Решение № 3827 от 31.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3827 гр. Пловдив, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Т. Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Т. Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330121538 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Ястребец” № 23, представлявано от П. П. и М. Ц., чрез пълномощник юрисконсулт М. К., е предявил против „Бо Строй 77“ ЕООД, ЕИК: 203154030, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Ихтимански проход” № 3А, представлявано от управителя И. Б., иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 16445/ 2024 г. на ПРС, IV бр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 8076/ 26.09.2024 г., суми за начислена топлинна енергия, както следва: главница в размер на 29, 99 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м.12.2021 г.- м.01.2022 г., лихва за забава в размер на 8, 86 лева за периода 31.01.2022 г.- 29.07.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 09.08.2024 г.- датата на подаване на заявлението и разноските по заповедното производство в общ размер на 75 лева.

В исковата молба се твърди, че между страните имало сключен договор за продажба на ТЕ № ***********, като ответникът бил потребител за стопански нужди. Според чл. 149 ал. 1 т. 3 от ЗЕ продажбата на ТЕ за стопански нужди се осъществявала при публично известни ОУ, одобрени от КЕВР. Според чл. 139 от ЗЕ, разпределението на ТЕ между потребители в сграда с режим на ЕС се извършвало по система за дялово разпределение, а съгласно чл. 155 ал. 1 т. 2 от ЗЕ сумите за топлоснабдения имот се изчислявали по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния сезон се изготвяли изравнителни сметки от 1 извършващия дяловото разпределение, но вече на база реален отчет. За имота на ответника с адрес: гр. С., ж.к. „***********“ бл. ****, вх. ***, ет. ***, ап. ***, имало издадени изравнителни сметки. Ответникът дължал на ищеца следните суми: главница в размер на 29, 99 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м.12.2021 г.м.01.2022 г. и лихва за забава в размер на 8, 86 лева за периода 31.01.2022 г.- 29.07.2024 г. За събирането им срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение, но по образуваното по случая частно гр. дело № 16445/ 2024 г. на ПРС, IV бр. с-в, длъжникът в срока по чл. 414 от ГПК възразил срещу заповедта, че не дължи изпълнение на вземането, поради което в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявявал настоящия установителен иск за горните суми. Претендират се и разноските в настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.

В допълнителна молба ищецът посочва, че ответникът продал топлоснабдения имот на 16.09.2021 г., но след това сключил нов договор за продажба на ТЕ с ищеца на 22.11.2021 г., поради което отново се явявал клиент на дружеството и следвало да отговаря за задълженията си.

С молба от 11.04.2025 г. ответникът посочва, че бил изплатил задълженията си за главница, лихви и разноски, поради което искът срещу него следвало да се отхвърли.

С молба от 09.05.2025 г. ищецът признава извършеното плащане, но твърди, че неплатени останали разноските за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 150 лева: по заповедното дело- 50 лева и за исковото производство- 100 лева, които били дължими, доколкото ответникът с поведението си дал повод за образуване на делата.

С молба от 07.07.2025 г. ответникът представя платежно нареждане за внесена сума от 150 лева- разноски за юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело и по заповедното производство.

В с.з. страните не се явяват и не се представляват, но представят писмени становища.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от фактическа страна следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 8076/ 26.09.2024 г., по частно гр. дело № 16445/ 2024 г. на ПРС, IV бр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми за начислена топлинна енергия, както следва: главница в размер на 29, 99 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м.12.2021 г.- м.01.2022 г., лихва за забава в размер на 8, 86 лева за периода 31.01.2022 г.- 29.07.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 09.08.2024 г.датата на подаване на заявлението и разноските по заповедното производство в общ размер на 75 лева.

Като писмени доказателства са приети договор за продажба на ТЕ за стопански нужди и заявление на абоната към него, нотариален акт, договор за дялово разпределение на ТЕ, протоколи, списъци, ОУ на ищеца.

2

Ответникът е представил две платежни нареждания: от 08.04.2025 г.- за сумата от 141, 68 лева (с която се заплащат претендираните главница, лихви и държавни такси) и от 16.06.2025 г.- за сумата от 150 лева (с която се заплащат разноските за юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело и по заповедното производство).

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Предмет на делото е установяване съществуването на присъдено вземане по заповедно производство за доставена, но незаплатена ТЕ до обект на ответника. Няма спор, че след образуване на настоящото дело и преди първото съдебно заседание ответникът е изплатил изцяло търсените по заповедта за изпълнение суми: за главница- 29, 99 лева, мораторна лихва- 8, 86 лева, законната лихва- 2, 83 лева, разноските за държавна такса по двете дела- 100 лева, както и разноските за юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело и по заповедното производство- 150 лева. Доколкото няма спор между страните по тези обстоятелства, не е необходимо нито да се обсъждат доказателствата по делото, нито пък да се излагат допълнителни съображения по претенцията на ищеца. Така предявеният иск обаче следва да се отхвърли, защото вземането на кредитора е било събрано и не се налага втори път съдебното му присъждане с решението. Искът се отхвърля не, защото е неоснователен, а защото плащането от страна на длъжника е станало в хода на делото.

С факта на извършеното плащане ответникът е изпълнил своето задължение, като е погасил изцяло търсените му със заявлението суми. Доколкото плащането обаче е извършено след завеждане на делото, разноските по същото са в тежест на ответника, който е дал повод за предявяване на иска. Разноските също са платени, поради което и в тази част осъждане на ответника също не следва да има.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Ястребец” № 23, представлявано от П. П. и М. Ц., против „Бо Строй 77“ ЕООД, ЕИК: 203154030, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Ихтимански проход” № 3А, представлявано от управителя И. Б., иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 16445/ 2024 г. на ПРС, IV бр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 8076/ 26.09.2024 г., суми за начислена топлинна енергия, както следва: главница в размер на 29, 99 лева (двадесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м.12.2021 г.- м.01.2022 г., лихва за забава в размер на 8, 86 лева (осем лева и осемдесет и шест стотинки) за периода 31.01.2022 г.- 29.07.2024 г., ведно със законната лихва от 2, 83 лева (два лева и осемдесет и три стотинки), за периода 09.08.2024 г.- 08.04.2025 г., както и разноските по заповедното 3 производство в общ размер на 75 лева (седемдесет и пет лева) и по настоящото дело в общ размер на 175 лева (сто седемдесет и пет лева), като ПОГАСЕН поради извършено плащане в хода на делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________

4