Решение № 263 от 26.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Пловдив, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Андреева Въззивно гражданско дело № 20255300503107 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Община Пловдив против решение № 4127/23.09.2025 г., постановено по гр.д. № 3086/2024 г. на Районен съд Пловдив, ХХІІІ гр. състав, с което същата е осъдена да заплати на Х. И. М. сумата от 11 271,34 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на паднало дърво върху собствения му лек автомобил „****“ с рег. № *** на 26.11.2023 г. в ****, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 26.11.2023 г. до окончателното изплащане. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и необосновано. Поддържа, че по делото липсва пълно доказване относно това, че дървото, причинило инцидента, е разположено върху земя - общинска собственост, а в случай, че не е на общинска земя, че е съществувало задължение за общината да го стопанисва и поддържа. Поддържа, че по делото е установено, че процесното дърво, или по -голямата част от него - 70 %, е разположено в имот - частна собственост с идентификатор № ***, поради което съгласно действащата правна уредба следва да се стопанисва от собственика му. Ето защо счита, че не е доказано вредите да са причинени от противоправно бездействие на служители на Община Пловдив по повод поддържане на дървото в общински имот. Дори да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 49 от ЗЗД за чужди, виновни действия, отново поддържа да не са налице условията на закона за ангажиране на неговата 1 отговорност, като се позовава на чл. 53 от ЗЗД, като счита, че доколкото увреждането е причинено от неколцина, отговорността е солидарна, а общината не е съпричинител на вредата, защото не може да й се вмени вина за извършеното противоправно деяние. На следващо място възразява по размера на присъденото обезщетение, като заявява, че предвид факта, че увреденият автомобил е с година на производство 2007 година, то отремонтирането му с оригинални части от представителството на марката неоснователно би обогатило ищеца, а при определяне размера на обезщетението следва да се отчете годината на производство на автомобила, неговата амортизация от обичайно ползване, като биха могли да бъдат вложени резервни части от алтернативни доставчици на вторичния пазар на много по-разумни цени, което няма да се отрази на качеството на ремонта, сигурността, външния вид, возенето и другите характеристики на автомобила. При тези оплаквания се моли за отмяна на решението и отхвърляне на иска. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв. за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият Х. И. М. чрез адв. Р. Г. оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и моли за неговото потвърждаване. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е процесуално допустима.

По същество:

Според чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата правилност е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и в отговора към нея липсват оплаквания.

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителени искове с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД, във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД .

Ищецът Х. И. М. е основал иска си на твърдението, че на 26.11.2023 г. около 9 часа сутринта открил, че собствения му лек автомобил, паркиран на **** е затиснат от паднало дърво. Дървото било отстранено от служители на РДПБЗН – Пловдив, а по автомобила били налични множество материални щети - силно деформиран таван, деформиране на предния капак, счупване на задно стъкло, счупване на вратата на багажника, счупвания по предното стъкло и множество по-малки деформации, одрасквания, ожулвания, други дребни увреждания. Ищецът счита, че за настъпване на описания инцидент отговаря ответникът, който чрез своето противоправно бездействие не е 2 извършил действия по поддръжка на озелените площи в град Пловдив. Моли за осъждането на ответника да му заплати сумата от 11 271,34 лева, представляваща обезщетение за така причините му имуществени вреди.

С отговора на исковата молба ответникът Община Пловдив оспорва иска като неоснователен.

По отношение на приетата от районния съд фактическа обстановка въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, като настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.

От фактическа страна пред настоящата инстанция не се оспорва приетото за установено от районен съд, че на 26.11.2023 г. върху лек автомобил „****“ с рег. № **********, собственост на ищеца, в ********** в междублоковото пространство е паднало дърво. На ищеца Х. М. е издадено удостоверение от Втора служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Пловдив, към ГД „ПБЗН“ към МВР в уверение на това, че на 26.11.2023 г. в 13:00 ч. е получено съобщение за паднало дърво върху лек автомобил „********“ с рег. № **********, на адрес ********* в гр. Пловдив, като произшествието било ликвидирано - падналото дърво е отстранено от автомобила от екип на Втора служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Пловдив.

Не се оспорва установеното в решението на районния съд въз основа на заключението по САвтЕ, че в резултат на падането на дървото са нанесени щети на л.а. „*********“ с рег. № **********, които съответстват на описаните в исковата молба.

Установява се от прието по приложено ч.гр.д. № 18117/2023 г. на ПРС, VII гр. с-в заключение по САвтЕ с вещото лице инж. С., изготвено по реда на чл. 207 ГПК - обезпечаване на доказателства, както и от приетото заключение на същото вещо лице пред ПРС, че по процесния лек автомобил „*********“ с рег. № *********, собственост на ищеца са настъпили материални щети на стойност 11 271,34 лв. с ДДС, изчислени въз основа на оригинални части от представителството на марката, за материали, консумативи и труд. Посочено е, че общата стойност за оригинални части от алтернативни доставчици, материали, консумативи и труд е 10 211,281 лв. с ДДС, а общата стойност за оригинални части втора употреба, материали, консумативи и труд е 7739,59 лв. с ДДС. Установените увреди са причинени по механизъм на удар и/или притискане, като същите добре отговарят и е напълно възможно да са получени при падане на дърво върху автомобила.

Налице е причинно - следствена връзка между посочения механизъм на ПТП и увреждането на описаните автомобилни части. Възстановяването на автомобила е икономически целесъобразно.

3

Ищецът цели да ангажира отговорността на ответната Община Пловдив за репариране на така претърпените от него имуществени вреди, на основание нормата на чл. 49 ЗЗД, според която този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Ответната Община Пловдив носи отговорност за причинените вреди като собственик на дърветата и декоративната растителност в рамките на гр.

Пловдив и поради неизпълнение от страна на нейните служители и длъжностни лица на нормативното задължение на общината да поддържа същите по начин да не застрашават живота, здравето или имуществото на гражданите. Тези задължения са разписани в разпоредбите на чл. 63, ал.2 ЗУТ, чл. 8, ал. 2 и чл. 27, ал. 2 от Наредба № 1 от 30.03.1993 г. за опазването на озеленените площи и декоративната растителност, в чл. 3, ал. 1 от Наредба за развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив.

Пред въззивната инстанция не се поддържат възраженията, направени в отговора на исковата молба да са били налице форсмажорни обстоятелства поради влошена и критична синоптична обстановка със силни ветрове, както и за съпричиняване на вредата поради паркирането му от ищеца на нерагламентирано за целта място.

По делото липсва спор относно факта, че падналото дърво, което е увредило автомобила на ищеца, е растяло на територията на *********.

Ответникът е възразил, че същото се е намирало изцяло в имот – частна собственост, но това възражение е останало недоказано, доколкото се установява по делото от заключението на вещото лице В. К. по назначената от ПРС СТЕ, че 77/264 ид.ч. от дънера на процесното дърво попада в ПИ с идентификатор *** - общинска собственост. Следователно, макар и частично дървото да е попадало в общински имот, Община Пловдив отговаря изцяло за причинените поради падането му имуществени вреди по автомобила на ищеца. Имуществената и отговорност е на основание чл.49 ЗЗД и е деликтна. Съгласно нормата на чл. 53 ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. / В този смисъл разясненията на Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС, т.15./.

Ето защо споделя се извода на първоинстанционния съд, че е без значение за настоящото производство каква част от дънера на процесното дърво попада в общински имот и каква – в имот – частна собственост и от тук съответно следва ли да се ангажира отговорността на собственика/собствениците на другите имоти, в които е попадало дървото.

При исковете срещу солидарни длъжници е налице обикновено, а не необходимо другарство. По отношение на деликтната солидарна отговорност намират приложение разпоредбите на чл. 121 - 127 ЗЗД , затова искът за заплащане на обезщетение за причинените вреди може да бъде предявен и само срещу един солидарен длъжник – чл.122 ЗЗД. / В този смисъл е Решение № 449 от 3.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., III г. о./.

4

С оглед на гореизложеното, съдът намира иска за доказан по своето основание, а с оглед заключението на СТЕ - и по размер. Налице са предпоставките на чл.49 ЗЗД , поради което същият ще се уважи изцяло, като предвид принципа на пълно овъзмездяване на вредите следва да се присъди стойността на материалните щети по автомобила - 11 271,34 лв. с ДДС, изчислени въз основа на оригинални части от представителството на марката, за материали, консумативи и труд. Сумата по главницата следва да се присъди ведно със законната лихва считано от деня на увреждането – 26.11.2023 г. до окончателното и изплащане.

Решението на районния съд е в същия смисъл и като правилно и законосъобразно ще бъде потвърдено.

Предвид неоснователността на въззивната жалба, жалбоподателят Община Пловдив ще бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна разноски за въззивната инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение, които видно от представения договор за правна защита и съдействие са в размер на 900 евро.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4127/23.09.2025 г., постановено по гр.д. № 3086/2024 г. на Районен съд - Пловдив, ХХІІІ гр. състав.

ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК: *****с адрес: ****** да заплати на Х. И. М. с ЕГН: *************с адрес: *********** сумата от 900 евро /деветстотин евро/ - разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5