Решение № 8004 от 05.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8004 гр. София, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА при участието на секретаря * като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело № 20241110150636 по описа за 2024 година

Г. Е. Н. е предявила срещу „*“ АД главни установителни искове с правно основание чл.

26 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № */29.03.2024 г. и Договор за паричен заем № */21.05.2024 г., а в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4, ал.

1 и клаузата на чл. 2, т. 8 от договорите. Предявени са и искове срещу „* ЕООД с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № 4568743/29.03.2024 г. и Договор за предоставяне на гаранция № */21.05.2024 г., а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 3, ал. 1 от договорите, както и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на „*“ АД да заплати сумата от 430,22 лева, представляваща общата стойност на извършените плащания при начална липса на основание, ведно със законната лихва от 27.08.2024 г. до окончателното изплащане и сумата от 278,57 лева, представляваща общата стойност на извършените плащания при начална липса на основание, ведно със законната лихва от 09.09.2024 г. до окончателното изплащане.

Ищцата твърди, че на 29.03.2024 г. е сключила Договор за паричен заем № *, а на 21.05.2024 г. Договор за паричен заем № * с „*“ АД, а с „* ЕООД - Договор за предоставяне на гаранция № 4568743/29.03.2024 г. и Договор за предоставяне на гаранция № */21.05.2024 г. Уговорените заемни суми били 1500 лева, респ. 2000 лева. Сочи, че съгласно договорите за паричен заем ГЛП по кредита бил в размер на 40%, а ГПР – 45,91%. Заемните суми следвало да се върнат на 14 седмични вноски. Във връзка с договорите ищцата извършила плащания в общ размер на 1930,22 лева, респ. 2278,57 лева. Съгласно чл. 4 от договорите кредитополучателят се задължавал в срок до 3 дни да представи обезпечение. По силата на Договорите за предоставяне на гаранция „* ЕООД се задължавал да гарантира изпълнението 1 на паричните задължения на ищцата пред „*“ АД срещу възнаграждение в размер на 357,98 лева, респ. 486,64 лева, разсрочено на 14 вноски. Ищцата счита, че договорите за заем са недействителни поради протИ.речие с чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК, поради което следва да се приложи чл. 22 ЗПК. Релевира се, че в договорите е посочен неверен ГПР, несъответен на действително приложения, като не били посочени компонентите, които го формират, като действително приложения ГПР надхвърля максимално допустимият размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага, че Договорите за предоставяне на гаранция също са недействителни, доколкото с тях не се цели реално обезпечаване по договорите за заем, доколкото възнаграждението за гаранция представлява допълнителна печалба за кредитора. Излага, че договорите съдържат неравноправни клаузи. Намира, че договарянето кредитополучателят да заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора протИ.речи на добрите нрави.

Вследствие на това, че договорите са изцяло недействителни, ищцата дължи връщане единствено на заетата сума, като следва да се възстанови недължимо платената сума в размер на 430,22 лева, респ. 278,57 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „*“ АД депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че договорите за заем са в съответствие с изискванията на чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК и ГПР е в съответствие с допустимия.

Намира, че не е налице заблуждаваща търговска практика, доколкото дори и невключването на възнаграждението по договора за гаранция в ГПР, то договорът може да се изпълнява без евентуално неравноправната клауза. Намира, че оспорените клаузи не са неравноправни, като информация за тях е предоставена на потребителя в СЕФ.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „* ЕООД депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими, доколкото счита, че ищцата няма правен интерес от предявяването им, тъй като разполага с по-ефективен способ за защита.

Намира исковете и за неоснователни, доколкото процесните договори за гаранция са действителни, валидни и не страдат от твърдените пороци. Счита, че уговореното възнаграждение по договорите за гаранция е насрещна престация срещу поетото задължение за обезпечаване на кредит и същото е определено след извършена преценка на риска.

Излага, че недействителността на договора за заем не би се отразила на действителността на договора за представяне на гаранция. Намира, че договорите за гаранция не протИ.речат на добрите нрави.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявените искове с правно основание чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 55, ал. 1, пр.

1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на договори за заем и договори за предоставяне на гаранция със соченото в исковата молба съдържание, че са налице твърдените основания за нищожност на договорите, респ. на оспорените клаузи, както и че е платила процесните суми. При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответниците е да установят 2 възраженията си, в това число, че процесните договори, респ. клаузи са действителни и че е било налице основание за получаването на процесните суми.

По делото е представен Договор за паричен заем № */29.03.2024 г., сключен между Г. Е.

Н. и „*“ АД, по силата на който на заемателя се предоставя в заем сумата от 1500 лева, която следва да бъде върната на 14 седмични вноски в срок до 08.07.2024 г. при фиксиран годишен лихвен процент от 40% и ГПР от 45,91%. Представен е и Договор за паричен заем № */21.05.2024 г., сключен между Г. Е. Н. и „*“ АД, по силата на който на заемателя се предоставя в заем сумата от 2000 лева, която следва да бъде върната на 14 седмични вноски в срок до 30.08.2024 г. при фиксиран годишен лихвен процент от 40% и ГПР от 45,91% Представен е Договор за предоставяне на гаранция № 4568743/29.03.2024 г., сключен между Г. Е. Н. и „* ЕООД, по силата на който гарантът се задължава да отговоря за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за паричен заем. За поемане на това задължение потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 357,98 лева. Представен е и Договор за предоставяне на гаранция № */21.05.2024 г., сключен между Г. Е. Н. и „* ЕООД, по силата на който гарантът се задължава да отговоря за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за паричен заем. За поемане на това задължение потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 486,64 лева

В чл. 4 от договорите за паричен заем е предвидено, че в 3-дневен срок от датата на сключването им заемателят се задължава да предостави на заемодателя някое от посочените в разпоредбата обезпечения. В тази връзка в чл. 1 от договорите за предоставяне на гаранция е посочено, че „* ЕООД, в качеството си на гарант, отговаря за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договорите за паричен заем, като за целта потребителят следва да заплати съответно възнаграждение.

Съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, която е приела за установено следното: по гр. д. № 50636/2024 г. с процесни договори Договор за паричен заем № */29.03.2024 г. и Договор за предоставяне на гаранция № * от 29.03.2024 г. усвояването е извършено на датата на договорите. Усвоена е главница от 1500 лв. Общо получената сума от „*" АД е в размер па 1 930,22 лв., като сумата от 357,98 лв., включена в нея, е дължима на „*" ЕООД по договора за предоставяне на гаранция. Договорите са предсрочно погасени на 30.05.2024 г. С получените суми са погасени: главница по Договор за паричен заем № * от 29.03.2024 г. - 1500 лв., лихва по Договор за паричен заем № * от 29.03.2024 г. - 72,24 лв.; възнаграждение за поръчителство по Договор за предоставяне на гаранция № 4568743 от 29.03.2024 г. - 357,98 лв. Посоченият от кредитора ГПР в Договор за паричен заем № * от 29.03.2024 г. е в размер па 45,91%, изчисляван с компоненти главница и лихва по процесния договор за паричен заем. Максимално допустимия размер на ГПР съгласно действащата нормативна база, изчислен от експертизата с базова дата 01.01.2024 г., е 68,95%. При погасителна вноска, формирана от вноска по лихва и главница по Договор за паричен заем № * от 29.03.2024 г. и от вноска за поръчителство по Договор за предоставяне на гаранция 3

№ * от 29.03.2024 г. в общ размер на 139 лв., изчислената стойност на ГПР е 492,11%. По присъединеното гр. д. № 53107/2024 г. с процесни договори Договор за паричен заем № */21.05.2024г. и Договор за предоставяне на гаранция № */21.05.2024 г. усвояването е извършено на датата па договорите. Усвоена е главница от 2000 лв. Общо получената сума от „*" АД е в размер на 2 590,08 лв., като сумата от 486,64 лв., включена в нея, е дължима на „*“ ЕООД по договора за предоставяне на гаранция. Договорите са предсрочно погасени на 30.07.2024 г. С получените суми са погасени: главница по Договор за паричен заем № */21.05.2024 г. - 2000 лв., лихва по Договор за паричен заем № */21.05.2024 г. - 103,44 лв., възнаграждение за поръчителство по Договор за предоставяне на гаранция № */21.05.2024 г.

- 486,64 лв. Посоченият от кредитора ГПР в Договор за паричен заем № */21.05.2024 г. е в размер на 45,91%, изчисляван с компонент главница и лихва но процесния договор за паричен заем. Максимално допустимият размер на ГПР съгласно действащата нормативна база, изчислен от експертизата с базова дата 01.01.2024 г., е 68,95%. При погасителна вноска, формирана от вноска по лихва и главница по Договор за паричен заем № */21.05.2024 г. и от вноска за поръчителство по Договор за предоставяне на гаранция № */21.05.2024 г. в общ размер па 186 лв. /без първа вноска с намален размер/, изчислената стойност на ГПР е 484,28%.

Във връзка с анализираните договори следва да се съобрази следното: въпреки че всеки един от посочените договори за заем и гаранция формално да представлява самостоятелен договор, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на кредитора на обезпечение по заема в 3-дневен срок от датата на сключване на договорите за заем, както и с изричната уговорка за изплащане на възнаграждение за даване на обезпечение, ведно с основното задължение по заема. Поради това съдът намира, че по отношение преценката относно действителността на процесните договори за предоставяне на заем и гаранция следва да намерят приложение общите правила на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП, тъй като ищцата като физическо лице е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

В разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от процесните договори за предоставяне на гаранция е предвидено, че „*" АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция.

Съдът счита, че уговореното в договорите за предоставяне на гаранция задължение за заплащане на възнаграждение не поражда права и задължения за страните, тъй като накърнява добрите нрави и води до неговата нищожност. С оглед изложените съображения съдът следва да обоснове извод, че чрез сключването на договорите за предоставяне на гаранция се цели заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото в договора за предоставяне на гаранция се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде изплатено като печалба на „*" АД. По този начин се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, с цел да се избегне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че 4