Определение № 816 от 22.06.2026, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 436/2026
- Вид
- Определение № 816
- Подписан
- 22.06.2026
- В сила
- 22.06.2026
- Състав
- Мариана Мавродиева Мавродиева, Орлин Найденов Летов, Веселина Косева Мишова
Цитирани разпоредби
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 816 гр. Стара Загора, 22.06.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мариана М. Мавродиева
Членове:
Веселина К. Мишова
Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20265500500436 по описа за 2026 година
Производството е по чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 415, ал. 5 ГПК.
Подадена е въззивна частна жалба от „П.к.Б.“ ЕООД срещу определение № 140/24.04.2026 г. по ч. гр. д. № 73/2026 г. на Районен съд – Гълъбово, с което е обезсилена издадената по същото дело заповед № 65/09.02.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че неправилно районният съд е указал на заявителя, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК, като в резултат на тези указания заявителят е бил въведен в заблуждение относно процесуалните си задължения и реда за защита на правата си. В тази връзка сочи, че неправилната информация относно начина на връчване е довела до неправилна преценка относо необходимостта и срока за предявяване на иск по чл. 415 ГПК, поради което такъв не е бил предявен.
Доколкото процесуалното бездействие на заявителя е пряка последица от поведението на съда, обжалваното определение, с което заповедта за изпълнение е обезсилена, се явява незаконосъобразно. В жалбата се съдържа искане за отмяна на определението и за връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Направено е искане за присъждане на разноски по делото.
Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, разполагаща с правен интерес, и насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна.
Производството по ч. гр. д. № 73/2026 г. на Районен съд – Гълъбово е 1 образувано по заявление от 06.02.2026 г. на „П.к.Б.“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу длъжника „Мъни плюс магазин за пари“ ЕООД, за сумата от 357,90 евро – получена от длъжника на 30.10.2025 г. без правно основание.
Съдът е издал заповед № 65/09.02.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за посоченото вземане, като на 24.02.2026 г. длъжникът е подал възражение срещу заповедта.
С разпореждане от 25.02.2026 г. районният съд е съобразил наличието на подадено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК, като е указал на дружеството - заявител, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви установителен иск за вземанията си по издадената заповед за изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса, както и че в противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена на основание чл. 415, ал.
5 ГПК. Дадените с разпореждането указания са съобщени на „П.к.Б.“ ЕООД на 02.03.2026 г., но в съобщението е посочено, че заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, с което заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е изцяло обезсилена, районният съд е приел, че до изтичане на срока за изпълнение на указанията на 02.04.2026 г. заявителят не е представил доказателства, че е предявил иск за вземането, като това обстоятелство не се установява и от извършените от съда служебни справки.
Ето защо на основание чл. 415 ГПК издадената заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена изцяло.
Окръжен съд – Стара Загора намира, че обжалваното определение е правилно.
Макар в съобщението, връчено на „П.к.Б.“ ЕООД на 02.03.2026 г., да е неправилно посочено, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК /вероятно поради техническа грешка/, това обстоятелство само по себе си не е довело до незаконосъобразност на дадените на заявителя указания.
Съгласно разпоредбите на чл. 415, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът следва да укаже на заявителя, че може да предяви установителен иск за вземането си както при подадено от длъжника възражение в срок /т.1/, така и когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.
5 и връчителят е събрал по надлежния ред данни, че длъжникът не живее на адреса и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението /т.2/, като в разпоредбата на чл. 415, ал. 4 ГПК е предвидено, че този иск се предявява в едномесечен срок от съобщението при довнасяне на дължимата държавна такса от заявителя.
Следователно, в хипотезите по чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК указанията, които съдът следва да даде на заявителя, са идентични по своето съдържание за предявяване на установителен иск в едномесечен срок от съобщението и за довнасяне на дължимата държавна такса. Именно в този смисъл са указанията, обективирани в разпореждането на Районен съд – Гълъбово от 25.02.2026 г., съобщени надлежно на „П.к.Б.“ ЕООД на 02.03.2026 г., поради което следва да 2 се приеме, че в заповедното производство дружеството е имало възможност да узнае по какъв процесуален ред може да защити правото си, с оглед наличието на пречка за влизане в сила на издадената в негова полза заповед за изпълнение. Въпреки това обаче по делото няма данни за предявен установителен иск за вземането в законоустановения срок. Ето защо правилен се явява изводът на районния съд, че издадената срещу длъжника „Мъни плюс магазин за пари“ ЕООД заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК подлежи на обезсилване на основание чл. 415, ал. 5, изр. 1 ГПК.
Предвид изложеното, настоящият въззивен състав намира, че частната жалба е неоснователна, а първоинстанционното определение е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 140/24.04.2026 г. по ч. гр. д. № 73/2026 г. на Районен съд – Гълъбово.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3