Решение № 11668 от 14.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11668 гр. С., 14.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. С.ОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. С.ОВА Гражданско дело № 20261110103253 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на С. И. Г., ЕГН **********, срещу „ЕОС М.” ЕАД, ЕИК 20...1, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумите по изпълнителен лист от 06.01.2015 г., издаден по ч. гр. д. № 71238/2014 г. по описа на СРС, 40 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20238440402672 по описа на ЧСИ С. Я., с рег. № 844 на КЧСИ, поради обстоятелството, че сумите са погасени по давност, а именно: сумата от 8 685,70 лв. (4 440,93 евро) - главница по Договор за кредит за текущо потребление от 14.11.2012 г., ведно със законна лихва за период от 19.12.2014 г. до изплащане на вземането; сумата от 120 лв. (61,36 евро) - такса; сумата от 814,84 лв. (416,62 евро) - договорна лихва за периода от 15.05.2014 г. до 18.12.2014 г.; сумата от 40,69 лв. (20,80 евро) - наказателна лихва за периода от 22.05.2014 г. до 18.12.2014 г., и сумата от 761,36 лв.

(389,28 евро) - разноски по делото, а именно: 193,22 лв. - държавна такса и 568,14 лв. възнаграждение на юрисконсулт.

Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 06.01.2015 г., издаден по ч. гр. д. № 71238/2014 г. по описа на СРС, 40 състав, въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 06.01.2015 г., срещу него било образувано изпълнително дело № 20157910400158 по описа на ЧСИ Т. В. – Н., с рег. № 791 на КЧСИ, с взискател „Б. ДСК“ ЕАД, впоследствие вземанията по изпълнителния лист били прехвърлени на „ОТП Ф . Б.“ ЕАД въз основа на договор за цесия, което дружество било конституирано като взискател на 14.09.2020 г. Твърди, че с постановление, влязло в сила на 30.09.2020 г., изпълнителното дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като последното изпълнително действие било от 09.02.2015 г. Въз основа на същия изпълнителен лист от 1 ответника „ЕОС М.“ ЕАД (като универсален правоприемник на „ЕОС М.“ ЕООД и цесионер по договор за цесия от 21.10.2020 г.) било образувано ново изпълнително дело № 20238440402672 по описа на ЧСИ С. Я., с рег. № 844 на КЧСИ, на 31.08.2023 г. Ищецът счита, че от последното валидно изпълнително действие – 09.02.2015 г. до 31.08.2023 г. не са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат петгодишната погасителна давност, поради което вземанията са се погасили по давност още преди образуване на изпълнителното дело през 2023 г. С оглед изложеното моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Счита, че за ищеца липсва правен интерес от иска за разликата над 4 440,93 евро - главница, тъй като с погасяването по давност на главните задължения се погасяват и акцесорните такива - чл. 119 ЗЗД, както и за разноските, присъдени в заповедното производство. Оспорва заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК да е влязла в сила по отношение на ищеца, съответно да е започнал да тече давностен срок.

Твърди, че в хода на изпълнително дело № 20157910400158 са били предприети множество действия, прекъсващи давността, която е започнала да тече най-рано на 26.06.2015 г., когато намира приложение ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

По новообразуваното дело също са били предприети действия, прекъсващи давността.

Позовава се и на спирането на давностния срок за периода на извънредното положение в страната съгласно ЗМДВИП, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.

Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетото по делото копие от изпълнително дело № 20157910400158 по описа на ЧСИ Т. В. – Н., с рег. № 791 на КЧСИ, се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба с вх. № 3826/09.02.2015 г. на „Б. ДСК“ ЕАД срещу С. И. Г., въз основа на изпълнителен лист от 06.01.2015 г., издаден по ч. гр. д. № 71238/2014 г. по описа на СРС, 40 състав, постановен в производство по чл. 417 ГПК, по силата на който длъжникът С. И. Г. е осъден да заплати на „Б. ДСК“ ЕАД сумата от 8 685,70 лв. - главница по Договор за кредит за текущо потребление от 14.11.2012 г., ведно със законна лихва за период от 19.12.2014 г. до изплащане на вземането; такса в размер на 120 лв.; договорна лихва в размер на 814,84 лв. за периода от 15.05.2014 г. до 18.12.2014 г.; наказателна лихва в размер на 40,69 лв. за периода от 22.05.2014 г. до 18.12.2014 г., и 761,36 лв. - разноски по делото, а именно: 193,22 лв. - държавна такса и 568,14 лв. - възнаграждение на юрисконсулт. В молбата за образуване на изпълнителното дело на основание чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител е възложено да извърши цялостна проверка на имущественото съС.ие на длъжника и пристъпване към принудително събиране на задълженията чрез налагане на запор върху банкови сметки и върху трудово възнаграждение на длъжника, налагане на възбрана върху недвижимо имущество, при откриване на недвижими имоти, собствени на длъжника, и налагане на 2 запор върху МПС, собствени на длъжника.

Със запорни съобщения от 24.03.2015 г. е наложен запор върху банковите сметки и ползвани банкови касети на длъжника С. И. Г. в „А. Б. – клон Б.“ АД (запорното съобщение е получено на 25.03.2015 г.), „Ю. Б.“ АД (запорното съобщение е получено на 25.03.2015 г., като от б.та са уведомили, че длъжникът не е клиент на б.та), „У. Б.“ АД (запорното съобщение е получено на 25.03.2015 г., като от б.та са уведомили, че длъжникът не е клиент на б.та), „Р. Б.“ ЕАД (запорното съобщение е получено на 25.03.2015 г., като от б.та са уведомили, че длъжникът не е клиент на б.та), „Първа инвестиционна б.“ АД (запорното съобщение е получено на 25.03.2015 г., като от б.та са уведомили за налагане на запора, но че по сметката няма авоар), „А. Банк Б.“ АД (запорното съобщение е получено на 25.03.2015 г., като от б.та са уведомили, че длъжникът не е клиент на б.та), „С. Ж. Е.“ АД (запорното съобщение е получено на 26.03.2015 г., като от б.та са уведомили, че длъжникът не е клиент на б.та), „Б. ДСК“ ЕАД (запорното съобщение е получено на 26.03.2015 г., като от б.та са уведомили за налагането на запора), „Обединена българска б.“ АД (запорното съобщение е получено на 25.03.2015 г., като от б.та са уведомили, че длъжникът не е клиент на б.та), „С.“ ЕАД (запорното съобщение е получено на 25.03.2015 г., като от б.та са уведомили, че длъжникът не е клиент на б.та), „ТБ И.“ АД (запорното съобщение е получено на 27.03.2015 г., като от б.та са уведомили, че длъжникът не е клиент на б.та), „А. Б. – клон Б.“ АД (запорното съобщение е получено на 27.03.2015 г., като от б.та са уведомили, че длъжникът не е клиент на б.та), „П. Банк Б.“ АД (запорното съобщение е получено на 26.03.2015 г., като от б.та са уведомили, че длъжникът не е клиент на б.та), „Общинска б.“ АД (запорното съобщение е получено на 26.03.2015 г., като от б.та са уведомили, че длъжникът не е клиент на б.та), „Ц. кооперативна б.“ АД (запорното съобщение е получено на 26.03.2015 г., като от б.та са уведомили, че длъжникът не е клиент на б.та), „Б. П. Б.“ АД (запорното съобщение е получено на 25.03.2015 г., като от б.та са уведомили, че длъжникът не е клиент на б.та), „БНБ П. С.А. – клон С.“ (запорното съобщение е получено на 26.03.2015 г., като от б.та са уведомили, че длъжникът не е клиент на б.та).

Със запорно съобщение от 24.03.2015 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „С. Ж. Е.“ АД, връчено на 03.04.2015 г., като от б.та са уведомили, че длъжникът не е служител на дружеството.

На 22.04.2015 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение лично срещу подпис.

С молба с вх. № 03576/14.09.2020 г. (изх. № 8186/08.09.2020 г.) „ОТП Ф. Б.“ ЕАД е поискало да бъде конституирано като взискател поради прехвърляне на процесните вземания с договор за покупко-продажба на вземания от 20.11.2015 г., с молбата са оттеглени правомощията на ЧСИ по чл. 18 ЗЧСИ, без да са направени искания за предприемане на конкретни изпълнителни действия. Към молбата са приложени договор за покупко – продажба на вземания (цесия) от 20.11.2015 г., сключен между „Б. ДСК“ ЕАД като цедент и „ОТП Ф. Б.“ ЕАД като цесионер; приемо-предавателен протокол от 04.12.2015 г., в който са описани процесните вземания; пълномощно от цедента в полза на цесионера за уведомяване 3 на длъжниците за извършената цесия; потвърждение на цесията на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД; уведомление до длъжника за извършената цесия от 06.01.2016 г.

С постановление от 15.09.2020 г. ЧСИ е прекратил изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и е вдигнал наложените запори.

С молба с вх. № 03663/17.09.2020 г. „ОТП Ф. Б.“ ЕАД е поискало връщане на изпълнителния лист, за което е съставен протокол от 20.10.2020 г. Върху изпълнителния лист е отбелязано, че постановлението за прекратяване е влязло в сила на 30.09.2020 г., а последното изпълнително действие е от 09.02.2015 г.

По молба с вх. № 56966/31.08.2023 г. на „ЕОС М. “ ЕООД е образувано ново изпълнително дело № 20238440402672 по описа на ЧСИ С. Я., с рег. № 844 на КЧСИ, срещу С. И. Г. въз основа на изпълнителния лист от 06.01.2015 г. и договор за цесия от 21.10.2020 г., сключен с „ОТП Ф. Б.“ ЕАД, като с молбата е поискано извършването на справки и налагането на запор върху банкови сметки на длъжника.

Към молбата са приложени: договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 21.10.2020 г., сключен с „ОТП Ф. Б.“ ЕАД като продавач и „ЕОС М.“ ЕООД като купувач, с който е прехвърлено портфолио от вземания по просрочени кредити в различни валути, отпуснати на физически лица от първоначалния кредитор „Б. ДСК“ ЕАД, индивидуализирани в Приложение № 1, в което са посочени и прехвърлените вземания, за които е издаден изпълнителният лист; пълномощно, с което „ОТП Ф. Б.“ ЕАД е упълномощило „ЕОС М.“ ЕООД да уведоми длъжниците за извършената цесия, по реда на чл. 99, ал. 3 ГПК; потвърждение от цедента за настъпилото прехвърляне на вземанията по договора за цесия от 21.10.2020 г.; уведомление за извършената цесия до длъжника.

С разпореждане от 31.08.2023 г. е образувано изпълнителното дело, държавата е присъединена като взискател за дължимите й публични вземания, разпоредено е извършването на справки и налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в „Първа инвестиционна б.“ АД (запорното съобщение е получено на 09.10.2023 г., като от б.та са уведомили за налагане на запора, но че по сметката няма авоар) На 13.02.2024 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение.

С молба с вх. № 27985/05.04.2024 г. „ЕОС М.“ ЕООД е поискало извършването на справки и налагането на запор върху налични банкови сметки и сейфове на длъжника, налагането на запор върху трудовото възнаграждение и/или доходи от пенсия на длъжника.

С молба с вх. № 08137/23.01.2025 г. „ЕОС М.“ ЕООД е поискало извършването на справки и налагането на запор върху налични банкови сметки и сейфове на длъжника, налагането на запор върху трудовото възнаграждение и/или доходи от пенсия на длъжника.

С молба с вх. № 81016/31.07.2025 г. „ЕОС М.“ ЕООД е поискало налагането на запор върху банкови сметки на длъжника в „У. Б.“ АД.

С молба с вх. № 107355/10.10.2025 г. „ЕОС М.“ ЕООД е поискало извършването на справки и налагането на запор върху налични банкови сметки и сейфове на длъжника, налагането на запор върху трудовото възнаграждение и/или доходи от пенсия на длъжника.

4

Със съобщение от 17.12.2025 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „КЕА К.“ ЕООД (връчено на 30.01.2026 г.), както и на вземанията на длъжника от „Из.“ АД (на 05.01.2026 г. от дружеството са уведомили, че признават вземането, но по сметката на длъжника няма налични средства).