Решение № 35 от 16.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. София, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20231000502802 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №57/18.05.2023 г. по гр. д. №160/2021 г. по описа на Окръжен съд – София, допълнено по реда на чл. 250 ГПК с решение №86/04.08.2023 г. по гр. д. №160/2021 г. по описа на Окръжен съд – София, е осъдена: на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, да заплати на Р. Х. И., ЕГН **********, сумата от 111 550 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - (разходи за болногледач), причинени вследствие на ПТП на 18.08.2016 г. от застрахован при ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД по застраховка гражданска отговорност, за периода 08.11.2016 г. до 17.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 17.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за остатъка до пълния предявен размер от 120 000 лв. и за периода 18.08.2016 г. - 07.11.2016 г.; на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е осъдено ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, да заплати на Р.

Х. И., ЕГН **********, сумата от 2000 лв. ежемесечно, обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие на ПТП на 18.08.2016 г. от застрахован при ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД по застраховка гражданска отговорност за периода от 18.08.2021 г. до м. февруари 2023г., ведно със законната лихва върху размера на всяко месечно плащане, считано от осемнадесето число на съответния месец, за който се дължи окончателно плащане; на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е осъдено ЗАД „ОЗК 1

ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, да заплати на Р. Х. И., ЕГН **********, сумата от 2500 лв. ежемесечно, за периода от февруари 2023 г. до настъпване на юридически факт, представляващ основание за изменение на размера или отпадане на задължението за изплащане на присъденото месечно обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие на ПТП на 18.08.2016г. от застрахован при ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД по застраховка гражданска отговорност, като е отхвърлен като неоснователен иска от 2500 лв. до пълния предявен размер от 8477лв. ежемесечно.

Посоченото решение е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство – ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, действаща чрез процесуалния си представител, в неизгодните за него уважителни части съответно с въззивна жалба от 13.06.2023 г. срещу решение №57/18.05.2023 г. и с въззивна жалба от 01.09.2023 г. срещу решение №86/04.08.2023 г. Във въззивните жалби се излагат подробни съображения, че решението в обжалваните части е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства. Поддържа се, че неправилно окръжният съд е игнорирал обстоятелството, че близките на тежко пострадалия не са работили и преди процесното ПТП, поради тяхното желание и воля, ето защо при възникналата необходимост да обгрижват свой близък, не следва да бъдат компенсирани за причинените вреди от ПТП от деликвента, респективно от неговия застраховател. Твърди се, че не е доказано, че роднините, поради грижата за пострадалия, са принудени да не работят и да не получават трудово възнаграждение. Оспорва се, че ищецът следва да се обгрижва от 4 болногледачи, при положение, че вече близо 7 години за него се грижат само съпругата и сина, т.е. две лица, без да са заплащани разходи за болногледач. Посочва се, че не се установи същият да е на постелен режим, да се нуждае от чужди специализирани медицински грижи, както при лицата в будна кома, например. Заявява се, че първоинстанционният съд неправилно е присъдил завишен размер на ежемесечно обезщетение, като не е съобразил работната заплата, изплащане на личните асистенти на хората с уврежданията, а е приел за относима заплатата на болногледач съгласно приетата съдебно-икономическа експертиза. Поддържа се, че относно присъденото обезщетение в размер на 111 550 лева за периода 08.11.2016 г. до 17.08.2021 г. необосновано окръжният съд не е изключил период от общо 107 дни, през които ищецът е лекуван в болници. Заявява се освен това, че липсват доказателства, от които да може да се заключи с категоричност, че и за в бъдеще пострадалият ще търпи вреди, изразяващи се в разходи за болногледач. Моли се решението да бъде отменено в обжалваните части, като исковите претенции бъдат изцяло отхвърлени, а при условията на евентуалност да бъде намалено присъденото ежемесечно обезщетение - разходи за болногледач. Прави се искане да се присъдят направените пред двете инстанции съдебни разноски.

В установения от закона срок, въззИ.емият и ищец в първоинстанционното производство – Р. Х. И., действащ чрез процесуалния 2 си представител, е депозирал отговори съответно на въззивна жалба от 13.06.2023 г. срещу решение №57/18.05.2023 г. и на въззивна жалба от 01.09.2023 г. срещу решение №86/04.08.2023 г. С тях последните се оспорват като неоснователни и се моли решението в обжалваните уважителни части да бъде потвърдено. Прави се искане да се присъдят направените пред въззивната инстанция съдебни разноски.

Предмет на настоящото въззивно производство са и депозирани по реда на чл. 263, ал. 2 ГПК насрещни въззивни жалби от страна на Р. Х. И., действащ чрез процесуалния си представител, срещу частта от решение №57/18.05.2023 г., допълнено по реда на чл. 250 ГПК с решение №86/04.08.2023 г., с която е отхвърлена исковата претенция за сумата над 2500 лв. до пълния предявен размер от 8477 лв. ежемесечно, за периода от февруари 2023 г. до настъпване на юридически факт, представляващ основание за изменение на размера или отпадане на задължението за изплащане на присъденото месечно обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие на ПТП на 18.08.2016г. от застрахован при ЗАД „ОЗК Застраховане” АД по застраховка гражданска отговорност. Според насрещните въззивни жалби неправилно и необосновано е занижен присъдения размер на дължими обезщетение, тъй като ищецът се нуждае от 24 часова грижа. Моли се решението в тази част да бъде отменено и да бъде присъден пълния размер на ежемесечно обезщетение.

Въззивните жалби и насрещните въззивни жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирани страни в процеса против решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема следното:

Производството пред Окръжен съд – София е образувано по предявен осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД срещу „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД. Р. Х. И. е предявил срещу застрахователното дружество искова претенция за плащане на следните суми:

120 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - (разходи за болногледач), причинени вследствие на ПТП на 18.08.2016 г. от застрахован при ответника по застраховка гражданска отговорност по полица №BG/23/**********, за периода 18.08.2016 г. до 17.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 17.08.2021г. до окончателното изплащане на сумата; 2000 лева ежемесечно, обезщетение за имуществени 3 вреди, причинени вследствие на ПТП на 18.08.2016г., за периода от 18.08.2021 г. до настъпване на юридически факт, основание за изменение или отпадане на задължението, ведно със законната лихва върху размера на всяко месечно плащане, считано от осемнадесето число на съответния месец, за който се дължи окончателно плащане. С определение в открито съдебно заседание от 31.03.2023г. по т. д. №160/2023г. първоинстанционният съд е допуснал на основание чл. 214 ГПК увеличение на иска за периодично платимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца, вследствие на ПТП от 18.08.2016г., а именно вреди, касаещи непрекъсната нужда от болногледач от сума в размер на 2000 лева на сума в размер на 8477 лева за периода от февруари 2023г. до настъпване на юридически факт, представляващ основание за изменение на размера или отпадане на задължението за изплащане на присъденото месечно обезщетение.

Разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм., бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) е приложима в разглеждания случай съгласно § 22 от ПЗР на КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.) и с оглед момента на сключване на застрахователния договор с полица № BG/23/115002457840 от 01.10.2015 г. С тази посочена разпоредба е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В случая с оглед приложението на чл. 300 ГПК е задължително постановеното от наказателния съд - влязло в сила на 22.10.2018 г. споразумение №71/22.10.2018г., постановена по НОХД № 87/2018 г. на Районен съд – Самоков, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца. От горното следва, че зачитайки така постановеното от наказателния съд, следва да приемат за установени извършеното виновно от Б. З. Р. деяние, съставляващо престъпление по чл.

343, ал. 1, б. “б“, предл.1-во, във вр. с чл. 342, ал. 1, НК и причинените в резултат на процесното ПТП телесни увреждания на Р. Х. И., квалифицирани в тяхната съвкупност като тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128 НК.

Безспорно е между страните в настоящото съдебно производство наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за лекия автомобил с ДК № *******, чийто водач е причинил процесното ПТП. Изброените безспорни обстоятелства се установяват и от решение №262085/28.12.2020 г. по гр. д. №11443/2017 г. по 4 описа на СГС; решение №375 от 16.03.2022 г. по в. гр. д.№1204/2021 г. по описа на САС и определение №50414/12.06.2023 г. по т. д. №1498/2022 г. на ВКС, I т. о., поставени по претенция на Р. Х. И. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД.

Между страните са спорни настъпването на твърдените в процесната искова молба имуществени вреди, размера на обезщетението, дължимо за същите и начина на присъждането му.

От приетите от първоинстанционния съд, като компетентно изготвени и неоспорени от страните, съдебно-медицинска експертиза и комплексна съдебно-медицинска и психиатрична експертиза, се установява, че вследствие на процесното ПТП Р. И. е получил тежка съчетана травма - черепно-мозъчна, лицево-челюстна, очна и на опорно- двигателния апарат. Черепно-мозъчната травма е открита и проникваща и съдържа Мозъчна контузия - средно тежка степен. Множество контузионни огнища в мозъчното вещество двустранно.

Фрактура на черепната основа с изтичане на гръбначно-мозъчна течност от левия и десен външен слухов проход. Двустранни субдурални хидроми с обемно действие. Лицево-челюстната травма съдържа: фрактури на орбитите (очници) по външните стени двустранно, фрактура на скулните кости и техните дъги, фрактура на носните кости, фрактура на всички стени на горночелюстните синуси двустранно, фрактура на тялото на долната челюст вляво и на рамото вдясно. Множество разкъсно-контузни рани на лицето с обща дължина над 40 см. Травмата на опорно-двигателния апарат включва: травматичен дефект на кожата на гърба на дясната ръка. Очната травма засяга двете очи, със силно намалено зрение на лявото око. Тези увреждания се намират в причинна връзка с механизма на процесното ПТП. Психиатрична диагноза е F07.2 - Синдром на постконкусия. По старите критерии е травмена болест на мозъка. Представлява синдром, който се развИ. след увреждане на главата (обикновено е достатъчно тежко, със загуба на съзнание) и включва различни симптоми като главоболие, замайване, умора, раздразнителност, затруднено концентриране и решаване на психични проблеми, загуба на памет, нарушен сън и намалена резистентност към стрес, емоционална възбуда и алкохол.

Разпечатката съдържа 28 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dea2b1a0-c174-4b6c-9041-d0c45738512c