Определение № 3101 от 17.06.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3101 гр. София, 17.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Здравка Първанова Касационно гражданско дело № 20248002102719 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 90590/09.10.2023 г. на Е. Г. З., П. З. Б., М. Б. М., Н.

Ц. Н. и Н. Ц. А., подадена чрез адвокат Ц. М., срещу въззивно решение № 4531/17.08.2023 г. по в. гр. д. № 6357/2022 г. на Софийски градски съд.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Дали за да се приеме, че преобразувано по реда на чл. 17а ЗППДОбП /отм./ дружество е придобило собствеността върху недвижим имот, следва по делото да е доказано, че имотът е бил заприходен в баланса на търговското дружество преди преобразуването му. Следва ли държавата да е собственик на конкретния недвижим имот; 2. Допустимо ли е с Постановление № 137/20.08.1962 г. на МС за създаване на учебно-опитно държавно земеделско стопанство държавата да придобие собствеността върху земеделските земи, които са преминали към държавния поземлен фонд; 3. Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и всички доводи и възражения на страните.

Ответникът по касация „Бляк сенд инвестмънт“ АД, гр. Бургас, чрез адвокат П. М., и третото лице-помагач „Обединена българска банка“ АД, чрез юрисконсулт А. А., са подали писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в които твърдят, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорват жалбата и по същество. „Бляк сенд 1 инвестмънт“ АД претендира разноски за настоящото производство.

Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С въззивното решение е потвърдено решение № 20009454/01.02.2022 г. по гр. д. № 57346/2019 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Е. Г. З., П. З.

Б., М. Б. М., Н. Ц. Н. и Н. Ц. А. против „Бляк сенд инвестмънт“ АД искове за признаване на установено по отношение на ответното дружество, че ищците са собственици на недвижим имот с проектен идентификатор *** по КК и КР с площ от 782 кв.м. при граници: имоти ***, *** и *** по КК и КР на [населено място], район И., попадащ върху поземлен имот с идентификатор ***по КК и КР на [населено място].

Въззивният съд е приел, че с решение № 151/16.11.2005 г. на ОСЗГ - община Панчарево е признато и възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху нива от 1,635 дка, находяща се в местността „О.“, част от имот пл. №*, на наследниците на Ц. Н. В., а с решение от 08.08.2005 г. на ОСЗГ – Панчарево е признато и възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху нива от 1.634 дка, находяща се в местността „О.“, част от имот пл. №*, на наследниците на Г. Н. В..

Констатирано е, че Г. В. и Ц. В. са починали съответно на 30.03.1986 г. и на 01.03.2003 г.

Наследници по закон на Г. В. са ищците П. Б., Е. З. и М. М., а на Ц. В. – Н. Н. и Н. А.. От удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ съдът е установил, че от бивш имот пл. № */* по ЧИРП от 1977 г. могат да се възстановят 782 кв.м., която площ попада в огражденията на „Петрол“ АД. В заключението на СТЕ се сочи, че не е възможно уточняване на границата между двата софийски района – „Младост“ и „Искър“, както и старите имоти в района с техните граници от преди образуването на ТКЗС и ДЗС. По тази причина за целите на експертизата е изработен ортофотоплан въз основа на аерофотоснимка за изготвяне на скици от вещото лице. От тях е установено, че поземлен имот с идентификатор ******, с площ от 2384 кв.м., представлява възстановената част на ищците от стар имот №*. Площта от стар имот №*, попадаща в ПИ с идентификатор ***, е 782 кв.м и представлява част от възстановените имоти с решения на ОСЗГ – Панчарево Тази реална част се намира в югозападната част на имот пл. № *, записан в разписната книга на „Петрол“ АД, а впоследствие в югозападната част на имот с идентификатор *** по КК, записан в регистъра на „Б. С. Инвестмънт“ АД. Съдът е посочил, че в съгласно §6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОП /отм./ в случаите на сключена приватизационна сделка, както и в случаите, когато в активите на държавни или общински предприятия са включени движими и/или недвижими вещи, собственост на правоимащите по ЗОСОИ и по ЗСПЗЗ, последните се обезщетяват с акции и дялове на дружеството или с компенсаторни записи. Съгласно действащата към момента на възстановяване на собствеността норма §11, ал. 1 от ДР на ЗПСК в случаите на сключена приватизационна сделка, както и в случаите, когато в активите на търговски дружества с повече от 50% държавно или общинско участие са 2 включени движими и/или недвижими вещи - собственост на правоимащите по ЗОСОИ и по ЗСПЗЗ, последните се обезщетяват с акции и дялове на дружеството по реда на ЗОСОИ.

Направен е извод, че издадени решения, с които се възстановява собствеността върху земеделски земи, са непротивопоставими на купувача по приватизационна сделка, съответно на приватизираното търговско дружество, въпреки своя конститутивен ефект, ако към момента на постановяването им земята е в процес на смяна на собствеността или този процес вече е приключил с приватизационна сделка. Прието за установено, че с постановление от 20.08.1962 г. на МС е създадено учебно-опитно държавно земеделско стопанство към Висшия селскостопански институт „Г. Д.“ – София, към което са прехвърлени със земята и всички активи и пасиви на ТКЗС - с. Горубляне и ТКЗС – с.

Пасарел, като е прекратено самостоятелното им съществуване. Като неоснователен е приет доводът на ищците, че земите, включени в ТКЗС-Горубляне, не са одържавени.

Земеделските земи, част от ТКЗС-Горубляне, са преминали към държавния поземлен фонд и държавата е придобила собствеността върху тях. Съдът е обсъдил доказателствата във връзка с приватизацията, като е приел, че с АДС от 29.04.1984 г. имот пл. № *, местност „Д. “,, е отреден за терен на ДСО „Петрол“. Със заповед от 05.03.1990 г. на Министъра на икономиката е образувана държавна фирма „Петрол“, която е поела активите и пасивите на образувания с активите на ДСО „Петрол“ комбинат „Петрол“-София. През 1992 г. държавната фирма е преобразувана в ЕАД с държавно участие, а съгласно чл. 17а ЗППДОП/отм./ имуществото, предоставено за стопанисване и управление на тези предприятия, става собственост на едноличното търговско дружество. За неоснователно е преценено твърдението на жалбоподателите, че липсват данни за осъществен състав на чл.

17а ЗППДОП /отм./ и включване на имота в капитала на дружеството с оглед липсата на представена инвентарна книга. Съдът се е позовал на приетото в т.2г на ТР №4/2014 г., ОСГК на ВКС, според което, за да се приложи нормата на чл.17а от ЗППДОП /отм./, не е необходимо предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен нито в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, нито в баланса на преобразуваното търговско дружество. Предоставянето на имуществото за стопанисване и управление на определено държавно предприятие може да бъде доказано, както чрез преки доказателства /самият административен акт за предоставяне на това право/, така и с непреки доказателства: актове за държавна собственост, в които изрично е записано, че определен имот е предоставен за стопанисване и управление на определено държавно предприятие, разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните книги на държавното предприятие и др. В случая изрично в АДС от 29.04.1984 г. е посочено, че имотът е предоставен за стопанисване на ДСО Петрол, след което е образувана държавна фирма „Петрол“, преобразувана в „Петрол“ ЕАД. С нотариален акт от 2001 г. „Петрол“ АД е признато за собственик на основание чл. 17а ЗППДОП/отм./ на поземлен имот – Петролна база – Горубляне, с площ по АДС от 91632 кв.м., а по скица – 88700 кв.м., съставляващ имот с пл. № *, заедно със застроените в него сгради. Въз основа на всички установените факти съдът е направил извод, че към момента на постановяване на процесните решения на ОСЗГ – Панчарево е налице пречка за възстановяване на собствеността върху недвижимия имот, 3 предвидена в §6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОП (отм.) и §11 от ДР на ЗПСК, поради което същите са непротивопоставими на правоприемника на преобразуваното с държавно имущество търговско дружество. Процесният имот /поземлен имот с идентификатор ***, образуван от бивш поземлен имот с пл. № */ е възложен на „СиБанк“ АД с постановление за възлагане от 11.05.2016 г., влязло в сила на 05.01.2017 г. Впоследствие с договор за покупко-продажба от 2017 г. „СиБанк“ АД е продало процесния имот на „Бляк Сенд Инвестмънт“ АД.

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 2, предл. трето и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

По първия въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като не е решен в противоречие, а в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС. Съгласно т.2г от ТР №4/2014 г. на ВКС, ОСГК в рамките на възникнал гражданско-правен спор, предоставянето на имуществото за стопанисване и управление на определено държавно предприятие с оглед настъпването на последиците на чл. 17а ЗППДОП /отм./ може да бъде доказано чрез преки доказателства - административен акт за предоставяне на това право, както и с непреки доказателства: актове за държавна собственост, разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните книги на държавното предприятие и други.

За да се приложи нормата на чл. 17а от ЗППДОП /отм./ не е необходимо предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен нито в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, нито в баланса на преобразуваното търговско дружество. Посоченото тълкувание е съобразено от въззивния съд, който е приел, че предоставянето на процесния имот на ДСО „Петрол“ за оперативно управление е установено от АДС от 29.04.1984 г. Неотносими към тези изводи на съда са поддържаните от касаторите доводи относно доказателствената сила на АДС и сочената в тази връзка практика на ВКС. Последната се отнася за доказателствената стойност на актовете за държавна и общинска собственост досежно основанието, на което е придобито от държавата, респ.общината правото на собственост. В случая въззивният съд е зачел официалните записвания в АДС относно предоставянето на имота за стопанисване и управление на държавната фирма, като доказателство по смисъла на цитираното ТР относно предоставянето на тези права на държавното предприятие. Съобразил е и практиката на ВКС, според която разпоредбата на §6, ал.6 ПЗР ЗППДОП /отм./ следва да се тълкува в 4 смисъл, че при открита процедура по приватизация, органът по възстановяване на собствеността няма правомощие да издава решение за реално възстановяване на собствеността върху бившите земеделски земи, включени в капитала на приватизиращото се предприятие, а следва да издаде решение за обезщетяване на бившите собственици. Ако бъде издадено решение, с което реално се възстановява собствеността, то ще е непротивопоставимо на купувача по приватизационната сделка, съответно – на приватизираното търговско дружество. Разпоредбата дава предимство на процеса на приватизация, който не може да бъде възпрепятстван от реституционни претенции, ако те не са били уважени до този момент./ решение № 78/2010г. по гр.д.№4543/2008г., ІІ г.о./.