Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 869 от 19.06.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 5791/2025
Вид
Решение № 869
Подписан
19.06.2026
В сила
10.07.2026
Състав
Виолета Веселинова Низамова

Цитирани разпоредби

  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 2, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 869 гр. Пловдив, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20255330205791 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от С. Д. Т., ЕГН **********, против електронен фиш серия К № 9721132 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство „TFR1- M“ № 529, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния представител адв. Т. Т., оспорва издадения електронен фиш /ЕФ/ като незаконосъобразен и моли съда да го отмени. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирано писмено становище от юрк. З.П., пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски по делото с искане за намаляване на техния размер.

Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени 1 законосъобразността на обжалвания електронен фиш с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:

В приложения по преписката електронен фиш серия К № 9721132, в 08:32 часа в на път ІІІ – 565, км. 0+400, извън населеното място, между гр.

Пловдив и с. Скутаре, посока с. Скутаре, жалбоподателя С. Д. Т., при управление на лек автомобил „Ивеко 35 Ц 14 В“ с рег. № ** **** **, извършил нарушение за скорост, като при ограничение на скоростта от 50 км.ч. въведено с пътен знак В 26, била установена скорост от 84 км/ч. или превишение на скоростта с 34 км/ч. Нарушението за скорост било установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M № 529.

С електронният фиш била ангажирана административно-наказателната отговорност на С. Д. Т., като законен представител на „Алцек - 1“ ЕООД, за установеното нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на същия била наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лева.

В хода на съдебното производство се установява че на 11.07.2024г., жалбоподателя Т. се е движел с управлявания от него лек автомобил „Ивеко 35 Ц 14 В“ с рег. № ** **** **, с посока на движение с. Скутаре, на път ІІІ – 565, км. 0+400, извън населеното място, между гр. Пловдив и с. Скутаре, посока с.

Скутаре, като в района на посочения километричен участък няма допълнително въведено ограничение на скоростта с пътен знак „В 26“. Такова ограничение на скоростта е било въведено с пътен знак В 26 на км. 0+645 в посока с. Скутаре, който е след мястото за контрол. В района на км. 0+400 важи общото ограничение на скоростта за извън населено място от 90 км/ч.

Жалбоподателя С. Д. Т. бил собственик и управите на „Алцек - 1“ ЕООД, а лек автомобил „Ивеко 35 Ц 14 В“ с рег. № ** **** ** било регистрирано на посоченото дружество .

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото, които съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви – справка в Централна базаКАТ, извлечение от АИС АНД, писмо от БИМ , Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол № 6-33-24/19.06.2024г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, снимков материал, писмо от Областно пътно управление с вх.№ 6248/21.01.2026г. и схема към него.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на 2 правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

След анализ на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема, че вмененото на жалбоподателя Т. нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, за превишение на въведената с пътен знак В 26 разрешена скорост извън населено място в размер на 50 км/ч. не се доказа, поради което следва да отмени обжалвания електронен фиш.

Залегналата в ЕФ обвинителна теза сочи, че твърдяното нарушение за скорост е извършено на път ІІІ – 565, км. 0+400, извън населеното място, между гр. Пловдив и с. Скутаре, посока с. Скутаре, където имало въведено ограничение на скоростта с пътен знак В 26 от 50 км/ч., което в случая се опровергава по категоричен начин от представените и приети по делото доказателства. От приложеното по делото писмо от Областно пътно управление с вх.№ 6248/21.01.2026г. и схема към него се установява че съобразно одобрения от 2008г. проект, не е имало нито предвиден, нито монтиран пътен знак В 26, със зона на действие км. 0+400. Видно от посочените писмени доказателства, пътен знак В 26 е бил предвиден в проекта за км. 0+503, но никога не е бил монтиран. Знак В 26, със знак В 24, забраняващ изпреварването, е бил монтиран при км. 0+645 – дясно.

При това положение се налага извода, че на посочените в ЕФ дата и час, при управление на лек автомобил „Ивеко 35 Ц 14 В“ с рег. № ** **** **, жалбоподателят не е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, указваща разрешената скорост на движение извън населено място, различна от указаната в ал. 1 на чл. 21 от ЗДвП. Безспорно по делото се установява че процесното място е извън населено както и че на км. 0+400 не е имало монтиран пътен знак В 26, въвеждащ ограничение на скоростта от 50 км/ч., т.е. на твърдяното за място на нарушението е действало общото ограничение, предвидено в закона, а именно от 90 км/ч за извън населено място за съответната категория ППС. В случая превишение на километрите от страна на жалбоподателя изобщо няма, доколкото е установена стойност на скоростта, с която е управлявал лекия автомобил от 84 км/ч, т.е. в диапазона разрешен от закона за скорост на движение извън населено място. Това налага безспорен извод, че вмененото на жалбоподателя Т. нарушение се явява несъставомерно, което води като последица отмяна на издадения срещу него електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен.

В настоящия случай административно наказващия орган в издадения електронен фиш, почивайки на съставения протокол за използване на АТСС е отразил че на процесното място е имало поставен пътен знак В 26, но това беше опровергано от събраните поделото доказателства, поради което и 3 обжалвания електронен фиш следва да бъде отменено.

На основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски в производствата пред районния и административен съд, както и в касационното производство по реда на АПК. В това право е жалбоподателят, предвид отмяна на процесния електронен фиш и поради следните съображения:

Жалбоподателят е бил представляван от пълномощника си адв.Т. Т., като по делото е представен договор за правна защита и съдействие в който е отразено че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. е било платено в брой. Исканията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение са направени своевременно от процесуалния представител, който претендира такива.

В хода на настоящото производство от страна на въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. В случая следва да се приложи разпоредбата на чл.18, ал.2 от същата Наредба, съгласно която ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение, а именно – на основание чл.7, ал.2 т.1 от Наредбата при интерес до 1000 лв. /в случая наложена глоба в размер на 300 лв./, следва да се присъдят разноски в размер на 400 лв., равняващи се на 204,52 евро, съобразно фактическата и правна сложност на делото. Делото е било разгледано в две съдебни заседание, адв. Т. участва в провеждането им, ангажира доказателства с които да докаже защитната си теза.

Водим от горните мотиви, съдът на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 9721132 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство „TFR1-M“ № 529, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.

182, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на С. Д. Т., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7, да заплати на С. Д.

Т., ЕГН ********** сумата в размер на 204,52 евро, представляваща сторените разноски по АНД № 5791/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI н.с.

4

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Пловдив по реда на Глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5