Решение № 414 от 01.10.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. П., 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Николинка Н. П. при участието на секретаря Диана Мл. Т. като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20265200500519 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК – делба, втора фаза. С решение № 409/07.04.2026 г., постановено по гр.д. № 20245220102056 по описа за 2024 година Пазарджишкият районен съд е изнесъл на публична продан следния недвижим имот: двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на с. М., общ. П., със застроена площ от 130 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: с. М., общ. П., ул. „30-а“ №40.

Постановил е сумата от проданта да се разпредели по следния начин:

6/28 части за съделителя А. Н. Т. с ЕГН ********** с. М., общ. П., ул. „3-та“ №17; по 1/28 част за всеки от съделителите С. З. Т. с ЕГН ********** и М. З.

Т. с ЕГН **********, и двамата от с. М., общ. П., ул. „3-та“ № 17; 13/28 части за съделителя В. М. М. с ЕГН ********** с. М., общ. П., ул. „30-а“ № 38; 5/28 части за съделителя А. Н. М. с ЕГН ********** от с. М., общ. П., ул. „30-а“ № 38 и 2/28 части общо за съделителите А. Н. М. с ЕГН ********** и С. А. М. с ЕГН **********, и двамата от с. М., общ. П., ул. „30-а“ № 38.

Осъдил е А. Н. Т. с ЕГН ********** с. М., общ. П., ул. „3-та“ №17 да заплати на А. Н. М. с ЕГН **********, С. А. М. с ЕГН ********** и В. М. М. с ЕГН ********** - тримата от с. М., общ. П., ул. „30-а“ № 38, на основание чл.61, ал.2 ЗЗД, сумата от 3352.61 евро, като е отхвърлил иска за разликата до 1 предявения размер от 5576.73 евро.

Осъдил е С. З. Т. с ЕГН ********** от с. М., общ. П., ул. „3-та“ № 17 да заплати на А. Н. М. с ЕГН **********, С. А. М. с ЕГН ********** и В. М. М. с ЕГН ********** - тримата от с. М., общ. П., ул. „30-а“ № 38, на основание чл.61, ал.2 ЗЗД, сумата от 558.77 евро, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения размер от 929.46 евро.

Осъдил е М. З. Т. с ЕГН ********** от с. М., общ. П., ул. „3-та“ № 17 да заплати на А. Н. М. с ЕГН **********, С. А. М. с ЕГН ********** и В. М. М. с ЕГН ********** - тримата от с. М., общ. П., ул. „30-а“ № 38, на основание чл.61, ал.2 ЗЗД, сумата от 558.77 евро, като е отхвърлил иска за разликата до предявения размер от 929.46 евро.

Осъдил е А. Н. Т. с ЕГН **********, С. З. Т. с ЕГН ********** и М. З. Т. с ЕГН ********** и тримата от с. М., общ. П., ул. „3-та“ № 17 да заплатят на А. Н. М. с ЕГН **********, С. А. М. с ЕГН ********** и В. М. М. с ЕГН ********** - тримата от с. М., общ. П., ул. „30-а“ № 38, съдебни разноски за иска по сметки в размер на 839.20 евро.

Осъдил е А. Н. Т. с ЕГН ********** с. М., общ. П., ул. „3-та“ № 17 да заплати в полза на Районен съд-П. 695.06 евро - държавна такса по иска за делба и 134.10 евро - държавна такса върху уважената част от иска по сметки.

Осъдил е С. З. Т. с ЕГН ********** от с. М., общ. П., ул. „3-та“ № 17 да заплати в полза на Районен съд-П. 115.84 евро - държавна такса по иска за делба и 22.35 евро - държавна такса върху уважената част от иска по сметки.

Осъдил е М. З. Т. с ЕГН ********** от с. М., общ. П., ул. „3-та“ № 17 да заплати в полза на Районен съд-П. 115.84 евро - държавна такса по иска за делба и 22.35 евро - държавна такса върху уважената част от иска по сметки.

Осъдил е В. М. М. с ЕГН ********** с. М., общ. П., ул. „30-а“ № 38 да заплати в полза на Районен съд-П. 1505.97 евро - държавна такса по иска за делба и 39.54 евро - държавна такса върху отхвърлената част от иска по сметки.

Осъдил е А. Н. М. с ЕГН ********** от с. М., общ. П., ул. „30-а“ № 38 да заплати в полза на Районен съд-П. 579.22 евро - държавна такса по иска за делба и 39.54 евро - държавна такса върху отхвърлената част от иска по сметки.

Осъдил е А. Н. М. с ЕГН ********** и С. А. М. с ЕГН **********, и двамата от с. М., общ. П., ул. „30-а“ № 38 да заплатят в полза на Районен съдП. 231.69 евро - държавна такса по иска за делба и 39.54 евро - държавна такса върху отхвърлената част от иска по сметки.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила 2 въззивна жалба от В. М. М. с ЕГН ********** чрез нейния процесуален пълномощник адв. М. П. от АК-П. в частта, с която делбеният имот е изнесен на публична продан и не е възложен по реда на чл.349, ал.2 от ГПК на жалбоподателката, независимо от своевременно заявената претенция за възлагане. В жалбата се твърди, че неправилно районният съд е приел, че В.

М. няма право на възлагане по този ред, тъй като не е пряк наследник на общия наследодател Я.Й. М. и не я е наследила по заместване, тъй като черпи наследствените си права от друг наследодател, който не е такъв и за останалите съделители - наследници. Съответно неправилно районният съд бил приложил и т.9 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК. Развити са подробни съображения защо жалбоподателката счита, че отговаря на изискванията на чл.349, ал.2 от ГПК и моли решението в тази своя част да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което делбеният имот да й бъде възложен на основание чл.349 от ГПК, ведно с присъждане на разноските за въззивна инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от А. Н. Т. с ЕГН ********** с. М., общ. П., ул. „3-та“ № 17 чрез нейния процесуален пълномощник адв. Пр. П. от АК-П. с искане въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на първоинстанционния съд – потвърдено. В жалбата се твърди, че районният съд правилно е приложил закона и т.9 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК като е приел, че В. М. не е пряк наследник на общия наследодател Я. М., а наследява своя покоен съпруг Н. М., който е бил пряк наследник по закон на Я., починал след нея. Твърди се, че към момента на смъртта на Я. през 1993 г.

Н. не е живял в делбения имот и не би имал право на възлагане по реда на чл.349 от ГПК, а бе останал жив до момента, поради което правилно районният съд бил изнесъл имота на публична продан.

Постъпил е писмен отговор и от съделителите А. Н. М. с ЕГН ********** и С. А. М. с ЕГН **********, и двамата от с. М., общ. П., ул. „30а“ № 38, чрез техния процесуален представител адв. М. П. от АК-П. (като двамата ответници нямат противоречиви интереси с жалбоподателката) с искане въззивната жалба да бъде уважена.

Пазарджишкият окръжен съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмените отговори, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПСК, прие за установено следното:

С решение № 100/04.02.2025 г., постановено по гр.д. № 20245220102056 по описа за 2024 година, влязло в сила, Пазарджишкият районен съд е допуснал съдебна делба на недвижим имот, представляващ двуетажна 3 еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на с. М., общ. П., със застроена площ от 130 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: с. М., общ. П., ул. „30-а“ № 40.

Делбата е допусната между съделителите А. Н. Т. с ЕГН **********, С. З. Т. с ЕГН ********** и М. З. Т. с ЕГН ********** и тримата от с. М., общ. П., ул.

„3-та“ № 17, А. Н. М. с ЕГН **********, С. А. М. с ЕГН ********** и В. М.

М. с ЕГН ********** и тримата от с. М., общ. П., ул. „30-а“ № 38. Частите на съсобствениците са, както следва: 6/28 ид. ч. за А. Н. Т.; по 1/28 ид. част за всеки от ищците С. З. Т. и М. З. Т.; 13/28 ид. части за ответника В. М. М.; 5/28 ид. части за ответника А. Н. М. лично и 2/28 ид. части общо за ответниците А.

Н. М. и С. А. М. в режим на съпружеска имуществена общност.

На 23.09.2025 г. В. М. е заявила претенция за възлагане на неподеляемия делбен имот на основание чл.349, ал.2 от ГПК, в която е твърдяла, че сключила брак с Н. Н.в М. на 01.02.1987 г. в Украйна, където бил роден и синът им – съделителят А. Н. М.. През 1994 г. се върнали да живеят в България и заживели на втория етаж на жилищната сграда в делбения имот.

Имотът имал два административни адреса, в които бил записан съответно с № 38 и № 40, но от издаденото удостоверение за идентичност се установявало, че се касае за един и същи имот. През 2001 г. съпругът на съделителката се разболял и починал през 2002 г., като за него през цялото време се грижела В..

Тя живеела в имота към момента на смъртта на Н. Н.в М. и не притежавала друг жилищен имот, поради което счита, че отговаря на изискванията на чл.349, ал.2 от ГПК делбеният имот да й бъде възложен, а тя да заплати парично уравнение на дяловете на останалите съделители. В първото открито съдебно заседание във втората фаза на делбата, проведено на 25.09.2025 г., районният съд е приел за разглеждане възлагателната претенция на В. М..

От заключението на приетата в същото открито съдебно заседание техническа експертиза се установява, че делбеният имот представлява двуетажна еднофамилна жилищна сграда и е неподеляем на два и повече дяла поради факта, че отделните етажи не отговарят на изискванията на чл. 108-110 от Наредба № 7 за ПНУОВТЗУ. Пазарната цена на имота е определена на 158600 лв.

Установява се от представеното Удостоверение изх.№ УТ4513/_001/21.10.2025 г., издадено от Дирекция „Архитектура“ на Община П., че административният адрес на обект с идентификатор *** по КККР, който попада в ХVІІ-общ. в кв.32 по действащия регулационен план на с.М., а с административен адрес ул.“Т.“ № 38, идентичен с имота, описан в н.а.

№ 32, т.ІV, дело № 5035, вписан в СВ на 01.12.2005 г.

От Удостоверение № 1/04.09.2025 г., издадено от Кмета на с.М., се установява, че В. М. е вписана в Регистъра на населението на 20.01.1998 г. с 4 постоянен адрес с.М., ул.“Т.“ № 38. От Справка с дата 04.02.2025 г., приложена лист 117 от гр.д. № 2056/2024 г. по описа на РС-П. се установява, че настоящият адрес на В. М. отново е в с.М., ул.“Т.“ № 38.

От представената Справка № 1366484/23.09.2025 г. от Службата по вписванията се установява, че за периода 01.01.1994 г. – 23.09.2025 г. лицето В. М. М. не притежава друг жилищен имот, освен идеали части от процесната жилищна сграда, придобити по наследство и в резултат на договор за покупкопродажба, сключен пред време на брака (видно от данните по н.а. № 134, т.ІV, н.д. № 96/01.12.2005 г. по описа на нотариус А.И., рег.№ 423 и район на действие Районен съд-П.).

От показанията на разпитаната пред районния съд свидетелка Снежана Пискова се установява, че след завръщането си от Съветския съюз семейството на В., Н. и А. М.и се установило да живее в къщата в с.М. на ул.“Т.“. Свидетелката е поддържала близки отношения със семейството до смъртта на Н. и след това и знае, че след като той се разболял и до смъртта му за него се е грижела В.. Семейството нямало друг жилищен имот и през цялото време живеело в тази къща. Свидетелката не знае дали в същия имот са живели и родителите на Н., защото тя самата заживяла в къща на ул.“Т.“ в селото през 2004 г.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество въззивната жалба е основателна по следните съображения:

Пред въззивният съд спорът се свежда до това, дали в конкретния случай е налице смесена съсобственост и дали жалбоподателката В. М. отговаря на изискванията на чл.349, ал.2 от ГПК делбеният имот да й бъде възложен, при положение, че нейните наследствени права върху имота произтичат от качеството й на наследник на съпруга й – Н. М., починал пред 2002 г., а останалите съделители с изключение на А. Н. М. не черпят права от наследството на Н. М., а от наследството на общия наследодател Я.Й. М..

В практиката на ВКС последователно е разяснено понятието „смесена съсобственост“. Така в Решение № 239 от 6.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 81/2011 г., I г. о., ГК, е прието, че понятието "смесена съсобственост" се употребява, за да се означи съсобствеността, при която някои от съсобствениците са придобили право на собственост върху вещта по наследяване, а останалите - на друго основание. Посочено е, че когато вещта е била в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг, не възниква смесена съсобственост, освен в хипотезата на 5 чл.14, ал.7 от СК от 1968 г. (отм.), при която преживелият съпруг, ако наследява заедно с деца на починалия, не получава дял от неговата част от общото имущество. Прието е още, че когато са извършени разпоредителни сделки между сънаследниците също не е налице смесена съсобственост, а следователно не е налице и пречка за възлагане на имота по реда на чл.288, ал.3 от ГПК (отм.), ако, разбира се, са налице и останалите предпоставки, тъй като разпоредителната сделка не променя наследствения характер на имота, а само уголемява квотата в съсобствеността на някой от наследниците.