Решение № 140 от 24.06.2026, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Сандански, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Г. Калугерова при участието на секретаря Спаска Г. Трушева като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело № 20251250101183 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Й. М. С., с ЕГН**********, с адрес-с.Т.,ул.”Е.”, №**, чрез адвокат М. В. М. от Пловдивска адвокатска колегия, с адрес на кантората-гр.Пловдив, ул.”Парк Отдих и Култура”, № 3б, ет.3, ап.11, против „Кредисимо“-ЕАД, с ЕИК:175330437, със седалище и адрес на управление-гр.София, бул.”Витоша”, № 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „България”, представлявано от С.Р.Я. и против „Ай Тръст“-ЕООД, с ЕИК: 203508899, със седалище и адрес на управлениегр.София, бул.”Витоша”, № 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „България”, представлявано от И. М.а Ш., с която са предявени обективно и субективно съединени искове, а именно: за осъждане на „Кредисимо“-ЕАД да й заплати сумата от 200 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за потребителски кредит № ******/23.01.2025г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, и за осъждане на „Ай Тръст“-ЕООД да й заплати сумата от 700 лева, представляваща недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен договор за предоставяне на поръчителство от 23.01.2025г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

Правно основание- чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

С протоколни определения от 28.05.2026г. съдът е допуснал изменение на размера на исковете и същите се считат предявени за заплащане съответно на сумата от 35,15 евро и сумата от 70,04 евро.

1

В исковата молба ищцата сочи, че е страна по договор за потребителски кредит № ******/23.01.2025г. с "КРЕДИСИМО" ЕАД за сумата от 2450лева. Твърди се, че съгласно чл.4, ал.1 от този договор тя е следвало да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“-ЕООД с цел да бъде обезпечен сключения договор за потребителски кредит. В исковата молба се твърди също, че на 23.01.2025г. ищцата е сключила с „Ай Тръст“-ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, по който е следвало да заплати сумата от 1500лева. Твърди се, че ищцата е заплатила по договора за потребителски кредит сумата и лихва в размер на 200лв., а по договора за предоставяне на поръчителство сумата от 700лв.

Твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен, тъй като не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, защото не е ясно по какъв начин е формиран ГПР.

Твърди се, че са неясни както компонентите, така и математическия алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. Сочи се, че след като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Твърди се, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, а оттам и на действителния размер на ГПР, тъй като възнаграждението предвидено в договор за гаранция/поръчителство не е включено в ГПР и ГЛП, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще направи по обслужване на кредита. Твърди се, че възнаграждението предвидено в договор за гаранция/поръчителство следва да се включи в ГПР като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като е пряко свързан с договора за потребителски кредит, известен е на кредитора и се заплаща от потребителя. Твърди се, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута определена с ПМС№426/2014г. Твърди се, че посоченият в договора размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП. Твърди се, че сключеният с „Ай Тръст“-ЕООД договор за предоставяне на поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави, тъй като е налице нееквИ.лентност на насрещните престации-сумата за поръчител, в размер на над 40% от сумата по отпуснатия кредит, се заплаща без кредитополучателят да получава нищо насреща. Твърди се също, че договора за предоставяне на поръчителство не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на ищцата като потребител. Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство не е разбираем и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му. Твърди се, че договор за предоставяне на поръчителство е нищожен и поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК. Твърди се, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като 2 печалба на "Кредисимо" АД, тъй като ответните дружества са свързани лица и печалбата от извършваната от „Ай Тръст“-ЕООД търговска дейност се разпределя в полза на едноличния собственик "Кредисимо" АД. Твърди се, че с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "Кредисимо" АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "Кредисимо" АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си, а се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство.

По изложените съображения ищцата предявява настоящите искове.

Ответниците са депозирали отговори на исковата молба, в които оспорват исковете като неоснователни.

Първият ответник оспорва, че по сметката му е постъпила сумата от 102,26 евро, с която са били погасени задължения различни от главницата. Този ответник твърди, че е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в приложение № 1 към договора по ясен и недвусмислен начин са посочени ГПР и общата дължима сума, както и е упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в Общите условияподробно описани в т.11 от раздел VІІ, като не е необходимо да се разписва формулата, по която е изчислен. Първият ответник оспорва, че е нарушена и разпоредбата на чл.19 от ЗПК, като твърди, че в ГПР като разход по кредита не се включва възнаграждението за поръчител, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, защото макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не са задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е резултат на търговски клаузи и условия между „Кредисимо“-ЕАД и „Ай Тръст“-ЕООД, а и размерът на възнаграждението за поръчител не му е известен към момента на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР по последния, тъй като договорът за предоставяне на поръчителство се сключва след сключването на договора за кредит и „Кредисимо“-ЕАД не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещия договор между кредитоискателя и поръчителя, по който бъдещ договор кредитодателя не е страна. Твърди, че процедурата по отпускане на кредит започва с попълване на заявка в електронен формат в системата на „Кредисимо“ ЕАД на („Сайта“); че кредитоискателят попълва свои лични данни и данни относно желания кредит (размер на главница и период), както и избира свободно и по свое желание допълнителни услуги към договора (предоставено обезпечение и/или сключване на застраховка); че на база подаденото заявление автоматично се генерира кредитната документация (СЕФ, договор за потребителски кредит, общи условия, приложение №1 и др.), които са предоставят на клиента на посочения от него адрес на електронна поща и като pdf. документи в Сайта, достъпни чрез активни връзка; че следва стъпка, в която кредитоискателят подписва договора за потребителски кредит и общите условия към него чрез маркиране на първоначално празни полета и натискане на бутона „Вземи парите сега“;

3 че едва след подписването на договора за кредит по описания начин и в случай че клиентът е избрал да предостави обезпечение в полза на кредитора, същият се препраща към платформата на „Ай Тръст“ ЕООД, където се преминава към процедура по сключване на договор за предоставяне на поръчителство; че договорът за предоставяне на поръчителство се сключва в среда, над която кредиторът няма контрол, нито има достъп, като „Ай Тръст“ ЕООД и клиентът уговарят условията по него (в това число и размерът на дължимото възнаграждение) в момент, когато договорът за кредит вече е подписан и неговите параметри (в това число и ГПР) са договорени и не могат да бъдат променяни. Твърди, че уговореното по договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита, тъй като това е договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД. Първият ответник твърди, че дори да се приеме, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен на твърдените от ищцата основания, то това би довело единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за поръчителство.

Вторият ответник оспорва, че по сметката му е постъпила сумата от 357,90евро.

Същият твърди, че е сключил с „Кредисимо“-ЕАД договор за поръчителство, по силата на който се е задължил да гарантира задължението на ищцата по процесния договор за потребителски кредит, като му се дължи от последната възнаграждение, тъй като по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения на контрагенти, като размерът му е съобразен с риска, който поема, както и че възнаграждението е дължимо само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита. Този ответник оспорва, че договорът за предоставяне на поръчителство обезпечава нищожен договор за кредит, като относно действителността на договора за кредит излага доводи идентични с тези на първия ответник.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Н а 23.01.2025г. между „Кредисимо“-ЕАД, в качеството на кредитодател, и Й. М. С., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № ******, по силата на който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер и при условия посочени в договора, под условие, че подаденото от кредитополучателя заявление е одобрено от Кредисимо. Съгласно приложение №1 към договора, общият размер на предоставения кредит е 2450лв.; срок на кредита-24месеца, брой погасителни вноски-24, размер на погасителните вноски-съгласно погасителен план; фиксиран годишен лихвен процент-44,90%; ГПР-55,40%, взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на ГПР, са посочени в Общите условия, общ размер на всички плащания-3788,23лв. Приложение № 1 съдържа и погасителния план за заплащане на погасителните вноски по кредита, по който първата погасителна вноска е на 20.02.2025г., а последната-на 20.01.2027г.

Договорът е сключен при Общи условия, които са приложени по делото и са 4 неразделна част от договора. Съгласно раздел III, т.12 от ОУ, в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитодателя банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Съгласно раздел IV, т.3 от ОУ, в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване на заявлението е 14 дни от подаването на заявлението, а в случай, че кредитополучателят предостави обезпечение-24 часа от предоставянето му.