Решение № 5102 от 05.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5102 гр. София, 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-27 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Андреева при участието на секретаря Светлана Д. Т. като разгледа докладваното от Елена Андреева Гражданско дело № 20231100108855 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по по предявен от Г. С. Д., чрез пълномощника му – адв. А. Т. от САК, срещу Прокуратурата на Република България, иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие на незаконното му обвинение в извършването на престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ пр.1 вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК, по което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 8877/2020г. по описа на СРС, НО, 134 състав, потвърдена с решение № 459/19.06.2023г. по ВНОХД № 4561/2022г. по описа на СГС, НО, XII въззивен състав, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 19.06.2023г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че въз основа на внесен от СРП обвинителен акт срещу ищеца за престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ пр.1 вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК е образувано НОХД № 8877/2020г. по описа на СРС, НО, 134 състав, приключило с влязла в сила на 19.06.2023г. присъда от 15.03.2022г., с която е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение, потвърдена с решение № 459/19.06.2023г., постановено по ВНОХД № 4561/2022г. по описа на СГС, НО, XII въззивен състав. Излага се, че воденото срещу ищеца наказателно производство в двете му фази е продължило повече от две години, който период от време е бил изпълнен със стресогенни събития за ищеца, с оглед характера и интензитета на процесуално-следствените действия, извършвани спрямо него. Вследствие на наказателното преследване сериозно било влошено здравословното му състояние – психическо и физическо. Ищецът станал депресивен, не можел да спи, сънувал кошмари.

Воденото наказателно производство срещу ищеца се отразило изключително негативно и на професионалната му кариера, като той изпитвал голямо неудобство пред колегите си относно станалия инцидент. Със Заповед № 7643-603/16.07.2019г. на Директора на Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца, като заповедта била отменена с Решение № 406/20.01.2020г., постановено по адм. дело № 8685/2019г. по описа на АССГ. Независимо от постановената оправдателна присъда и отмяната на заповедта, с която му било наложено дисциплинарно наказание „порицание“, същият чувствал психическа 1 нестабилност на работа, поради повдигнатите му обвинения, като това се отразило както на ефективността при изпълняване на работните му задължения, така и на извънработните му отношения. По време на разследването и през цялото наказателното производство изпитвал постоянен страх и чувство за малоценност, унижено достойнство. Доброто му име в обществото, сред колеги, приятели и в семейството, било опетнено. Воденото срещу ищеца наказателно производство му се е отразило изключително неблагоприятно - бил силно стресиран, затворил се в себе си, самоизолирал се, като по цял ден мълчал, не говорел, изпаднал в тежка депресия. Прави се искане за уважаване на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като я оспорва и счита исковата претенция за недоказана. Оспорва се наличието на причинноследствена връзка между повдигнатото обвинение и вредите, които се твърди от ищеца, че е претърпял. Поддържа се, че прокуратурата не е пасивно легитимирана да отговаря за вреди от наложеното на ищеца дисциплинарно наказание. Ако има някакво влошаване на общуването с близки, колеги и познати, то същото не се дължи само на наказателното производство, а и на административния акт. Липсват данни ищецът да е бил отстранен от длъжност по искане на прокуратурата в хода на наказателното производство от съда, а ако има някакви вредни последици, то за тях следва да отговаря работодателят. Прави се искане за отхвърляне на предявения иск, като в условията на евентуалност се навеждат твърдения за завишен размер на исковата претенция, несъответстващ на твърдените от ищеца вреди, чието обезщетяване се иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните, както и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че срещу ищеца е било образувано досъдебно производство/ДП/ № 128/2019г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 12666/2019г. по описа на СРП, като с постановление от 17.10.2019г. е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено на 12.04.2019г. престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ пр.1 вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК.

Въз основа на внесения от прокурор при СРП обвинителен акт на 10.07.2020г. е образувано НОХД № 8877/2020г. по описа на СРС, НО, 134 състав, приключило с присъда от 15.03.2022г., с която ищецът е признат за невиновен в това, че на 12.04.2019г. около 12,20 часа при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил влекач Марка „Мерцедес“, модел „Актрос“ с ДК № **** и ДК № на полуремаркето С 4158 ЕК, изпълнявайки задача - възложена му работа на 12.04.2019г. като младши инспектор от СД „ПБЗН“ да транспортира аварирал служебен автомобил „Форд Транзит“ с ДК № ****, собственост на жандармерийско поделение Враня от бензиностанция „Лук Ойл“ гр.

Ботевград до „Мото Пфое “Люлин София, движейки се по северната скоростна тангента на София в посока от бул. „Ботевградско шосе“ към гр. Нови Искър и в района на разклона за село Требич на 500м. преди 3-ти километър е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20 от Закон за движение по пътищата/ЗДвП/ - ал.1 „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“; - ал.2 „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и чл.27 от ЗДвП - „при наличие на остров или препятствие на платното за движение водачът на пътно превозно средство може да премине от неговата лява или дясна страна, освен в случаите, когато: 1. пътен знак указва страната, от която да се премине; 2. островът или препятствието са разположени в средата на пътното 2 платно с двупосочно движение, в този случай водачът е длъжен да премине от неговата дясна страна“, с което е предизвикал ПТП - ударил е аварирал и обвит в гъст дим, спрял в лентата за движение на влекача лек автомобил Марка „БМВ“ с временен регистрационен номер 182М341 и по непредпазливост е причинил тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 ал.2 от НК на водача на лекия автомобил П.Х.К., изразяваща се в Контузия на мозъка, субдурален кръвоизлив челно теменно-тилно вдясно, оток на мозъка и травматичен субарахноидален кръвоизлив, като тези травматични увреждания са реализирали медикобиологичния квалифициращ признак „Постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота“ , като е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ пр.1 вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК.

В срока за обжалване е подаден протест от прокурор при СРП и от повереника на частния обвинител срещу оправдателната присъда, като същата е потвърдена с решение № 459/19.06.2023г. по ВНОХД № 4561/2022г. по описа на СГС, НО, образувано на 01.11.2022г., като на датата на постановяване на въззивното решение присъдата е влязла в сила.

От показанията на свид. У. – пряк началник на ищеца в сектор СОТ към Столична пожарна от 2016-2017г., където ищецът работел от 15 години, се установява, че спрямо ищеца е било повдигнато обвинение през 2019г. във връзка със служебните му ангажименти поради ПТП, като делото продължило 4-5 години, като от него свидетелят разбрал, че той е спечелил делото. През времето докато се водело наказателното производство ищецът доста се променил в работата – станал по-муден, доста мнителен към заповедите, с които му се възлагали задачи, при управление на пожарни автомобили шофирал по-внимателно, като дори си купил видеорегистратор да заснема при излизане от гаража всичко, което се случва.

Ищецът споделял със свидетеля, че не му било приятно колегите да коментират случилото се, но това не можело да се избегне, като освен десетте човека от смяната на ищеца и останалите му колеги знаели, че срещу него се води наказателно дело. Бил притеснен, че ще остане без работа, при неблагоприятен изход от делото. Свидетелят познавал и семейството на ищеца, знаел, че е станал по-сприхав, не си доспивал, дори като отивал на дежурство казвал, че не се чувства добре и искал да не бъде качван на автомобил, ако това е възможно.

И до момента ищецът изживявал случилото се, защото дори сега, след приключване на делото, при всяко излизане от гаража, като шофирал, бил притеснен. На кръстовище намалявал скоростта, забавял процеса на придвижване, с мнителност преминавал през кръстовищата, а ако имало пешеходци отдалече подавал звуков сигнал, за да ги предупреди, че минава пожарен автомобил.

От показанията на свид. Д.а – дъщеря на ищеца, взети предвид от съда при условията на чл.172 от ГПК, се установява, че от 2019г. срещу баща й било заведено наказателно дело във връзка с ПТП по време на служба, като делото продължило около 4 години, а през лятото на 2023г. ищецът бил оправдан. Докато се водело наказателното производство, през периода от месец април 2019г. до 2022г., свидетелката живеела в едно домакинство с баща си и имала наблюдение относно отражението върху него на воденото дело, като оттогава досега почти всеки ден ходела у тях, тъй като живеели в един блок и почти постоянно били заедно, тъй като вече имал и внуче и се виждали доста често - всеки ден, освен когато не е дежурен. Докато се водело наказателното производство ищецът се затворил към близките си, станал трудно комуникативен, като общуването с него било трудно, отразило се негативно на психиката му, имал проблеми със съня, станал доста предпазлив по време на шофиране и предпочитал ако има възможност да не шофира, здравето му се влошило, като започнал да вдига кръвно, имал учестен пулс. И досега, щом се повдигнел въпроса за делото, ставал доста емоционален, сприхав, изнервял се. От прекия му началник /свид. У./ свидетелката разбрала, че по време на работа бил доста по-муден, избягвал да шофира и предпочитал да не се качва на специалните автомобили. Ищецът закупил видеорегистратор за пожарните коли, специалните автомобили, както и за личния си автомобил. Когато шофирал бил доста по-внимателен и предпазлив, намалявал на 3 кръстовища. Докато се водело наказателното производство ищецът основно се притеснявал да не загуби работата си, тъй като издържал съпругата и дъщеря си, страхувал се какво ще се случи ако остане без работа.

По делото е представено в препис решение № 406/20.01.2020г. по адм.дело № 8685/2019г. на АССГ, Първо отделение, 47 състав, с което е отменена като материално незаконосъобразна Заповед рег.№ 764з-603/16.07.2019г. на Директора на Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, с която на Г. С. Д. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца, за което няма данни да е влязло в сила.

Съдът, като взе предвид установеното от фактическа страна и при съобразяване на изложеното в исковата молба и възраженията на ответника в отговора на същата и в съдебно заседание, намира следното:

Предпоставка за отговорността на държавата по ЗОДОВ за вреди, причинени на граждани от правозащитни органи, е незаконността на техните действия, а в случая, предвид постановяването на оправдателна присъда, тази незаконност е налице.