Присъда № 16 от 08.06.2023, Районен съд - Свиленград

МОТИВИ по ПРИСЪДА № 16/08.06.2023г., п о НОХД №201/ 2023г. по описа на РС Свиленград

С внесения обвинителен акт Районна прокуратура Хасково, ТО Свиленград е повдигнала обвинение против подсъдимият Д. М. М. с ЕГН **********, роден на *************г. в гр.Свиленград, обл.Хасково, , българин, български гражданин, живущ в гр.*********, обл. ********, ул.

“***********” №9,семейно положение - неженен, неосъждан, средно образование, безработен, за това, че: На 18.03.2022г в гр. Свиленград, обл.

Хасково се съвкупил с лице, ненавършило 14- годишна възраст, а именно с Г. С. А. , родена на **********г. от гр. *********** , като извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 от НК - престъпление по чл.151, ал.1 от Наказателния кодекс.

След изслушване на страните по въпросите предвидени в чл.248,ал.1 от НПК, съдът на основание чл. 248, ал. 6 от НПК се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК,и впредвид изявлението на защитата и подсъдимият , на основание чл. 252, ал. 1 от НПК се пристъпи незабавно след приключване на разпоредителното заседание към разглеждане на делото по реда на глава 27,чл.371,т.2 от НПК.

В съдебно заседание подсъдимият Д. М. М. и защитникът му адв.Д. С. заявяват,че подс. Д. М. М. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, като дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти.

Прокурорът поддържат повдигнатото обвинение и изразяват становище за липса на процесуални пречки делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК /чл.371,т.2/– съкратено съдебно следствие.

На основание чл.372,ал.1 от НПК съдът разясни правата на подсъдимият по чл.371 от НПК и го уведоми,че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371,т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на присъдата.

Подсъдимият Д. М. М. заяви, че разбира в какво е обвинен и че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

На основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанието на подсъдимият се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт.

Участващият по делото прокурор поддържа обвинението, така както е предявено с обвинителния акт, като счита същото за безспорно и категорично доказано, досежно извършеното престъпно деяние в съставомерните му обективни и субективни признаци, както и неговото 1 авторство, при изцяло потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства. Излагат се аргументи, обвързани с правен анализ на доказателствените средства в кръга на тези чието кредитиране се претендира, извън подложените на критика за недостоверност и опровергаване от останалите.Съобразно която интерпретация и в съвкупна преценка на доказателствата се поддържа довод за доказаност на обвинителната теза, формират се изводи за обективните факти на извършеното от подсъдимия срещу пострадалата престъпно действие ,по начина описан в обвинителния акт, неговия субект и наличието на умисъл, поради което прокурорът пледира за признаването на подсъдимият за виновен в извършването на престъпленията.За същото претендира да бъде наложено съответното наказание, индивидуализирано при условията на чл.55 от НК в размер на около 9месеца ,чието изпълнение да се отложи за срок от три години.Що се отнася до сторените в досъдебното производство разноски , прокурорът пледира да се възложат в тежест на подсъдимия.

По същество адв. Д. С.,намира обвинението за безспорно доказано,с оглед процедурата по която премина съдебното следствие,а що се отнася да размера на наказанието,моли съда да наложи на подзащитният му наказание ЛС в размер близък до минимално предвидения от закона, чието изпълнение да бъде отложено за срок от три години. Що се отнася до разноските по делото се придържа към становище на представителя на РП Хасково,ТО Свиленград.

Подсъдими я т Д. М. М., се придържа се към становището на защитника си по същество . В правото си на последна дума, същият изразява съжаление за сторенето и моли съда да му наложи наказание в минимален размер.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, обсъждайки и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Д. М. М., роден на *************г. в гр.Свиленград, обл.Хасково, с ЕГН:**********, българин, български гражданин, живущ в гр.*********, обл. ********, ул. “***********” №9,семейно положение - неженен, неосъждан, средно образование, безработен.

Пострадало лице от престъпното деяние на подс. Д. М. М. е малолетната Г. С. А., родена на **********г. от гр. *********** / на 13годишна възраст към периода на престъпното деяние/.

Пострадалата Г. С. А. от гр. *********** била ученичка в СУ „ Климент Охридски „- гр. ***********, като родителите работели в

Нидерландия, а тя живеела заедно с баба си, която полагала грижи за нея в гр. ***********.

През месец ноември 2021г. св. А. се запознала с подс. Д. М. М.

2 от гр. Свиленград от чрез социалното приложение „Фейсбук“, където поддържали постоянна писмена комуникация. Започнали да се срещат, като подсъдимия посещавал пострадалата в гр. ***********. Пострадалата споделила на родителите си, че започнала да се среща с подс. Д. М. М., но те не одобрили и казали да преустанови отношенията си с него, но св. А. продължила да се вижда с него, въпреки волята на родителите ѝ.

На 17.03.2022г. подс. Д. М. М. пристигнал както обикновено в гр.

*********** за да се срещне с малолетната А.. Същия ден неговият баща празнувал рожден ден и той я покани да отидат заедно в гр. Свиленград, Пострадалата знаела, че баба няма да разреши и по тази причина двамата решили Г. да избяга без да уведомява баба си. Тя се качила в автомобила на подсъдимия и се отправили заедно към гр. Свиленград.

Когато пристигнали около около 02 :00 часа на 18.03.2022г., членовете на неговото семейство спели. Тогава подс. Д. М. М. и Г. С. А. правили секс – осъществили полово съвкупление, въпреки че подс. Д. М. М. знаел възрастта на момичето, при съгласието ѝ (желанието ѝ) за това.

На сутринта баба пристигнала в гр. Свиленград и открила къщата в която се намирали малолетната и подсъдимия и си прибрала внучката отново в гр. ***********. След няколко дни и родителите на пострадалата се върнали в България, като й било категорично забранено повече да се среща с подсъдимия.

Разпитан в хода на досъдебното производство подсъдимия се признава за виновен и дава кратки обяснения за извършеното от него, като съжалява за стореното.

От направената справка в Бюро “Съдимост” при Районен съдСвиленград е видно, че подс. Д. М. М. е неосъждан.

Видно от приложената в кориците на ДП Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, подсъдимият към дата 06.03.2023 година е нежен, не притежава недвижими имоти, движимо имущество, притежава моторно превозно средство –лек автомобил марка Мерцедес, не притежава, ценни книжа, дялове в дружество, парични средства по банкови сметки и не работи ,респективно не получава трудови или други доходи.

Видно от Характеристичната справка, изготвена от Мл.ПИ Антон Влайков - служител при РУ – Свиленград, подсъдимият към датата на изготвянето й няма регистрирани противообществени прояви и нарушения на обществения ред.

С оглед процедурата по която бе разгледано самото съдебно производство, самата фактическа обстановка, както и извършеното престъпление от подсъдимият се доказа по безспорен и категоричен начин от всички събрани и приобщени по делото писмени и гласни доказателства,които съдът кредитира,като логични,последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи се помежду си. При анализа на 3 събраните доказателства обсъдени поотделно и в съвкупност и въз основа на които съдът постанови присъдата, които съдът възприе като непротиворечиви и логични : Удостоверение за раждане на пострадалата, Декларация от Янка Стоянова Митева, Съдебно медицинско удостоверение №75/2022г, Социален доклад на ДСП Свиленград относно пострадалата , Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние;

Справка за съдимост; Характеристична справка; писма и справки от различни институции и други документи; приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК, както и от свидетелските показания на Г. С. А., Стефка А. Алексеева , Янка Стоянова Митева и Зинка Иванова Иванова , всички те материализирани в съответни Протоколи за разпит на свидетели. Същите Съдът кредитира изцяло с доверие, поради липсата на противоречия в тях, систематиката им, корелацията и взаимното им допълване, подкрепени и от данните, съдържими се в писмените доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им.

За пълнота на съдебният акт,следва да се посочи,че Съдът възприе като достоверни и изчерпателни показанията на свидетеля Г. С. А. , макар и същата да се явява пострадала от деянието, тъй като т о в а a priori не е индиция за недостоверността на твърденията й. Фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 о т НПК могат да бъдат установени с всички допустими доказателствени средства, като нито едно от тях не се ползва с предварително определена доказателствена сила.

Показанията на пострадалото лице са важен източник на преки доказателства и не могат да бъдат игнорирани само поради евентуалната им заинтересованост от изхода на делото .

Настоящият сътав кредитира показанията на пострадалото лице като обективни, безпристрастни и логически последователни. Напротив в унисон с показанията й са и обясненията на самият подсъдим ,дадени в досъдебното производство.

Следва да се отбележи,че подсъдимият се признава за виновен и признава всички изложени факти и обстоятелства в обвинителния акт ,като в съдебно заседение изразяват съжаление за случилото се. Кореспонденцията на така направеното от подсъдимият признание на тази част от инкриминираната фактология със заявеното от свидетелите, окончателно потвърждава извода за доказаност на инкриминираното противозаконно опит за изнасилване осъщественоот подсъдимият/така както е посочено в обвинителния акт/ и липсата на необходимост от подробна аргументация относно доказателствената обезпеченост на този фактически сегмент от подложените на доказване събития. Съобразявайки събраните доказателства по делото и вземайки впредвид реда по който премина съдебното следствие ,съдът прие че деянието по чл.151,ал.1 от НК осъществено от подсъдимият по начина описан в обвинителният акт и се доказа по безспорен и категоричен начин .

Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира заключени ята по извършените Съдебни експертизи ; Съдебномедицинска експертиза и 4

Комплексна съдебно психиатрично-психологична експертиза, тъй като са извършени от вещи лица–специалисти с необходимата квалификация и знания, включени в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от Комисията по чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната власт като липсват индиции за предубеденост, а от формална страна изготвените писмени Заключения обективират необходимите данни и фактически констатации, поради което се явяват обосновани и аргументирани, в съответствие и кореспондиращи с фактите по делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за тяхната правилност. Липсват и обратни доказателства, опровергаващи констатациите и заключенията на вещите лица , поради това Съдът намира за обосновани, аргументирани и правилни експертизите и ползва същите при формирането на фактическите и правните си изводи.

Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се, поради което Съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от Съда, извън вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им.