Решение № 8 от 04.02.2025, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Златоград, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20245420100308 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.

77 и чл. 79, ал. 1 ЗС.

Постъпила е искова молба от З. А. Б., ЕГН **********, с адрес обл. С., общ. Н., с. Д., чрез адв. Е. В., от АК - С., със съдебен адрес: гр. Н., ул. „Ал. С.“ № срещу ОБЩИНА Н., ЕИК 000615043 с адрес: гр. Н., обл. С., представлявана от Б. Р. К. - Кмет на общината.

Ищцата, чрез пълномощника си адв. В. сочи, че в границите на имот с идентификатор ***, област С., община Н., с. Д., м. „М. ч.“, вид територия „Земеделска“, категория „Девет“, НТП „Нива“, площ 998 кв. м, стар номер 016030, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18799/13.11.2019 г. на Изпълнителен директор на АГКК, притежава и е собственик на реална част от него с площ 300 кв. м., находяща се в западната част на имота, при граници и съседи имоти с идентификатори: ***;

***;

***;

***;

***;

***;

***.

Пълномощникът на ищцата сочи, че от 1985 г. тя владее процесната реална част от имота явно и необезпокояван от никого. Тя е тази, която е облагородили имота и го ползван за градина, нива. Процесният имот е в непосредствена близост до къщата й в с. Д., като се използва за градина, в която засаждат ежегодно различни селскостопански култури- зеленчуци (картофи, тютюн и други).

1

При направена справка установила, че процеснит имот, включително и нейната реална част с площ 300 кв. м. са записани като стопанисвани от община Н. и попадащи в категорията на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ.

Сочи още, че процесният имот никога не е бил с неустановен собственик или безстопанствен, а още по-малко Община Н. някога го е управлявала и стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл.19 от ЗСПЗЗ.

Имотът не е включван в ТКЗС, ДЗС, АПК или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл.

10 ЗСПЗЗ.

При позоваване от страна на ищцата на изтекла в нейна полза придобивна давност, същата следва да установи осъществяването на всички елементи от този придобивен способ, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици.

Ищцата и в периода от 1985 г. до настоящия момент, вкл. не е прекъсвала и не е губила владението върху имота. Процесният имот постоянно явно и необезпокояван от никого е владян от нея като неин.

По този начин и Община Н. не е могла да стане собственик на имота предмет на спора, тъй като не са били налице предпоставките на чл. 19 ЗСПЗЗ за придобиването на собствеността. Съгласно цитираната разпоредба, незаявените за възстановяване земеделски земи преминават в управление на Общината, а след изтичане на 10 години стават общинска собственост. В приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ попадат само земеделски земи, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но които не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок. Във връзка с горното, в общинския поземлен фонд влизат само земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС, АПК или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ.

Твърди, че ако имота не подлежи на възстановяване по този ред, Общината не може да го придобие на основание чл. 19 ЗСПЗЗ ( цитира Решение № 427/21.07.2009 г. по гр. д. № 3255/2008 г. на ВКС, II г.о.; Решение № 21/04.02.2011 г. по гр. д № 1327/2009 г. на ВКС; Решение № 249/04.07.2011 г. по гр. д. № 621/2010 г. на ВКС- по чл. 290 ГПК).

След като процесният имот не е бил внесен в ТКЗС, не са съществували пречки за придобиването му по давност на основание чл. 79, ал.

1 ЗС въз основа на десетгодишно непрекъснато владение, т.е. спрямо него не е действала нито забраната, регламентирана в чл. 86 ЗС (изм.), нито основанието за прекъсване на изтеклата давност по чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ.

На следващо място пълномощникът сочи, че в законодателството не съществува забрана за придобиването на реални части от земеделски имоти по давност, а в настоящия случай се касае за част от земеделски имот, поради което за ищцата е осъществен фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на процесиите процесната реална част от Имот с идентификатор 51319. 6.686, в землището на гр. Н..

Съгласно задължителната практика на ВКС (Решение № 219 от 2

10.12.2015 г., по гр. д. № 1716/2015 г., Първо г.о.; Решение № 219/10.12.2015 г., по гр. д. № 1716/2015 г., на Първо г. о.; Решение № 102/30.05.2016 г., по гр. д.

№ 5728/2015 г., на Първо г. о.; Решение № 195/30.06.2014 г., по гр. д. № 1279/2013 г., на Второ г. о.; Решение № 67/16.06.2017 г., по гр. д. № 3533/2016 г., на Второ г. о. и Решение № 149 от 09.01.2020 г. по гр. д. № 1052/2019 г., ГК, Второ г. о. на ВКС) забраната за придобиване на реално определени части се отнася единствено и само за дворищно регулационни парцели, не и за неурегулираните с дворищно регулационен план имоти, какъвто е и настоящия случай. С дворищно регулационен план от неурегулираните до тогава недвижими имоти се образуват дворищно регулационни парцели за индивидуално и кооперативно жилищно строителство и за вилно строителство, които следва да отговарят на определени в закона минимални изисквания за площ и лице. Целта на забраната за извършване на разпоредителни сделки и за придобиване по давност на реални части от дворищно регулационни парцели е да се избегне влошаване на възможността за осъществяване на предвиденото с плана строителство както в парцела, предмет на разпоредителната сделка, така и в съседните парцели.

В тази връзка следва да се посочи и че не е налице забраната на чл. 7 ЗСПЗЗ, доколкото ВКС в редица свой решение приема, че ограниченията на площите на земеделските земи по чл. 7 ЗСПЗЗ и чл. 72 ЗН се отнасят само за посочените в тях придобивни способи - разпореждане, делба и оземляване със земеделски имоти, но не са приложими по отношение на придобивната давност, на каквато в случая се е позовала доверителката ми. (Цитира Решение № 36 от 09.09.2020 г. по гр. д. № 3117/2019 г., Първо г.о., по описа на ВКС, Решение № 107 по гр. д. № 434/2009 г., Второ г.о. по описа на ВКС).

Тоест ЗСПЗЗ не установява минимални площи, в които могат да се притежават земеделски земи аналогично на разпоредбите на чл. 19 ЗУТ и чл.

200 ЗУТ. ЗУТ уреждат статута на урегулираните територии, поради което позоваването на чл. 59 ЗТС, респ. чл. 200 и чл. 19 ЗУТ, отнасяща се до невъзможността да се придобива по давност реална част от парцел или УПИ.

С оглед гореизложеното, моли съда, да постановите съдебен акт, с ко то да признае за установено спрямо ответника Община Н., Булстат 000615043 представлявана от Б. Р. К. - Кмет на общината, адрес: обл. С., общ.

Н., гр. Н., ул. „А. С.“ № ***, че ищцата З. А. Б., ЕГН ********** с адрес: обл.

С. общ. Н., с. Д. е собственик на основание давностно владение от 1985г. на реална част с площ 300 кв. м., находяща се в западната част на Поземлен имот с идентификатор ***, област С., община Н., с. Д., местността М. ч., вид територия „Земеделска“, категория „Девет“, НТП „Нива“, с площ 998 кв. м., стар номер 016030, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18799/13.11.2019 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с граници и съседи имоти с идентификатори: ***; ***; ***; ***;

21004. 16. 33; ***; ***.

В съдебно заседание, пълномощникът на ищцата поддържа иска.

Претендира да й бъдат заплатени направените по делото съдебно-деловодни разноски.

3

Ответникът Община - Н., в срока по чл.131 ГПК не е подал отговор.

Редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по предявения иск.

В съдебно заседание на 20.01.2025 г. е допуснато изменение на предявения иск относно площта на процесния имот, като същият се счита предявен в размер с площ 224 кв.м., а не както първоначално е предявен за 300 кв.м.

Като взе предвид изложеното в исковата молба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

От СГКК, гр. С. е приложена по делото скица на Поземлен имот № 151047477-15.10.2024 г. за ПИ с идентификатор ***, от която се установява, че площта на имота е 998 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, като собственици е посочена Община Н. с площ 998 кв.м. от правото на собственост, Протокол на ПК за предоставяне земи за стопанисване от общината по чл.19 ЗСПЗЗ № 36 от 28.07.2008 г., издаден от ОСЗ - Н.. Няма данни за сгради, които попадат върху имота. Няма и носители на вещни права по данни на КРНИ.

Като свидетели по делото са разпитани Л. С. Б. и К. М. А..

Съдът дава вяра на техните показания, тъй като те не влизат в противоречие помежду си, а и с останалите по делото доказателства.

От същите съдът приема за установено, че ищцата живее и има имот в махала ,,Д. к.“. В този имот е и къщата й, като местността се нарича ,,М. ч.“.

Между с. Д. и Д. к. разстоянието е 1,8 км. по път. Имотът, за който се води делото е пред къщата й. Като площ е 250-300 кв.м. Обработваемата площ е, градина. Всяка година обработва мястото. Има повече от 40 години, от както работи мястото и никой не й оспорва собствеността. Никой от община Н., нито други хора от с. Д. или от града са влизали да обработват мястото. Няма спорове и за границите. Мястото е оградено с каменна стена на изток, на север също има каменна стена – суха зидария. На запад граничи с тяхно място и няма стена, а на юг пак има каменна стена. Съседи на изток са К. В. Х. – починал; на запад и север - място на ищцата З. Б.; на юг - С. Е. Б..

По делото е назначена и изпълнена съдебно-техническа експертиза от вещото лице Д. С..

Съдът приема заключението на вещото лице като обективно, компетентно и пълно. От същото, съдът приема за установено, че процесната, реална част, с площ 224 кв. м. от имот с идентификатор *** по КККР на с.Д., общ.Н., обл. С. е посочена на приложената към заключението комбинирана скица и е оцветена в жълто. Няма данни, имотът да е бил отчуждаван. Процесният имот е в непосредствена близост до жилищната сграда на ищцата З. Б. и се явява продължение на градината в регулацията на селото. От североизток и от юг, процесният имот има стари, материализирани граници - каменни зидове.

В съдебно заседание, вещото лице поддържа заключението. Сочи, че на скицата е повдигнато в жълт цвят спорното място, а повдигнатото в 4 оранжево е къщата на ищцата, която се намира в друг имот, който вече е в регулация.

Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка, по давност или по други начини определени в закона. Това правило е залегнало в чл. 77 ЗС.

Съгласно чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно, то се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно чл. 70 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.

В настоящия случай, съдът намира, че ищцата е придобила собствеността върху процесния имот, въз основа на повече от 30-годишна придобивна давност. Владението и е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено, каквото изискване е поставено от съдебната практика, за да бъде уважен иск с горепосоченото правно основание – Решение № 68/02.08.2013 г. на ВКС по гр.д. 603/2012 г., I г.о .

Относно умисъла за своене на процесния имот са налице и задължителните указания дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В случая не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че ищцата, като владелец държи вещта като своя, защото няма доказателства, че я държи за другиго - Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК.