Определение № 4571 от 29.10.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4571 гр. Варна, 22.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20243100501938 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе в предвид следното :

Производството е по реда чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба “Банка ДСК“ АД, с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Московска“ №19, действащо чрез юрисконсулт Мария Петрова Димова, против Разпореждане №34548/21.08.2024г. по ч.гр.д.№9740/2024г. по описа на Районен съд Варна, в частта с която е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, срещу длъжника Р. Д. Д., с ЕГН ********** относно претендираната сума от 67.18лв., представляваща лихвена надбавка за забава.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, като се оспорват изводите на съда за недължимост на претендираното обезщетение за забава. Поддържа се, че заявеното обезщетение не е начислено въз основа на недействителна уговорка и в размер, който надхвърля нормативно установените лимити, а че начислената наказателна надбавка е ограничена до размер отговарящ на изискванията на чл.33, ал.2 от ЗПК. Развити са подробни съображения в подкрепа на изложените доводи и се претендира отмяна на атакуваният съдебен акт, респективно постановяване на нов, с който да се уважи заявлението и издаде исканата заповед за изпълнение, ведно с присъждане на деловодни разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателят във връзка с обжалвания съдебен акт и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

1

Разгледана по същество частната жалба, е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Жалбоподателят е сезирал съда със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против Р. Д. Д., с ЕГН **********, като е претендирал вземания по Договор за текущо потребление от 21.12.2017г., както следва: 9029.57лв.- главница, 1181.21лв.-договорна лихва, 67.18лв.-обезщетение /лихвена надбавка/ за забава и 202.83лв.-законна лихва върху главницата, както и 120лв.-дължими разходи при изискуем кредит.

След оставяне на заявлението без движение с указания за индивидуализация на претендираното вземане, предвид констатирани от съда нередовности, с уточняваща молба от 13.08.2024г. заявителя е посочил, че претендираното обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/, се дължи и е начислено на основание чл.18.1 от ОУ и представлява 10 % върху просрочената главница.

При тези данни първоинстанционният съд, е стигнал до извод, че размера на предвиденото в т.18.1 от ОУ към договора обезщетение за забава върху главницата от забавената вноска, влиза в колизия с чл. 33 от ЗПК, респективно че не се дължи, тъй като е основано на недействителна клауза от потребителски договор. Също така е приел, че дори процесното обезщетение за забава да е начислено в размер на законната лихва или по-малък, това не променя факта, че клаузата въз основа, на която то е начислено, а именно т.18.1 от ОУ към договора, противоречи на ЗПК, която е нищожна на основание чл. 21, ал.1 от ЗПК, а съдът няма дискреционната власт да подменя волята на заявителя, като с акта си по същество промени служебно основанието на претендираното със заявлението вземане, с общата разпоредба на чл.86 от ЗЗД.

С оглед на така възприетото, първоинстанционният съд, е постановил атакуваният в настоящото производство отказ да се издаде заповед за изпълнение.

Настоящият състава на въззивният съд, намира, че горепосоченият отказ на РС Варна е правилен, макар и не по изложените от първоинстанционният съд съображения.

На първо място следва да се има предвид, че съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК кредиторът може да поиска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, като по силата на чл.410, ал.2 от ГПК предметното съдържание на заявлението, следва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 от ГПК. Ето защо претендираното парично вземане, следва да бъде очертано с всички правноиндивидуализиращи белези до степен отговарящи на изискванията за редовност на искова молба, в това число недвусмислено посочване на вида на вземането, неговото основание и размер, като в противен случай заявлението подлежи на отхвърляне.

На следващо място с оглед предмета на претенциите и на основание чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, следва да се има предвид задължението за служебна проверка на съдържанието на договора, който е основание за вземането, като в обхвата на контрола по този ред, попадат не само общите норми за гарантиране на права на потребителите предвидени в ЗЗП, но и 2 специфичните изисквания за минимално необходимо поведение на договарящите се, за съдържанието на обвързващите клаузи и за типичните проявни форми на злоупотреби с договорната свобода, чиято уредба е кодифицирана със специалните правила визирани в ЗПК. Извършването на въпросната проверка налага запознаване и преценка на съдържанието на договора за кредит, която надхвърля пределите на формалната преценка за редовност на документ от външна страна.

В случая с т.5 от уточнителната си молба от 13.08.2024г. заявителят сочи, че основанието на претенцията му за обезщетение /лихвена надбавка/ за забава, е клаузата на т.18.1 от ОУ към договора и представлява 10 % върху главницата. Въпросната клауза предвижда, че при забавено плащане на месечна вноска по кредита, частта от вноската представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент /не по малко от 6.382 %/, увеличен с надбавка за забава от десет процентни пункта. В този смисъл се констатира неяснота /противоречие/ в заявлението досежно начина на формиране на обезщетението за забава, тъй като от една страна заявителя поддържа, че основанието на претенцията му е горецитираният текст от общите условия, който предвижда размер от над 16.38 %, а от друга страна се сочи, че размера на обезщетението е 10 %.

Въпросната неяснотата по отношение на основанието и размера на претенцията, води и до неяснота относно правопораждащите юридически факти, от които заявителят черпи предявеното субективно право и едновременно с това препятства правото на защита на длъжника, поради невъзможност да прецени дали е налице основание да оспори вземането.

За пълнота на изложението, следва да се посочи, че пространно развитите в частната жалба доводи за действителните начин на формиране и изчисление на процесното обезщетение за забава, и за съответствието им с изискванията на закона, не могат да обосноват извод за редовност на заявлението по чл.417 от ГПК.

В заключение въззивният състав на съдът намира, че нередовността на заявлението, изразяваща се в ненадлежна индивидуализация на вземането за обезщетение /лихвена надбавка/ за забава, е основание за отказ за издаване на заповед за изпълнение, по отношение на това вземане, съответно че атакуваното разпореждане на районният съд, следва да се потвърди.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №34548 от 21.08.2024г. по ч.гр.д.№9740/2024г. по описа на Районен съд Варна, в обжалваната му част, с която е отхвърлено подаденото от “Банка ДСК“ АД, с ЕИК 121830616 заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, срещу длъжника Р. Д. Д., с ЕГН **********, относно сумата от 67.18лв., представляваща лихвена надбавка за забава.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4