Определение № 4977 от 01.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4977 гр. София, 01.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Геновева Николаева Касационно гражданско дело № 20248002102429 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД срещу решение № 804 от 12.02.2024 г. по в. гр. д. № 10146/2021 г. на Софийски градски съд (СГС), в частта му, с която е отменено първоинстанционното решение № 20113872 от 12.05.2021 г. по гр. д. № 52964/2019 г. на Софийски районен съд и вместо него е постановено ново решение, с което са уважени предявените от Н. А. А. срещу касатора искове с правни основания чл. 344, ал.

1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за отмяна като незаконно на извършеното със заповед № РД-36-11 от 15.07.2019 г. на изпълнителния директор на ответното дружество дисциплинарно уволнение, за възстановяване на ищеца на заеманата преди незаконното уволнение длъжност „лекар, хирург” в Клиника по гнойно-септична хирургия, отдел по мекотъканни хирургични инфекции към УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 8 076. 90 лв. – обезщетение за оставане без работа за периода: 17.07.2019 г. – 17.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба.

Касаторът поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване към касационната жалба жалбоподателят навежда хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните 1 процесуалноправни въпроси: 1. „Предвид предвидената в чл. 266 ГПК преклузия за посочване и представяне на доказателства и изчерпателно изброените изключения от същата, възможно ли е страната да поправи в хода на въззивната инстанция собственото си процесуално бездействие? Следва ли, след като е предоставена възможност на едната страна да поправи това бездействие с назначаване на тройна експертиза, да бъде предоставена равнопоставена възможност на другата страна с допускането на петорна такава?“, който счита, че е разрешен в противоречие с решение № 371/05.03.2014 г. по гр. д. № 1906/2013 г. на ВКС; 2. „Следва ли съдът да се мотивира защо приема заключението на една експертиза, а не кредитира заключението на друга експертиза и следва ли да прецени заключението на експертизата съобразно останалите доказателства по делото?“, който поддържа, че е разрешен в противоречие с решение № 57/08.05.2014 г. по гр. д. № 7493/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 324/13.07.2013 г. по гр. д. № 378/2009 г. на ВКС, І г.о. и решение № 189/27.12.2018 г. по гр. д. № 4966/2017 г. на ВКС, І г.о., и 3. „Следва ли въззивният съд да формира решаващите си правни изводи по съществото на спора след обсъждане на всички относими доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК или те може да почиват на предположения и на доказателства, събрани при процесуални нарушения, накърняващи принципа на равнопоставеност на страните?“, който намира за разрешен в противоречие с решение № 331/04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 36/24.03.2014 г. по т.д. № 2366/2013 г. на ВКС, ІІ т.о., решение от 22.02.2011 г. по гр. д. № 1863/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и др.. Релевира, балнкетно, и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на атакуваното решение.

Ответникът по касационната жалба – ищецът Н. А. А., подава писмен отговор в срок, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на съдебно – деловодните разноски пред ВКС.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния преклузивен срок и е насочена срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което тя е допустима.

За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е приел за установено по делото, че страните са били страни по трудов договор № РД-29-4-186/12.07.2017 г., по силата на който ищецът е назначен на длъжността "лекар, хирургия" в Клиника по гнойно-септична хирургия, отдел по мекотъканни хирургични инфекции към ответното болнично заведение.

Същият е прекратен на 16.07.2019 г., когато на ищеца е връчена заповед № РД-3611/15.07.2019 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно уволнение" на основание чл. 187, т. 3 КТ- "неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологични правила" и т. 10 КТ - "неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред... или определени при възникване на трудовото правоотношение". В уволнителната заповед са посочени следните пет дисциплинарни нарушения: 1. на 30.04.2019 г. д-р А., в качеството му на хирург, е оперирал диабетно болния пациент Н. Б.

Ш. с история на заболяването № 16127/30.04.2019 г. с диагноза "гангрена диабетика 2 педисдекстра" в деня на приемането му на 30.04.2019 г. по спешност, като осъществената от него оперативна намеса не е съответствала на изискването за качество на оказаната медицинска дейност поради осъществена погрешна преценка за разпространението на процеса в областта на ходилото на пациента и извън него, като в резултат на това е последвал напредък на инфекциозния процес, който е достигнал до средата на горна трета на десен долен крайник и се е наложило извършване на ревизия на крайника чрез последващи оперативни интервенции за овладяване на гнойния процес, застрашаващ живота на пациента; 2. на 03.05.2019 г. д-р А., в качеството си на хирург, е оперирал диабетно болния пациент Т. И. П. с ИЗ № 16379/02.05.2019 г. с диагноза "гангрена исхемика инфекта педис ет крурис синистра", като поради неправилна оценка на виталността на тъканите ампутационният чукан е бил затворен първично, което е довело до разпространение на инфекция проксимално; 3. на 05.09.2019 г. по време на дневно дежурство и при извършено информиране от страна на медицинска сестра за проблеми в чукана на пациентката П., отново поради незнание и лоша преценка, не е бил отворен и ревизиран ампутационния чукан от страна на д-р А., който е наредил болната само да бъде превързана, като в същото време е записал в декурсуза "видимо спокойна, афебрилна, не даде съществени оплаквания, превръзка суха, от дрена оскъдно хеморагично"; 4. на 07.05.2019 г. д-р А. не е изпълнил разпореждането на началника на клиниката за спешно влизане в операционна зала за пациентката П. и за извършване на ревизия поради установено в сутрешен преглед утежнено състояние, изразяващо се в тежък гнойно-некротичен процес при ампутационния чукан, като вместо това е потърсил инструменти от превързочната сестра, за да извърши ревизията на място в леглото; 5. при изписване на пациенти с история на заболяването № 16161/30.04.2019г., история на заболяването № 16432/03.05.2019г., история на заболяването № 16439/03.05.2019г., история на заболяването № 16445/03.05.2019 г., история на заболяването № 16460/03.05.2019 г., д-р А. не е спазил съществуващите указания по отношение развитието на всеки клиничен случай и полагането на подписи там, където е необходимо от страна на лекаря, като не е изпълнил задължението си да положи подписа си върху направленията и епикризите, с което възпрепятства навременното им предоставяне на пациента; 6. на 02.07.2019 г. д-р А. е взел при режим "ползване на място" история на заболяването № 16127/2019 г., като до 09.07.2019 г. не я е върнал в архива, въпреки настояването на началник отдел "Архив" и не е отговорил на поканата за писмени обяснения в срок.

Въззивният съд е намерил процесната заповед за дисциплинарно уволнение за достатъчно мотивирана, но издадена в нарушение на императивната норма на чл. 193, ал. 1 КТ по отношение на описаните в т. 5 и т. 6 от същата нарушения, поради което е приел, че следва да разгледа спора по същество единствено досежно посочените в т. 1, 2, 3 и 4 от същата нарушения на трудовата дисциплина. Досежно доказването на последните е посочил, че във въззивното производство е прието заключение на тройна медицинска експертиза, допусната в хипотезата на чл. 200, ал. 3 ГПК и чл. 266, ал. 3 ГПК, по което вещите лица задълбочено са изследвали приложената по делото медицинска документация, подробно са описали източниците на информация, които са ползвали при формиране на своите изводи, в 3 откритото съдебно заседание успешно са защитили своето заключение, като подробно са аргументирали своето становище по всички поставени задачи, поради което го е кредитирал изцяло като обективно, последователно и професионално обосновано.

По първото обективирано в уволнителната заповед нарушение, касаещо съответствието на извършената от ищеца операция на пациента Ш. с изискването за качество на оказваната медицинска помощ, както и правилността на неговата преценка за разпространение на инфекциозния процес в ходилото на пациента, СГС е заключил, че според заключението на тройната медицинска експертиза, при извършване на интервенцията операторът д-р А. не е достигнал до здрави тъкани. В последващия разпит в открито съдебно заседание съдебните експерти са уточнили, че достигането до здрави тъкани не е задължително условие за успешност на манипулацията. Посочили са, че в случая лекарят е приложил "минимално инвазивния метод", позволяващ премахване на мъртвите тъкани (некрозата) и последващо наблюдение, при което при правилно третиране на раната би могло да се стигне до оздравителен процес на тъканите с намален виталитет. Заявили са, че изчаквателното поведение и наблюдаването на инфекциозния процес в случая крие по-малко рискове от ампутацията на крайника. Подчертали са, че при предприемане на оперативна намеса добрата медицинска практика изисква, когато това е възможно, същата да не се разширява, за да се гарантира по-добро качество на живот на пациента. В заключение са обобщили, че изчаквателното поведение, проследяването на общия и локалния статус на болния в случая е било съвсем резонно и правилно. Въззивният съд е приел, че това становище на тримата съдебни експерти се потвърждава и от изложеното по време на разпита на вещото лице в първоинстанционното производство по оспорената единична медицинска експертиза.

Решаващият съд е обсъдил и показанията на свидетеля М., извършил повторната операция на пациента Ш., според които няколко дни след извършената оперативна манипулация от ищеца, наблюдаващата сестра, при смяна на превръзката на лекувания, е установила изтичане на гноен ескудант от раната, поради което го е повикала за консултация.

Свидетелят е констатирал изтичане на по-обилно количество гной от нормалното, налагащо по-широкото отваряне на раната. Предвид това същият е разпоредил вкарването на пациента в операционна зала и е извършил необходимата ревизия. Свидетелят изрично е заявил според СГС, че е видял стъпалото "в ситуация, в която е необходимо да се направи нещо повече", както и че няма как да коментира как е изглеждала ситуацията по време на първата операция. Свидетелствал е, че извършеното по време на втората операция е могло да бъде направено още при първата интервенция, но доколкото не е присъствал на последната, няма как да знае какво е мотивирало операторът да я извърши по този начин.

Въззивният съд е заключил след съвкупна преценка и анализ на приетите експертни заключения и горепосочените гласни доказателства, че не е установено извършването на конкретно нарушение при осъществяване на първата оперативна интервенция спрямо този пациент, поради което тя е правилно осъществена, с необходимото качество. Посочил е, че споделя изцяло констатацията на вещите лица от единичната и тройната медицински експертизи относно преценката при извършване на ампутация, която е само в правомощията на оператора, който следва да изхожда от принципа за най- ниска степен на инвазивност с 4 оглед запазване възможно най-добро качество на живот на пациента. В този случай, както са посочили вещите лица, се изисква последващо наблюдение на пациента, като в случай, че не е налице оздравителен процес, лекарят следва да вземе решение за извършване на порадикална интервенция. В заключение, СГС е счел, че д-р А. с първата оперативна намеса е опитал да минимизира обхвата на извършената интервенция, като даде възможност да се проследи оздравителния процес и едва при липса на подобрение да се премине към порадикален подход. В действителност той е взел решение, в резултат на което съществува възможност както инфекциозният процес да се развие, така и вероятност същият да утихне и тъканите да заздравеят, но то попада в пределите на неизбежния медицински риск и не би могло да се определи като нарушение на медицинските стандарти. Отбелязал е също, че по делото е представена клинична пътека № 198 "хирургично лечение при животозастрашаващи инфекции на меките и костните тъкани", в която е посочено, че "има места от тялото, където разрезът трябва да бъде съобразяван единствено с изискването за безкомпромисно отваряне на некротичния (инфектен) процес". Относно посоченото в нея, решаващият съд е счел, от една страна, че тя не попада в категорията "добра медицинска практика" по смисъла на чл. 80 ЗЗдр., доколкото не е приета по посочения в него ред, поради което и не е обвързваща за лекарите, а от друга страна - че от нейното съдържание не става ясно кои са случаите, при които се налага предприемане на радикален подход, а също и дали процесният попада в тях.