Решение № 112 от 11.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. София, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Н. Георгиева

Членове:

Петър Стоицев

Емил Дечев при участието на секретаря Катя Г. Драганова като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251100606083 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Производството е образувано по депозирана жалба от адв. Д. Д. от СлАК като защитник на подсъдимия В. Л. Д. против Присъда, постановена по НЧХД №11853/2022 год. по описа на Софийски районен съд, НО, 130 състав, с която последният е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК и на основание чл. 78 а от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на адм. наказание – глоба в размер на 1000 лева. Подсъдимият е осъден да заплати на ЧТ сумата от 2000 лева, представляващи претърпени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, като е отхвърлен предявения граждански иск за разликата над 2000 лева до пълния предявен размер от 15000 лева.

Подсъдимият е осъден да заплати и ДТ върху уважения размер на ГИ, както и в негова тежест са оставени направените по делото разноски: 2000 лева на ЧТ П. Г. за адвокатско възнаграждение, 205 лева за възнаграждение на вещо лице, както и по сметка на Софийски районен съд – 200 лева, представляващи направени по делото разноски.

В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, като се излагат доводи, че същата не се основава на събраните доказателства и доказателствени средства, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка със събирането, допускането и проверката на доказателства, без да се сочи конкретика. В 1 заключение се иска отмяна на постановената присъда и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.

Срещу постановената присъда е депозирана жалба и от адв. Б. М. от САК, повереник на ЧТ П. Г.. Със същата жалба се атакува първоинстанционният съдебен акт, в частта относно размера на присъденото обезщетение, като се иска същото да бъде увеличено, както и се иска от въззивния съд да осъди подсъдимия да плати пълния размер на направените съдебни разноски, включително и внесения депозит за вещо лице в размер на 300 лева. Поддържа се становището, че по делото са събрани достатъчно доказателства, че подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението клевета.

След изготвяне на мотивите към присъдата, на страните е предоставена възможност да допълнят жалбите си.

Допълнение към въззивната жалба е било депозирано от адв. Б. М., който е посочил, че не желае да допълва въззивната си жалба с доводи за неизяснени обстоятелства и искане за събиране на нови доказателства и в този смисъл е цитирал съдебна практика.

Допълнение към въззивната жалба е постъпило от защитата на подсъдимия, като по същество се твърдят допуснати процесуални нарушения , а именно според него подсъдимият е бил лишен от възможността да разбере в извършването на какво престъпление е обвинен. Според защитата, липсата на конкретика в инкриминираните изрази, които се считат за позорни или се приписва престъпление, или които са приели като унизително обидно отношение, при квалифицирането на инкриминираните твърдения като фактически състав на конкретно престъпление от страна на съда, не е изяснен предметът на доказване и по този начин е нарушено правото на защита, тъй като не би могла да се реализира функцията на защитата. Твърди се, че в първото разпореждане, поради нередовността на тъжбата, съдията – докладчик не е посочил правната квалификация на всеки от изразите, за които тъжителя повдига обвинение и съдът не е постановил определение за правната квалификация на престъпленията до края на процеса. Извежда се заключение, с оглед правомощията по чл. 252, ал. 4 , изр. 1 от НПК (на докладчика), че изобщо липсва надлежно предявяване на обвинение и по този начин е било допуснато нарушение в реализирането на функцията на защитата. Отделно от горното, се сочат неяснота и противоречия в тъжбата, които не са били взети предвид от първата инстанция, а именно относно датата и изречените изрази, доколкото са описани няколко случки на 27.03.2022 год. , 28.03. 2022 год. и 1997 год. В този смисъл се излагат доводи за противоречия в мотивите на първата инстанция досежно инкриминираната дата и липсата на събрани доказателства относно същата, както и че с присъдата впоследствие са били инкриминирани изрази, различни от тези посочени в частната тъжба. В допълнението към въззивната жалба се сочи, че 2 съдът неправилно се е доверил на свидетелските показания на С. и С., както и че анализът на доказателствата е лишен от логическа връзка. Възражения са отправени и досежно изводът на Софийски районен съд за наличие на взаимно разменени удари между подсъдимия и тъжителя, както и относно кредитацията на показанията на свидетелите М. и Тодоров, с оглед обстоятелството, че според защитата самият тъжител не твърди да е бил удрян от Д.. На последно място, в допълнението се сочи, че в тъжбата са изложени неверни факти относно срещата между подсъдимия и тъжителя, а именно че същата не е била случайна, а поредна такава между познати, между които е възникнало недоразумение (отбелязва се наличието на телефонни разговори и разменени СМС – и). В заключение, се излага искане за отмяна на постановената присъда от Софийския районен съд и постановяване на нова, с която да се оправдае подсъдимия В. Д. като невиновен.

С въззивните жалби и допълненията към тях не са направени доказателствени искания.

Настоящият въззивен състав счете, че атакуваната присъда е от категорията съдебни актове, които подлежат на протестиране и обжалване по реда на гл. 21 от НПК.

В хода на въззивното производство не е провеждано съдебно следствие.

В хода на съдебната прения, адв. М. повереник на ЧТ П. Г. моли да бъде потвърдена присъдата, постановена по отношение вината на подсъдимия, като да бъде изменена в частта относно присъденото обезщетение. Изразява се становище, че произнасянето по разноските не извършено е по коректен начин. Намира, че фактическата обстановка, която е изложена в тъжбата се е потвърдила в хода на съдебното следствие, както и че подсъдимият не само не е опровергал това, но и е настоял, че се е случило. Изтъква, че допълнително е обвинил кмета на район „Студентски“ в корупционни престъпления. Според повереника, това не е право да критикуващ длъжностно лице, което трябва да търпи по-голяма критика и не се преследва правно защитим интерес, а изцяло произволни твърдения, непотвърдени в хода на съдебното следствие. На следващо място, се акцентира, че тези твърдения не се основават на факти от миналото, а това, което се е случило е престъпление и затова е била постановено на първа инстанция осъдителна присъда. Иска се същата да се потвърди с нужните корекции съобразно подадената жалба и съответно да се отхвърли жалбата на подсъдимия и неговия защитник.

Адв. Д., защитник на подс. В. Д. моли да се отмени първоинстанционната присъда и да се постанови нова оправдателна на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК. Основните му възражения се изразяват в допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи правото на защита на подсъдимия. Според защитата, липсва ясно формирано обвинение, тъй като в конкретния случай първоинстанционният съд не е посочил правната квалификация на всеки от инкриминираните изрази и не е извършил надлежно предявяване на обвинението. Изразява се становище, че липсата на яснота кои 3 изрази се твърди да съставляват обида и кои клевета е довело до неопределен предмет на доказване, което е в противоречие на чл. 246, ал.2 от НПК. Намира, че са останали неотстранени противоречията и неяснотите в тъжбата.

Допълва, че в нея се констатира несъответствие относно датите и съдържанието на изразите, като пример посочва, че за 27.03.2022г. се твърдят различни факти в различните абзаци. Изтъква още, че в диспозитива на присъдата са включени думи, които не фигурират в тъжбата и, за които не е било повдигнато обвинение, а това е недопустимо разширяване на обвинението. Излагат се доводи за неправилна оценка на доказателствата, както и се отбелязват противоречиви свидетелски показания, а именно на св.

С.а и св. С., които дават различни версии за възприетите изрази. Според защитата, Стайкова е заявила, чe е чула изразите „корумпиран смешник“, „некадърен“, а С. „некадърник“, „продажник“ и „рушветчия“. В пледоарията си, адв. Д. акцентира на вътрешната противоречивост на мотивите, което според него е нарушение на чл. 305, ал.3 от НПК, като сочи че съдът е приел показанията на С. като по-пълни и достоверни, а е цитирал изрази, които всъщност изхождат от С.а. Намира, че няма преки или косвени доказателства за събитията на 27.03.2022г., както и липсват доказателства за нанасяне на удар от подсъдимия и дори тъжителят не твърди такова обстоятелство. Моли да се постанови съдебен акт в този смисъл.

В правото си на лична защитата, подс. Д. поддържа казаното от защитника си.

В предоставената му последна дума, подс. Д. моли да бъде оправдан, защото не е извършил престъпление. Разказва, че е бил поканен на среща от кмета, който го е набил и това се е видяло от камерите предоставени като доказателства в съда. Според него кметът го е набил, след което е бил осъден за обида, като са били използвани доказателства на служители от общината, които са му вменили думи и които не е изричал.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

Обжалваната присъда е постановена при допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, което налага същата да бъде отменена.

Част от процесуалните нарушения са визирани от защитата във въззивната жалба и в откритото съдебно заседание пред въззивния съд, а други са констатирани служебно при проверката на контролирания първоинстанционен съдебен акт.

Допуснатите процесуални нарушения са в две направления – при подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание и второ при постановяване на присъдата. Допуснатите съществени процесуални нарушения са отстраними, но това не може да бъде сторено от въззивната инстанция, а при ново разглеждане на делото от друг състав на Софийски 4 районен съд.

При делата от частен характер, тъжбата на пострадалия поставя началото на наказателното производство. Това предполага редици специфики на производството и особености относно изискванията за редовност на тъжбата. Същата следва да отговаря на определени процесуални изисквания и частният тъжител трябва да е изложил всички факти отнасящи се за „обстоятелствата на престъплението“. Последното следва от характера на самата тъжба, която материализира желание на потърпевшия да възбуди наказателно преследване за извършено престъпление, преследвано по тъжба на пострадалия. Законодателят не е поставил изискване тъжбата да съдържа петитум и сама по себе си тя не е доказателство, тъй като съдържанието й подлежи на доказване. Поради това, частният тъжител е длъжен да изложи и да посочи доказателствата, които обосновават обвинението и това изискване произтича от презумпцията на невиновност (чл.14, ал. 2 от НПК), както и от обстоятелството, че по дела от частен характер, тежестта на доказване пада върху частния тъжител. В този смисъл, за подсъдимият следва да е ясно в какво престъпление се обвинява и въз основа на какви доказателства. Тъжбата следва да съдържа всички данни за обстоятелствата на престъплението, т.е. да намерят отражение всички факти, които се включват в престъпния състав.

С оглед на гореизложеното, въззивният съд намира, че подадената от частния тъжител тъжба е неясна и съдията - докладчик е следвало да предостави възможност на частния тъжител да отстрани пороците. В тъжбата не са били конкретизирани с необходимата степен обстоятелства на твърдяното деяние по време и място, като не е ясно формулирано, кои изрази на коя дата и място се твърди, че са били отправени. Според изложеното в нея деянието, за което е сезиран първоинстанционният съд е, че на 27.03.2022г. и на 28.03.2022г. Д. няколко пъти, на публично място – две различни локации в София и пред различни хора е обвинил ЧТ Г., че през 1997г. му е искал подкуп в много пари и той му ги е дал, за да може да сключи договор за обект в Студентски град, който е бил стопанисван от „Студентски общежития“.