Решение № 279 от 18.11.2024, Районен съд - Карнобат
- Съд
- Районен съд - Карнобат
- Дело
- Гражданско дело 126/2024
- Вид
- Решение № 279
- Подписан
- 18.11.2024
- В сила
- 01.07.2025
- Състав
- Татяна Станчева Станчева Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.111 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 279 гр. Карнобат, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Татяна Ст. Станчева Иванова при участието на секретаря Веска Р. Христова като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева Иванова Гражданско дело № 20242130100126 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на „Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., чрез адв. С. В. М. - САК, със служебен адрес: гг. против А. К. С. с ЕГН:
********** и адрес: **********, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 313,37 лева (триста и тринадесет лева и тридесет и седем стотинки), от които: 114,21 лв. задължение за предходен период и 199,16лв., дължими неустойки за предсрочно прекратяване на услуги. Ищецът посочва, че между него и ответника били сключени два договора за мобилни услуги – с предпочетен номер 359895822270 от 21.12.2020 г. и договор от 20.04.2020г. с предпочетен номер 359894276758. Ответникът не изпълнявал задълженията си, в следствие на което договорите били прекратени едностранно от Йеттел България ЕАД на 21.11.2021 г. на основание т. 19б от Общите условия. Към 25/11/2021 година длъжникът имал задължения за преходни периоди в размер на 114,21 лв. за такси и ползвани мобилни услуги, формирани както следва: 46,46 лв., дължими за период 25/07/2021-24/08/2021 г. от които: по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359895822270 от 21.12.2020 г. сума в размер на 12,08 лева, представляващи частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359894276758 от 20.4.2021 г. сума в размер на 34,38лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги;
67,75 лв., дължими за период 25/08/2021 -24/09/2021г. от които: по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359895822270 от 21.12.2020 г. сума в размер на 33,37 лв., представляваща абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359894276758 от 20.4.2021 г. сума в размер на 34,38 1 лв., включваща абонаментна такса и такса за потребление за мобилни услуги.
Ищецът претендира неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в размер на 199,16лв., , формирани както следва: по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359895822270 от 21.12.2020 г. сума в размер на 106,84 лв., представляваща три месечни такси; по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359894276758 от 20.4.2021 г. сума в размер на 92,32 лв., представляваща три месечни такси.
За вземанията си към ответника, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 803/2023г. по описа на КбРС. Заповедта била връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и на ищеца било указано да предяви иск за установяване дължимосстта на вземането си, което обосновава правният му интерес от предявяване на настоящия положителен установилетелен иск.
В срока за отговор ответникът, чрез особен представител – адв.Д. Щ., назначен на основание чл.47, ал.6 от ГПК, оспорва претенциите като недопустими, неоснователни и недоказани и моли за отхвърлянето им, като се излагат твърдения, че фактите и твърденията, изложените в обстоятелствената част на исковата молба не отговарят на обективната истина и се самоопровергават поради което искът е неоснователен. Твърди се, се че ответникът не е подписвал договорите, както и, че ищецът е следвало да прекрати доворите автоматично при първата забава и неплащане от ответника и сам е допинесъл за натрупване на процесната сума във времето. Особеният представител е направил възражение за настъпила погасителна давност, изтекла в полза на ответната страна, която да се прогласи от съда и производството по делото да се прекрати или искът да се отхвърли като неоснователен и недоказан. на основание чл.193 ал.1 изр. първо, във вр. ал.3 изр. последно и ал.2 с отговора на исковата молба е особеният представител е оспорил да истинността на приложените към исковата молба документи, в които фигурира подписа на ответника. Във връзка с направеното оспорване, особеният представите е поискал извършване на съдебно – почеркова еспертиза, поставя въпроси към вещото лице и настоява тежестта на доказване истинността на документите да бъде определена върху ищцовата страна.
В съдебното заседание страните редовно призовани не се явяват. Представят писмени становища.
Съдът, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното:
На 21.12.2020 г., между „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД /предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"/, ЕИК *** и А. К. М. е сключен договор за мобилни услуги Тотал+ (лист 82) с предпочетен номер 359895822270 с избран месечен абонамент 30,99 лева (със стандартен месечен абонамен 34.99 лв.), с уговорен срок на действие 24 месеца до 21.12.2022 г.
На 20.04.2021г. между „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД /предишно наименование 2
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"/, ЕИК *** и А. К. М. е сключен договор за мобилни услуги Тотал + (лист 95) с предпочетен номер 359894276758 с избран месечен абонамент от 31,99 лева (със стандартен месечен абонамен 33.99 лв.), с уговорен срок на действие 24 месеца до 20.04.2023 г.
По делото са представени издадените от ищеца фактури за претендираните суми за процесния период от 25.07.2021 г. до 24.09.2021 г.: фактура №7324356254/25.08.2021 г. /лист 103 от делото/ за период на потребление от 25.07.2021 г. - 24.08.2021 г. с начислена сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 67,46 лв. /с ДДС/ и фактура №7325680361/25.09.2021 г. /лист 105 от делото/ за период на потребление от 25.08.2021г. – 24.09.2021 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 67,75 лв. /с ДДС/. Втората фактура е за обща стойност от 135,21 лева и включва освен горепосочената сума и сумата от 67,46 лева – от предходен период. От 135,21 лева ищецът е приспаднал сумата от 21,00 лева, предплатена от ответника, като статъка от 114,21 лева е следвало да бъде заплатена от А. М. до 10.10.2021г. До ответника, на 26.10.2021г., е изпратена покана за доброволна плащане на сумата от 114,21 лева (стр 2-ра на лист 121) като същата е уведомена че към сумата ще бъде начислена неустойка в случай, че задължението не бъде погасено, а договорът ще бъде прекратен. Представено е удостоверение от „Български пощи“ ЕАД (лист 122 от делото), че предупредителното писмо е доставено на ответника.
На 25.11.2021г. срещу ответницата е издадена фактура № 7328379919 са сумите от 313,37 лева с ДДС за предоставени услуги от предходен период -114,21 лева и 199,16 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги.
На 27.09.2023г. дружеството е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу А. К. М., по което е образувано ч. гр. дело № 804/2023г. по описа на РС- Карнобат. На 29.09.2023г. по посоченото ч.гр.дело е издадена заповед за изпълнение № 449 за сумата от 313,37 лева с ДДС, представляващи задължения за дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, ведно със законната лихва от 27.09.2023 г. до изплащане на задължението В полза на заявителя са присъдени разноски от 25,00 лева – държавна такса и 480 лева –адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, същият не е установен на постоянния и настоящия му адрес, не е осъществено връчване на заповедта по месторабота, поради което на заявителя е указано на основание чл.415 от ГПК да предяви иск за установяване дължимостта на вземането си.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и становищата на страните, намира за установено от правна страна следното:
Положителните становителни искове са предявени в условията обективно кумулативно съединяване с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД във вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
За основателността на предявените искове ищецът следва да докаже при условията на 3 пълно и главно доказване наличието на посочените облигационни отношения между него и ответника, че е бил изправен по облигационните правоотношения, т. е., че е предоставял на ответника мобилни услуги през процесните периоди; размерът на дължимите абонаментни такси по договорите за мобилни услуги; надлежно прекратяване на съответните договори; наличие на валидни уговорки за неустойка с посоченото в исковата молба съдържание, настъпването на предпоставките за начисляването им и техният размер.
Между „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД /предишно наименование „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ"/и ответника А. К. М. са били сключени два договора за мобилни услуги на 21.12.2020г.за препочетен номер 359895822270 и 20.04.2021г. за препочетен номер 359894276758 е сключен Договор за мобилни услуги от дата 09.09.2019г., за мобилен номер за мобилен номер 359894639862 по програма Тотал + с неограничени национални минути и изходящ роуминг в зона ЕС.
По делото не се представиха доказателства за извършено плащане от ответника на потребените мобилни услуги.
Неоснователни са възраженията на особения представител за настъпила погасителна давност по отношение на претенциите на ищеца. Погасителната давност е период от време, след изтичането на който вземането, се погасява. Да се погаси по давност едно вземане означава, че същото се превръща в естествен дълг, тоест вземането не престава да съществува, но се губи възможността същото да бъде събрано по принудителен път. За вземанията на мобилните оператори, като периодични вземания действа кратката погасителна давност по чл.111 от ЗЗД от три години. Кратка е и погасителната давност за вземанията за неустойка. Давността започва да тече от деня в който вземането е станало изискуемо. Най-рано издадената фактура е с № 7324356254 от 25.08.2021г. е със срок за плащане 09.09.2021г. втората фактура с № 7325680361 от 25. 09.2021г. е със срок за плащане 10.10.2021г. Погасителната давност за първата фактура би настъпила на 09.09.2024г., а за втората 10.10.2024г. Обобщената фактура съдържаща всички задължения на ответника включително и за неустойка е с краен падеж 10.12.2021г. С депозирането на заявление по чл.410 от ГПК на 27.09.2023 г., ищецът е предприел действия с които е прекъснал давността, поради което вземанията на ищцовото дружество не са погасени по давност.
Неоснователни са и възраженията на особения представител, че представените от ищеца договори са неистински и подписите от името на ответника А. К. М. не са положени от нея.
Съдът уважи доказателственото искане на особения представител и допусна съдебнопочеркова експертиза, на която се доверява напълно, като компетентно и безпристрастно изготвена. Вещото лице е изследвало както подписа на ответника така и ръкописно изписаните имена на ответника А. М.. За изготвянето на заключението си вещото лице е ползвало за сравнителен материал заявления на ответника за издаване на български лични документи. При изслушването на вещото лице в с.з. се установи, че подписите на договорите с ищеца „Йеттел“ са изпълнени от А. М. и са пренесени по електронен път върху хартиения носител.
4
Безспорно ищецът е бил изправна страна по договора и е доставял електронни услуги на А. М., която е просрочила дължимите ежемесечни вноски, видно от представените по делото фактури. С покана, надлежно доставена до посочения от ответника адрес село Чубра лист (121-122), А. М. била уведомена, че при неплащане в 10-дневен срок от получаване на уведомлението за дължимите суми, договорите ще бъдат прекратени. Страните не спорят, че изпълнение няма.
При така установената фактическа обстановка и предявеният иск за заплащане на сумата от 114,21 лева за такси и ползвани мобилни услуги е основателен. В посочената сума са включени: 46,46 лв., дължими за период 25/07/2021-24/08/2021 г. от които: по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359895822270 от 21.12.2020 година сума в размер на 12,08 лева, представляващи частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359894276758 от 20.04.2021 г. сума в размер на 34,38лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; 67,75 лв., дължими за период 25/08/2021 24/09/2021г. от които: по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359895822270 от 21.12.2020 г. сума в размер на 33,37 лв., - абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359894276758 от 20.4.2021 г. сума в размер на 34,38 лв., включваща абонаментна такса и такса за потребление за мобилни услуги.