Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3943 от 06.11.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 7465/2024
Вид
Решение № 3943
Подписан
06.11.2025
В сила
07.08.2026
Състав
Татяна Лефтерова

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 3943 гр. Варна, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20243110107465 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на „*** Б.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ****, с която против В. В. Ч., ЕГН **********, с адрес: с. ****, по реда на чл.422 вр. чл. 415, ал.1, т.1 ГПК, са предявени искове за установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №***/17.04.2024 г. по ч.гр.д. №***/2024 г., по описа на ВРС, а именно: 138,18 лева – представляваща сбор от неплатени суми за електронни съобщителни услуги за периода от 12.07.2021 г. до 25.01.2021 г., по договор системен партиден № ****1, като част от рамков договор, идентифициран с уникален номер ****, вземането, по който е индивидуализирано по размер и основание във фактури, подробно описани в заявлението, ведно със законната лихва от 20.03.2024 г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане; 36,25 лева – обезщетение за забава, начислено върху главницата от 138,18 лева, за периода от 28.07.2021 г. до 19.03.2024 г.;

75,83 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор системен партиден № ****1, като част от рамков договор, идентифициран с уникален номер ****, вземането, по който е индивидуализирано по размер и основание във фактури, подробно описани в заявлението, ведно със законната лихва от 20.03.2024 г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане; 16,59 лева – обезщетение за забава върху, начислено върху главницата от 75,83 лева, за периода от 31.07.2021 г. до 19.03.2024 г.

Претендират се сторените разноски.

Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права:

1

Въз основа заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № *** по описа на ВРС за 2024 г., за претендираните в настоящото производство суми, както и сторените в заповедното производство разноски.

Заповедта е връчена на длъжника, който с възражение в законоустановения срок, оспорва същата. На заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК, като в изпълнение разпореждането на заповедния съд, ищецът представя искова молба, с която предявява иск за установяване на вземането си по издадената заповед.

В исковата молба се сочи, че между страните е сключен договор, по силата на който, през процесния периода, ищецът е предоставял на ответника мобилни услуги, а абонатът се е задължил да заплаща ползването на същите.

За процесния период, ищецът изпълнил е задълженията си за предоставяне на услуги, но ответникът не е изпълнил задълженията си да заплаща ползваните услуги, за които са издадени следните фактури: № ***/12.07.2021 г. за 107,60 лева; № ****/13.09.2021 г. за 7 лева; № ****/13.10.2021 г. за 17,52 лева и № ****/12.11.2021 г. за 6,06 лева. Договорът е прекратен едностранно от оператора, поради неизпълнение от страна на абоната, на задълженията за заплащане на предоставените му мобилни услуги. Поради прекратяване на договора, операторът начислява неустойка, като са издадени сметки, в общ размер на 75,83 лева . Ищецът претендира и лихва за забава в изплащане на главниците.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове.

Сочи, че не му е била предоставена качествена услуга. Твърди, че ищецът не му е предоставил информация за неговите действия. Оспорва да са му били предоставени електронни съобщителни услуги. Заявява, че не е бил уведомен по какъвто и да е начин за правото на ищеца да прекрати предоставянето на услугите, в т.ч. не му е било изпратено предизвестие. Намира, че операторът няма право едностранно да прекрати сключения договор. Навежда твърдения, че е бил измамен от ищеца, като са му били начислени суми за роуминг при сменена СИМ карта. Твърди, че ищецът не му е предоставил документи за дължимите суми, в законоустановените срокове. Оспорва дължимостта на претендираните суми за начислени такси за съобщителни услуги, неустойки и начислените лихви за забава.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД. Същите са допустими, поради което съдът дължи произнасяне по 2 основателността им.

За успешното провеждане на исковете, в тежест на ищеца е да установи, че е налице валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържание, на което е задължението на ответника да престира определена/определяема парична сума на сочените от ищеца основания, при неизпълнението на това задължение от страна на ответника. При възражение от страна на ответника, в тежест на последния е да установи и докаже възражението си против вземането, в т.ч., че е извършил цялостно или частично плащане на претендираните суми или че са налице обстоятелства, които го освобождават от задължението за плащането им. По отношение на твърдението за неизпълнение на договорно задължение, което като отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение от страна на ответника – заплащане на дължими суми, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение.

Налице е успешно проведено производство по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д.№ ***/2024 г. по описа на ВРС, образувано въз основа заявление на „*** Б.” ЕАД против В. Ч.. В полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ***/17.04.2024 г., за следните суми: 138,18 лева – представляваща сбор от неплатени суми за електронни съобщителни услуги за периода от 12.07.2021 г. до 25.01.2021 г., по договор системен партиден № ****1, като част от рамков договор, идентифициран с уникален номер ****, вземането, по който е индивидуализирано по размер и основание във фактури, подробно описани в заявлението, ведно със законната лихва от 20.03.2024 г. датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане; 36,25 лева – обезщетение за забава, начислено върху главницата от 138,18 лева, за периода от 28.07.2021 г. до 19.03.2024 г.; 75,83 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор системен партиден № ****1, като част от рамков договор, идентифициран с уникален номер ****, вземането, по който е индивидуализирано по размер и основание във фактури, подробно описани в заявлението, ведно със законната лихва от 20.03.2024 г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане; 16,59 лева – обезщетение за забава върху, начислено върху главницата от 75,83 лева, за периода от 31.07.2021 г. до 19.03.2024 г., както и сторените разноски в заповедното производство.

Заповедта е връчена на длъжника, който в законоустановения срок от съобщаването, депозира възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл.414 ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В изпълнение разпореждането на заповедния съд, заявителят представя искова молба, с която предявява иск за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение.

3

Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че ищецът и ответникът се намират в облигационно правоотношение, възникнало въз основа на сключените между тях рамков договор № **** и приложения към същия от 20.01.2021 г., по силата, на което ищецът е поел задължението да предостави на ответника, електронни съобщителни услуги, при условията на сключения договор и Общите условия за взаимоотношения между оператора и потребителите. Съществуването на облигационната връзка не се оспорва от ответника, който с отговора на исковата молба признава, че за периода от 20.01.2021 г. до 02.08.2024 г. (вероятно 02.08.2021 г.), ищецът му е предоставил „услуги за гласови съобщения… и услуги за достъп до интернет“.

Договорът е сключен при действие на Общите условия за взаимоотношенията между „*** Б.“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наемни мрежи на „*** Б.“ ЕАД. Съгласно разпоредбата на чл.298, сл.1, т.1 ТЗ, установените отнапред, от търговец, общи условия за сключваните от него сделки, стават задължителни за другата страна, когато тя е завила писмено, че ги приема. Освен относимите Общи условия, потребителят е приел и Ценоразпис на „*** Б.“ ЕАД за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги към мобилни услуги.

Съответно на задължението на ищеца да предостави електронни съобщителни услуги, ответникът е поел задължението да заплаща стойността на същите, съгласно договорен между страните тарифен план. Съгласно т.22.3.5 ОУ, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика, по цени съгласно действащия ценоразпис на ***. На основание т.25.2.3 ОУ, абонатът е длъжен да заплати всички дължими суми за ползвани услуги, включително тези надхвърлящи кредитния лимит. С т.34 ОУ, в тежест на потребителя е поставено задължението за заплащане на всички услуги, свързани с ползването на мрежите, съгласно договора за услуги. Съгласно т.26.4 ОУ, заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на договора A1 уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно от A1 след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. На основание т.27.2 ОУ, в случай че неизплащането на сумите продължи след изтичане срока за плащане, A1 има право да преустанови достъпа на абоната до ползваната/ползваните от него мрежа/мрежи или да прекрати договорите за услуги с Абоната, като на основание т.54.12 ОУ, договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на *** в случай, че забавата на плащането на дължимите суми е продължила повече от 124 дни.

Видно от приложение № 1 към процесния договор, на ответника е предоставяна далекосъобщителна услуга за мобилен номер по СИМ карта № *****, по избран тарифен план „A1 ONE 6“, за срок от 24 месеца от подписване на приложението – 20.01.2021 г. С допълнително приложение към 4

Приложение №1 от 20.01.2021 г. е заявен допълнителен пакет за мобилен интернет на максимална скорост.

За задълженията на потребителя, операторът издава следните месечни фактури за предоставени услуги: № ***/12.07.2021 г., за сумата от 107,60 лева, с падеж 27.07.2021 г.; № ****/13.09.2021 г., за сумата от 7 лева, с падеж 28.09.2021 г.; № ****/13.10.2021 г., за сумата от 17,52 лева, с падеж 28.10.2021 г., и № ****/12.11.2021 г., за сумата от 6,06 лева, с падеж - 27.11.2021 г.

Издадена е фактура №****/30.07.2021 г., с която е начислено обезщетение за обработка на просрочени задължения, в размер на 2 лева, с падеж – 30.07.2021 г. С две последователни фактури - №№ **** и *****, издадени на 25.01.2022 г., ищецът начислява неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС или сумата от 27,48 лева, както и неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги, в размер на 46,35 лв. Падежът за плащане на начислената неустойка е датата на издаване на счетоводните документи – 25.01.2022 г.

За изясняване фактическата страна на спора, по делото е допуснато провеждане на съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че за предоставените на ответника услуги, са издадени следните фактури: фактура № 0***/12.07.2021 г., за сумата от 122,29 лв., като по същата е извършено частично плащане в размер на 14,69 лв., като неплатеният остатък е в размер на 107,60 лв.; фактура № **********/13.09.2021 г. - 7,00 лв.; фактура № 0****/13.10.2021 г. -17,52 лв. и фактура № 0****/12.11.2021 г., за сумата от 7,00 лв., като е извършено частично плащане на сумата от 0,94 лв. и остатък, в размер на 6,06 лв. Вещото лице сочи, че по счетоводни данни, процесните услуги за процесния период са предоставени в обема, в който са фактурирани - начислените по услуги: „Мобилен интернет Роуминг извън ЕС Русия“ мегабайтите съвпадат по количество използвани и фактурирани мегабайти; “SMS допълн. услуги нормална“ съвпада по количество с използвани и фактурирани бройки; "SMS допълн.услуги" съвпада по количество с използвани и фактурирани бройки; "SMS международна зона" съвпада по количество използвани и фактурирани бройки. “Изходящ разговор 007 ***" съвпада по количество използвани и фактурирани бройки.