Решение № 442 от 18.12.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. **, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – **, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело № 20245501000457 по описа за 2024 година

Производството е образувано по постъпили две въззивни жалби срещу Решение № 89/07.06.2024г., постановено по гр.д. № 816/2023г. по описа на Районен съд – ч. с което е обявен за недействителен Договор за потребителски кредит № 202304050245030058 от 05.04.2023 година, сключен между И. А. Г. и ***, на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, поради противоречие със закона. Обявен е за недействителен Договор за предоставяне на гаранция №** от 05.04.2023 година, сключен между И. А. Г. и „** на основание чл. 26, ал. 2, предложение второ от ЗЗД поради липса на съгласие. Присъдени са разноските по делото. Признато е за доказано на основание чл. 194, ал. 3 ГПК оспорването на истинността на сключен по реда на ЗПФУР Договор за предоставяне на гаранция № ** от 05.04.2023 година като неподписан договор от ищцата И. А. Г. като наредител.

Оставен е без разглеждане предявения в условията на евентуалност иск за обявяване за недействителна клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 202304050245030058 от 05.04.2023 година поради 1 несбъдване на вътрешното процесуално условие за предявяването му.

Първата въззивна жалба е от ***.

Въззивникът обжалва решението в частта, с която е обявен за недействителен договор за кредит от 05.04.2023г. Излага съображения, че съдебния акт е неправилен в тази част. Направено е искане да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция. Претендира разноските пред двете инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.

Няма направени доказателствени искания.

Втората въззивна жалба е от „** – гр. София .

Въззивникът обжалва като неправилно решението на Районен съд – ** в частта, с която е обявен за недействителен договор за гаранция от 05.04.2023г. Направено е искане да се отмени решението в обжалваната част, като в полза на дружеството бъдат присъдени разноските, направени пред двете инстанции. Няма направени доказателствени искания.

Постъпил е отговор на двете въззивни жалби от страна на въззиваемата И. Г., чрез адв. Д., с който взема становище по направените в жалбите оплаквания. Счита, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и съобразено с материалния и процесуалния закон.

Моли съдът да отхвърли като неоснователни двете въззивни жалби и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноските по делото в това число и адвокатско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение пред двете инстанции.

Постъпила е частна жалба от *** срещу Определение №

380/08.07.2024г., постановено по гр.д. № 816/2023г. по описа на Районен съд – ч. с което е оставена без уважение подадената от въззивника молба по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските, респективно редуциране на присъденото адвокатско възнаграждение.

Направено е искане съдът да отмени обжалваното определение като неправилно и да намали присъдения хонорар.

Постъпил е отговор на частната жалба, с който въззиваемата И. Г., взема становище, че частната жалба е неоснователна, като излага аргументи в тази връзка. Моли съда да потвърди решението на РС–** в частта за разноските.

2

Окръжен съд – гр. **, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във вр с чл. 26, ал. 1, предл първо от ЗЗД и втори иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26, ал. 2 ЗЗД.

Ищецът И. А. Г. моли съда да постанови решение, с което да прогласи за недействителен Договор за потребителски кредит №202304050245030058, сключен между И. А. Г. и *** на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, както и да прогласи за недействителен Договор за предоставяне на гаранция № ** от 05.04.2023 година с предмет обезпечаване на задълженията по Договор за потребителски кредит № 202304050245030058 на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД.

Претендира се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК са постъпили отговори от *** и „**, в който оспорват предявените искове като неоснователни, като излагат подробни съображения. Твърди се, че между „**“ и И. А. Г. не е сключван договор за гаранция, такава не е издавана, респективно е заплащано възнаграждение за издаване на гаранция.

По делото не е спорно, че сключен Договор за потребителски кредит № 202304050245030058 от 05.04.2023 година, по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 300 лв. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Договора годишният лихвен процент на заема е 40,05 %, а годишният процент на разходите е 48.11% - чл. 11, ал. 4. Уговорени били срок и начин на плащане в 6 вноски, посочени в погасителен план към договора, в който е посочен размер на главница и лихва по всяка една от вноските, общия им размер и падежната дата. Общата сума, дължима от кредитополучателя по договора е в размер на 336 лв. – чл.11, ал.5.

В чл. 4, ал. 3 от процесния договор е предвидено задължение на кредитополучателя в срок до края на следващия ден от сключването на договора кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита, съгласно реда и условията, предвидени в общите условия на 3 договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 336 лева със срок на валидност до 07.10.2023 година. При неизпълнение на това задължение, кредитополучателят дължи на дружеството неустойка в размер на 342 л. - чл.

6, ал. 1. Неустойката се начислява на месец, считано от изтичането на срока по чл. 4, ал. 3. Начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска съобразно уговорения погасителен план. Страните не спорят, че такова обезпечение не е представено от страна на ищеца.

Пред първоинстанционния съд е изслушано и прието заключение на съдебно – техническа експертиза, което въззивният съд възприема, като компетентно и мотивирано изготвено.

Видно от заключението, заявката за сключване на процесния договор за кредит е на 05.04.2023 14:43:44 часа, респективно същата е постъпила в софтуерния продукт на финансовата институция за управление на кредитите.

С генериране на заявката потребителят е отбелязал, че приема политиката на финансовата институция за обработка на личните данни, общите условия, при които се предоставят потребителски кредити

След като И. Г. е създала заявката за отпускане на потребителски кредит със зададените от потребителя параметри, на 05.04.2023 14:43:44 часа, на декларирания от нея телефонен номер (***) е изпратено кратко текстово съобщение с указания за потвърждение на заявката чрез въвеждане на посочен цифров код.

Впоследствие И. Г. е попълнила цифровият код на сайта на дружеството и на 05.04.2023 14:45:13 часа, на декларирания от нея телефонен номер (+3 5 9885975495) е изпратено кратко текстово съобщение с указания за потвърждаване на договора за кредит на страницата на ** C оглед пристъпване към сключването на договора за кредит, на 05.04.2023 г. в 14:45 ч., от имейла на финансовата институция е изпратено на декларирания от И. Г. имейл електронно съобщение към което са приложени в PDF формат договор за кредит, Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация по потребителски кредити и общите условия на дружеството за предоставяне на потребителски кредити, за да може потребителят да се запознае със същите преди да сключи договора за кредит.

На 05.04.2023 14:49:47 г., от IP 185.242.90.63 И. Г. е потвърдила 4 сключването на договора за кредит чрез натискането на изпратения линк към електронното съобщение, което й е изпратено на електронната поща.

На 05.04.2023 14:56:56 ч. на личния телефонен номер на И. Г., деклариран във формуляра за кандидатстване е изпратено кратко текстово съобщение със следния текст: „Izpratihme parite vi v EasyPay. Molq izteglete gi dnes. NetCredit. “

Всички кратки текстови съобщения (SMS) са изпратени от името и за сметка на *** чрез услуга за изпращане на SMS до трети лица, предоставена от „** гр. **

Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) електронен подпис е такъв по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, а именно: данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва.

В настоящия случай кредитополучателят е направил електронно изявление по смисъла на чл. 2, ал. 1, вр. чл. 4 ЗЕДЕУУ, което съдържа информация за самоличността на лицето, от което изхождат изявленията - три имена, адрес, телефон, ЕГН и други, към което изявление са добавени други данни електронна форма (SMS-код), които титулярят е използвал, за да подпише изявлението. Самоличността на кредитополучателя е установена посредством двуфакторна автентикация, която представлява „задълбочено установяване на идентичността на клиента“ по смисъла на чл. 4, т. 30 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/1Ю/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО.

Налице са два от предвидените три елемента - знание (SMS-кодът, мобилен номер, имейл адрес, трите имена, ЕГН, лична карта) и притежание (мобилното устройство на кредитополучателя, свързано с декларирания от него мобилен телефон), като елементите са независими един от друг и евентуалното нарушаване на един елемент не влияе на надеждността на останалите, а на сайта на *** е онлайн среда, разработена по начин, който защитава поверителността на данните за установяване на личността.

5

Съобразно изложеното, договорът за кредит е подписан чрез електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 на Регламент (ЕС) № 910/2014, т.е. процесният договор за кредит е подписан именно чрез електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, че всеки клиент на *** би могъл да сключи договор за кредит и без да сключва договор за гаранция. В случая на 05.04.2023 г. в 14:56:51 часа е създаден проект на договор за гаранция, който е изпратен на електронната поща на И. Г. в рамките на деня (05.04.2023 г.) в 14:58 часа от електронната поща на „**. Съобразно общите условия на дружеството валидността на хипервръзката е изтекла на 06-04-23 14:56 (url_expire). В настоящия случай И. А. Г. не е потвърдила сключването на договора за предоставяне на гаранция, тъй като не е избрала (натиснала) хипервръзката в изпратеното й електронно съобщение, тоест липсва електронно изявление на потребителя за сключване на договор за гаранция. „** разглежда исканията за издаване на гаранция, само на тези клиенти, които изрично са изявили желание за това, както е предвидено и в общите условия на дружеството.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Безспорно е установено, че между И. А. Г. и *** е сключен договор за кредит от разстояние. Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.