Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1969 от 27.04.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 13092/2021
Вид
Решение № 1969
Подписан
27.04.2023
Състав
ЦВЕТЕЛИНА ЗАХАРИЕВА МИХАЙЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 179, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 1 и 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 1 и 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1969 гр. София, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20211110213092 по описа за 2021 година за да се произнесе с решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. И. П. с ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 21-4332-015799 от 28.07.2021 г., издадено от началник сектор към отдел „ПП” при СДВР, с което за нарушение на чл. 6, т.

1 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 / двеста/ лева.

Недоволен от НП е останал жалбоподателя, който обжалва същото и моли за неговата отмяна, като твърди, че не неговото поведение е причина за ПТП.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и моли за отмяна на процесното наказателно постановление, което намира за некоректно спрямо него.

Въззиваемата страна – началник сектор при отдел „ПП” при СДВР, редовно призован, не изпраща в съдебно заседание представител и не взема становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.07.2021 г. около 19:30 часа в гр. София по бул. “Д-р Петър 1

Дертлиев”, с посока на движение от бул. “Джавахарлау Неру” към бул.

„Сливница“, жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил марка “Ауди”, модел „А4“ с рег. № СА **** ХС. На кръстовището с бул. “Царица Йоанна”, регулирано със светофарна уредба, жалбоподателят преминал кръстовището, при което се реализирало ПТП с преминаващото отдясно друго превозно средство марка „Тойота“ с рег. № СА **** НМ, собственост на свидетеля Б. Ц.. След настъпилото ПТП, свидетелят Ц. подала сигнал до телефон 112 и на място бил изпратен свидетеля Н. М. на длъжност „младши автоконтрольор“ при ОПП - СДВР. След извършване на проверка свидетеля съставил на жалбоподателя АУАН № 043687 от 16.07.2021 г. Същият бил съставен в присъствието на един свидетел и в присъствието на жалбоподателя, който получил екземпляр от него срещу подпис.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу така съставения АУАН (има постъпили след срока, необсъждани в НП).

Въз основа на съставения акт било издадено процесното наказателно постановление № 21-4332-015799 от 28.07.2021 г., издадено от началник сектор към отдел „ПП” при СДВР, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2 вр с чл. 179, ал.1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 / двеста/ лева.

Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели Н.й М. – актосъставител и Б.

Ц. – другият участник в ПТП, както и въз основа на надлежно приобщените по реда на чл. 283 от НПК заверени копия на: 2 бр. собственоръчно написани декларации; скица за настъпилото ПТП; справка картон на водача; заповед № 8121К-13318 от 28.10.2019 г. на министъра на МВР; заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на МВР.

Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията свидетелите и прецени, че показанията им са пълни, последователни и логични, без вътрешни противоречия, като в тях свидетелите излагат своите преки и непосредствени възприятия. Свидетелят М. излага сведения относно съставения акт, като заявява, че поддържа написаното в него, но конкретни спомени за настъпилото ПТП няма, а свидетелят Ц. относно обстоятелствата във връзка с настъпилото ПТП, причините за неговото настъпиване и подадения сигнал до спешния телефон 112, т. е. показанията на същите се явяват източник на пряка доказателствена информация по случая и затова съдът ги кредитира изцяло

За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни доказателства.

2

Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация – санкционирано с атакуваното НП, поради което е процесуално допустима.

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи - чл. 189, ал. 1 и 4 от ЗДвП, в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 от ЗАНН.

Налице е и редовна процедура по връчването им на жалбоподателя.

Видно от приложеното копие от заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на МВР е налице компетентност на издателя на НП и актосъставителя.

АУАН е съставен в присъствието на лицето, посочено в него като нарушител и в присъствието на един свидетел, който е присъствал при установяване на нарушението. По този начин не е нарушено правото на нарушителя да участва във воденото срещу него административно наказателно производство от самото му начало.

Настоящата съдебна инстанция обаче намира, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на санкционираното лице.

На първо място, съдът счита, че процесните АУАН и НП са издадени в нарушение на разпоредбите на чл. 52, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не съдържат описание на доказателствата, които потвърждават твърдяното нарушение, което е довело до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя.

Съдът намира също така, че описаното в АУАН и НП поведение на жалбоподателя, не е субсумирано под пълната и точна правна квалификация.

Както актосъставителят, така и АНО са приели, че с поведението си жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Тази разпоредба обаче изобщо не предписва като свой съставомерен белег настъпването на ПТП. Следвало е като нарушена разпоредба да бъде посочена не само разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, но тя следва да бъде във връзка с тази на чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, тъй като тази разпоредба съдържа както санкция, така и диспозиция (правило за поведение), визираща 3 настъпването на ПТП по изброените причини, сред които и такава по чл. 6, т.

1 от ЗДвП. Именно и поради това е следвало изрично да бъде посочена и при предоставяне на точната правната квалификация на реализираното от жалбоподателя поведение, но разпоредбата на чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП е посочена само в НП и то единствено като основание, на което е наложено административното наказание „глоба“ на жалбоподателя, което е довело и до неправилно приложение на санкционната разпоредба, тъй като на жалбоподателя е наложено наказание, за това, че с поведението си е причинил ПТП, каквито обстоятелства не се съдържат в състава на нарушението по чл.

6, т. 1 от ЗДвП.

Посочените нарушения се явяват съществени такива, доколкото от една страна са ограничили правото на защита на санкционираното лице да разбере в какво именно се обвинява, така и възможността на настоящия съдебен състав да прецени законосъобразността на поведението на санкционираното лице. В тази връзка същите се явяват самостоятелно основание са отмяна на процесното наказателно постановление.

Отделно от това, следва да се отбележи, че въпреки служебното начало и положените от съда усилия за установяване на обективната истина по делото, същите не доведоха до събиране на доказателства за безспорната виновност на нарушителя. В тази връзка, дори и да се приеме, че свид. Ц. е дала добросъвестно показания в частта, че е минала на зелен сигнал след като не се събраха безспорни доказателства, че жалбоподателят е потеглил на червен сигнал и вследствие на това се е стигнало до настъпването на ПТП, то нарушението се явява недоказано. По делото не бяха представени нито доказателства за работата на светофарната уредба на кръстовището на бул.

„Д-р Петър Дертлиев“ и бул. „Царица Йоанна“, за да може да се направи извод, че същата е работела нормално и преминаването на червен светофар се дължи на умишлено поведение на водача, нито бяха представени видео записи от посоченото място (по делото е налично писмо от Столична община, в което е посочено, че видео записите се запазват за период не по-дълъг от 25 дни.). Предвид гореизложеното и като се взема предвид обстоятелството, че в административно наказателното производство тежестта на доказване лежи върху АНО, то съдът намира, че твърдяното нарушение остана недоказано такова, което е още едно самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Липсват искания за присъждане на разноски.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1, ал. 3 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-015799 от 28.07.2021 г., издадено от началник сектор към отдел „ПП” при СДВР, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от 4

ЗДвП на Г. И. П., ЕГН **********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5