Решение № 19737 от 30.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19737 гр. С., 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Б. СТ. Ш. СТАВРУ при участието на секретаря Р. Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело № 20221110135209 по описа за 2022 година

Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ....., моли да се осъдят ответниците И. Д. И., Е. Д. И. и М. Д. И. да заплатят следните суми, представляващи по 1/3 от задълженията за процесния топлоснабден имот: 231.44 лв. стойност на доставена топлинна енергия за периода от 1.05.2018 г. до 30.04.2020 г., 55.76 лв. мораторна лихва за забава върху посочената главница за периода от 15.09.2019 г. до 15.06.2022 г., както и 6.94 лв. стойност на извършена услуга за дялово разпределение от 1.5.2019г. до 30.04.2020 г. и 1.64 лв. лихва за забава върху нея за периода от 1.7.2019 г. до 15.06.2022 г. и ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане. Поддържа се, че наследодателят на ответниците Д. Н. бил през процесния период клиент на топлинна енергия за битови нужди доставена в апартамент № 36 в гр. С., ...... След смъртта му, за задълженията отговарят наследниците му според наследствения им дял, т.е. по 1/3. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя и регламентират отношенията във връзка с доставяне, разпределение, изчисляване, заплащане на топлинната енергия, които общи условия са надлежно публикувани и са влезли в сила за потребителя, без да е нужно изричното им приемане. Ищецът твърди, че за процесния период доставил в имота топлинна енергия, която не е заплатена. Твърди, че е налице и забава за заплащане на задълженията, която настъпва 45 дни след публикуване на общата фактура на интернет страницата на продавача.

Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т. с.” ЕООД, като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Поддържа се, че за имота са издадени 1 такива изравнителни сметки. Ищецът претендира плащане на вземанията в горепосочените размери. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците Е. И. и М. И., чрез назначения особен представител, са депозирали писмени отговори, в които оспорват исковете. Оспорва се пасивната им легитимация, тъй като няма данни да са приели наследството. Оспорват наследодателят да е бил в облигационни отношение с ищеца и клиент на топлинна енергия. Оспорват доставката на ТЕ в претендираните количества и стойност и изискуемостта на задълженията. Релевират възражение за давност. Молят за отхвърляне на исковете.

Ответникът И. И. не е подал отговор.

Третото лице-помагач на страната на ищеца изразява становище за основателност на исковете.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича от установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет продажба на топлинна енергия, доставка на топлинна енергия в твърдените количества за процесния период и стойността й, както и дяловото й разпределяне.

Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ/. Следователно, клиент на топлинна енергия по силата на закона е собственикът на топлоснабдения имот, или когато е учредено вещно право на ползване – неговият ползвател.

Съобразно нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по продажба на ТЕ, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот, явяващ се част от сграда - етажна собственост. Правоотношението възниква и съществува без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, то възниква с придобиването на правото на собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се прекратява със загубването на същите. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. В тази насока са и разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/17.5.2018 г. г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

От приетата по делото заповед на Софийски градски народен съвет се установяван, че в обезщетение на И. Н. Р. е бил определен апартамент ..........., идентичен с адрес ж.к. Люлин бл.14 според удостоверение от СО. И. Р. починал на 23.8.1996 г. и оставил за наследници дъщеря В. Ц., починала на 18.12.2013 г., и син Д. Н., починал на 22.7.2021 г. Всеки от тях по наследяване е придобил по ½ от притежавания от наследодателя имот. Следователно, през процесния период - от 1.05.2018 г. до 30.04.2020 г., наследодателят на ответниците е 2 притежавал 1/2 идеална част от имота и като собственик, е бил клиент на доставената в имота топлинна енергия и между него и ищеца е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ, приложими съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ в отношенията между страните, съответно е бил задължено лице за заплащане на стойността й, съобразно дела си от съсобствеността. Д. Н. починал на 22.07.2021 г., като оставил за наследници синовете си И. И., Е. И. и М. И., които придобивайки наследството, отговарят и за задълженията в него, съобразно наследствения си дял – по 1/3. Съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН, наследството се придобива с приемането му, а приемането произвежда действие с откриване на наследството. Съобразно чл. 60, ал.1, от този момент законните наследници носят отговорност за задълженията, с които е обременено наследството. Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството /в този смисъл Решение № 437 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г., III г. о., ГК/. В случая ответниците не доказват да са приели наследството на баща си по опис или че са направили отказ, поради което следва да се приеме, че след смъртта му отговарят за неговите задължения, съобразно наследствения си дял.

За установяване доставянето на топлинна енергия са приети изравнителни сметки, формуляри за отчет, представени от фирмата за дялово разпределение, както и заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния период в сградата, в която се намира имотът на ответниците, е доставяна и начислена топлоенергия, като при отчитането и разпределението й са спазени разпоредбите на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването. В сградата е въведена система за дялово разпределение на топлинна енергия и избрана фирма, която да го извършва. В имота няма монтирани отоплителни тела Ползва се топла вода, разходът за която се отчита по показанията на два водомера за топла вода. За имота е начислена ТЕ отдадена от сградната инсталация, която е разпределена между всички потребители пропорционално на отопляемия им обем по проект, съгласно ЗЕ и Наредба № 16-334. Следователно през процесния период в имота е била доставена топлинна енергия, като отчитайки заключението на СТЕ, стойността й възлиза на 668.04 лв. От тях задължението на Д. Н. е възлизало на 334.02 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана 3 от избран от клиентите търговец, като стойността се формира по посочения начин. Редът и начина на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.

В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата в режим на етажна собственост е възложено на Т., който е осъществил услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот, като няма данни работата да не е приета, поради което се дължи възнаграждение в размер на 20.81 лв. за периода 1.5.2019 г. до 30.04.2020 г. /по 1.73 лв. месечно/, от което задължението на наследодателя възлиза на 10.41 лв., съответно на наследниците му – на по 3.47 лв.

Своевременно релевираното от ответниците Е. И. и М. И. възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца е частично основателно. Задълженията за плащане на месечните вноски имат самостоятелен характер и не зависят от изравнителния резултат.

Тези вземания са периодични и се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок от настъпване на изискуемостта им. Съгласно одобрените с решение на ДКЕВР от 27.06.2016 г.

Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. След като исковата молба е подадена на 30.06.2022 г., всички вземания, чиято изискуемост е настъпила до 30.06.2019 г., са погасени по давност. Ето защо като погасени по давност следва да се отхвърлят исковете за главница за ТЕ за периода 1.5.2018 г. - 30.04.2019 г. вкл. Дължима остава сумата за главница за ТЕ за периода 1.5.2019 г.-30.4.2020 г., която възлиза на 306.31 лв. От тях задължението на Д. Н. възлиза на 153.15 лв., съответно на наследниците му – на по 51.05 лв., за които исковете за главница следва да се уважат срещу Е. И. и М. И..

Срещу ответника И. И. искът е основателен за сумата от 111.34 лв.

Не се установи плащане на процесни задължения, тъй като платените от ответниците суми са по образувано изпълнително дело за предходни задължения.

По отношение на услугата дялово разпределение, предвид липсата на предвиден срок за плащане, изискуемостта настъпва с изтичане на съответния месец, за който се отнася, т.е. от деня, следващ месеца на извършване на услугата. Погасено по давност е задължението за м.5.2019 г. Дължима остава таксата ДР за периода 1.6.2019 г.-30.04.2020 г. на стойност 19.08 лв., от които исковете следва да се уважат по 3.18 лв. срещу ответниците Е. И. и М.

И..

Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период Общи условия, публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва за забава се начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от периода, за който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за съответния отчетен период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на 4 изравнителните сметки и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок започва да тече от издаването на общата фактура за съответния период.