Решение № 4180 от 01.07.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4180 гр. София, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100503405 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №20111211 от 18.12.2023 год., постановено по гр.д. №51427 по описа за 2020 год. на 34 състав, СРС са частично уважени предявените от Е. В. Л., ЕГН ********** и М. О. Л., ЕГН ********** срещу Б. Л. Н., ЕГН ********** кумулативно обективно съединени искове с правна квалификация чл. 108 ЗС вр. чл. 109 ЗС вр. чл.59, ал.1 ЗЗД и е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника, че ищците са обственици на реална част от 17 кв.м., заключени между точки с номер 2-3- 4, защрихована в зелено, изобразена в комбинирана скица, приложената към заключенията СТЕ с вх. № 25033603/05.09.2023г. и СТЕ с вх. № 25006324/14.02.2023г. на вещо лице инженер Д.Х., приподписана от съда, която реална част от 17 кв.м е част от собствения им недвижим имот, представляващ неурегулиран ПИ, находящ се в гр. София, ул. „********* заснет на кадастралната карта на гр. София с кадастрален идентификатор ***, с обща площ от 888 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: земеделска земя, при съседи на имота: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ 68134.1102, ПИ *** и ПИ *** и е ОСЪДЕН ответника да предаде на ищците владението над тази реална част от 17 кв.м., като е ОТХВЪРЛЕН иска над установените 17 кв.м. до пълния предявен размер от 30 кв. м.;

ОСЪДЕН е ответника да премахне масивна плътна ограда с височина над 2,00 м. построената между ПИ *** и ПИ ***, отразена графично между точки с номер 2-3-4, защрихована в зелено в комбинирана скица, приложената към заключенията СТЕ с вх. № 25033603/05.09.2023г. и СТЕ с вх. № 25006324/14.02.2023г. на вещо лице инженер Д.Х., които са неразделна част от решението и е ОСЪДЕН ответника да заплати на ищците сумата в размер на 20. 73 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на 17 кв. м. от собствения им имот ПИ *** за периода от 03.04.2019г. до 21.10.2020 г., като е ОТХВЪРЛЕН иска частично за разликата от 20.73 лв. до пълния 1 предявен размер от 1000 лв. като неоснователен. Отговорността за разноски е разпределена съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба подава ответника, с която оспорва, на първо място, решението в частта, с която иск с правно основание чл.109 ЗС е уважен, като иска обезсилване на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, тъй като същото е процесуално недопустимо. Счита, че ищците не са отстранили нередовностите на исковата молба, като не са посочили кои неоснователни действия или бездействия на ответника им създават пречки за упражняване правото на собственост, защо ги намират за по – големи от обикновените и в какво точно се изразява възпрепятстването упражняване правото им собственост. Съдът следвало да остави исковата молба в тази част без движение с указания, каквото и иска да извърши състава, на който делото бъде върнато за ново разглеждане. В условията на евентуалност, моли искът по чл.109 ЗС да бъде отхвърлен като неоснователен. В тази връзка, счита, че незаконността на построената сграда не е достатъчна за осъществено пречене и възпрепятстване упражняване правото на собственост, по – голямо от обикновеното. Оспорва още достатъчно ясно и мотивирано съдът да е постановил каква част от оградата подлежи на премахване, като не е очертал частта от оградата, която следва да бъде съборена. Не е отчетено и дали събарянето няма да разруши и увреди онази част от нея, която е законна. Недопустимо е съдът да осъжда ответника да извършва действия, които са фактически и правно неосъществими, неясни и при неотчитане дали в достатъчна степен защитават интересите на ищците. На второ място, оспорва решението в частта, с която са уважени искове с правно основание чл.108 ЗС вр. чл.59, ал.1 ЗЗД, като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Въззивникът смята, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на Закон за устройство на територията, като не е преценил фактическата обстановка по делото, а именно хипотезите, в които са приложими цитираните разпоредби, характера на процесния поземлен имот и периода, в който се твърди да е осъществен фактическия състав на придобивната давност.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемите не подават отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Образувано е по следните предявени от Е. В. Л., ЕГН ********** и М. О. Л., ЕГН ********** срещу Б. Л. Н., ЕГН ********** кумулативно обективно съединени искове, както следва.

Осъдителен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС за признаване спрямо ответника, че ищците са собственици на реална част от 30 кв. м., ситуирани по дължината на оградата със съседния недвижим имот, собственост на ответника, които 30 кв. м. ищците твърдят да са част от собствения им недвижим имот, представляващ неурегулиран ПИ, находящ се в гр.

София, ул. „********* заснет на кадастралната карта на гр. София с кадастрален идентификатор ***, с обща площ от 888 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: земеделска земя, при съседи на имота:

ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ 68134.1102, ПИ *** и ПИ ***. Ищците твърдят да са придобили собствеността на основание сключен договор за покупко-продажба от 11.01.2019г., обективиран във формата на нотариален акт с №4, том I, рег. №464, дело № 3/2019г., като искат ответникът да бъде осъден да предаде владението върху индивидуализираната реална част от искова молба и уточняваща искова молба от 29.08.2022г.

Осъдителен иск с правна квалификация чл. 109 ЗС, с който се иска ответникът да 2 бъде осъден да премахне незаконно изградената от него плътна ограда между неговия и собствения на ищците имот с идентификатор ***.

Осъдителен иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД, с който се иска осъждането на ответника да заплати на ищците по равно сума в размер на 1000 лева – обезщетение за ползване без основание на процесната реална част от имота за периода от 03.04.2019г. до 21.10.2020г.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорва основателността на исковата претенция, поради следните съображения: оспорено е твърдението на ищците, че е завзел незаконосъобразно реална част от 30 кв. м. от процесния недвижим имот, собственост на ищците; при условията на евентуалност е направено възражение за придобиване на процесната реална част по давност като в тази връзка релевира, че я владее от 2006г.; счита, че изградената ограда по никакъв начин не възпрепятства ищците от достъпа до имота им; ответникът е постигнал съгласие с праводателя на ищците за изграждане на процесната плътна ограда като при сключване на процесния договор за покупко-продажба ищците са знаели за съществуването на оградата.

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК съдът намира решението за валидно, и разгледано по същество е неправилно, като излага следните съображения.

Според основната редакция на чл. 59 ЗТСУ (преди изм. от бр. 34/2000 г.), не могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност реално определени части от дворищнорегулационни парцели. След изменението на чл. 59 от ЗТСУ с ДВ, бр. 34/2000 г. в сила от 01.01.2001 г., както и впоследствие в чл. 200 от ЗУТ – в сила от 31.03.2001 г. е предвидено, че е допустимо придобиване на реални части от УПИ, само ако отговарят на изискванията на минимални размери за площ и лице за съответния вид, като от това правило е предвидено изключение в хипотезата, когато тази част от поземления имот се присъединява към съседен имот - чл. 59, ал. 2 от ЗТСУ (ред. ДВ, бр. 34/2000 г.), чл. 200, ал. 2 от ЗУТ, съответно при условията на чл. 28 от ЗТСУ (отм.) и чл. 17 от ЗУТ, а оставащата част отговаря на изискванията за минимални размери за площ и лице или също се присъединява към съседен имот.

В същото време в практиката на ВКС се застъпва становището, че забраната за придобиване на реално определени части се отнася само за дворищнорегулационни парцели (УПИ), не и за неурегулираните с дворищнорегулационен план имоти. С ДРП от неурегулираните недвижими имоти се образуват дворищнорегулационни парцели за индивидуално и кооперативно жилищно строителство и за вилно строителство, които следва да отговарят на определени в закона минимални изисквания за площ и лице. Целта на забраната за извършване на разпоредителни сделки и придобиване по давност на реални части от дворищнорегулационни парцели е да се избегне влошаване на възможността за осъществяване на предвиденото с плана строителство както в парцела, предмет на разпоредителната сделка, така и в съседните парцели. Очертанията и размерите на недвижимите имоти преди регулацията не влияят върху осъществяването на градоустройствените предвиждания, поради което и в ЗТСУ (отм.) няма норма, забраняваща извършването на разпоредителни сделки с реални части от такива имоти. (решение № 219/10.12.15 по гр. д. № 1716/15, І ГО, ВКС, решение № 126 от 12.10.2017 г. по гр. д. № 5257/2016 г., г. к., ІІІ ГО на ВКС и др.). В горепосочения смисъл е и Решение №126/12.10.2017 год., постановено по г.д. №5257/2016 год. по описа на III ГО на ВКС, съгласно което забраната за придобиване на реално определени части се отнася само за дворищнорегулационни парцели, не и за неурегулираните с дворищнорегулационен план имоти. С дворищно регулационния план от неурегулираните дотогава недвижими имоти се 3 образуват дворищнорегулационни парцели за индивидуално и кооперативно жилищно строителство и за вилно строителство, които следва да отговарят на определени в закона минимални изисквания за площ и лице. Целта на забраната за извършване на разпоредителни сделки и за придобиване по давност на реални части от дворищнорегулационни парцели е да се избегне влошаване на възможността за осъществяване на предвиденото с плана строителство както в парцела, предмет на разпоредителната сделка, така и в съседните парцели. (както и Решение №219/10.12.2015 год., постановено по г.д.№.1716/15, І ГО на ВКС).

Изхождайки от посочената цел на закона, следва да се приеме, че от значение за приложението на забраната е статутът на имота към момента на завършване на фактическия състав на придобивната давност. Ако към този момент имотите вече са урегулирани, а владението не е продължило в изискуемия от чл. 79 ЗС срок, възможността за придобиване по давност на реално определената част се преценява с оглед наличието на предпоставките по чл. 200, ал. 1 ЗУТ, съответно - на чл. 200, ал. 2 ЗУТ. В случай, че те не са налице, тази възможност следва да бъде отречена. ВКС приема, че ако фактическият състав на придобивната давност по чл. 79 ЗС не е завършен към момента на урегулирането на поземлените имоти, реално определени части от такива имоти могат да се придобиват по давност, само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ, съответно - ако е налице изключението по чл. 200, ал. 2 ЗУТ. Придобивна давност от този момент насетне не тече, тъй като законът изрично забранява придобиването на реално определени части от урегулирани поземлени имоти, които не отговарят на изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ, съответно на предвиденото в чл. 200, ал. 2 ЗУТ изключение, чрез посочения придобивен способ. (решение № 60108 от 14.01.2022 г. по гр. д. № 123/2021 г., г. к., І ГО на ВКС).

Като се съобрази практиката по въпроса за възможността да се придобие по давност реална част от поземлен имот следва, че ограниченията, очертани в първоинстанционното решение, както в чл. 59 ЗТСУ (отм.), така и впоследствие в чл. 200 ЗУТ, касаят забрана за придобиване на реални части само от урегулирани парцели. Ако 10 - годишната давност за придобиване на реалната част е изтекла до момента на регулиране на имотите, няма пречка тази част да се придобие по давност. След регулирането ще важат изключенията и ограниченията на посочените по – горе текстове на ЗУТ, според които реално определени части от такива имоти могат да се придобиват по давност, само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ за размер на УПИ и лице.