Решение № 1350 от 07.06.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1350 гр. София, 07.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Десислава Ал. Алексиева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20211100512481 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 20.09.2021 год., постановено по гр.дело №36962/2020 год. по описа на СРС, ГО, 51 с-в, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ЗК „Л.И.“ АД срещу МЛ. М. Б. искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. последно КЗ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от

2 837.61 лв., от която 2 817.61 лв. – заплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за отстраняване на вредите по товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег.№*******, причинени на 29.11.2016 год., около 11.00 ч., на път II-81, 39.9 км., общ.Годеч, от ответника, като водач на лек автомобил „Пежо 206“ с рег.№*******, след като последният напуснал мястото на произшествието, като по този начин виновно се отклонил от проверка на алкохол и 20 лв. – ликвидационни разноски за определяне на обезщетението и сумата от 738.56 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 06.11.2017 год. до 30.05.2020 год., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №21163/2020 год. по описа на СРС, ГО, 51 с-в и ищецът ЗК „Л.И.“ АД е осъден да заплати, както следва: на адв. Г.Й. Г. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 480.33 лв., представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство и на ответника МЛ. М. Б. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски в заповедното производство в размер на 420 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл 259, ал. 1 ГПК въззивна 1 жалба от ищеца ЗК „Л.И.“ АД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че регресният иск е основан на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ – виновно отклонение от проверка за алкохол. Както в исковата молба, така и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК били изложени твърдения, че ответникът е напуснал мястото на ПТП – чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. СРС обаче счел, че не е сезиран с претенция по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, макар да бил посочил, че същата е доказана по основание. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата МЛ. М. Б. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че в исковата молба били изложени твърдения, че е напуснал мястото на произшествието, като по този начин виновно се бил отклонил от проверка за алкохол, които кореспондирали с нормата на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ. Съдът не бил обвързан от дадената от ищеца правна квалификация на спорното право, а бил длъжен сам да я определи въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и формулиран петитум. В този смисъл първоинстанционният съд не бил допуснал процесуални нарушения и правилно бил квалифицирал релевираната претенция. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. последно КЗ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е неправилно.

Регресното право възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор с делинквента на основанията, изрично посочени в закона. Разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. последно КЗ дава право на застрахователя да предяви регресен иск срещу причинителя, застрахован по договора за застраховка „Гражданска отговорност”, когато последният при настъпването на ПТП виновно се е отклонил от проверка за алкохол – при наличието на така предвиденото в закона основание застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор с деликвента, но не се освобождава от задължението си да престира на увреденото лице. Налице е хипотеза на изпълнение на чуждо задължение – чл. 74 от ЗЗД, като регресното право на застрахователя не е същинско застрахователно право, подобно на това по смисъла на чл. 410, ал. 1 КЗ, а възниква по силата на закона при наличието на вече прекратено застрахователно правоотношение.

2

Именно на такива правопораждащи факти ищецът в частност основава регресното си вземане за процесната сума от 2 837.61 лв. – а именно, че ответникът е напуснал мястото на ПТП, като по този начин виновно се е отклонил от проверка за алкохол /виж страница 2, абзац 2 от исковата молба/, които съответно са били изложени и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №21163/2020 год. по описа на СРС, ГО, 51 с-в /виж т. 12, абзац 2/. Изготвеният от първоинстанционния съд доклад по делото и дадените указания, в т.ч. във връзка с доказателствената тежест /чл. 146 ГПК/ е съобразен с основните начала на гражданския процес – служебното начало /чл. 7, ал. 1, изр. 2 ГПК/, състезателното начало, чиято основна характеристика е свързана с необходимостта заинтересованите страни да посочат фактите, на които основават исканията си, и да проведат доказване на тези факти /чл. 8 ГПК/, осигуряване на равенство на страните при упражняване на тези им процесуални права /чл. 9 ГПК/ и създаване по този начин на предпоставки за установяване на истината относно фактите, които са от значение за решаването на делото /чл. 10 ГПК/. Съответно защитата на ответника в първоинстанционното производство се е изразила в общо отричане на твърдения факт, че виновно се е отклонил от проверка за алкохол – същият е признал, че е напуснал мястото на ПТП /тъй като „бързал да изпълни свое служебно задължение, а именно да отвори ресторанта, в който работел и бил на работа първа смяна въпросната сутрин“/, като е посочил, че впоследствие се е явил доброволно в РУ – Годеч, за да му бъде съставен акт, но счита, че самото напускане на ПТП не може да се квалифицира като виновно отклонение от проверка за алкохол.

Следователно възникването на регресното право на застрахователя срещу отговорния за деликта е обусловено от наличието на следните правопораждащи факти, а именно: 1/ наличието на валиден договор за застраховка „гражданска отговорност” между страните по делото, от една страна и от друга – прекратяване на същия и освобождаване на застрахователя от необходимостта да извърши застрахователно плащане поради причинен от застрахования деликт по време на управление на МПС – когато законът определя неговото поведение като особено укоримо и той трябва да понесе реално гражданската си отговорност – в частност поведение, което се е изявило в отклоняване от извършване на проверка от контролните органи за употреба на алкохол и 2/ заплащането на обезщетение за претърпените вреди на третото увредено лице, както и какъв е размера на дължимото обезщетение.

В разглеждания случай по делото е безспорно съществуването на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от действащ към момента на процесното ПТП договор за застраховка „гражданска отговорност“, сключен с ищеца на 20.10.2016 год., покриваща отговорността на ответника МЛ. М. Б., като водач на лек автомобил „Пежо 206“ с рег.№*******, както и че между „Дженерали застраховане“ АД и „И А.Б.Л.“ ЕАД е бил сключен валиден договор за имуществено застраховане Каско“, с обект товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег.№******* и със срок на застрахователно покритие от 13.06.2016 год. до 12.06.2017 год.

3

Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП.

Когато фактът съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицата, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални знания, които съдът не притежава – в този смисъл Решение № 24 от 10.03.2011 год. на ВКС по т.дело № 444/2010 год., I т. о., ТК, Решение № 85 от 28.05.2009 год. на ВКС по т.дело № 768/2008 год., II т. о., ТК, Решение № 73 от 22.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 423/2011 год., I т. о., ТК, Решение № 98 от 25.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 750/2011 год., II т. о., ТК и Решение № 15 от 25.07.2014 год. на ВКС по т.дело №1506/2013 год., I т. о., ТК.

Процесният протокол за настъпило на 29.11.2016 год. пътнотранспортно произшествие, който е и подписан от ответника, е съставен от служител на ПК-РУ-МВР-Годеч, при посещение на място и съдържа преки възприятия на длъжностното лице /в т. ч. възпроизведени в схема/ относно състоянието на пътя, разположението на процесните автомобили и видимите щети по товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег.№*******, като освен това в него е направено отбелязването, че ответникът не е бил изпробван за алкохол, тъй като е напуснал ПТП. Ответникът не е оспорил механизма на ПТП, в т.ч., че е допуснал нарушение на правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, обема и размера на вредите по товарен автомобил „Рено Мастер“, че ищецът е заплатил на застрахователя по договора за имуществено застраховане с обект увредения товарен автомобил /“Дженерали застраховане“ АД/ ЕАД/ застрахователно обезщетение в размер на 2 817.61 лв. /както и обстоятелството, че това обезщетение съответства на действителната стойност на щетите/, за определянето на което е направил ликвидационни разноски в размер на 20 лв.

С оглед посоченото по-горе и при съвкупната преценка на писмените доказателства, в т. ч. отчитайки доказателствена сила на протокола за ПТП, гласните доказателства чрез разпита на свидетеля В. М. Д., които следва да бъдат ценени като ясни, последователни и неопровергани от останалите данни по делото и заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебна автотехническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, въззивният приема, че произшествието е настъпило по начина, отразен в протокола за ПТП, в резултат на което са настъпили и описаните в него вреди. Доколкото протоколът обективира изявление на ответника за осъществяване на обстоятелства, в тежест на доказване на насрещната страна, той съдържа и извънсъдебното признание на факти относно механизма на ПТП, в т.ч. бягството му от произшествието, както и за вида и обема на настъпилите вреди, което признание при преценката му по реда на чл. 175 ГПК следва да се приеме, че отговоря на истината.

4

Установено е също така въз основа на заключението по съдебната автотехническа експертиза, че стойността на ремонта на увредения товарен автомобил по средни пазарни цени с включен ДДС възлиза на 2 812.91 лв. – която сума е приблизително равна на заплатената и претендирана от ищеца.

Единственият спорен между страните въпрос по същество във въззивното производство е свързан с това дали ответникът е напуснал мястото на ПТП, като по този начин виновно се е отклонил от проверка за алкохол.

Бягството от местопроизшествието е категорично установено, ако е налице влязла в сила присъда или друг акт с последиците на влязла в сила присъда за това деяние, но то може да бъде установено в производството по чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. последно КЗ /в т.ч. със съставен от контролния орган протокол за ПТП, признание на водача на МПС/. В чл.