Определение № 102 от 23.03.2021, Районен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 102 гр. Плевен , 23.03.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Красимир М. Димитров като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Частно наказателно дело № 20214430200600 по описа за 2021 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 64 от НПК

Постъпило е искане от РП-Плевен за вземане на най-тежката МН – „Задържане под стража” спрямо обвиняемия ***, ЕГН: ********** от ***.

Твърди се, че е налице реална опасност обвиняемият да се укрие или извърши друго престъпление, тъй като повдигнатото му обвинение е за извършено престъпление по чл. 142а, ал.5 вр. ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП - Плевен намира, че събраните доказателства подкрепят изводите досежно авторството на вменените престъпления по отношение на обвиняемото лице, като съществува реална опасност обвиняемият *** да се укрие, респективно извърши друго престъпление.

Обвиняемият *** се явява в съдебно заседание лично и със защитник адв. ****, назначен в хода на досъдебното производство.

Адвокат ***намира, че събраните доказателства не подкрепят искането 1 на РП-Плевен, като моли да вземе спрямо подзащитния му по-лека мярка за неотклонение.

Обвиняемият *** не взима отношение относно повдигнатото му обвинение.

По същество моли да не бъде вземана МН “Задържане под стража” и не изразява становище относно взимането на мярка за процесуална принуда.

Съдът като съобрази становището на страните, събраните по делото гласни и писмени доказателства и закона намери за установено следното:

С постановление на наблюдаващия прокурор от 20.03.2021 година ***, с ЕГН ********** от *** е привлечен в качеството на обвиняем за извършеното от него престъпление, а именно:

-През периода от 09.03.2021 г. до 19.03.2021 г. в ***, противозаконно лишил от свобода *** като лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия-престъпление по чл.142а, ал. 5 вр. ал.1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 12 години.

С постановление на наблюдаващия делото прокурор спрямо обвиняемия *** е взета МН „Задържане под стража” от 72 часа, считано от 12:30 часа на 20.03.2021 г. до 12:30 часа на 23.03.2021 г.

Съгласно чл. 64, ал.4 от НПК, съдът взема мярка за неотклонение «Задържане под стража», когато са налице основанията по чл. 63, ал.1, а ако не са налице тези основания може да не вземе мярка за неотклонение или да вземе по-лека.

Мярката за неотклонение «Задържане под стража» се взема, когато кумулативно съдът установи, че са налице следните предпоставки:

-да е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, както и доказателствата по делото да сочат, че е налице едната от двете алтернативно предвидени опасности- реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.

2

След анализ на приобщените доказателствени материали по делото – показанията на свидетелите, обясненията на обвиняемия ***, както и писмените доказателства, приложени по делото, може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият *** е извършил престъплението, за което е привлечен в качеството на обвиняемо лице.

Видно от приложената в цялост прокурорска преписка № 1623/2021 г. по описа на РП – Плевен, от събраните до момента доказателства, съдът приема, че се касае за обосновано предположение за извършено тежко умишлено престъпление, за което в НК е предвидено наказание лишаване от свобода т.е., предвиденият размер на наказанието за престъплението извършено от страна на обвиняемия *** попада в изискването на чл. 63, ал. 1 от НПК.

Видно от събраните гласни и писмени доказателства води до единствено възможния и категоричен извод, че обвиняемият е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение с постановление за привличане в качеството на обвиняем от дата 20.03.2021 г., което се подкрепя от свидетелските показания на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели.

Свидетелските показания на пострадалото лице са категорични, че обвиняемият *** е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Днес в съдебно заседание стана ясно, че този обвиняем се занимава с купуване на хора – жени, за които плащал определена сума пари. Това е становището на защитника му адв. Н. М.. Явно този обвиняем счита това нещо за нормално, но само по себе си това е престъпление, което може да се разследва в хода на провежданото досъдебно производство.

Съдът счита, че по отношение на обвиняемия е налице и предпоставката по чл. 63, ал. 1 от НПК, а именно съществува реалната опасност той да се укрие или да извърши друго престъпление, предвид писмените доказателства по делото.

Видно от представения бюлетин за съдимост е, че обвиняемият е многократно осъждан за тежки умишлени престъпления и е изтърпявал 3 ефективно наказание лишаване от свобода.

Настоящото обвинение е за извършено умишлено престъпление срещу личността, с което се засяга честта и достойнството на личността, осъществява се посегателство върху свободата за формиране на воля и избор на поведение, което характеризира деянието с изключително висока степен на обществена опасност.

Това води да извод, че обвиняемият е с трайно установено престъпно поведение и ако бъде на свобода съществува реална опасност да извършат и друго престъпление.

От доказателствата по делото се установява, че обвиняемият няма установен постоянен адрес, тъй като живее на един адрес по лична карта, а на практика местопребиваването му е на друг адрес, в друго населено място.

С оглед на горното, съдът счита, че това води до невъзможност за редовното му призоваване за приключване на досъдебното произвосдтво, както и предприемане на действия по принудителното им довеждане в случай на неявяване пред разследващия орган или съда, което е предпоставка за осуетяване па разследването, респективно на наказателното преследване срещу обвиняемото лице.

Видно от бюлетина за съдимост, обвиняемият е осъждан за тежки умишлени престъпления от общ характер, на «Лишаване от свобода», което води до извод, че е налице хипотезата на чл.63, ал.2, т.2 НПК и доказателствата по делото не оборват презумпцията, че е налице реална опасност обвиняемият да се укрие и да извърши ново престъпление.

На следващо място очертаващата се реална възможност обвиняемият да бъде признат за виновен и да му се наложи наказание “лишаване от свобода”, което следва да изтърпи ефективно, засилва опасността той да се укрие от органите на разследването и от съда, с цел да осуети наказателното преследване спрямо него и изпълнението на наложеното му наказание. Целта на мерките за неотклонение е да се предотврати отклонението на обвиняемия, както и с цел да му се попречи да извърши престъпление или да осуети наказателното преследване срещу него.

Прецизната преценката на доказателствената стойност на събраните 4 доказателства по делото не е предмет на настоящото производство, а на същинският съдебен процес, като изискуемото за решаване на въпроса за мярката за неотклонение подозрение за осъществяване на инкриминираните деяние не е редно да се приравнява на по-високия стандарт, който съдът прилага при решаване на въпросите за вината и отговорността по реда на чл.303, ал.2 от НПК - за доказаност на обвинението по несъмнен начин и при постановяване на осъдителна присъда. Все пак, съдът държи да подчертае, че и към настоящият момент въпреки началния етап на разследването, обвинителната теза на прокуратурата има добра доказателствена обезпеченост, като се основава на посочените доказателствени източници.

С оглед гореизложеното и след преценка на всички обстоятелства, свързани с повдигнатите обвинения спрямо обвиняемия, както и вземайки предвид обстоятелството, че към настоящия момент има достатъчно доказателства, че обвиняемият е извършил процесното престъпление вмененото му от прокуратурата деяния, съдът намира, че към настоящия момент са налице основания за вземане на най-тежката мярка за неотклонение “Задържане под стража”.

Ето защо, съдът като съобрази събраните доказателства относно авторството на деянието и констатира опасност от извършване на други престъпления, респективно укриване от страна на ***, намира че следва да се вземе спрямо него най-тежката мярка за неотклонение, а именно -„Задържане под стража”.

Водим от горното и на основание чл. 64 ал.1 във вр. с чл. 63 ал.1 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА спрямо обвиняемия ***, ЕГН: ********** от *** мярка за неотклонение “Задържане под стража” по досъдебно производство ЗМ № 111/2021 г. по описа на РУ на МВР – гр. Долни Дъбник, прокурорска преписка № 1623/2021 г. по описа на РП-Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, като обвиняемият бъде приведен в ОСИН Сектор “Арести” – гр. Плевен.

5

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 3 дневен срок от днес пред ОС - Плевен след подадена жалба или протест до 26.03.2021 г. – 17:00 часа чрез РС - Плевен.

В случай на жалба или протест на основание чл. 64, ал. V от НПК, съдът НАСРОЧВА делото за разглеждане пред ОС - Плевен в открито съдебно заседание на 30.03.2021 г. от 14:00 часа., за която дата защитника адв. *** и обвиняемият *** да се считат уведомени от днешното съдебно заседание, като последният да се призове и доведе от ОСИН Сектор “Арести” – гр.

Плевен.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6