Решение № 1011 от 18.10.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1011 гр. Перник, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Тодорова при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело № 20221720103116 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.22 от ЗПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Л. Т. Д. , ЕГН **********, с адрес: с. Д., ул. ** чрез адв. Д. М., срещу „КРЕДИТ ТАЙМ" ЕООД , ЕИК 203615520, със седалище/адрес на управление: гр. **, р-н „**" ж.к. "**", бул./ул. „А.А." ** с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.22 от ЗПК, изменен по реда на чл.214, ал.1 от ГПК в съдебно заседание от 18.09.2023 г., за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2797.90 лева, представляваща претендирано възнаграждение по неравноправна клауза от Договор за паричен заем № **** от **** г., като му се присъдят сторените разноски.

В срока отговор на исковата молба по чл.131 ГПК ответникът „КРЕДИТ ТАЙМ" ЕООД чрез адв. М. П. е подал отговор, в който твърди, че между страните бил сключен процесния договор, като счита, че има право да начислява и получава такси във връзка със сключения между страните договор, което не противоречало на ЗПК, а и не увеличавало ГПР. По 1 изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да отхвърли предявения иск, като им се присъдят разноски. Противопоставя възражение за липса на материална затрудненост от страна на ищеца да заплати договорено адвокатски възнаграждение, в която връзка е противопоставил и възражение за неговата прекомерност.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. В депозирана по делото писмена молба чрез адв. М., поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски, както и да бъде присъдено на адв. М. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА за оказаната от него безплатна правна помощ на ищцата.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява.

По допустимостта:

С оглед дадените указания на първоинстанционния съд в определение № *** от 09.02.2023 г., по в.ч.гр.д. № **** г. на ПОС, съдът намира, че предявения иск е допустим. Правният интерес от неговото предявяване произтича от Договор за паричен заем, действащ към датата на предявяване на иска, по който се твърди, че ответника претендира сума по неравноправни клаузи.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че страните са обвързани от облигационно отношение по Договор за паричен заем № **** от **** г.

От приложения Договор за заем № **** от **** г. . се установява, че ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 2200.00 лева, който Л. Т.

Д. се е задължил да върне при условията и в сроковете, посочени в договора.

Съгласно постигнатите между страните уговорки в раздел 3 от Договора „Условия по заема“, заема в размер на 2200.00 лева е предоставен от ответника при ГПР от 11,04 %, който ищеца е следвало да върне на 10 броя погасителни вноски, в размер съгласно Погасителен план – приложение № 1 към договора, като дължи и заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем от 1399.00 лева и за изготвяне на индивидуално кредитно предложение от 1398.90 лева. В 2 договора е посочена само датата на първата погасителна вноска, но няма посочен краен срок на договора. От представения погасителен план се установява, че ищеца е следвало да върне отпуснатия и маем на 10 месечни погасителни вноски, с първа погасителна вноска на 21.01.2022 г. и последна погасителна вноска на 21.10.2021 г., при размер на месечната погасителна вноска от 510.00 лева, всяка от които включваща главница, договорна лихва, еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Предвид правата и задълженията на страните по сключения договор, следва, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, поради което съдът е длъжен служебно да извърши проверка за съответствие на неговите клаузи с императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.

Няма спор, че ответникът небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, като има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закон за потребителския кредит.

За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен, респ. дали съдържа неравноправни клаузи, следва да се имат предвид разпоредбите на 3 глава шеста от ЗПК – „Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е чл.22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В чл.143 от ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в договор с потребител. Съгласно посочената разпоредба неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Съгласно чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

Императивната разпоредба на чл.19, ал.1 от ЗПК регламентира, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Разпоредбата на § 1, т.1 от ДР на ЗПК, пояснява, че „Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В тази връзка в ГПР, следва да бъдат посочени ясно и недвусмислено всички разходи, които трябва да заплати кредитополучателя, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

В конкретния случай, видно от процесния договор, в него е посочен 4 процентната стойност на ГПР, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Не става ясно и дали в ГПР е включено дължимото възнаграждение за допълнителни услуги. При това положение потребителя – кредитополучател е поставен в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Така посочен ГПР е в директно противоречие с чл.3, § 1 и чл.4 от Директива 93-13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, е необходимо в договора да е посочен не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Несъответното в случая е че заемната сума по договора за кредит възлиза на 2200.00 лева, а сумата, която е следвало да върне кредитополучателя е двойно по-голяма – 5100.00 лева.

По отношение на „еднократната такса за експресно разглеждане на заявка", за което ищеца дължина ответника възнаграждение в размер на 1399.00 лева, съдът счита, че по съществото си не представлява реално предоставена допълнителна възможност или преференциално условие, от което кредитополучателят да може да се възползва и което да носи допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването за възнаграждение. Отделно от това основно задължение на кредитора по договора за кредит е да предостави договорената парична сума, т. е. разглеждането на документи и изплащането на кредита е дейност по усвояване и управление на кредита, а не допълнителна услуга, за която да се дължи допълнително възнаграждение. Услугата, описана в договора за паричен заем, има характер на действие, свързано с усвояването на кредита, за което разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК забранява заплащането на такси.

5

В този смисъл и съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но според ал.2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Доколкото претендираната в настоящия случай такса в размер на 1399.00 лева е свързана с процедурата по усвояване на кредита, то договорната клауза, предвиждаща нейната дължимост, е в противоречие с повелителните норми на закона, и като такава е неравноправна, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност, и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитодателя и потребителя.

Що се отнася до „таксата за изготвяне на индивидуално кредитно предложение“, то ответника не ангажира доказателства, от които да може да се направи извод, че условията на договора са индивидуално уговорени с ищеца, както и че в действителност е изготвено за ищеца индивидуално кредитно предложение. За тази такса важи и изложеното по горе относно нейната нищожност, респ. неравноправност.

В случая следва да се има предвид и това, че постигнатото съгласие двете такси да заплащат от ищеца разсрочено, ведно с погасителните вноски по кредита, то и следва извода, че по този начин е установено скрито – допълнително възнаграждение на кредитодателя, което не е посочено при определяне на годишния процент на разходите.