Определение № 2192 от 31.08.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2192 гр. София, 31.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20231000502360 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

С определение от 22.08.2023 г. по гр. дело № 786/2023 г. на Окръжен съд – гр.

Благоевград е повдигнат спор за подсъдност със Софийския градски съд във връзка с искова молба с вх. № 56544/8.09.2022 г., подадена от Ж. Д. Д. срещу Прокуратурата на Република България.

Спорът за подсъдност е допустим, като компетентен да го разгледа на основание чл. 122, изр. 1 ГПК е САС.

Софийският градски съд е бил сезиран от Ж. Д. Д. с искова молба с вх. № 56544/8.09.2022 г., по която е образувано гр. д. № 9406/2022 г. Със същата срещу Прокуратурата на Република България са били предявени искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на: 1) сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, със законната лихва; и 2) 100 000 лв., представляваща обезщетение на неимуществени вреди, със законната лихва.

В исковата молба се твърди, че с обвинителен акт от 26.03.2019 г. по пр. пр. № 2668/2017 г. на РП – Благоевград ищецът бил предаден на съд за престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 1 НК, по което било образувано нохд № 576/2019 г. на РС Благоевград. Ищецът бил изцяло оправдан по повдигнатото обвинение с присъда от 9.06.2021 г. по внохд № 143/2021 г. на ОС Благоевград, оставена в сила с решение № 60202/4.05.2022 г. по нд № 728/2021 г. на ВКС, ІІІ н.о. В резултат от неоснователното обвинение ищецът претърпял имуществени вреди от неполученото възнаграждение като служител на МВР, както и неимуществени вреди – от значителното накърняване на репутацията му.

С разпореждане от 17.10.2023 г. съдът е изпратил исковата молба за отговор на ответника по реда на чл. 131 ГПК, какъвто отговор е постъпил на 7.11.2022 г., подписан от прокурор при СГП. В същия исковете са оспорени по основателност, а освен това е възразено срещу 1 редовността на претенцията за имуществени вреди /не бил ясен периода и произхода на същите – дали касае само неполучено трудово възнаграждение или включва и други пера/., както и срещу редовността на претенцията за лихви /не бил посочен началния момент на същата/. На стр. 1 – 2 от отговора е посочено, че исковата молба е нередовна и поради непосочен адрес на ищеца и на адвоката му, като по този начин ответникът е в невъзможност да направи преценка относно наличието на основанията по чл. 7 ЗОДОВ, още повече, че обвинението било повдигнато от РП Благоевград, а по данни от писмените доказателства ищецът живеел в гр. ***, т.е. делото е следвало да бъде подсъдно на ОС Благоевград.

С разпореждане от 21.02.2023 г. исковата молба е оставена без движение, като на ищеца е указано в 1-седмичен срок от съобщението с писмена молба с препис да отстрани следните нередовности: 1) да посочи настоящия си адрес и своя ЕГН; 2) да уточни изрично по какъв начин е формирана претенцията му за имуществени вреди в общ размер на 30 000 лв., като посочи как е формирана претендираната сума /от какво се състои/, да посочи всички обстоятелства, на които се основава тази претенция, да посочи конкретния период, в който е пропуснал да получи възнаграждение, както и размера на това възнаграждение за всеки месец от периода; 3) да уточни дали предявява отделна претенция за имуществени вреди за осъждане на ответника да му заплати „адвокатско възнаграждение запредходните инстанции“, като, в случай че се предявява претенция за имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар, следва да посочи кога са настъпили, в какво се изразяват тези вреди и техния размер; 4) да уточни изрично дали прави искане за присъждането на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като посочи върху кое вземане претендира тази лихва.

С молби от 10.03.2023 г. и 14.03.2023 г. пълномощникът на ищеца е посочил кой е ЕГН на ищеца и неговия постоянен и настоящ адреси /в гр. ***/, като в момента той пребивавал трайно в Испания. Уточнил е, че претендираното обезщетение за имуществени вреди е от неполучено трудово възнаграждение като служител в МВР от м. 08.2017 г. до м. 06.2019 г.

Посочил е, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение е за заплатеното такова от ищеца в наказателното производство, което искане било самостоятелно – извън претенцията за вреди от неполучено трудово възнаграждение. Посочил е, че претендираната лихва е от м. август 2017 г. /от момента на отстраняването му от длъжност/ и е върху претенциите за имуществени и неимуществени вреди, като за последните се претендира лихва и от завеждане на исковата молба.

С разпореждане от 15.03.2023 г. съдът е постановил изпращане на препис от уточнителната молба на ответника за отговор по чл. 131 ГПК в 1-месечен срок от съобщението, което е връчено на ответника на 22.03.2023 г. Такъв отговор /становище/ е постъпил на 11.04.2023 г., в който исковете са оспорени по основание, като е направено и възражение за изтекла погасителна давност за претенцията за лихви от 2017 г., а по отношение на претенцията за вреди от заплатено адвокатско възнаграждение е възразено за прекомерност. Депозирано е и допълнение към становище от 20.04.2023 г., касаещо 2 възраженията срещу претенцията за лихви.

С разпореждане от 5.05.2023 г. съдът е постановил изпращане на препис на ответника от молбата на ищеца от 10.03.2023 г., като на ответника е указано в 1-седмичен срок от съобщението да заяви дали поддържа възражението си за неподсъдност на делото.

Със становище от 18.05.2023 г. ответникът е заявил, че поддържа направеното възражение по чл. 7 ЗОДОВ, доколкото настоящият адрес на ищеца бил в гр. ***.

С определение от 6.06.2023 г. СГС е приел, че възражението за неподсъдност е направено в срока по чл. 119, ал. 4 ГПК и то е основателно съобразно правилата за местна подсъдност по чл. 7 ЗОДОВ, поради което делото е изпратено на ОС Благоевград.

За да повдигне спора за подсъдност с определение от 22.08.2023 г. БОС се е мотивирал с това, че липсва направено в срока по чл. 119, ал. 4 ГПК възражение за местна неподсъдност, а указанието на СГС по разпореждането от 5.05.2023 г. било недопустимо „подсказване“ към ответника да направи такова възражение.

При така установените обстоятелства, Софийският апелативен съд намира следното по повдигнатия спор за подсъдност:

Предмет на настоящото дело са искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Според чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. За местната подсъдност по този закон съдът не следи служебно, а при единствено при наличие на възражение от ответника – чл. 119, ал. 4 ГПК. В настоящия казус не е спорно, че по критериите на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ делото е местно подсъдно на ОС Благоевград. Спорно е единствено дали е направено надлежно възражение от ответника в срока по чл. 119, ал. 4 ГПК – в срока за отговор на исковата молба.

От описаното по-горе процесуална хронология е видно, че в първоначално подадения отговор на исковата молба от 7.11.2022 г. ответникът изрично не е направил възражение за местна неподсъдност. За такова не може да се приеме посоченото на стр. 1 – 2 от отговора, че исковата молба е нередовна поради непосочен адрес на ищеца и на адвоката му, като по този начин ответникът е в невъзможност да направи преценка относно наличието на основанията по чл. 7 ЗОДОВ. Все пак отговорът е изготвен и подписан от прокурор при СГП, т.е. от юрист със съдебен опит, за който се предполага, че е наясно с процесуалната терминология и начина на формулиране на различните видове възражения. Горното възражение касае само редовността на исковата молба по посочените пунктове, а не е възражение за неподсъдност на спора. От тази формулировка следва, че едва след като се отстрани нередовността, ответникът ще прецени дали да прави възражение за неподсъдност.

Тази, а и други нередовности, е била констатирана и от съда с разпореждане от 21.02.2023 г., по повод на което е била отстранена с подадените идентични уточнителни молби от 10.03.2023 г. и 14.03.2023 г., в които е посочено, че постоянният и настоящ адреси на ищеца са в гр. ***. Уточняването е връчено на ответника на 22.03.2023 г., като му е бил даден нов 3 срок за отговор по чл. 131 ГПК. В постъпилия такъв от 11.04.2023 г. обаче не е била заявено възражение на неподсъдност на делото, нито в допълнението от 20.04.2023 г., което също е в рамките на срока по чл. 131 ГПК, изтекъл на 24.04.2023 г. Следователно, до изтичането на срока по чл. 131 ГПК не е било направено възражение за неподсъдност на спора.

Направеното такова едва в становище от 18.05.2023 г. се явява преклудирано и не може да се взема предвид. Отделен е въпросът, че същото е направено по повод на изрично запитване от съда с разпореждане от 5.05.2023 г., основаващо се на невярна констатация – че в първоначалния отговор е било направено възражение за неподсъдност, каквото липсва.

Ето защо и противно на приетото от СГС искът е подсъден нему, тъй като липсва направено в срока по чл. 119, ал. 4 ГПК възражение за местна неподсъдност на спора.

С оглед на изложеното компетентен да разгледа процесната искова молба е СГС, поради което делото следва да се изпрати на същия за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване – така т. 9 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК – ВКС.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа искова молба с вх. № 56544/8.09.2022 г., подадена от Ж. Д.

Д. срещу Прокуратурата на Република България, е Софийският градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4