Решение № 229 от 26.07.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Добрич, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Д. при участието на секретаря ВЕРОНИКА Г. СТАМАТОВА като разгледа докладваното от Данчо Й. Д. Административно наказателно дело № 20223230200820 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от К. А. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес:

*****, чрез Адвокатско дружество „Я. и съдружници“ със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от адвокат М. Я., съдебен адрес: *****, срещу наказателно постановление № 22-0851-000249 от 15.03.2022 г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Добрич, с което на К. А. Й., ЕГН **********, с адрес: ****, , за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 (две хиляди) лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО

СРЕДСТВО за срок от 24 (двадесет и четири) месеца.

На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 12 контролни точки.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощника си поддържа жалбата.

1

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди наложените наказания.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 558415/24.02.2022 г., съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда.

АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и в присъствие на двама свидетели, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта, който е бил електронно генериран, нарушителят е заявил, че няма възражения, поради което и в акта е отбелязано: „Нямам възражения“ (цитат).

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е депозирал писмени възражения по акта пред наказващия орган. Съобразно дадените му правомощия, наказващият орган е извършил проверка на спорните обстоятелства, като е оставил възраженията на жалбоподателя без уважение, приемайки, че АУАН е законосъобразен и правилен, в която насока е бил изготвен и писмен отговор до К. А. Й. с рег. № 851000-2613/09.03.2022 г. (л.

15 от делото). Във връзка с извършеното разследване на спорните 2 обстоятелства са били изготвени и докладните записки от актосъставителя Б.

Р. А. - младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Добрич (л. 20 от делото), К. С. С.-мл. инспектор в Първо РУ на МВР - Добрич (л. 22 от делото) и С.А. - инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Добрич (л.л. 18-19 от делото). Непосредствено след извършване на нарушението са били снети и писмени обяснения от А.С.А., видно от които, на посочените в акта дата и час, автомобилът е бил управляван от К. А. Й. (л.

21 от делото).

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че именно въз основа на дадените му правомощия по чл. 52, ал. 4, изр. второ от ЗАНН, наказващият орган е възложил разследването на инспектор С.А., след което наказващият орган се е произнесъл по преписката, като е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, преценявайки възраженията и събраните доказателства.

Редът за предявяване и връчване на АУАН е предвиден в нормата на чл.

43 от ЗАНН. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си, като в ал. 2 е предвидено, че когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес на който се отбелязват в акта. Видно от приложения по делото АУАН, нарушителят е отказал да подпише акта, което обстоятелство е удостоверено чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес на който са отбелязани в акта, съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че нарушителят е отказал да подпише акта, същият сам се е поставил в положение да не получи препис от него. При това положение, предявяването е извършено редовно, а липсата на връчване не накърнява правото на защита на наказаното лице, тъй като е резултат от неговото поведение, а никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение. В тази насока е и константната съдебна практика.

3

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува.

Тук е мястото да се посочи, че в оперативната самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено лице, явяващо се субект на нарушението, като непосочването на доказателствата, които го потвърждават не е съществено процесуално нарушение, засягащо наказателното постановление в степен, водеща до неговата отмяна.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 24.02.2022 г., в 12:30 4 часа, в ****, в близост до кръстовището с ул. „*****“, управлява моторно превозно средство – лек автомобил „*****” с рег. № ****, като отказва да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест 7510 Дрегер“ с инвeнтарен № ARBA 0063. На водача е издаден талон за изследване с номер 072688/24.02.2022 г., който водачът отказва да подпише. Водачът отказва да даде и кръвна проба за установяване употребата на алкохол пред медицинско лице и орган на МВР, за което е издаден протокол от 24.02.2022 г. – нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на К. А. Й. и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитаните свидетели в съдебно заседание – К. С. С. (старши на автопатрула) и Х. С. Х. (водач на патрулния автомобил) потвърждават констатациите в акта и в наказателното постановление. Същите са категорични, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил, като е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, като е отказал и да даде кръвна проба за химическо изследване.

В тази насока са и показанията на свидетеля Б. Р. А., посредством които се установява идентична фактическа обстановка. Свидетелят А. е категоричен, че К. А. Й. е отказал да бъде тестван за употребата на алкохол, под предлог, че не е управлявал автомобила.

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите К. С. С., Х. С. Х. и Б. Р. А., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършвания от тях пътен контрол и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина.

От теорията е известно, че експертизата не съставлява средство за установяване на доказателства, а само способ за изясняване на някои обстоятелства по делото, за които са нужни специални знания. В случая показанията на разпитаните по делото свидетели, както и твърденията на жалбоподателя, доколкото са били необходими специални научни знания от областта на техниката, са проверени посредством назначената и изготвена в 5 хода на съдебното следствие видеотехническа експертиза № 9/23.01.2023 г.

В посочената експертиза подробно са описани действията и разговорите между полицейските служители (свидетелите К. С. С. и Х. С. Х.) и жалбоподателя К. А. Й..

Видно от заключението на вещото лице, описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него НП фактическа обстановка съответства на гласните доказателства, обективирани посредством показанията на свидетелите К. С. С. и Х. С. Х., което е допълнително основание за тяхното кредитиране.

В действителност, в съдебно заседание свидетелят К. С. С. заявява, че патрулният автомобил е бил паркиран „с предната част по посока улица „Васил Левски“ надолу“ (цитат - л. 48), а не както се установява от показанията на свидетеля Х. С. Х., с предната си част „нагоре към гарата“ (цитат - л. 114), в която насока е и заключението на вещото лице по изготвената видеотехническа експертиза.

Това е и единственото противоречие в гласните доказателства, обективирани посредством показанията на свидетеля К. С. и показанията на свидетеля Х. Х., респективно между показанията на свидетеля К. С. и заключението на вещото лице по изготвената видеотехническа експертиза.

Това противоречие намира своето логично обяснение с обстоятелството, че с оглед нормалните процеси в човешката памет е обяснимо, след определен период от време, да се забравят някои обстоятелства, отчитайки и многобройните проверки, извършвани от полицейските служители при осъществяване на своята дейност. Показанията на свидетеля К. С. относно разположението на патрулния автомобил обаче не опровергават фактическата обстановка описана в АУАН, отчитайки, че същият е положил подписа си в акта, удостоверявайки по този начин обективното отразяване на фактите в неговото съдържание. В случая, съдебният състав намира за съвсем нормално С. да има грешен спомен относно това обстоятелство с оглед от една страна на изминалия период от време, като от друга страна следва да се отчете и обстоятелството, че въпросът как е бил паркиран патрулният автомобил, е нормално да не бъде отчетено като значимо от С., с оглед факта, че полицейският автомобил е бил управляван не от него, а от свидетеля Х.. При конкретните обстоятелства е 6 нормално и логично, вниманието на С. да е насочено към действията, извършвани от жалбоподателя по настоящото дело – К. А. Й., а не към странични детайли, като например как водачът на патрулния автомобил – свидетеля Х. Х. е позиционирал същия на платното за движение.