Решение № 520 от 28.11.2023, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 520 гр. Габрово, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Т. Христов при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело № 20224210101279 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър под № 542 097 902, с адрес на управление във Франция, гр. Париж, бул. „Осман" № 1 чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България, с ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14 срещу М.

Д. А., с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: гр. Габрово, ул. ********* № 2, ет. 1 за установяване на дължимостта на присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение суми.

На 31.05.2023 г. е извършено прехвърляне на търговското предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс - Клон България" КЧГ, ЕИК 204915054 на „Юробанк България" АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път" № 260 и производството е продължило с участието в качеството на ищец на правоприемника „Юробанк България" АД.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:

1. От страна на ищеца:

Твърди, че на 31.01.2020 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" и М. Д.

А., ЕГН ********** бил сключен договор за потребителски паричен кредит № CARU17638473, посредством който страните постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 9000,00 лева за срок от 66 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 15.07.2025 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечените погасителни вноски, техния размер и размер на оставащата главница. Договорено било паричният кредит да бъде изплатен на 66 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 241,81 лева, като в договора била 1 посочена и общата стойност на плащанията по кредита.

Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника бил определен годишен процент на разходите. Кредитополучателят заплатил и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключил договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК при съдържащите се в договора условия, размери и срокове.

Таксата била заплатена от кредитополучателя при усвояване па кредита, като кредиторът удържал сумата посочена в поле „Такса ангажимент" от общия размер на кредита. Лихвеният процент по кредита бил фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР била датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали била високосна и договорът е валиден за целия срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него.

Сумата, предмет на договора била преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от съшия и посочена в договора за кредит.

На основание на чл. 3 във връзка с чл. 4 от договора, за ответника възниквало задължението да погаси заема на 66 месечни вноски, всяка по 241,81 лева, като в чл. 5 от договора било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

Обезщетението за забава било равно на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%.

Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година били приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли били приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислявало на дневна база, като дневният й размер за просрочени задължения бил равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.

Длъжникът преустановил плащането на вноските по кредит № CARU17638473 на 15.03.2021 г., като към тази дата били погасени 13 месечни вноски.

На основание чл. 5 от договора, вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочел две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в случая била 15.04.2021 г., от която дата вземането станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора било изпратено изрично уведомление до длъжника.

Тъй като от страна на длъжника не били извършвани погашения по дълга, от кредитора било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд- Габрово за следните дължими суми по договор за потребителски паричен кредит № CARU-17638473 както следва: сумата 7914,02 лева – главница, ведно със законната лихва от 29.12.2021 г.

/датата на подаване на заявлението по пощата/ до окончателното изплащане на вземането; сумата 3134,13 лева – възнаградителна лихва за периода от 15.03.2021 г. до 15.07.2025 г. сумата 290,75 лева – мораторна лихва за периода от 15.04.2021 г. до 16.12.2021 г.

2

Законната лихва за забава била равна на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%.

Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година били приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли били приложими за второто полугодие. Законната лихва за забава се изчислявала на дневна база, като дневният й размер за просрочени задължения бил равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.

Искането на ищеца е съдът да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми: сумата 7914,02 лева – главница, ведно със законната лихва от 29.12.2021 г.

/датата на подаване на заявлението по пощата/ до окончателното изплащане на вземането; сумата 3134,13 лева – възнаградителна лихва за периода от 15.03.2021 г. до 15.07.2025 г.; сумата 290,75 лева – мораторна лихва за периода от 15.04.2021 г. до 16.12.2021 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 76/27.01.2022 г. по ч. гр. д. № 139/2022 г. на РС Габрово.

Претендира се да бъдат присъдени направените разноски по заповедното и по исковото производство /държавна такса в размер на 71,12 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева/.

При условията на евентуалност, в случай че така предявеният установителен иск бъдел отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, заявява осъдителен иск със същите претенции, като бъде прието, че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.

2. От страна на ответника:

Назначеният особен представител на ответника оспорва исковете, като неоснователни и недоказани.

Не били приложени доказателства ответникът А. да е получил преддоговорна информация по смисъла на чл. 5 от ЗПК под формата на стандартен европейски формуляр. Само декларирането, че такава му е предоставена, не било достатъчно да обоснове извод, че това е така. Такива декларации били неравноправни клаузи по силата на чл. 143, т. 16 от ЗЗП.

Договорът, погасителният план и условията по договора били написани на шрифт по-малък 12.

В поле „Параметри и условия” от договора била посочена „Застрахователна премия” в размер на 2370,06 лева, която била разделена на равен брой вноски, 3 съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски" и била част от всяка месечна погасителна вноска. Същата не била включена в ГПР (18.86 %).

Клаузата за заплащане на застрахователна премия била неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 9, т. 14 и т. 19 от ЗЗП и дължимите по договора суми следало да бъдат прихванати със заплатената застрахователна премия.

Таксата ангажимент в размер на 225.00 лева също била неравноправна клауза и не се дължала.

Възнаградителна лихва се дължала само когато се ползвало преимуществото на срока на договора и вноските се погасявали съгласно съответния погасителен план на уговорените падежни дати. Обявяването на предсрочната изискуемост на кредита водела до загуба на преимуществото на срока, като от него се претендирало изцяло и веднага да върне заемната сума. Поради което възнаградителна лихва за периода от 07.07.2021 г., когато ищецът обявил предсрочната изискуемост па кредита до 15.07.2025 г. не се дължала.

Съгласно т. 2 от TP № 3 от 27.03.2019 г. по ТД № 3 по описа за 201 7 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост на кредита (ако такава била настъпила) пораждала задължение за кредитополучателя да върне получената сума в цялост или остатъка по същата, което изключвало наличието на основание за формиране на договорна лихва, имаща възнаградителен характер. В периода, за който се искало възнаградителна лихва не било основателно да се иска и мораторна лихва Ако съдът признаел договора за нищожен на някое от основанията по ЗПК или ЗЗП следвало да се отхвърлят изцяло претенциите за мораторна, възнаградителна и законна лихва, на основание чл. 23 от ЗПК.

Не отговаряли на общото изискване за добросъвестност по смисъла на чл. 143 от ЗЗП клаузите от договора, посочени в чл. 7, чл. 11, чл. 14 и чл. 16.

Прави възражение за прихващане на неоснователно заплатените суми по кредита с основателно дължимите такива.

ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна намира следното:

1. Правна квалификация:

Пред съда е предявен установителен иск с процесуално правно основание чл.

422 ал. 1 от ГПК.

Материалните права на ищеца по установителния и по евентуалния осъдителен иска се основават на разпоредбите чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 20а ал.

1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/; чл. 86 от ЗЗД относно претенцията за присъждане на мораторна лихва /лихва за забава/.

2. От фактическа страна:

4

Не е предмет на спор, че на 31.01.2020 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С..А., клон България" и М. Д. А., ЕГН ********** бил сключен договор за потребителски паричен кредит № CARU-17638473, посредством който страните постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 9000,00 лева за срок от 66 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 15.07.2025 г. с месечна погасителна вноска 241,81 лева, съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечените погасителни вноски, техния размер и размер на оставащата главница. От падежните вноски не става ясно какви плащания включват.

Договореният лихвен процент е 16,3% годишно.

Видно от представеното платежно нареждане от страна на ищеца и заключението на вещото лице изпълнило допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, на ответника е предоставена не сумата 9000 лева, а 8750 лева, тъй като е удържана еднократно такса ангажимент в размер на 250 лева.

Освен задълженията с периодично плащане за главница и за договорна /възнаградителна/ лихва, ответникът дължи по кредита и застрахователна премия за сключена застраховка „защита на плащанията” в общ размер на 2370,06 лева, от които са платени 287,28 лева.

В договора е отразен годишен процента на разходите 18,86 %, като не е посочено при какви допускания и при какви включени разходи е отразен той.

Видно от заключението на вещото лице изпълнило допуснатата съдебносчетоводна експертиза, при размер на кредита 8775,00 лв. и отчитане на разходи за застрахователна премия, такса ангажимент и възнаградителна лихва ГПР възлиза на 37,8678%.

Видно от заключението на вещото лице, изготвило допуснатата компютърнотехническа експертиза, печатният текст на целия договор за потребителски кредит № CARU17638473 от 31.01.2020г. на М. Д. А., състоящ се от 8 страници, в това число и декларация за предоставяне на личните данни (една страница) и приложение 2 № 2 към чл.5 ал.2 ЗПК - стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити (2 страници) са на кирилица, формат „Garamond" нормален, с размер на шрифта 12.