Решение № 80 от 27.02.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Търговище, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря Бл. Д. П. като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20243530100847 по описа за 2024 година

Предявен е иск,с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК за сумата от 4528,21 лв.

Ищецът твърди в исковата молба, че между ответника и трето лице БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е имало сключен договор за потребителски кредит CARU-19250327 / 06.04.2022 год., по силата на който третото лице е предоставило на ответника сумата от 3501,12 лв. – 3000 лв. кредит и 501,12 лв. кредит за закупуване на застраховка „Защита на плащанията“, срещу задължението на ответника да възстанови сумата на 36 равни месечни вноски в размер на по 131,97 лв., при първа погасителна вноска на 15.05.2022 год. и последна на 15.04.2025 год., при ГЛП 20.66 % и ГПР 24.64 %, с обща сума за връщане 4750,92 лв. Ищецът твърди, че ответника не е изпълнявал задълженията си по договора за кредит, като не е заплащал погасителните вноски по начина и в сроковете, посочени в договора и е изпаднал в забава, за което е начислявано и обезщетение за забава в размер на 569,11 лв. С приложение 1 от 13.03.2023 год. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022 год. вземането по договора е било прехвърлено от кредиторът на ищеца, като ответника е бил уведомен за цесията. Предвид липсата на изпълнение ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, издадена по ч. гр. д . № 178 / 2024 год. на Районен съд – Попово, но длъжникът възразил в заповедното производство и на ищеца били дадени указания да установи вземането си по исков ред. За това и в изпълнение указанията на заповедния съд ищецът е предявил иск по 1 чл.422 от ГПК за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, а именно 3149,70 лв. – главница за периода 15.11.2022 год. – 15.04.2025 год., по отношение на която е обявена предсрочна изискуемост, 809,40 лв. договорна лихва за периода 15.11.2022 год. – 13.03.2024 год. и обезщетение за забава в размер на 569,11 лв., считано от 16.11.2022 год. до подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва до окончателното плащане. Ищецът е направил изявление в исковата молба, че със същата уведомява ответникът за прехвърляне на вземането и за обявяване предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит. Ищецът моли съда да постанови решение с което да признае за установено съществуването на вземането към ответника в посочения размер, като претендира заплащане на разноските в исковото и заповедното производство. В условията на евентуалност е предявил осъдителни искове за същите вземания. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В писмено становище поддържа предявения иск.

В месечния срок по чл.131 от ГПК ответникът е упражнил правото си на отговор. В отговора е изразено становище, че предявения иск е допустим, но изцяло неоснователен. Ответникът твърди, че не е уведомяван за цесията по надлежния ред, както и не е уведомяван за предсрочната изискуемост на вземанията по договора. Навежда доводи за неоснователност на претенциите на ищеца поради недействителност на договора за кредит, като противоречащ на разпоредби в ЗПК, поради некоректно посочен ГПР в договора, като твърди, че същият в действителност е много по-висок от този посочен в договора – 46.2477 %. Позовава се на Решение на ЕС по дело С-714/22. Моли съда постанови справедливо решение. В съдебно заседание ответникът поддържа доводите, изложени в отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното : Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 178 / 2024 год. на ТРС ищеца е подал заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК против ответника.

Подаденото от ищеца заявление по чл. 410 от ГПК е било уважено и съдът е издал Заповед за изпълнение № 85 / 26.03.2024 г. за сумата от 3149,70 лв. – главница по Договор за потребителски кредит CARU-19250327 / 06.04.2022 год., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 26.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; 809,40 лв., договорна лихва за периода 15.11.2022 год. – 13.03.2024 год.; 569,11, обезщетение за забава за периода 16.11.2022 год. – 26.03.2024 год. и направените по делото разноски. В заповедното производство ответникът възразил, че не дължи изпълнение на вземането, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК съдът е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си против ответника. Това определя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, с правно осн. чл.422 от ГПК.

Видно от приложения по делото Договор за потребителски кредит CARU-19250327 / 06.04.2022 год., сключен между “БНП Париба Пърсънъл 2

Файненс С.А., клон България“ и ответника, кредитодателят е отпуснал на ответника кредит за потребителски цели в размер на 3000 лв. и кредит за покупка на застраховка Защита на плащанията в размер на 501,12 лв., или общо кредит в размер на 3501,12 лв., при ГПР 24.64 %, ЛП 20.66 %, такса ангажимент 75,00 лв., с посочена обща стойност на плащанията 4750,92 лв.

Ответникът се е задължил да възстанови сумата на 36 равни месечни вноски от по 131,97 лв., включваща главница и договорна лихва / виж погасителния план по договора /. Представени са договори за застрахователно посредничество и за сключена застраховка, от “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, като посредник на ответника и застрахователя, по силата на които посредника е изплатил застрахователната премия на застрахователя, а ответника е следвало да я възстанови като част от получения кредит. Ответникът не оспорва, че не е изпълнявал задълженията си по договора и не е възстановявал заемната сума по начина и в сроковете, посочени в договора. Ответникът не оспорва възникването на облигационните отношения по договора, както и че е усвоил предоставения кредит.

С приложение 1 от 13.03.2023 год. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022 год. вземането по договора е било прехвърлено от кредиторът на ищеца. По делото са представени доказателства за изпратено до ответника уведомление за цесията от ищеца, като пълномощник на цедента, което реално не е достигнало до него. Именно поради това ищецът е приложил уведомление за цесия до ответника, към исковата молба и е формулирал искане същото да бъде връчено на ответника, ведно с преписа на исковата молба, считайки, че получавайки същото ведно с препис от молбата ответника ще бъде надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземането.

Съгласно погасителния план, последната падежна дата за погасяване на задължението на ответника е била 15.04.2025 год., но заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 26.03.2024 год., тъй като поради изпадане на ответника в забава при погасяване на месечните вноски вземането е било обявено за предсрочно изискуемо. Към доказателствата по делото е приложено уведомление за предсрочна изискуемост, но същото реално не е достигнало до длъжника. Поради това съдът приема за основателни възраженията на ответника, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е настъпила предсрочната изискуемост на вземането, но това не обуславя неоснователност на целия иск, тъй като съгласно Тълкувателно решение № 8 / 2017 ОСГКТ предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Отделно от това в исковата молба се съдържа изявление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора и ответникът е уведомен за 3 предсрочната изискуемост, с получаване на препис от същата.

Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета по дело е, че кредита е усвоен от ответника, като на 06.04.2022 год. е преведена чистата сума на кредита 2925,00 лв. , след приспадане на таксата ангажимент от 75,00 лв., за погасяване на задължението ответникът е извършил плащания на 6 бр. месечни вноски, с последно плащане на 18.01.2023 год., като общо е изплатил сума в размер на 792,82 лв., а същата е отнесена за погасяване на главница – 351,24 лв. и погасяване на договорна лихва – 440,40 лв. От заключението се установи също така, че към момента на подаване на исковата молба неизплатената главница е в размер на 3149,70 лв., договорната лихва за периода 15.11.2022 год. – 13.03.2024 год. е в размер на 809,40 лв., а обезщетението за забава за периода 16.11.2022 год. до подаване на заявлението в съда е 135,97 лв., а до подаване на исковата молба е в размер на 203,54 лв.

От заключението се установи също така, че посочения в договора ГПР отговаря на действителния такъв по договора. По делото не се твърди, няма и представени доказателства ответникът след завеждане на иска да е погасил изцяло, или от части задължението си към кредитора.

При така установеното съдът прави следните изводи : Предявените искове са с правно основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, вр. чл.

240, чл. 240, ал.2 и чл.86 от ЗЗД., а основните възражения на ответника са, че ищеца няма вземане срещу него поради това, че цесията не надлежно съобщена на длъжника и не е породила действие спрямо него, както и че е бил уведомен за предсрочната изискуемост.

Този възражения съдът счита за неоснователно по следните съображения : По делото са представени доказателства, че ищецът е бил надлежно упълномощен от стария кредитор да уведоми длъжника за извършената цесия. Доколкото цесионерът действа като пълномощник на цедента, а не от свое име, няма законова пречка последният да упълномощи друго лице, в това число и самия цесионер, да извърши уведомяването. При изпълнение на посоченото условие трябва да се приеме, че е било спазено изискването на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Трайно установената съдебна практика, обективирана в решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др., приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр.първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.З ГПК. Допустимо е, както и в настоящият случай, цедентът да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника /в т.см. решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г, III г. о., ГК, решение № 156 от 4

30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г, II т. о., ТК и др./.

Безспорно препис от исковата молба и доказателствата към нея, в това число и уведомлението за цесията и за обявяване на предсрочната изискуемост са връчени на ответника. Връчването е надлежно и от този момент се пораждат всички правни последици, свързани с факта на връчване, вкл. и уведомяването на длъжника за извършената цесия и тя е породила действие спрямо длъжника от този момент. Този факт, настъпил в хода на производството, следва да бъде съобразен с оглед разпоредбата на чл. 253, ал.

3 ГПК. Предвид горното, съдът приема, че цесията е породила действие спрямо ответника, поради което ищецът е установил активната си материално правна легитимация по иска и възражението на ответната страна в този аспект е неоснователно.