1/6 от платеното по предварителния договор капаро заедно със законна лихва;

-сумата от 1000 лв., представляваща част от обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди (стрес, напрежение, емоционални страдания) поради неправомерното получаване на фактическата власт върху имота чрез ползването на подписан от друго лице предварителен договор за покупко – продажба, а също поради депозираната жалба срещу майка и свързаните с нея негативни преживявания, и невръщането на владението върху имота (като ищцата определя общия размер на обезщетението на сумата от 2000 лв.).

Претендира направените по делото разноски.

Предявените искове са с правно основание чл. 45 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът Н. К. А. оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен.

Твърди, че подобни искове били заведени срещу него от майката и сестрата на ищцата, а настоящият иск целял единствено да се намали сумата, която майката на ищцата била осъдена да му заплати. При отхвърляне на исковете претендира направените по делото разноски.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

От представените по делото доказателства е видно, че процесните сгради и идеална част от поземлен имот били придобити от родителите на ищцата в режим на СИО чрез договор за издръжка и гледане, обективиран в НА 177, т. 8 по описа на СРС за 1997 г. Бащата на ищцата починал на 04.02.2022 г. и бил наследен от съпругата си и от двете си дъщери, поради което наследствената квота на ищцата включвала и 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху процесните имот и сгради.

2

По делото е представен предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 23.08.2021 г., чрез който майката на ищцата в качеството си на продавач се съгласила да продаде на ответника в качеството му на купувач процесните имот и сгради срещу цена от 45000 лв., част от която в размер на 1000 лв. следвало да се заплати под формата на задатък към момента на сключване на договора, а останалата част от нея – в срок от 6 месеца, считано от датата на неговото подписване. Срокът за сключването на окончателния договор бил фиксиран до 23.02.2022 г., а според отделна договорна клауза при неизпълнение на поетите от насрещната страна задължения изправната страна разполагала с правото да иска обявяване на предварителния договор за окончателен или да се откаже от него, в който случай неизправната страна, ако е купувач, губела капарото, а ако е продавач – следвало да го върне ведно с неустойка в двоен размер.

От материалите по гр.д. № 933 по описа на СРС за 2023 г. (водено от сестрата на ищцата срещу същия ответник) е видно, че ответникът е признал постигнатата уговорка с ищцата и нейната майка да закупи описания по – горе имот срещу продажна цена от 45000 лв., както и че получил владението върху него (т.е. ключовете за жилищната сграда) в същия ден, когато платил и капарото от 1000 лв. Същевременно той е отрекъл, че е подписал самия предварителен договор, като е заявил, че не се е съгласявал с посочените в документа срокове за плащане на цената, а имал намерение да изпълни задължението си, когато изтегли пари от Н. или чрез ежемесечно плащане на суми от порядъка на 1000 – 2000 лв.

Ответникът не заплатил на продавачите някаква част от продажната цена (освен капарото) в рамките на уговорения срок, а едва на 22.08.2022 г. превел по банковата сметка на майката на ищцата сумата от 10000 лв. Тъй като след този момент други плащания не последвали, последната отправила към ответника покана за изпълнение, връчена му по нотариален ред на 09.12.2022 г., чрез която поискала от него да изпълни задълженията си в срок до 31.12.2022 г., като го предупредила, че в противен случай ще предяви иск за обявяване на предварителния договор за окончателен. Впоследствие тя изпратила до купувача повторна нотариална покана, чрез която го призовала да предаде ключовете за имота на 21.04.2023 г. в 11 ч.; от съставен от нотариуса протокол от 03.04.2023 г. е видно, че връчителят не успял да открие адресата на посочения адрес, поради което залепил уведомление, а на 31.03.2023 г. последният се явил в нотариалната кантора и върнал уведомлението, като заявил, че не желае да получи поканата. Междувременно на 13.12.2022 г. ответникът депозирал пред РП – С. жалба срещу майката на ищцата, чрез която се оплакал, че последната съставила неистински документ – предварителен договор за покупко – продажба, в който фигурирал неговият подпис, без той да се е подписвал под него. По повод на сигнала било образувано досъдебно производство, в рамките на което била назначена графическа експертиза, достигнала до заключението, че подписът, положен за купувача в предварителния договор, бил изпълнен от лицето А. А. А. (брат на ответника), а ръкописно изписаните имена за купувача - от К. А. К. (негов баща).

По гр.д. № 933 по описа на СРС за 2023 г. не е било спорно, че през м. август 2021 г. ответникът се уговорил с лицето Я. Д. Ж. за закупуването на

150/320 ид.ч. ПИ с

3 идентификатор .......... (процесния имот) и три от сградите в него, която сделка се осъществила на 25.08.2021 г. чрез подписването на НА № 135, т. 12 по описа на СВ - С. за 2021 г. Според показанията на свидетелката В. А., майка на ищцата, през същия месец ответникът се свързал с тяхното семейство, поставяйки въпроса дали са готови да му продадат тяхната част от имота на ул. „П. В.“ № ......, като след положителния им отговор те провели няколко разговора за съгласуване параметрите на сделката и най – вече на продажната цена, като накрая се спрели на сумата от 45000 лв., въпреки че първоначално обявената от собствениците цена била по – висока. При това положение на 22.08.2021 г. ищцата и нейната майка се явили в гр. С., за да се осъществи оглед на къщата, както и за сключването на предварителен договор, като огледът се извършил на същата дата и освен ответника на него присъствали и неговия баща К. А. К. и брат А. А. А.. С оглед попълване данните на страните в предварителния договор, ищцата снимала личните карти на майка си и на ответника, а на следващия ден всички отново се събрали в къщата на ул. „П. В.“ № ........., като ищцата носела договора разпечатан на хартиен носител и свидетелката А. го подписала; те оставили ответника и придружителите му да се запознаят по – подробно с неговото съдържание, като междувременно започнали да прибират свои вещи от къщата, бързайки, тъй като им предстоял дълъг път. Преди да отпътуват те взели своя екземпляр от договора, подписан за купувача, ответникът им заплатил уговореното капаро от 1000 лв., а те му предали ключовете, за да може да започне ремонт.

С оглед на изслушаните свидетелски показания съдът приема, че в хода на осъществилите се преговори ответникът се е съгласил с условията по предварителния договор и е изразил готовност да го подпише, същият му е бил предоставен на хартиен носител и му е било осигурено време да се запознае с неговото съдържание в дома на свидетелката А., както и че преди заминаването си последната е взела от масата в антрето своя екземпляр от договора, вече подписан за купувача, като предала ключовете и получила уговореното капаро. Тъй като се установява, че в действителност договорът не бил подписан от ответника, следва да се приеме, че свидетелката е била заблудена да му предаде ключовете за имота срещу невалидно поети от негова страна ангажименти, бидейки оставена да мисли, че разполага обвързващ го документ, въз основа на който при неизпълнение на задълженията му би могла да реализира правото си да предяви иск за обявяване на договора за окончателен, както и да претендира запазване на платения задатък.

Извършените от ответника измамливи действия, чрез които той получил владението на имота, създавайки пред съконтрахента си представата, че е встъпил в договорни отношения с него представлява неправомерно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД, последиците от които подлежат на обезвреждане съобразно посочения законов текст („Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму“). Такова поведение се явява и набеждаването на продавача по договора в използването на неавтентичен документ чрез депозиране на жалба до полицията, при положение че ответникът е бил наясно по какъв начин е станало подписването на договора и кой носи отговорност за неавтентичността на положения от негово име подпис под него. В конкретния случай от показанията на 4 свидетелката А. става ясно, че проблемите с процесния имот силно тревожели ищцата, която изпаднала в шок, узнавайки действителната ситуация около невалидния предварителен договор; същата страдала от онкологично заболяване и освен това имала сериозни семейни и професионални задължения, но въпреки това напразно отделила от времето си да придружава майка си при посещенията в С., а впоследствие – да се явява на разпити в полицията в качеството на свидетел по досъдебното производство, образувано по жалбата на ответника. Съдът счита, че неправомерните действия на ответника действително са причинили негативни преживявания за ищцата, произтичащи от напразно отделеното от нея време за пътувания до гр. С. (два пъти), безполезното ангажиране с оформянето на предварителния договор, притеснения от невъзможността да се разпореди с имота си и дори да възвърне владението си над него, неудобства поради отнемане от свободното време за явяване на разпити по досъдебното производство, образувано срещу нейната майка. Съдът счита, че обезщетението за така претърпените от ищцата неимуществени вреди надхвърля претендираната в настоящото производство сума, поради което предявеният от нея частичен иск следва да се уважи в пълен размер.