Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1024 от 02.10.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2431/2020
Вид
Решение № 1024
Подписан
02.10.2020
Състав
Невин Реджебова Шакирова, Красимир Тодоров Василев, мл.с. Лазар Кирилов Василев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

Номер 1024

02.10.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

I състав

На 21.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Невин Р. Шакирова

Красимир Т. Василев

Лазар К. Василев като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20203100502431 по описа за 2020 година

Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба на А. С. Б. , ЕГН ********** против Решение № 3172 от 16.07.2020 година на Варненския районен съд, постановено по гр.д. № 886/2020 година, с което са били отхвърлени предявените искове против ДГ № 7 „А. Пушкин“ – Варна, ЕИН 000080847, представлявана от Директора М.К. за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 106 от 28.11.2019 година, на основание чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ и иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – „Старши учител“ в ДГ „А. Пушкин“ - чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, както и с което е била осъдена да заплати разноски в размер на 610 лева.

В жалбата се излага, че решението е постановено в противоречие с наличните доказателства – че част от тях са ценени необективно, а на други не е обърнато нужното внимание.Излага се, че е била подценена нормата на чл.193 от КТ и че реално ищцата не е давала обяснения, с което е ограничено правото й на защита; твърди се, че в представените сигнали на родители се ангажират само общи думи, без конкретни нападки и / или такива указващи виновно поведение от нейна страна; в заключение се излага, че допускането на нарушение по чл.193 от КТ прави заповедта незаконосъобразно и на това основание тя следва да бъде отменена. Друг въведен в жалбата довод е липсата на обстоятелствена част в уволнителната заповед, което е ограничило правото на защита на наказаната и само по себе си съставлява основание за отмяна на заповедта.

Отговор против въззивната жалба не е постъпил.

Не са направени нови доказателствени искания.

1

В съдебно заседание въззивницата се явява лично, редовно призована, представлява се от адв.Б. Д.-П., която поддържа въззивната жалба и моли съдът да я уважи.

Адв.С., които представлява въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна и настоява съдът да потвърди решението.

За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

Пред първата съдебна инстанция, съдебното производство е образувано по искова претенция на ищцата А. С. Б. , ЕГН ********** против ДГ 7 „А. С. Пушкин“ – гр. Варна, ЕИК 000080847, представлявана от М.К. – Директор, с отправено искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде признато за незаконно уволнението на ищцата, като издадената Заповед за уволнение № 106 от 28.11.2019г. бъде отменена и А. Б. бъде възстановена отново на заеманата преди уволнението длъжност „Старши учител, подготвителна група“.Според изложеното в исковата молба ищцата е изпълнявала длъжността „Старши учител, подготвителна група“ до 28.11.2019 година, когато й е била връчена уволнителната заповед.Тя твърди, че изнесеното в тази заповед не отговаря на истината, че не е допускала каквито й да било нарушения на етичния кодекс или трудовата дисциплина, и че Работодателят не е взел предвид писмените обяснения на работника.Също отрича да е отправяла обидни или заплашителни думи към децата в Детската градина.

Пред ВРС от фактическа страна е било установено, а не се и спори от страните, че до уволнението си ищцата е заемала длъжността „Старши учител, подготвителна група“ по силата на трудово правоотношение.

По делото са приложени приблизително 12 сигнала на родители от М. М. П., родител на Н. П., от М. Ш., от Г. Т., от А. И., от С. М., от Н.

Х. и С. Х., родители на И. Х., от Д. Т., от М. - И. Г. И.а, родител на детето П. И., от И.. С. и Д. Х., родители на А. Х., от С. Т., родител на Б.

О. и от Е. Л., родител на С. Р.. От тях става ясно, че те изразяват различни оплаквания в отношението на ищцата към техните деца, съдържат се упреци в недобро отношение и явно укорими професионални методи на възпитание.

Видно е също така, че Директора на ДГ 7 „А.С. Пушкин“ – гр.

Варна е предоставил на ищцовата страна срок до 30.10.2019 година, в който да разясни за подадения сигнал от родител за проявено насилие към дете, както и за проявен психически тормоз над деца.

Със свое Заявление ищцата Б. отрекла обвиненията и от своя 2 страна упрекнала управата в недобро отношение към самата нея.

От представеното досие става ясно още, че със Заповед № 58 от 28.10.2019 година на Директора на ДГ 7 „А.С. Пушкин“ – гр. Варна, А.

Б. е била преместена от 1А група във 2А група, считано от 28.10.2019г.С писмо от 05.11.2019 година до Директора на ДГ, Б. отговорила, че поведението й е безукорно и че не упражнява психически тормоз над деца.

По делото е приложен също така и Протокол № 2 на 06.11.2019 година, свидетелстващ за проведено заседание на Комисията за жалби, сигнали и предложения към ДГ 7 „А.С. Пушкин“ – гр. Варна.На тази среща е било взето решение Б. да бъде предупредена да изправи поведението си, като я заплашва уволнение, поради уронване авторитета и престижа на детското заведение, нарушаване на етичния кодекс на ДГ с действия, водещи до разрушаване на доверието към ДГ, грубо отношение към деца, колеги и родители, проявено неуважение, незачитане правата и достойнството на личността, прояви на накърняване авторитета на други учители и служители в ДГ.

По делото е налична и представена Колективна жалба на родители на деца от Група 2 А до Дирекция „Образование“ към Община Варна.

На 07.10.2019г. била проведена среща с екипа на ДГ 7 „А.С.

Пушкин“ – гр. Варна, включително с ищцата, на която било обяснено за подадените сигнали от родителите.

От Протокол № 3 от 08.11.2019 година, става ясно, че е проведено ново заседание на Комисията за жалби, сигнали и предложения към ДГ 7 „А.С. Пушкин“ – гр. Варна. На заседанието е присъствала и ищцата.

Последната е била запозната с оплакванията към нея. Дадена й е била възможност да даде обяснения.

Пред ВРС са били разпитани и свидетели – С. А., С. К. и М. П. – родител.Разпитани подробно пред ВРС , от техните показания става ясно, че е имало деца, които са отказвали да влизат в групата, когато там е била ищцата; че последната се е държала грубо и невъздържано посочени са и конкретни примери в тази насока.Например, когато детето Н. е търсело внимание, ищцата е заявила „остави я лиглата да плаче“ /цитат/; че ищцата е използвала обидни и груби думи към децата, като „простачка“.

Особено показателни са думите на свидетелката С. К. – Главен учител, според която на ищцата е дадена възможност и да се запознае с упреците, и да даде обяснения.

М. П. – родител, е била разпитана и сочи, че макар в началото детето да е ходило с желание на градина, то скоро след това е говорило, 3 че ищцата е лоша, че ги бие, тормози ги и ги бие с пръчка.Само за сведение същото това дете е започнало да отказва да спи на обяд, да се напишква, изпадало в истерични състояния.Според свидетелката родителска среща ищцата заявила на свидетелката следното: „Твоята Н. днес искаше да й правя плитка, като стана от сън, аз и казах, че няма да й направя и като не иска й показах ножицата и й казах, че ще й отреже косата“. В друг ден ищцата заявила на свидетелката „твоето дете е много инато, захвърлих го ей там в онази стая да си плаче, реве и аз го оставих там“. В следващ ден свидетелката дори чула ищцата да удря детето, като му казвало три пъти „искаш ли пак да те набода“.

При тези данни, ВРС е стигнал до извода, че уволнителната заповед е изрядна, както и че доказателствата за виновно поведение от страна на ищцата са безспорни.

Виждането на ВОС е следното:

Дисциплинарната отговорност на работника или служителя може да бъде ангажирана за нарушение на трудовата дисциплина, като в съответствие с разпоредбата на чл.186 КТ, виновното неизпълнение на трудовите задължения, е нарушение на трудовата дисциплина.Дисциплинарното нарушение е виновно, противоправно човешко деяние, а при преценката на законността на наложеното дисциплинарно наказание, предмет на изследване, винаги е конкретното дисциплинарно нарушение.Съгласно разпоредбата на чл.195 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.Правото на работодателя да наложи на работника или служителя дисциплинарно наказание, поради допуснато нарушение на трудовата дисциплина, винаги е обвързано от спазването на строго формална дисциплинарна процедура.

При оспорване на дисциплинарно наказание, в тежест на работодателя е да установи, че същото е законосъобразно.

Във всички случаи на оспорване на наложеното дисциплинарно наказание по съдебен ред, съобразно принципните разрешения, наложени с практиката на ВКС на РБ, съдът е длъжен въз основа на събраните по делото доказателства да се насочи към изясняването на решаващия въпрос за установяване на самото дисциплинарно нарушение, като действие или бездействие на работника или служителя, накърняващо трудовата дисциплина. Когато дисциплинарната отговорност е ангажирана за действие на работника, това действие следва да бъде установено от обективна и субективна страна, като следва да бъде установено и авторството му в лицето на привлечения към дисциплинарна отговорност, като в процесуално тежест на Работодателя осъществил дисциплинарното производство е доказването 4 на конкретното нарушение на трудовата дисциплина, което е обусловило налагането на дисциплинарно наказание на работника или служителя.

В конкретния случа спрямо Б. са вменени във вина нарушения, както следва: неизпълнение на възложената работа, неизпълнение на други задължения предвидени в Правилника за вътрешния ред и Етичния кодекс, като са изложени факти на родителите на множество деца, свидетелстващи за психически тормоз.От представената по делото Длъжностна характеристика /вж.л.103/ всеки учител е задължен да общува с децата на ясен, книжовен български език, и да ги подпомага да усвояват книжовните норми; отделно от горното всеки учител следва да ги ръководи и възпитава при равни възможности, да ги възпитава в дух на разбирателство, мир и толерантност, като се отнася с уважение и любов към тях, както и да създава всички условия за пълноценно и диалогично общуване с тях и между тях и други.От данните по делото, конкретно представените свидетелски показания и постъпилите от родителите Сигнали, става ясно, че в поведението на Б. са забелязани други характеристики, но не и изброените по – горе.Отсъствал е всякакъв професионализъм; напротив – то е било грубо, безпардонно, отношението й към поверените пази и възпитава деца се е характеризирало в викове, обиди и / или заплахи.Особено показателни в тази насока са думите на свидетелката М. П. – родител, която сочи, че в резултат именна това поведение от страна на ищцата, детето й е започнало да бълнува, да плаче насън, че не ходи с желание, когато на смяна е ищцата ; започнала е да се напикава.

Също показателни са и думите на свид.А., която излага, че множество деца не са искали да посещават групата, когато там е била на смяна ищцата; че отношението й към тях е било нетърпимо грубо и пренебрежително; че си е служила с обидни и / или заплашителни квалификации по отношение на поверените й деца.Подадените от останалите родители сигнали са изцяло и само в тази насока, и свидетелстват за лошо, пренебрежително отношение, непрофесионализъм и дори проявени заплахи към децата.В изложения Сигнал на Г. Т. – става ясно, че ищцата редовно е крещяла и заплашвала, че „лошите деца“ ги затварят в отделна стая, че тях майките им няма са ги вземат, че ще бъдат качени на горния етаж.Касае се за деца на невръстната три годишна възраст.Децата са станали нервни, отказвали са да посещават заведението, бълнували са насън и дори са се напикавали.От значение е и факта, че по време на родителски срещи ищцата не е криела подобно пренебрежително отношение; държала се е неадекватно и е неглижирала изцяло задълженията си, посочени в Длъжностната характеристика.Всички отправени Сигнали посочват именно това.