Определение № 22 от 19.01.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22 гр. Пловдив, 19.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20235000600541 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 6 и ал. 7 НПК.

С определение № 992 от 09.11.2023 г., постановено по ЧНД № 2310/2023 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, е отменено Постановление от 11.10.2023 г. на Окръжна прокуратура - Пловдив, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № ***/2020 г. по описа на РУ – Труд при ОД на МВР - Пловдив, образувано за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. А и б. Б вр. ал. 1, б. Б и б. В вр. чл. 342, ал. 1 НК.

Срещу така постановеното определение е постъпил частен протест от Окръжна прокуратура – Пловдив с оплакване за неговата необоснованост и незаконосъобразност. В този смисъл се иска атакуваният съдебен акт да бъде отменен, като вместо това Постановлението за прекратяване на наказателното производство да бъде потвърдено.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с изложените в депозирания частен протест съображения, с атакуваното определение на окръжния съд и събраните по делото доказателства намира, че протестът е процесуално допустим, а разгледан по същество – неоснователен.

Досъдебното производство по делото е образувано на 06.09.2020 г. за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. А и б. Б вр. ал. 1, б. Б и б. В вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

1

В хода на проведеното разследване са разпитани свидетели, приобщени са писмени и веществени доказателства и са назначени множество експертизи, като не са били предприети действия за повдигане на обвинение срещу конкретно лице.

С Постановление от 11.10.2023 г. Окръжна прокуратура Пловдив, е прекратила наказателното производство по образуваното досъдебно производство на основание чл. 199, ал. 1 и чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл.

24, ал. 1, т. 4 НПК, като е приела, че извършителят на инкриминираното деяние – М.И.К., е починал.

По жалба на И.К., баща на М.К., окръжният съд е отменил постановлението за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 НПК, като необосновано и незаконосъобразно.

За изводите си е приел, че в хода на досъдебното производство не са били събрани всички доказателства, отнасящи се до обстоятелствата по чл. 102, т.

1-3 НПК, в прокурорското постановление липсва анализ на събраните доказателства и мотиви, въз основа на които е направено заключението, че именно починалото лице е причинило ПТП, както и липсата на извършено престъпление от друго лице,

Настоящият въззивен състав споделя изцяло изводите на окръжния съд, като намира изложените срещу тях възражения на прокурора за неоснователни. Производството по чл. 243 НПК е особено производство, при което се осъществява съдебен контрол за законосъобразност и обоснованост върху действията на прокурора, когато той е упражнил правомощията си да прекрати определено наказателно производство.

Постановлението за прекратяване на наказателното производство е обосновано, когато установените по делото фактически положения съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал и законосъобразно, когато съответства на материалния или процесуален закон.

В конкретния случай, проверяваният прокурорски акт не е съобразен със законовите изисквания. От неговото съдържание не става ясно въз основа на кои доказателствени източници са приети за установени описаните фактически положения. В него изобщо липсва какъвто и да било анализ на събраните по делото доказателства – показания на свидетели, писмени и веществени доказателства, не е обсъдено нито едно от заключенията на 2 назначените множество експертизи, изготвени от специалисти в различни области, включително и обосновка кои от тях са кредитирани, с оглед наличните между тях противоречия. Така например, експертът, изготвил СМЕ на труп е заключил, че М.К. е бил пътник в МПС. Впоследствие, в заключението на КАТСМЕ е прието, че най – вероятно водач на МПС е бил М.К., а пътник на предната седалка – И.Л., но с уговорката, че оценката за първия е на база данни от детайлно изследване на трупа, докато за другия – на база данни от медицинската документация. Накрая експертите, изготвили повторната КАТСМЕ (неясно по какви причини е назначена именно такава, при положение, че са им предоставени същите материали по делото като на предходната комплексна експертиза) са посочили, че М.К. е бил водач, а И.Л.

- пътник, в МПС – то. Отделно от това, приложеният към КАТСМЕ и повторната КАТСМЕ и анализиран от вещите лица снимков материал от мястото на произшествието съществено се различава (налице са повече фотоси) от изготвения и приложен към огледния протокол фотоалбум, направен непосредствено след настъпване на ПТП – снимките на стр. 18, 19, 20, 21, 22 – горе, 23, 31, 32, 39 – горе, т. ІІІ от ДП, липсват във фотоалбума, което поставя въпросите: кога са направени, защо не са част от материалите по делото, а ако са приобщени – с какъв акт, къде са били съхранявани и по какъв начин са стигнали до вещите лица, близо година по-късно след инкриминираното ПТП. Пълната липса на анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, включително и показанията на свидетеля Л., в които същият е заявил липса на спомен за случилото се ПТП, възпрепятстват изцяло не само първата, но и въззивната инстанция да провери, въз основа на кои от тях прокурорът е приел за установена описаната в постановлението фактическа обстановка, включително и относно обстоятелствата, че тъй като „бил употребил повече алкохол, отколкото К., св. Л. предоставил ключовете за личния си автомобил на К., за да може последният да го отключи и въведе в движение“ и „автомобилът бил управляван от покойния М.К., като на предна дясна седалка се возил собственикът на автомобила, а именно св. Л..“; поредността, по която телата на К. и Л. са напуснали автомобила и посоката на движението им до окончателното установяване на всяко от тях на земята и т.н. Възражението на прокурора, че след като е описал фактическа обстановка и е направил „коректни“ правни изводи, е изпълнил задължението, не кореспондира със 3 съдържанието на прокурорския акт. Липсата в постановлението за прекратяване на наказателното производство на обсъждане на събраните по делото доказателства и експертни заключения води до необоснованост и на извода на прокурора кой е бил водачът на лекия автомобил преди и по време на пътнотранспортното произшествие.

С оглед на изложеното настоящият въззивен състав намира протеста за неоснователен, а атакуваното с него определение на окръжния съд, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 992 от 09.11.2023 г., постановено по ЧНД № 2310/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4