Решение № 211 от 13.10.2026, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно гражданско дело 481/2026
- Вид
- Решение № 211
- Подписан
- 13.10.2026
- В сила
- 13.10.2026
- Състав
- МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА, ПОЛЯ ДАНКОВА, ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 428 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 211 гр. Ловеч, 13.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно гражданско дело № 20264300500481 по описа за 2026 година Постъпила е жалба вх.№4965/22.06.2026 г. от И. А. С., с **** срещу действия на ЧСИ В. П., по изпълнително дело №2898/2025 г. по негов опис.
Жалбоподателят посочва, че главницата по изпълнителен лист е в размер на 300 евро, а по изпълнителното дело задължението е в размер на 1 212 евро. Прави възражения относно начислени лихви и такси. Изтъква, че няма възможност за погаси задължението, тъй като не разполага с финансови средства.
В законоустановения срок е постъпило становище от взискателя по изпълнителното дело „Кредито“ ООД. ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя Р.Т., чрез адв. П. А..
Считат, че жалбата е неоснователна и молят съда да я остави без уважение в частта, с която се оспорват начислените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 260 евро. Посочват, че възнаграждението е реално заплатено, същото е в обоснован размер и разумни граници, съобразено с Наредба № 1/2004 г. Изтъкват, че договорът за правна помощ включва не само образуване на делото, но и цялостно процесуално представителство, като е съобразена фактическата и правна сложност на делото.
1
Взискателят посочва, че жалбата не съдържа мотивирано възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Позовава се на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК, съгласно който разноските по изпълнението са изцяло за сметка на неизправния длъжник.
При условията на евентуалност, в случай че съдът приеме възражението за прекомерност за допустимо и основателно, моли да не бъде намалявано под ориентировъчния минимален размер от 428.25 лв. (219 евро).
В подробни мотиви до съда, ЧСИ В. П. навежда аргументи за неоснователност на подадената жалба.
Посочва, че изпълнително дело № 20258790402898 е образувано по молба на "Кредито" ООД, въз основа на изпълнителен лист № 448/ 16.09.2025 г. по ч.гр.д. № 384/2025 г. на РС - Луковит, въз основа на заповед за изпълнение влязла в сила на 02.09.2025 г. срещу И. А. С. ЕГН **********, за заплащане на главница в размер на 306.78 €, ведно със законната лихва от 09.05.2025 г. до окончателното й изплащане, неолихвяема сума в размер на 770.32 €, от който по изпълнителен лист сума в размер на 510.92 € и авансови такси и разноски към ЧСИ в размер на 259.40 €, както и такса по т. 26 от тарифата към ЗЧСИ в размер на 96.48 €, всички следващи такси и разноски съгласно ТТРЗЧСИ.
Посочва, че с постановление за приети разноски от 04.02.2026 г. и на осн. чл. 428 от ГПК по изпълнителното дело била изготвена покана с изх. № 4311/04.02.2026 г., заедно с нея били наложени запори на банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „ТИ БИ АИ Банк“ ЕАД, „Изипей“ АД и „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД, както и запор на трудовото възнаграждение, получавано от Община Луковит.
Покана за доброволно изпълнение била връчена лично на длъжника на 16.04.2026 г.
В мотивите на съдебния изпълнител се твърди, че на 01.06.2026 г. И. С. подала възражение с вх. № 73888/01.06.2026 г. за намаляване размера на претендираното адвокатско възнаграждение. На 11.06.2026г. било депозирано становище от „Кредито“ ООД, с което било уважено възражението и размера на хонорара от 255.65 € е бил намален на 204.52 евро. Сочи се, че на 12.06.2026 г. бил съставен протокол за намаляване на размера на претендираното адвокатско възнаграждение. Според изложеното от ЧСИ, в 2 частта, с която се оспорват разноски и адвокатско възнаграждение, жалбата е неоснователна.
Навежда аргументи за недопустимост на оспорване съществуването или размера на вземането, удостоверено със заповедта и изпълнителния лист.
Счита, че в тази й част жалбата е недопустима.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата жалба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Изпълнително дело №2898/2025 г. е образувано на 27.11.2025 г. по молба на „КРЕДИТО“ ООД с ЕИК **********, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 16.09.2025 г. от РС – Луковит, на основание влязла в сила Заповед за изпълнение №435/2025 г. по ч.гр.д.№384/2025 г., издадена по реда на чл. 410 ГПК, за сумите в размер на 600 лева главница, ведно със законна лихва от 09.05.2025 г., 72.12 лева договорна лихва, 2.16 лева лихва за забава, държавна такса 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, срещу длъжник И. А. С. с ЕГН **********. С молбата за образуване, взискателят е претендирал адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело в размер на 500 лева, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 27.11.2025 г.
По отношение на такси и разноски по изпълнението, от вложените в изпълнителното дело книжа се установява, че след образуване на делото са извършени справки за имущественото състояние на длъжника, след което са наложени запори на откритите банкови сметки /5 броя/, както и запор на трудово възнаграждение. С постановление за разноски от 04.02.2026 г., съдебният изпълнител е приел разноски по изпълнението по ТТРЗЧСИ в размер на 259.40 евро, от които такси по т. 1 в размер на 12.27 евро, 12 броя по т. 3 в размер на 36.81 евро, 12 броя по т. 4 в размер на 73.63 евро, 4 броя по т. 5 в размер на 49.08 евро, 6 броя по т. 9 в размер на 55.22 евро, т. 31и в размер на 18.41 евро, т. 31а в размер на 5.99 евро и т. 31к в размер на 8 евро.
В Сметка по чл. 79 ЗЧСИ от 26.03.2026 г. са приети разноски по т. 1, т. 2, т. 5 , т. 9 и т. 10 от ТТРЗЧСИ, в общ размер на 119.64 евро, като в съобщение до взискателя е уточнено, че т. 1 е в размер на 12.27 евро, т. 2 е в размер на 30.68 евро, т. 5 е в размер на 12.27 евро , т. 9 е в размер на 55.22 евро и т. 10 от ТТРЗЧСИ е в размер на 9.20 евро.
3
Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 16.04.2026 г., като в поканата е посочен следния размер на задължението: 306.78 евро главница, ведно със законна лихва от 09.05.2025 г., в размер на 29.36 евро към датата на поканата, 782.56 евро съдебни разноски и такси по изпълнението, включително такса по т. 26 в размер на 96.70 евро.
На 01.06.2026 г. по изпълнителното дело е постъпило възражение с вх.
№73888, от длъжника И. С., с което оспорва адвокатското възнаграждение и разноските по изпълнителното дело, като прекомерни. След становище от взискателя и изразено съгласие от негова страна, с Постановление от 12.06.2026 г., ЧСИ В. П. е постановил намаляване размера на приетото адвокатско възнаграждение за представителство по изпълнителното дело от 255.65 евро на 204.52 евро. В постановлението е посочено, че се намалява размера на т. 26 от 97.59 евро на 92.68 евро, както и общия размер на задължението 1 157.27 евро, от които 306.78 евро главница, ведно със законна лихва от 09.05.2025 г., в размер на 38.62 евро към датата на постановлението, неолихвяема сума 459.79 евро, от които по изпълнителен лист 459.79 евро, авансови такси и разноски към ЧСИ 259.40 евро, вкл. т. 26 в размер на 92.68 евро.
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е явява основателна.
Съдът не споделя тезата на взискателя и ЧСИ за частична недопустимост на жалбата.
С подаденото от длъжника възражение, освен адвокатското възнаграждение, прието в полза на взискателя, е оспорен като прекомерен и размера на начислените такси по изпълнителното дело. От съдържанието на Постановление от 12.06.2026 г. се установява, че не съдържа произнасяне по искането за редуциране на начислените такси. Нещо повече, постановлението не става ясно какви такси и за какви действия по изпълнителното дело са били начислени. Същите фигурират като обща сума, от която за жалбоподателя и за съда е невъзможно да осъществи преценка относно тяхната дължимост и законосъбразност. Конкретно е посочена единствено таксата по т. 26, като съдебният изпълнител е намалил размера й от 97.59 евро на 92.68 евро. Не е посочен материалният интерес, който е послужил на основа на нейното изчисляване. Не е ясно дали в материалния интерес е включено адвокатското 4 възнаграждение за водене на изпълнителното дело и дали неговото намаляване е довело и до намаляване размера на пропорционалната такса.
Видно от изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, същото е за задължение в размер на 306.78 евро /600 лева/ главница, ведно със законна лихва от 09.05.2025 г., 36.87 евро /72.12/ лева договорна лихва, 1.10 евро /2.16/ лева лихва за забава, държавна такса 12.78 евро /25 лева/ и адвокатско възнаграждение в размер на 204.52 евро /400 лева/. Това е единствената допустима база за изчисляване на пропорционалната такса, тъй като в нея не могат да бъдат включвани разноските по изпълнението и останалите такси по Тарифата.
Вида на действията, извършени от съдебния изпълнител и начислените за тях такси, се съдържат в отделни актове на съдебния изпълнител, като видно от Постановление за разноски от 04.02.2026 г. и Сметка по чл. 79 ЗЧСИ от 26.03.2026 г, са приети разноски по т. 1, т. 3, т. 4, т. 5, т. 9, т. 31и, т. 31а, т.
31к, т. 2 и т. 10 от ТТРЗЧСИ. В постановлението, с което съдебният изпълнител се е произнесъл по възражението на длъжника за прекомерност на разноските е следвало точно и ясно да са посочени приетите по делото разноски, кои са конкретните действия, за които са начислени, както и обстоятелството дали съдебният изпълнител приема за основателно възражението и ги намаля, съответно дали отказва да ги намали.
В случая, в обжалваното постановление липсва подобно произнасяне.
Настоящата инстанция приема, че подадената жалба вх.№ 4965/22.06.2026 г. от И. А. С., с ****, е основателна и следва да се отмени Постановление от 12.06.2026 г. по изпълнително дело №2898/2025 г. на ЧСИ В. П., а делото да бъде върнато на съдебния изпълнител за произнасяне по изложените мотиви.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 437, ал. 1 от ГПК , съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба вх.№ 4965/22.06.2026 г. от И. А. С., с ****, Постановление от 12.06.2026 г. по изпълнително дело №2898/2025 г. на ЧСИ В. П., рег. №879, р-н на действие ОС – Ловеч.
ВРЪЩА делото на съдебния изпълнител за произнасяне съобразно 5 мотивите на настоящия съдебен акт.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6