Решение № 517 от 18.10.2024, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. Дупница, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Ива Д. Г.ева като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20241510100265 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

А. Л. Н., ЕГН **********, И. Р. С., ЕГН: **********, Б. М. Р., ЕГН: **********, Т.

М. Б., ЕГН: ********** и Е. Р. С., ЕГН: **********, са предявили против М. Д. Г., ЕГН:

********** и Р. А. Г., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал. 1 вр. с чл. 537, ал. 2 от ГПК.

Ищците твърдят, че са собственици на недвижим имот, находящ се в ***, като за същият този имот претенции са отправили и ответниците. До 1955 г. наследодателят на ищците, заедно със своите роднини е бил собственик и е упражнявал владението върху УПИ І-325, в кв. 20 по плана на ***, който имот е бил с обща площ 837 кв.м. По силата на Заповед №843/21.02.1955 г., издадена от Община Кочериново е одобрена промяна на уличната и дворищната регулация (видна от представената по делото цветна скица №66/31.03.2023 г.), която засяга този имот, като част от него се отрежда за улична регулация, а друга част от него става част от новообразуван имот УПИ XIII 318-325.

През 1976 г. наследодателят на ищците - М. Г. придобива изключителната собственост върху УПИ І-325 на основание извършена съдебна делба, одобрена с Протоколно определение от 17.06.1976 г. на Районен съд – Станке Д.. На 29.06.1976 г. М. Г. уравнява дяловете на останалите съсобственици видно от разписка от същата дата. Въпреки че в резултат на измененията в кадастралната карта площта на УПИ I-325 е била редуцирана до 525 кв.м., то дори и към настоящия момент вече близо 70 години регулационният план не е приложен на място и имотните граници са останали непроменени. В резултат на това М. Г., а впоследствие и неговите наследници все още владеят пълната площ на УПИ І-325, като 1 същият е ограден с ограда.

През месец март 2023г. ответниците заявили на ищците, че са се снабдили с нотариален акт за собственост, в който попада частта, която ищците владеят от УПИ ХІІІ318-325, а именно западната част от имота с площ от 202 кв.м. За онагледяването на тази част на имота е възложено геодезическо заснемане, приложено към исковата молба. Видно от тази скица реалните имотни граници, които владеят ищците включват и въпросната част от УПИ ХІІІ-318-325. Тази част от поземления имот е придобита от ищците с непрекъснато давностно владение, започнало от техния наследодател преди близо 70 години и продължаващо и до днес.

Същевременно ответниците са уведомили ищците, че трябва да премахнат оградата си или да им заплатят съответните части, като в противен случай щели да бъдат отстранени от владението на имота. Неколкократно ответниците посещават имотите и отправят такива „предупреждения“, като дори са започнали трасиране и замерване на парцелите, което притеснило ищците, че могат да последват самоуправни действия в насока премахване на огражденията между имотите.

При направени справки в имотен регистър се установило, че на името на М. Г. е издаден Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит на основание давностно владение /констативен/ №64, том I, рег. №0814, дело 60/2023г. на нотариус С. М. с район на действие РС - Дупница, който е издаден за спорния имот, а именно: УПИ ХІІІ-318325, кв. 20, по плана на ***, с площ от 605 кв.м. при съседи: от север- имот І-325 и имот ІІ318; от изток - улица; от запад-имот УПИ ІІІ-322,323 и имот УПИ ХІІ-322,323; от север улица.

Вторият ответник е съпругата на М. Г., поради което и се явява надлежен ответник с оглед наличието на режим на съпружеска имуществена общност между тях. Ответниците никога и по никакъв повод дори не са влизали в поземления имот УПИ ХІІІ-318-325, още по-малко в частта, която е оградена от ищците. Всъщност в тази част е обективно невъзможно ответниците да са извършвали каквото и да било владение, доколкото достъпът на всички трети лица до нея е ограничен с ограда. Поради това ответниците няма как да са придобили по давност имот, върху който никога не са упражнявали фактическа власт.

Предвид изложеното, ищците считат, че за тях е налице правен интерес, поради което молят съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на Реална част с площ от 202 кв.м., попадаща в западната част на УПИ ХІІІ-318-325, кв. 20, по плана на ***, ***, целия с площ от 605 кв.м. при съседи: от север- имот І-325 и имот ІІ-318; от изток-улица; от запад - имот УПИ ІІІ322,323 и имот УПИ ХІІ-322,323; от север – улица, както и на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК да отмени констативния нотариален акт, с който ответниците се легитимират като собственици на описаната част от имота, до реално притежаваната от тях част. Претендират разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Оспорват твърденията на 2 ищците, че владеят спорната площ в размер на 202кв.м., като от своя страна твърдят, че те (ответниците) владеят същата от повече от десет години, преди ответникът М. Г. да се снабди с констативен нотариален акт за целия имот, като излагат подробни съображения в тази насока. Претендират разноски.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна.

Видно от приетия като доказателство по делото Протокол от 17.06.1976г. по гр.д.№ 406/1976г. на Районен съд – Станке Д., със същия е одобрена съдебна спогодба, по силата на която М. К. Г. е придобил в собственост Парцел І-325, кв. 20 по плана на ***, ***, с площ от 525 кв.м., при съседи: от две страни улици и Г. Г.. На 29.06.1976 г. М. Г. уравнява дяловете на останалите съсобственици видно от разписка от същата дата.

Видно от приетото като доказателство по делото Удостоверение за наследници изх. № 02/23.03.2023г., издадено от Община Кочериново, М. К. Г., роден на 01.10.1911г., е починал на 11.05.1985г., като след смъртта си е оставил следните наследници по закон: Е. Р. С., ЕГН:

********** (син), И. Р. С., ЕГН: ********** (син), А. Л. Н., ЕГН ********** (внук), Т. М.

Б., ЕГН: ********** (внучка) и Б. М. Р., ЕГН: ********** (внучка).

Видно от приетото като доказателство по делото Удостоверение за наследници изх. № 15/13.05.2024г., издадено от Община Кочериново, ответникът М. Д. Г., ЕГН: **********, е наследник по закон (внук) на И. Н. Г., роден на 03.01.1895г. и починал на 21.04.1955г.

Представен е от ответниците и приет като доказателство по делото нотариален акт за публично завещание № 29/20.03.1955г., съставен от Станке Д.ски народен съдия, видно от което И. Н. Г. е завещал на сина си Д. И. Г. свои собствени имоти, сред които и Нива с площ от два декара в землището на ***, в местността „Потоко“, при съседи: наследници на К. Ст.

Г. и път. Представени са и спогодба, одобрена с протокол от съдебно заседание, проведено на 31.03.1976г. по гр.д.№ 583/1975г. за делба на имотите, наследени от Д. Г., сключена между неговите наследници, като и удостоверение № 4/18.04.2008г., издадено от РС-Дупница, видно от което Е. Д.а К. се е отказала от наследството на баща си Д. И. Г.. Приети са като доказателство и договор от 1958г., сключен между Д. Г. и неговите сестри, с който последните са му продали две паянтови къщи с „яхър“ и „перде“ за сушилня и плевня, както и декларация, подписана от сестрите на Д. Г., с които същите са изразили съгласие брат им да построи гради в съсобствения им парцел.

Видно от приетия като доказателство по делото Констативен нотариален акт № 64, том І, рег. № 0814, дело № 60/21.03.2023г. по описа на С. М.-нотариус с район на д-вие ДРС, вписана в регистъра на НК на РБ под № 058, ответникът М. Д. Г. е бил признат за собственик на основание давностно владение върху УПИ ХІІІ-318-325, кв. 20, по плана на ***, ***, целия с площ от 605 кв.м. при съседи: от север- имот І-325 и имот ІІ-318; от изтокулица; от запад - имот УПИ ІІІ-322,323 и имот УПИ ХІІ-322,323; от север – улица.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите К. В. Б.-син на ищцата Т. Б., Д. А. Г., П. С. Г., Б. Н. Д. и В. С. Д..

3

Ангажираните от ищците свидетели К. Б. и Д. Г. дават показания, че имотът, който владеят ищците представлява дворно място и къща, има градина и стопанска постройка, засадени са овощни дръвчета. Т. Б. обработва градината и събира плодовете от нея. Освен нея ищецът А. Н. също се грижи за имота, като поддържа къщата. Имотът винаги е бил заграден с мрежа и бетонни колове. Ответниците никога не са влизали в имота и не са владели каквато и да е част от него. Свидетелят Д. Г., който е съсед на имота, дава показания, че ищците А. Н., И. С. и Т. Б. преди време правили ремонт на къщата. Свидетелят познава ответниците, които са му съседи и не е виждал да някой от тях да влиза както в имота на ищците, така и в съседния имот. Преди около 40 години ответниците гледали тютюн, но не на това място, имали изградено дървено скеле за сушене на тютюн в собствения си парцел.

Ангажираните от ответниците свидетели П. С. Г., Б. Н. Д. и В. С. Д. дават показания, че имотът на ответниците представлява празно място (без изградена сграда), в което преди време е имало изградено дървено скеле за сушене на тютюн, както и лозници. Ответникът М. Г. косял ливадата, имало и градина със зеленчуци. Ангажираните от ответниците свидетели не са съседи на имота, както и дават показания за период от преди повече от 20 години.

От заключението на вещото лице по назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза се установява, че в процесния обхват (УПИ ХІІІ-318, 325 и имот УПИ І-325, кв.

20) материализираните имотни граници не съответстват нито на регулационните, нито на кадастралните такива, т.е. регулационният план не е приложен.

Вещото лице е представило Приложение № 1, където са визуализирани в зелен цвят резултатите от извършеното геодезическо заснемане на материализираните имотни граници.

От изготвения цифров модел, графично е отчетена площта от поземлен имот с планоснимачен номер 325, включена като част в УПИ ХІІІ-318, 325 по Регулационния план от 1955г., заградена и владяна към момента на заснемането към УПИ I-325, която площ е в размер на 190 кв.м., представляващи фигура между точки а-б-в-г-д представени с оранжево оцветяване на Приложение №1 към експертизата.

Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото налага следните правни изводи:

Целта на установителния иск е да се внесе яснота, определеност и безспорност в гражданските отношения. Търсената с него защита се изчерпва в силата на присъдено нещо, с което спорното право се потвърждава или отрича. Установителният иск е допустим, когато правото на собственост се оспорва, като неоснователно друго лице твърди, че има права върху същата вещ или отрича съществуването на тези права у собственика. При установителните искове (включително и отрицателните такива) в най-голяма степен се откроява разликата между спорното право и правото, което може да се окаже засегнато от правния спор. Първото има качеството "предмет на иска", защото е обект на противоречиви правни твърдения на страните по спора. Когато ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него право. При 4 отрицателния установителен иск, за разлика от всички останали искове, основанието на иска (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК) не е негов индивидуализиращ белег. Щом твърди, че оспорваното право никога не е възниквало, ищецът не би могъл и да сочи юридически факт, от който такова право се поражда. Правото, предмет на отрицателния установителен иск и специално при иск, с който се отрича правото на собственост или друго вещно право, не се индивидуализира само с вещта, върху която съществува и с лицето, което е негов носител.

Следва да се държи сметка и за придобивното основание като белег, индивидуализиращ това право и разликата в правния режим на правото на собственост, извеждано от първични и производни придобивни способи. При отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи. Когато е уважен отрицателен установителен иск за собственост, това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания (Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК).