Решение № 12 от 29.01.2022, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. С., 29.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Св. В. при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Николай Св. В. Гражданско дело № 20201890100434 по описа за 2020 година

Производството е образувано по искова молба на „Е.М.с“ ЕООД, с която против СВ. Д. ИЛ. са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 99, чл.

79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 99, вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ.

Ищецът твърди, че по силата на договор за цесия от 18.01.2016 г., сключен с „Ю.Б.“ АД, е придобил вземане на цедента срещу ответника за следните суми: 2 836,71 лева, представляваща незаплатена главница по договор за потребителски кредит № FL 611273/21.10.2011 г., сключен между „Ю.Б.“ АД (в качеството на кредитодател) и СВ. Д. ИЛ. (в качеството на кредитополучател), 602,20 лева, представляваща договорна лихва за периода от от 21.10.2011 г. до 21.09.2019 г. Сочи, че кредитодателят е предоставил на кредитополучателя паричната сума, предмет на договора. Счита, че ответникът е уведомен за извършената цесия. За посочените вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като предвид възражението на длъжника, „Е.М.С“ ЕООД е предявило посочените установителни искове за част от посочените суми, а именно сумата 2400 лева, частично от общото задължение за главница в размер на 2836,71 лева и сумата 300 лева, частично от общото задължение за лихва в размер на 605,20 лева. При условията на евентуалност предявява и осъдителни искове за сумата 436,71 лева, частично от общото задължение за главница в размер на 2836,71 лева и 305,20 лева, частично от общото задължение за лихва в размер на 605,20 лева, дължими за периода от 95-та вноска по кредита до 21.12.2020 г. Претендира разноските по производството, в това число и разноските в заповедното производство.

1

Ответникът – СВ. Д. ИЛ., оспорва исковете, като твърди, че не е налице правоотношение по договор за кредит. Твърди, че задълженията му по договора за потребителски кредит са погасени по давност. Твърди освен това, че не е уведомен за договора за цесия. Ето защо, моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като обсъди доводите на страните, събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

От приложеното ч.гр.д. № 815/2019 г. по описа на Районен съд - С. се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх. № 3844 от 18.11.2019 г., за вземанията, предмет на настоящото производство, като съдът е издал заповед № 58 за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 14.02.2020 г. срещу длъжника СВ. Д. ИЛ.. В законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената в полза на заявителя заповед за изпълнение, поради което и с оглед указанията на съда в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК „Е.М.с“ ЕООД е предявило установителни искове за вземанията, предмета на издадената заповед за изпълнение. Във връзка с изложеното съдът намира, че предявените искове са допустими.

Предмет на установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК представлява предявеното със заявлението по чл. 410 от ГПК парично вземане, ведно с неговите принадлежности, вкл. и изтекли лихви. Ето защо, съдът дължи произнасяне по посочения в заявлението размер и вид на предявеното материално право в заповедното производство, като искът се счита за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 от ГПК. С предявяването му се цели да се установи дали оспореното в заповедното производство вземане съществува. При уважаване на иска заповедта за изпълнение влиза в сила.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем. Според чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума. В случайте на банков кредит заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката /вж. чл. 430, ал.2 от ТЗ/. Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. Според чл. 99, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.

Следователно за уважаване на предявения иск за главница следва да бъдат установени следните предпоставки: 1/ между цедента „Ю.Б.“ АД, в качеството му на заемодател и ответника, в качеството му на заемополучател, 2 е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на който цедентът е предоставил на ответника заем в твърдения размер и за него е възникнало задължението за плащане на процесните суми; 2/ настъпила е изискуемостта за връщане на получената в заем сума - изтичане на срока за заплащане на вноските за главница и възнаградителна лихва; 3/ ответникът не е върнал заетите пари; 4/ вземането на цедента е прехвърлено на ищеца, в качеството му на цесионер с договор за цесия и длъжникът е уведомен за това.

Видно от представения по делото договор за потребителски кредит № FL611273/21.10.2011 г., се установява, че на посочената дата между „Ю.Б.“ АД и СВ. Д. ИЛ. е сключен договор за заем, по силата на който ответникът е получил в заем сумата в размер на 3370 лева, като се е задължил да върне получената в заем сума в срок до 21.12.2020 г., ведно с договорена между страните възнаградителна лихва на 110 вноски, като първите 12 вноски са в размер на 53,15 лева, а останалите до края на срока на договора в размер на 56,70 лева. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, заемът е сключен при променлива годишна лихва за първата година в размер на БЛП на банката за потребителски кредити /13,20%/ плюс договорна надбавка от -1,20 пункта, а надбавката за оставащия период от срока на кредита е 0,80 пункта. Съглласно чл. 3, ал. 4 от договора общият размер на всички плащания възлиза на 6194,36 лева, а годишният процент на разходите е определен на 16,36 %. Доколкото се касае за реален договор, то неговото действие е обусловено както от постигането на съгласие между страните, така и от реалното предаване на заемателя на сумата, предмет на договора. Заемодателят е изпълнил задължението за реално предоставяне на заемателя на сумата от 3370 лева, предмет на паричния заем, който факт следва от представеното по делото банково бордеро 9238519 от 21.10.2011 г. и заключението на вещото лице по ССчЕ.

Съгласно представеното по делото приложение № 1 договор за цесия от 18.01.2016 г., сключен между „Е.М.с“ ЕООД и „Ю.Б.“ АД, се установява, че на посочената дата „Ю.Б.“ АД (в качеството на цедент) и „Е.М.с“ ЕООД (в качеството на цесионер) са сключили договор за цесия, по силата на който цедентът е прехвърлил възмездно на цесионера вземанията си към ответника, произтичащи от процесния договор за кредит. По делото е представено и пълномощно, по силата на което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията, извършено с процесния договор за цесия.

На основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД предишният кредитор (цедентът) е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето на вземането, като прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на длъжника от предишния кредитор. В приложеното към исковата молба уведомително писмо, подписано от представител на цедента, е посочено, че вземането на „Ю.Б.“ АД към ответника е прехвърлено от кредитора в полза на „Е.М.с“ ЕООД. Към исковата молба са приложени всички документи отнасящи се до прехвърлянето на вземането. Посоченото изявление на цедента и съпътстващите документи са връчени на ответника с 3 връчването на исковата молба, като доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде взето предвид – в този смисъл е задължителната практика на ВКС – решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д. № 1711/2013 г., I ТО, ТК, решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. № 2352/2013 г., II ТО, ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК , постановени по реда на чл. 290 ГПК . В тази връзка следва да се приеме, че цесията е породила своето действие спрямо длъжника.

Следователно, по делото се установява, че „Е.М.с“ ЕООД е активно материалноправно легитимиран да претендира заплащането на задълженията на ответника по договор за потребителски кредит № FL611273/21.10.2011 г., сключен между ответника и цедента - „Ю.Б.“ АД.

Ищецът претендира вземанията по договора за кредит за вноските от 1ва до 95-та като падежът за изпълнение на задълженията за заплащане на главница и възнаградителна лихва по 95-тата погасителна вноска е 21.09.2019 г. Следователно, срокът за изпълнение на задълженията е изтекъл, от което следва, че вземанията на ищеца за заплащане на главница и възнаградителна лихва са изискуеми.

Според заключението на вещото лице по ССчЕ размерът на дължимата главница към датата на договора за цесия 18.01.2016 г. е в размер на 2836,71 лева, а договорната лихва е в размер на 752,70 лева, дължимите такси и разноски са в размер на 52,50 лева.

По възражението за давност, релевирано от ответника в срока за отговор на исковата молба.

На основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като съгласно чл. 116, буква „б” ЗЗД давността се прекъсва с предявяването на иск за вземането. По аргумент от чл. 84, ал. 1 ЗЗД, вземане, по отношение на което е определен срок за изпълнение, е изискуемо след изтичане на срока за изпълнение. По делото не са представени доказателства вземането по договора за кредит да е било обявено за предсрочно изискуемо. Следователно изискуемостта за плащане на всяка погасителна вноска по договора за кредит настъпва с падежа на всяка вноска по отделно. От настъпването на падежа на всяка вноска е започнал да тече и давностният срок. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 18.11.2019 г. За периода до 18.11.2014 г. ищецът не е ангажирал доказателства за настъпили факти, обуславящи спирането или прекъсването на давностния срок, поради което следва да се приеме, че вземането на ищеца за главница за погасителни вноски от 1-ва до 36-та включително /с падеж от 21.11.2011 г до 21.10.2014 г./, е погасено по давност с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 18.11.2014 г.

Предвид обстоятелството, че дължимата главницата е погасена по давност, то съдът намира, че на основание чл. 119 ЗЗД произтичащите от главното вземане допълнителни вземания за лихва за забава и такси се явяват недължими за този период от 21.11.2011 г до 21.10.2014 г.

4

Погасени по давност се явяват и вземанията за договорна лихва за вноските с падеж преди 18.11.2016 г. – от 1-ва до 60-та вноска включително.

По тези съображения искът за главница се явява основателен за вноските от 37-ма до 95-та включително за сумата от 1925.87 лева и следва да се отхвърли до пълния предявен размер от 2400 лева. Искът за договорна лихва се явява основателен за вноските от 61-ва до 95-та включително за сумата от 594.41 лева, но следва да се уважи до предявения размер от 300 лева.

По разноските:

При този изход на делото ищецът съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК има право на разноски съобразно уважената част от исковете. Той е заплатил 89,16 лева за държавна такса, както и 300 лева за депозит за вещо лице по допусната от съда ССчЕ. Бил е представляван от адвокат, но не е представил доказателсва за плащане на адвокатско възнаграждение. С оглед уважената част от исковете на ищеца се дължат разноски в размер на 320,82 лева.