Решение № 891 от 10.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 891 гр. София, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20251110200256 по описа за 2025 година Производството е образувано по жалба на лицето В. В. К., с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. Л. Б., срещу Заповед за задържане на лице №************************ издадена от М. И., на длъжност „инспектор“ при 01 РУ-СДВР.

В жалбата се иска отмяна на оспорената заповед, като се сочи, че процесното задържане не било законосъобразно, като се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и издадена при неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се още, че издадената заповед не съдържала всички изискуеми от закона реквизити и се иска отмяната й.

Претендират се и разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, но се представлява от адв. К.а. Последната поддържа подадената жалба и иска от съда да отмени обжалваната заповед като преповтаря аргументите, изложени в жалбата. Претендира разноски.

Ответникът, редовно призован, не се явява, но се представлява от юрк.

Георгиева, като последната иска от съда по същество да постанови решение, с което да остави жалбата без уважение. Сочи, че издадената заповед не противоречи на материалния и процесуалния закон, твърди, че съдържа всички необходими реквизити. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото и становищата на страните, намира следното:

От събраните по делото доказателства е видно, че на 13.10.2024 г., около 1

17:00 часа, в гр. София, на ул. „Теменуга“, до спирка на МГТ, е възникнало сбиване, в резултат на което на лицето М. А., с ЕГН **********, е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости. На 05.12.2024 г. жалбоподателят бил задържан с процесната заповед за задържане, като тя била издадена от М. И., на длъжност „инспектор“ при 01 РУ-СДВР. А посоченото в нея основание за задържането му е „по ЗМ1941/24 г. по описа на 01 Ру-СДВР за престъпление по чл. 129 от НК“.

Заповедта е връчена на лицето срещу подпис, а към заповедта е приложена декларация от 05.12.2024 г., с която задържаният е декларирал, че е запознат с правата си.

Пострадалият разпознал жалбоподателя като един от извършителите на престъплението срещу него, като това се случило в нарочно действие по разпознаване, осъществено четири дни след неговото задържане - на 09.12.2024 г.

При установените факти съдебният състав намира следното от правна страна:

Предмет на това производство е законосъобразността на издадената заповед, като производството се движи по правилата на АПК за оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл. 145 и следващите от посочения закон.

За да е законосъобразна една заповед за задържане на лице, същата следва да е издадена от лице с установена от закона компетентност, в определената за това форма, при спазване на правилата на административното производство, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

В ЗМВР е предвидена възможност за осъществяване на арест от страна полицейските органи по отношение на лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Този арест може да продължи най-много 24 часа, съгласно нормата на чл. 73 от същия закон.

От нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР се извежда и законоустановената форма на заповедта, с която лице може да бъде задържано по реда на този закон – тя е задължително писмена и задължително следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР.

Практиката на ВАС, както и на ЕСПЧ, е константна по отношение на въпроса, че от заповедта за задържане трябва да се установява недвусмислено какво е основанието, заради което лицето е задържано.

Според закона за МВР, заповедта за задържане на лице следва да бъде мотивирана така, щото задържаното лице да получи ясна представа защо именно се налага неговото задържане, какво е основанието за задържането му, както и какви са правата му от момента на задържането. В случая формата на административен акт е спазена, тъй като заповедта е издадена в писмена 2 форма, съгласно чл. 59 от АПК. В заповедта се съдържат реквизитите, посочени в чл. 74 от ЗМВР, именно името, длъжността, местоработата на служителя, който е издал заповедта и макар и формално посочено се посочва и основанието за задържане на лицето. Посочени са година, дата и час на задържането на лицето, както и къде същият следва да изтърпи това задържане. От посочената заповед е видно, че са налице данни за самоличността на задържания, като са посочени неговите три имена, ЕГН и адрес. От представената декларация е видно, че на задържания са разяснени правата, като е налице подпис срещу всяко посочено в декларацията обстоятелство.

Съдебният състав намира, че преди момента на задържане на жалбоподателя е имало достатъчно доказателства, които да водят до извод за негова съпричастност към престъплението, тъй като от експертната справка на видеозаписите той е лицевоидентифициран по безспорен начин.

Но заповедта е незаконосъобразна от външна страна, защото основанието за задържане, което е посочено в нея, не отговаря на изискванията за неговото съдържание.

Това е така, защото формално посоченото основание за задържане не изпълнява целта на закона, тъй като така формулирано, то не е достатъчно.

Словесното формулиране на основанието не изпълнява целта на закона, защото задържаното лице не може да разбере защо на практика се задържа от властите. Освен това, в самата заповед липсват каквито и да било фактически основания за задържането на лицето, а те задължително следва да бъдат част от нейното съдържание, за да се приеме, че тя е законосъобразна от външна страна.

Тук е моментът да се посочи, че така формулираното основание за задържане не води до никаква представа защо именно е задържан К., а самото формално посочване на това, че е задържан за престъпление по чл. 129 от НК не значи нищо конкретно. Не са посочени място, дата на престъплението, никакъв механизъм, нито кой е пострадалият, какъв е резултатът от деянието и т.н.

Липсата на основание за задържане или наличието на такова, което обаче е недостатъчно задържаното лице да разбере защо се налага временно ограничаване на свободното му придвижване, всякога е съществено нарушение на процесуалните правила по издаване на заповедта, което води до единствена последица - нейната отмяна.

Доколкото са претендирани разноски от жалбоподателя, съдът намира, че следва да ги присъди в претендирания размер, защото претендираното възнаграждение от 600 лева не се явява прекомерно на осъществената защита и правната сложност на делото.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на лицето В. В. К., с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. Л. Б., Заповед за задържане на лице № 225зз-1638/05.12.2024 г., издадена от М. И., на длъжност „инспектор“ при 01 РУ-СДВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати в полза на В. В. К., с ЕГН **********, сумата от 600 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред СРС, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати в полза на СРС сумата от 10 лева, представляваща държавна такса за разглеждане на жалбата, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред АССГ в 14дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4