Решение № 260074 от 19.03.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№… гр. Плевен, 19.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА

2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА при секретаря КОНА ДОЧЕВА и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 762 по описа за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение №

942/22.05.2019 г. по гр.д.№ 236/2019 г. по описа на ПлРС е признато за незаконно и е отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на М.Б.М., извършено със Заповед № 500/29.11.2018 г. на изпълнителния директор на

„ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД със седалище гр.София.Възстановен е на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ М.Б.М. на заеманата преди уволнението длъжност при ответника - Експерт, физическа и техническа охрана и управление при кризи, отбранително мобилизационна подготовка – МЕР Плевен, Управление „Сигурност“, „ЕСО“ ЕАД.Осъден е на основание чл.344, ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД със седалище гр.София да заплати на М.Б.М. сумата 8 902.70лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 30.11.2018 год. до 09.05.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата от 16.01.2019 год. до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за разликата до претендираните 10 174.50лв. и за периода от 10.05.2019 год. до 30.05.2019 год., като неоснователен и недоказан. Осъден е на основание чл.78 ал.1 вр. ал.3 от ГПК „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД със седалище гр.София да заплати на М.Б.М. разноски по делото за един адвокат съразмерно уважената част на исковете и по компенсация – 1 228.32 лв.Осъден е на основание чл.71 от ГПК ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД със седалище гр.София да заплати по сметка на ПлРС държавна такса 456.11 лв., както и разноски за вещо лице – 80 лв.

Депозирана е въззивна жалба от „Електроенергиен системен оператор”ЕАД със седалище гр.София, чрез пълномощник, срещу решение от 22 май 2019 г., постановено по гр.д.№ 236/2019 г. по описа на ПлРС, което се обжалва частично.Излагат се доводи, че при постановяване на решението е допуснато нарушение на материалния закон и процесуалните правила за оценка заедно и поотделно на представените по делото.Прави се искане да се отмени обжалвания съдебен акт и да се постанови решение, с което да се отхвърлят предявените искове.

Депозирана е въззивна жалба от М.Б.М. в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ във вр. с чл.225, ал.1 КТ за сумата 1 271.80 лв. за периода от 10.05.2019 г. до 30.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.Размерът на същото е определен от ВЛ.Прави се искане да се отмени решението в обжалваната му част, като се присъдят и разноски на основание чл.78 ГПК.

Депозирана е частна въззивна жалба от „Електроенергиен системен оператор”ЕСО ЕАД със седалище гр.София, чрез пълномощник, срещу определение № 2765/ 26.06.2019 г. по гр.д.№ 236/2019 г. по описа на ПлРС.Прави се искане да се отмени същото като неправилно и незаконосъобразно.

Въззивните жалби са процесуално допустими, а по същество тази на работодателя е неоснователна, а тази на М.М. - основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Според ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Настоящата инстанция намира решението и за правилно, поради което по силата на чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд (с изключение на отхвърлителната му част по отношение на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 КТ).Във връзка с доводите във въззивната жалба на работодателя съдът приема следното.

На първо място във въззивната жалба се сочи, че като е приел изначална недобросъвестност на работодателя съдът е постановил порочно решение поради нарушаване на материалния закон и при съществено нарушаване на процесуалните правила.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че въззиваемият М.М. за периода от 16.05.2014 г. до 29.11.2018 г. е работил при въззивника на длъжността „Експерт физическа и техническа охрана и управление при кризи, отбранително мобилизационна подготовка-МЕР Плевен, Управление „Сигурност”, като трудовото правоотношение (ТПО) е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ поради липсата на необходимото образование за изпълняваната работа.

Същият притежава висше образование, степен

„магистър” съгласно §6 от ПЗР на Закона за висшето образование, която разпоредба е императивна материалноправна.

При сключването на трудовия му договор, на 19.05.2014 г. му е връчена първата длъжностна характеристика, като изискването за длъжността е: висше, Академия на МВР, висше - военно, висше-техническо или висше - икономическо, с образователно-квалификационна степен – минимум бакалавър.

Впоследствие въз основа на доклад от

02.09.2015 г. е утвърдена промяна в изискването за образование за заеманата длъжност, като изискването е: образование-висше, образователно-квалификационна степен магистър, със следните специалности

:”Национална и международна сигурност” и/или”Защита на критичната инфраструктура”.

На 15.02.2017 г., както и на 29.11.2019 г. са му връчени нови длъжностни характеристики, в които изискванията по отношение на образованието са горепосочените такива.

Потестативното право на работодателя за прекратяване на ТПО на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ възниква при обективна промяна на изискванията за заемане на съответната длъжност, ако работникът или служителят не отговаря на тях.Преценката на работодателя какви изисквания да въведе е по целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол.Но при довод за злоупотреба с право нарушение на чл.8, ал.1 КТ, какъвто е и процесния случай, съдът следва да извърши преценка дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работа и в този смисъл дали работодателят е действал добросъвестно в съответствие с чл.8, ал.1 КТ, което обуславя преценката за законосъобразност на уволнението.

На следващо място във въззивната жалба се сочи, че съдът е пренебрегнал представените по делото писмени доказателства.

На първо място - представените по реда на чл.190 ГПК дипломи и заповеди за прекратяване и пенсиониране на служители от Управление „Сигурност” към ЕСО ЕАД, които са упражнявали функциите си в МЕР-Плевен.

В тази насока са представени заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 326/10.09.2015 г. с Д. А. Д. и заповед № 328/10.09.2015 г. и И. Г. K..

На следващо място във въззивната жалба се сочи, че е представено и щатно разписание - извлечение, което въобще не е коментирано от съда.

Представено е разписание на длъжностите на управление „Сигурност” в ЕСО ЕАД, считано от 29.11.2018 г., от което е видно, че в управление „Сигурност” има 4 броя длъжности „Експерт, физическа и техническа охрана и управление при кризи, отбранително мобилизационна подготовка, и 1 бр. длъжност „Експерт, физическа и техническа охрана и управление при кризи, отбранително мобилизационна подготовка-/МЕР/, двете с код по НКПД 24227077.

От поименното щатно разписание към

29.11.2018 г. е видно, че на горепосочената първа длъжност са назначени: Ц. Г., И. И., Т. Д., Р. Е., а на втората – Р. Й..

От представените дипломи на горепосочените лица е видно, че Ц. Г. е магистър по специалност „Национална сигурност”, И. И. е магистър по специалността „Управление на националната и регионалната сигурност”, Р. Й. е магистър по национална сигурност и отбрана.

Никой от горепосочените лица не притежава магистратура съгласно поставените от работодателя специалности:”Национална и международна сигурност” и/или”Защита на критичната инфраструктура”.

Т. Д. и Р. Е. са съответно магистър по икономически науки и машинен инженер.

От приложения доклад от 28.11.2018 г. - стр.62 е видно, че с утвърдената от УС и НС нова организационна структура и длъжностно щатно разписание, в сила от 01.11.2018 г. е предвидено закриване на 4 щатни бройки в управление „Сигурност” на ЕСО ЕАД, едната от които „Експерт, физическа и техническа охрана, управление при кризи и отбранително мобилизационна подготовка МЕР Плевен.

Считано от 26.11.2018 г. е преназначен Т.

Д., а в изпълнение на решенията на УС и НС от 06.11.2018 г. е предложено по отношение на М.М. да бъде прекратено трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.6 КТ.

От представеното разписание на длъжностите, считано от 09.11.2018 г. - стр.112, е видно, че има общо 7 щатни бройки, от които 4 бр. „Експерт, физическа и техническа охрана и управление при кризи, отбранителна и мобилизационна подготовка и 1 бр. такава –МЕР.

На следващо място във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционният съд не е оценил представените писма от Министерство на образованието и науката и Агенцията по изследване и акредитация, които категорично доказват и опровергават несъстоятелните тези на въззиваемия, че не съществувала специалността „Национална и международна сигурност” и/или „Защита на критичната инфраструктура”.

От приложеното писмо от 30.04.2019 г. на

МОН и приложената справка за изучаваните специалности по висши училища и по години е видно, че в НБУ, НВУ”Васил Левски” В.Търново и ВА”Г.С.Раковски”-София, код на ПН 9.1 професионално направление „Национална сигурност” има следните специалности:”Национална и международна сигурност”, „Защита на критична инфраструктура” и „Защита на населението и критичната инфраструктура”.

С ПМС №

125/24.06.2002 г. е утвърден класификатор на областите на висше образование и професионалните направления, като в т.9 „Сигурност и отбрана” е посочена в т.9.1-„Национална сигурност”, а в т.9.2 „Военно дело”.

С писмо от 03.05.2019 г. /стр.164-168/ на

Национална агенция за оценяване и акредитация е изпратен списък по висши училища с датата, годината и оценката на взетото от Постоянната комисия по социални и правни науки, сигурност и отбрана на НАОА решение, както и образователно-квалификационните степени и форми на обучение и специалностите, разглеждани при акредитацията на професионалното направление 9.1 Национална сигурност.

От представената диплома за висше образование е видно, че въззиваемият М.М. е завършил ВНВУ”Васил Левски”, като му е призната военна квалификация „офицер от мотострелкови войски-военен инженер по експл. на АТТ и гражданска специалност - „двигатели с вътрешно горене”.От доказателствата по делото е видно, че същият е участвал в национални и международни мисии, от които притежава грамоти и служебни характеристики, част от които са приложени по делото.

На следващо място във въззивната жалба се сочи, че работодателят не е нарушил чл.13 и чл.17 от КТД от 2018 г. или която и да е друга посочена от въззиваемия норма с оглед на обучение и квалификация на работниците и служителите.

В тази насока въззиваемият счита, че е нарушен чл.17, ал.2 от КТД, като до датата на прекратяване на трудовото правоотношение въззивникът не му е предложил възможност за преквалификация, което безспорно следва да е инициатива на работодателя, както и че е офицер от БА, позовава се и на чл.51 от ЗОВСРБ.

Съгласно чл.17, ал.2 от КТД работодателят осигурява условия за подготовка, професионална квалификация и преквалификация на работниците и служителите в случаите на закриване и/или разкриване на работни места, производства и дейности, както и когато се променя технологията на работа в структурите на дружеството.Основателно се сочи от въззиваемия, че до прекратяване на трудовото му правоотношение не му е предложена възможност за преквалификация по зададените от работодателя специалности.