Решение № 899 от 17.06.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 899 гр. София, 17.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20201000504015 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „Антол“ ООД срещу решение № 1209/14.08.2020г. на СГС, ТО, VI-17 състав, постановено по гр.д. № 1341/19г., с което е отхвърлен искът му по чл.19, ал.3 от ЗЗД.

Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение е неоснователно и незаконосъобразно. Съдът не е дал ясен отговор на въпроса кой е действителният собственик на процесния имот. Този материалноправен въпрос намира изява и в процесуален смисъл, тъй като не е без значение кой е собственик към датата на образуване на исковото производство и към датата на постановяване на решението. Датата на окончателното вливане и отделяне на дружествата следва, а не предхожда предявяването на исковата молба в съда, което го задължава да даде отговор на въпроса. Неизясняването му е съществен материалноправен и процесуален пропуск. Счита, че е налице разместване на страните в процеса без негово съгласие, тъй като към подаване на исковата молба му е било неизвестно обстоятелството за преобразуване чрез вливане и отделяне на първоначалния ответник. Това е укривано от жалбоподателя умишлено. Задължение на собственика на имота е било да не прехвърля на други лица процесния имот- чл.6, ал.6 и ал.7 от предварителния 1 договор. Продавачът е неизрядна страна по него и не е имал право да го прекрати, да го развали или да изисква частично плащане преди изпълнението на своето задължение да не прехвърля права на трети лица.

Счита, че има право да упражни правото си на възражение по чл.90 от ЗЗД.

Съдът е приел неоснователно, че това негово право не е възникнало.

Поддържа, че чл.10, ал.1 от предварителния договор съдържа неверни данни, че продавачът е предоставил документите за собственост на купувача, а още в исковата молба е заявено, че договорът е подписан по пощата, което не се оспорва от ответниците. Това изключва истинността на чл.10, ал.1 от предварителния договор. Това се потвърждава от констативния протокол от 20.02.2019г. Съдът изобщо не е анализирал в правилната посока обстоятелството, че между страните не са били разменени документите, съпътстващи процесния имот като по този начин е достигнал до погрешни фактически изводи и неправилни правни изводи. Съдът неправилно е приел, без да е сезиран, че ответникът е приложил чл.87 от ЗЗД и считано от 20.02.2019г. договорът е развален. В нито един документ по делото ответникът не е посочил, че желае прилагането на чл.87 от ЗЗД. Продавачът не е изпълнил едно свое основно задължение- да предостави документите за имота и поради това въззивникът е изявил готовност да плати след получаването им. Той е упражнил възражение за неизпълнен договор по чл.90 от ЗЗД с писмо от 14.12.2018г., както и с такова по електронната поща. Съдът е приел, че той като неизправна страна по договора няма такова право. Този извод е неправилен. СГС е дописал договора, исковата молба и отговорите на ответниците като е приел, че процесният договор е развален без страните да са отправяли такива изявления. С това е нарушено диспозитивното начало.

Съдът е дал превес на ответниците в един състезателен процес. Цялото решение съставлява тълкуване на договора и волята на страните, неизявена от тях. Анализирани са всички изходящи документи от ответниците, но не тези, изходящи от ищеца. Превратно е тълкуван констативния протокол от 20.02.2019г. Съдът не е коментирал, че в петитума на исковата молба той е изявил воля да доплати цената по договора. Това също е нарушение на диспозитивното начало и празнота на съдебното решение. Не е коментирано в решението, че е наличен отговор на нотариалната покана и че е отправена такава до продавача по чл.5, ал.2 от договора, за подписване на окончателен договор. В този смисъл има неизпълнение от негова страна много преди 2

20.02.2019г., когато е поканен въззивника да сключи окончателен договор, а именно на 11.02.2019г. са подписани договори от ответниците за отделянето на имота. С това ответникът автоматично е нарушил задълженията си да не предоставя права върху имота на други лица. С молба от 27.12.2019г. са опровергани твърденията на ответника, че не е получил отговор на нотариалната покана. Съдът неправилно е игнорирал искането му за разпит на свидетели. От тях би се установило, че между страните няма разменени документи за имота. Съдът неправилно е възприел действията на ищеца за плащания по договора. Ответната страна е некоректна и виновна по процесния договор.

Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и постанови друго, с което да уважи предявения иск.

В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител „Пиреос недвижими имоти“ ЕООД оспорва жалбата. Счита я за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно.

В депозиран писмен отговор „Юробанк България“ АД оспорва въззивната жалба. Счита я за неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е дал отговор на всички въпроси, повдигнати във въззивната жалба, включително и на този кой е собственик на имота.

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС е сезиран с иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД. В исковата молба ищецът „Антол“ ООД твърди, че на 10.10.2018г. е сключил с „Банка Пиерос България“ АД предварителен договор за следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор ***- апартамент № 4.5.2 с площ от 120, 54 кв.м., находящ се в гр. София, район „Лозенец“, ул.

„Чавдар Мутафов“ № 22, бл.4, ет.5 на второ подпокривно ниво на кота+12.00.

За процесния имот не разполага с документите за собственост, тъй като продавачът не го е снабдил с тях, което е нарушение на чл.6, ал.3 от предварителния договор. В чл.10 от него е записано, че продавачът е предоставил за преглед документите за собственост, което не е вярно, тъй като той е подписан по пощата и изпращан между страните по този начин.

3

Продавачът не му е предоставил постановление за възлагане. С писмо изх. № 21/14.12.2018г. управителят на ищеца е поискал да му се предоставят документите за собственост. През месец февруари 2019г. при нотариус И. отново е поставен този въпрос. Затова ищецът твърди, че целият чл.10 от предварителния договор е с невярно съдържание, включително декларацията по чл.10, ал.4 от него, че купувачът е провел собствено проучване за правното и фактическото състояние на имота. Налице е забава на ответника.

Ищецът поддържа, че е заплатил суми по предварителния договор. Такава от 7 920 лв. по чл.3, ал.1 ,т.1 и от 2000 лв. като част от тази по чл.3, ал.1, т.2 от договора, като остатъкът е задържал, тъй като продавачът не му е предоставил документите за собственост. Отправил е покана до ответника да сключат окончателен договор в срока по чл.5, ал.2 от договора, на която не е получил отговор. В тази покана се съдържа изричното изявление на ищеца, че е готов да заплати окончателния размер на сделката и всички останали авансови плащания. Получил е нотариална покана, с която ответникът определя друга дата за сключване на окончателен договор на 20.02.2019г. С това е нарушен чл.5, ал.2 от предварителния договор. За срещата на горната дата е съставен констативен протокол. Затова ищецът моли съда да постанови решение, с което да обяви за окончателен предварителен договор от 10.10.2018г. сключен между него и „Банка Пиреос България“ АД.

Ответникът „Юробанк България“ АД, като правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД в депозиран в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор оспорва иска. Счита го за неоснователен. Заявява, че към завеждане на исковата молба „Банка Пиреос България“ АД не е собственик на имота по предварителния договор. Той е прехвърлен в имуществото на „Пиреос недвижими имоти“ ЕООД, учредено чрез отделяне от „Банка Пиреос България“ АД, вписано в ТР на 02.05.2019г. Не се спори, че между ищеца и „Банка Пиерос България“ АД е сключен предварителен договор на 10.10.2018г. за описания в него недвижим имот. Сочи, че купувачът не е изпълнил задължението по чл.3, ал.1, т.2 от договора да внесе сумата от 11 050, 22 лв. по сметка на продавача. Поради това окончателният договор не е бил сключен. Ищецът е внесъл само 2000 лв. от нея. С нотариална покана от 09.01.2019г, получена от „Антол“ ООД на 11.01. 2019г. банката го е поканила да внесе неплатената сума от 9 050, 22 лв. и да се яви на 20.02.2019г. в 10 ч. за сключване на окончателен договор. На тази дата са се явили представителни 4 на купувача и продавача. Съставен е констативен протокол, от който се установява, че купувачът не оспорва, че не е заплатил дължимите суми.

Продавачът е предоставил всички документи, удостоверяващи правото му на собственост на купувача и затова той е взел решение да сключи предварителния договор. Тези обстоятелства са посочени в чл.10, ал.1 от договора. Продавачът не е получавал покани за подписване на окончателен договор. На 21.02.2019г. в ТР е вписан план за преобразуване на „Банка Пиреос България“ АД чрез отделяне на ЕООД по реда на чл.262г от ТЗ.

Процесният имот е включен в Приложение 11.2.2 от него. Планът е одобрен от Общото събрание на акционерите на 27.03.2019г. Преобразуването на „Банка Пиреос България“ АД чрез отделяне на „ Пиреос недвижими имоти“ ЕООД е вписано в ТР на 02.05.2019г. и оттогава имотът е собственост на новото дружество. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че не са му били предоставени документите за собственост. Прави възражение, че предварителният договор е прекратен на основание чл.14, ал.3 от него.

Възражението на ищеца, че е упражнил право на задържане е неоснователно.

В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК „Пиреос недвижими имоти“ ЕООД твърди, че искът е недопустим по отношение на него. Сочи, че исковата молба е постъпила в съда на 11.07.2019г. Планът за преобразуване на „Банка Пиреос България“ АД чрез отделяне на ЕООД с наименование „Пиреос недвижими имоти“ по реда на чл.262г от ТЗ е подписан на 11.02.2019г. и е вписан в ТР на 21.02.2019г. Този план е одобрен от ОС на акционерите на 27.03.2019г., а преобразуването чрез отделяне е вписано в ТР на 02.05.2019г.

В приложение 11.4.1 към Плана за преобразуване са посочени 16 съдебни спора, които преминават в новото търговско дружество, но липсва настоящото. Към датата на подписване на Плана за преобразуване на „Банка Пиреос България“ АД и към датата на вписване на самото преобразуване чрез отделяне процесното съдебно производство не е било висящо. Счита, че не е налице хипотезата на чл.263и, ал.7 от ТЗ и няма основание той да бъде конституиран като ответник. Ако се приеме, че искът е допустим, то той е неоснователен. Не оспорва, че между ищеца и „Банка Пиреос България“ АД е сключен предварителен договор на 10.10.2018г. за покупко- продажба на недвижим имот, посочен в него.

Поддържа, че ищецът не е изпълнил задължението си за доплащане на дължимите суми, поради което не е сключен окончателен договор. Към 5 предварителния договор няма сключени анекси. Счита, че той е бил развален/прекратен на основание чл.14, ал.3 и чл.15 преди датите на подписване и вписване на Плана за преобразуване на „Банка Пиреос България“ АД, както и преди датата на вписване на самото преобразуване.

Счита за неоснователно възражението на ищеца за упражнено право на задържане. Позовава се на чл.10 от предварителния договор, с който се констатира осъществил се във времето факт, че продавачът е предоставил на купувача документите за собственост, поради което за него не възниква задължението да ги предостави след сключване на предварителния договор.

Без значение е по какъв начин те са били предоставени.

Не се спори между страните, че „Антол“ ООД и „Банка Пиреос България“ АД сключили предварителен договор на 10.10.2018г. за продажбата на недвижим имот, подробно описан за цена от 96 960 евро, платима според уговореното в него.