Определение № 158 от 01.02.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 158 гр. С.З., 31.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20235500500080 по описа за 2023 година

Производството се води по реда на чл.435, ал.4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба Д. С. М., действащ чрез адв. Ц. М. – трето лице в изпълнителното производство, срещу отказ от 18.11.2022 г. за вдигане на възбрана на недвижим имот, постановен от ЧСИ Д.Д., с рег.№ ** на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд –С.З. по изп.д.№ 241/2019 г.

Жалбоподателят твърди, че отказът е незаконосъобразен, т.к. към момента на налагане на възбраната върху ¼ идеална част от недвижимият имот, той се е легитимирал като неин собственик и е бил във владение на имота.

Претендира се отмяната на обжалвания отказ.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят и длъжникът не са подали възражения против жалбата.

В своите мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Д.Д. изразява становище за недопустимост, респ. неоснователност на жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата на Д. С. М. е недопустима поради липсата на правен интерес и подаването й след изтичането на срока за обжалване.

Това е така, т.к. съгласно разпоредбата на чл.435, ал.4 от ГПК трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице.

Предоставеното с тази норма на третите лица право цели тяхната защита срещу процесуално незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител чрез насочване на принудително изпълнение върху техен имот или вещ.

1

Съгласно чл.483 от ГПК съдебният изпълнител описва посочения от взискателя имот, след като се увери, че към деня на налагане на възбраната той е бил собственост на длъжника.

При неизпълнение на това си процесуално задължение, съдебния изпълнител да извърши опис на недвижим имот само след като се убеди, че имотът е принадлежал на длъжника към момента на налагане на възбраната, засегнатото от изпълнението трето лице има право на жалба по реда на чл.435, ал.4 от ГПК.

Жалбата се подава в предвидения в закона двуседмичен срок, който тече от узнаване на действието на принудително изпълнение, което засяга неговите права.

В случая за жалбоподателя не е налице правен интерес за обжалване на отказа на съдебния изпълнител за вдигане на възбраната, т.к. ЧСИ Д.Д. не е предприел принудително изпълнение срещу възбранения недвижим имот /идеални части от такъв/, а самата възбрана върху този имот е наложена по персоналната партида на длъжника в изпълнителното производство и не засяга права на Д. С. М..

Аргумент в тази насока може да се черпи от задължителната практика, обективирана в т.5 от ТР № 6/2014 г. по тълк.д.№ 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно която принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника не е предпоставка за допускане на обезпечението чрез налагане на възбрана или запор.

По идентичен начин стои въпросът и при налагането на т.нар. изпълнителска възбрана, т.к. проверка за правото на собственост върху имота – предмет на принудително изпълнение, съдебният изпълнител следва да извърши съгласно чл.483 от ГПК едва преди да го опише.

В конкретният случай липсва насочено принудително изпълнение недвижимите имоти, чийто съсобственик претендира да е жалбоподателят Д. М.. срещу

На следващо място жалбата е и просрочена, т.к. следва да се приеме, че Д. С. М. е узнал за наложената от ЧСИ Д.Д. възбрана с вписването й на 04.12.2019 г., или най-късно към 27.09.2022 г., когато се е разпоредил чрез договори за покупко-продажба с притежаваните от него идеални части в полза на третите лица В.Д.А. и В.К.Т..

Настоящата жалба е подадена едва на 08.12.2022 г. и то не срещу действие на принудително изпълнение върху имотите, извършено от съдебния изпълнител, а срещу отказ за вдигане на възбрана.

Хипотезите, при които съдебният изпълнител постановява вдигане на наложените възбрани са предвидени изчерпателно в разпоредбите на чл.433, ал.3 и ал.4 от ГПК, и в случая такава не е била налице.

Всички изложени съображения мотивират съда да приеме, че жалбата на Д. С. М. срещу отказа на ЧСИ Д.Д. от 18.11.2022 г. е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане , а образуваното въз основа на нея производство следва да бъде прекратено.

2

Водим от изложените мотиви и на основание чл.436, ал.4 от ГПК Окръжен съд –С.З.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д. С. М., действащ чрез адв. Ц. М. – трето лице в изпълнителното производство, срещу отказ от 18.11.2022 г. за вдигане на възбрана на недвижим имот, постановен от ЧСИ Д.Д., с рег.№ ** на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд –С.З. по изп.д.№ 241/2019 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 80/2023 г. по описа на Окръжен съд – С.З..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд –П. в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3