Решение № 1704 от 13.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1704 гр. София, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20251110218270 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от „,,***''“ ЕООД срещу Наказателно постановление (НП) № 008403/17.11.2025 г., издадено от главен директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защитата на потребителите (КЗП) и с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 лева на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) за нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

В подадената жалба са изложени оплаквания, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, необосновано и издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че жалбоподателят не е извършил нарушението, вменено в негова отговорност, тъй като бил спазил всички изисквания на ЗПК. Твърди се, че в процесните акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП погрешно било посочено, че таксата за бързо разглеждане противоречала на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. В тази връзка се посочва, че таксата за бързо разглеждане не представлявала такса, която да възмездява услуга, свързана с усвояване и управление на кредита. Сочи се, че предлаганата от жалбоподателя услуга за експресно разглеждане нямала нищо общо с усвояването на кредита, тъй като 1 се предоставяла по изрично искане на кредитоискателя, преди сключването на договора за кредит, и тъй като не била в причинна връзка с усвояването на кредита, защото нито била предпоставка за неговото отпускане, нито била свързана или обуславяла неговото усвояване. Изтъква се, че таксата за бързо разглеждане не касаела срока, в който искането за усвояване на кредита ще бъде разгледано, а се отнасяла за срока, в който дружеството-жалбоподател извършвало проверка на кредитоспособността на кредитоискателя и се произнасяло по това дали искането за кредит да бъде одобрено или не.

Навежда се, че тази такса нямала задължителен характер. Обръща се внимание на това, че таксата за бързо разглеждане била уговорена с отделно споразумение за допълнителна услуга, което нямало връзка с правоотношението по кредита и отпускането на кредита. Посочва се, че предлаганата от жалбоподателя услуга за удължаване на срока за връщане на кредита също нямала задължителен характер, а се предоставяла единствено по изрично искане на кредитополучателя. Поддържа се, че услугата за удължаване на срока за връщане на кредита била допълнителна, независима от действията по управление на кредита, тъй като кредитополучателят винаги разполагал с възможност да погаси задължението си до падежната дата, при което нямало да му се наложи да ползва тази услуга. Посочва се, че в случай на забава от страна на кредитополучателя жалбоподателят прилагал чл. 15 от Общите условия – начислявал лихва за забава, предавал сумата за събиране, уведомявал Централния кредитен регистър. В тази връзка се сочи, че за да бъдат избегнати тези неблагоприятни за кредитополучателя последствия, жалбоподателят давал възможност за определяне на нов срок за връщане на дължаната сума, като предоставяйки такава възможност жалбоподателят поемал допълнителна стопанска тежест, поради което било логично и стопански оправдано услугата за удължаване на срока за връщане на кредита да се заплаща. Отбелязва се, че в процесните АУАН и НП не било посочено кои потребители са били засегнати и как точно била „обусловена“ услугата, което възпрепятствало жалбоподателя да организира защита си. Твърди се, че административнонаказващият орган е допуснал нарушение на чл. 54, ал. 4 от ЗАНН, изразяващо се в необсъждането на възраженията, подадени от жалбоподателя срещу процесния АУАН. Навеждат се съображения за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Направено е искане атакуваното наказателно постановление да бъде отменено. Претендира се присъждане на сторените от 2 страната разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт. На етап съдебни прения е направено искане депозираната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана, а наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Поддържа се като доказано, че жалбоподателят е изискал от потребителя заплащане на такса, свързана с усвояване на кредита, а именно такса за бързо разглеждане и такса за удължаване срока на договора. Твърди, че, начислявайки суми за бързо разглеждане и за удължаване на срока на договора, жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съгласно която търговците нямат право да събират такси за дейности, свързани с усвояването на предоставения от тях кредит. Навежда се твърдение за липса на допуснати нарушения по ЗАНН. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Предвид служебно и обществено известните обстоятелства, вписани в ТРРЮЛНЦ, жалбоподателят е търговец с вписан предмет на дейност, обхващащ отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

На 25.11.2024 г. между дружеството-жалбоподател, в качеството му на кредитор, и Н.Е. Д., в качеството му на кредитополучател, било сключено споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от дата 25.11.2024 г. По силата на сключеното споразумение дружеството-жалбоподател, в качеството му на кредитор, се задължило да разгледа подаденото от Д. искане за отпускане на кредит и да му предостави отговор в рамките на 15 минути от подписването на споразумението. По силата на същото споразумение Д., в качеството му на кредитополучател, се задължил да заплати в полза на дружествотожалбоподател парично възнаграждение, възлизащо в размер на 177,43 лева.

Поетото от Д. задължение било със срок на изпълнение до 25.12.2024 г.

3

На 25.11.2024 г. между „,,***''“ ЕООД, в качеството на кредитор, и Д., в качеството му на кредитополучател, бил сключен и Договор за кредит № ,,***''/25.11.2024 г. Параметрите на сключения договор за кредит били следните: вид на кредита - потребителски кредит, размер на кредита - 1000,00 лв., срок на кредита- 30 дни, лихвен процент за срока на кредита - 40,99%, сума на лихвата за срока на кредита - 33,69 лв., обща дължима сума - 1033,69 лв., дата на получаване на сумата по кредита - 25.11.2024 г., дата на връщане на сумата по кредита - 25.12.2024 г.

На 24.12.2024 г. между „,,***''“ ЕООД, в качеството на кредитор, и Д., в качеството на кредитополучател, бил сключен Анекс към Споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от дата 25.11.2024 г., по силата на който срокът за заплащането на възнаграждението за услугата за бързо разглеждане на искане за кредит бил удължен до 08.01.2025 г. По силата на сключения анекс Д. се задължил да заплати в полза на „,,***''“ ЕООД възнаграждение в размер на 230,65 лв. за предоставената му от дружеството услуга за бързо разглеждане на искане за кредит.

На 24.12.2024 г. между „,,***''“ ЕООД, в качеството на кредитор, и Д., в качеството на кредитополучател, бил сключен и Анекс от дата 24.12.2024 г. към Договор за кредит № ,,***''/25.11.2024 г., по силата на който срокът на договора за кредит бил удължен с 14 дни. С подписването на анекса и във връзка с удължаването на срока на договора за кредит Д. се задължил да заплати в полза на дружеството-жалбоподател еднократно възнаграждение в размер на 150,00 лв.

На 21.05.2025 г. между „,,***''“ ЕООД, в качеството на кредитор, и Д., в качеството на кредитополучател, бил сключен и Анекс от дата 21.05.2025 г. към Договор за кредит № ,,***''/25.11.2024 г., по силата на който срокът на договора за кредит бил удължен с 30 дни. С подписването на анекса и във връзка с удължаването на срока на договора за кредит Д. се задължил да заплати в полза на дружеството-жалбоподател еднократно възнаграждение в размер на 312,00 лв.

На 21.05.2025 г. между „,,***''“ ЕООД, в качеството на кредитор, и Д., в качеството на кредитополучател, бил сключен Анекс към Споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за 4 кредит от дата 25.11.2024 г. По силата на сключеното споразумение дружеството-жалбоподател, в качеството му на кредитор, се задължило да разгледа подаденото от Д. искане за отпускане на кредит и да му предостави отговор в рамките на 15 минути от подписването на споразумението. По силата на същото споразумение Д., в качеството му на кредитополучател, се задължил да заплати в полза на дружеството-жалбоподател парично възнаграждение, възлизащо в размер на 230,65 лева. Поетото от Д. задължение било със срок на изпълнение до 21.06.2025 г.

Видно от представените писмени доказателства, са наредени суми от кредитополучателя в изпълнение на задълженията му за заплащане на такси по съглашенията. Предвид това, съдът счита, че двустранни съглашения между Д. и жалбоподателя в горепосочения смисъл са били постигнати на посочените дати.

На 17.07.2025 г. в КЗП по електронен път постъпила жалба от Д., подадена срещу дружеството-жалбоподател „,,***''“ЕООД. Жалбата била успешно приета и регистрирана при контролния орган с рег. № Ц-039326/17.07.2025 г.

На 21.07.2025 г. в Българска народна банка (БНБ), управление „Банков надзор“, по електронен път постъпила жалба от Н.Е. Д., подадена против „,,***''“ЕООД. Жалбата била препратена по компетентност до КЗП.

На 18.08.2025 г. при извършена проверка на документите, постъпили в КЗП във връзка с подадената от Д. жалба, включително допълнително изискани от жалбоподателя, било установено, че дружеството-жалбоподател, в нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК било изискало от потребителя заплащане на такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид установеното при извършената проверка по документи, на 19.09.2025 г. свидетелката Е. Г. Г., заемаща длъжност „главен инспектор“ и оправомощена със Заповед № 334ЛС/22.04.2015 г., в присъствието на свидетели по съставянето на акта, издала АУАН № 008403/19.09.2025 г. за извършено на 24.12.2024 г. нарушение на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, изразяващо се в това, че дружеството-жалбоподател, в качеството му на кредитор, е изисквало от потребителя заплащане на такси за действия, които били свързани с усвояване и управляване на кредита (такса за бързо разглеждане в размер на 230,65 лв. и такса в размер на 150,00 лева – еднократно 5 възнаграждение за удължаване на срока на договора за кредит № ,,***''/25.11.2024 г.).

В срок постъпили възражения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от дружеството – жалбоподател с доводи, сходни на тези в жалбата.

На 17.11.2025 г. главен директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, оправомощен въз основа на заповед №7748/08.10.2025 г., издал процесното наказателно постановление при сходни изводи от фактическа и правна страна и на основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК, налагайки на жалбоподателя „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 лева. Същото било връчено на жалбоподателя на 20.11.2025 г.

Съдът кредитира изцяло приобщените по делото и коментирани по-горе писмени доказателства, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът намира приложените по делото писмени доказателства за непротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях и на събраните свидетелски показания по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка. От показанията на свидетелката Г. съдът извлича данни относно процедурата по извършената проверка след постъпване на жалбата на потребител в КЗП и документите, въз основа на които било констатирано нарушението, вменено в отговорност на дружеството-жалбоподател. Предвид подробността и логичността в показанията на свидетелката, кореспондиращи с останалата доказателствена маса, съдът счита, че не е налице съмнение за тенденциозност на същата, въпреки изпълняваната от нея длъжност, поради което възприе с пълно доверие споделеното от нея.