Решение № 87 от 10.05.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Бургас , 10.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ в публично заседание на девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Красимира Т. Донева при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно наказателно дело № 20212120201415 по описа за 2021 година Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД – гр. Бургас, чрез управителя ***, против Наказателно постановление № 529231-F554620/31.07.2020 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение по чл. 7а, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Претендира се отмяна на атакуваното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се представлява.

Процесуалният представител на въззиваемата страна в съдебно заседание изразява съображения за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

След като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

1

Не се спори, че дружеството-жалбоподател „***“ ЕООД – гр. Бургас стопанисва бирария „***“ – търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС, находящ се в гр. Бургас, к-с “Славейков”, бл. 46, партер. Това обстоятелство се установява и от съдържащите се в административнонаказателната преписка Договор за наем от 05.09.2018 г., ведно с Анекс от 01.11.2019 г. и Декларация от 10.06.2020 г. на задълженото лице за стопанисван обект.

На 10-11.06.2020 г. в горепосочения обект са извършени няколко проверки по спазване на данъчно-осигурителното законодателство от инспектори по приходите в НАП, сред които св. С.Г.. При първото посещение в 11,30 ч. през първия ден от проверката св. Г. е извършила контролна поръчка, заплатена в брой, като при плащането на цената на консумацията от обслужващия персонал е издадена и е предоставена фискална касова бележка от работещото в търговския обект фискално устройство модел DATECS DP150 с индивидуален номер DT834168 и номер на фискалната памет 02834168.

От фискалното устройство е разпечатана контролна лента на електронен носител /КЛЕН/ за периода 12.05.2020 г. – 29.05.2020 г. По повод на установени в КЛЕН нефискализирани служебни бонове, са снети писмени обяснения от управителя на стопанисващото обекта дружество, който е посочил за вероятна причина техническа грешка във фискалното устройство.

Проверката е документирана в Протокол сер. АА № 0357703/10.06.2020 г., в който е дадено предписание на управителя да се яви на 18.06.2020 г. пред органа за депозиране на писмени обяснения за липсващи фискални бонове за периода 12.05.2020 г. – 29.05.2020 г. и за съставяне и връчване на АУАН. В Протокол сер. АА № 1440231/15.06.2020 г. е обективирана извършена от органа последваща документална проверка на приобщената към преписката контролна лента, установяваща, че за периода 12.05.2020 г. – 29.05.2020 г. от фискалното устройство в търговския обект са издадени служебни бонове, подробно описани по номера и дати на издаване в Приложение 1, неразделна част от протокола.

На 18.06.2020 г. срещу „***“ ЕООД – гр. Бургас е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия AN

№

F554620/18.06.2020 г., за това, че на дата 23.05.2020 г., при извършване на продажби и за направени клиентски поръчки в търговския обект е допуснало 2 издаване на служебни бонове с номера 0000955, 0000957, 00009559, 0000961, 0000963, 0000965, 0001028, 0001030, 0001032, 0001036, 0001038, 0001040,

0001043, 0001046, 0001048, 0001050, 0001057. Актосъставителката С.Г. е квалифицирала нарушение на разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ. АУАН е връчен на управителя на дружеството без възражения. Писмени възражения не са депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

В показанията си пред съда актосъставителката С.Г. и свидетелите при съставяне на АУАН – С.П. и Д.В. сочат, че на жалбоподателя са съставени 18 броя актове за издаване на служебни бонове, комбинирани за всеки отделен ден от проверявания период. Св. Г. поддържа, че при съставяне и предявяване на актовете е „представила”, „казала”, „обяснила” устно на задълженото лице, че въз основа на АУАН ще бъдат издадени множество наказателни постановления.

Въз основа на АУАН административно-наказващият орган на 31.07.2020 г. е издал индивидуални наказателни постановления за всеки един от служебните бонове, респективно на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложил на търговеца отделни наказания имуществена санкция в размер на по 500 лева, включително и с обжалваното постановление, касателно деятелност по чл. 7а, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, изразяваща се в това, че на дата 23.05.2020 г. „***“ ЕООД при извършване на продажби и за направени клиентски поръчки в търговския обект е допуснало издаване на служебен бон № 0000955/23.05.2020 г. В административно-наказателната преписка АНО е окомплектовал извадка от КЛЕН, съдържаща процесния документ, който всъщност представлява „междинна сметка” по смисъла на чл.

7а, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, а не служебен бон.

Наказателното постановление е връчено на управителя на санкционираното дружество на 06.11.2020 г. Жалбата е депозирана на 12.11.2020 г.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от 3

ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

В хода на административно-наказателното производство са допуснати нарушения на процесуалните правила по съставянето на акта, реквизитите на същия и тези на наказателното постановление, като е приложен и неправилно материалният закон, поради което са налице основания за отмяна на обжалваното постановление като незаконосъобразно.

При проверката на обжалваното постановление съдът констатира несъответствие между фактически описаното нарушение, изразяващо се в допускане издаването на служебен бон и субсумирането на така описаната фактология под приложената административно-наказателна разпоредба на чл.

185, ал. 1 от ЗДДС. С оспореното НП „***“ ЕООД – гр. Бургас е санкционирано за това, че при извършване на продажби и за направени клиентски поръчки е допуснало издаване на служебен бон, като тази формулировка индикира вменено допустителство. По силата на чл. 10 от ЗАНН допустителите при административни нарушения подлежат на наказание само в случаите, предвидени в съответния закон. За да представлява административно нарушение дадено деяние, същото следва да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред /чл. 6 от ЗАНН/. Приложената от АНО норма на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, по аргумент от чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, предвижда обективна отговорност на юридически лица и еднолични търговци за нарушения, касаещи неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност, но не разписва наказуемост за допустителство. Само нормата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда наказване на допустителите на нарушения по нормативен акт по прилагането на чл. 118.

Правната рамка на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС , под която е ангажирана административно-наказателната отговорност, се явява неправилна и по съображение, че фактически описаното нарушение е подведено под разпоредба на нормативен акт по прилагане на чл. 118 от ЗДДС, а наказанието несъответно е наложено за нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС без да има словно обвинение за такава деятелност. Нито в АУАН, нито в НП са посочени факти или обстоятелства, покриващи елементи от състава на чл.

4

118, ал. 1 от ЗДДС или чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., поради което неправомерно е ангажирана отговорността на санкционираното дружество по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за неиздаване на фискален бон.

Разкритото противоречие е изводимо от съвкупния анализ на относимите разпоредби:

В разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 1 и т. 4 от ЗДДС е предвидено, че Министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане в/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, както и издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат.

Въз основа на законовата делегация, от Министъра на финансите е издадена Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г./.

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, в сяко регистрирано и нерегистрирано по ЗДДС лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Неиздаването на фискална касова бележка при получаване на плащането в брой, съставлява нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., съгласно която разпоредба за всяко плащане лицата по чл. 3, ал. 1, каквото лице е и жалбоподателят, следва да издават фискална касова бележка от фискално устройство. Според ал. 6 на същата разпоредба /предишна ал. 4 – изм. ДВ, бр.

68 от 2020 г., в сила от 31.07.2020 г. – дата, съвпадаща с датата на издаване на обжалваното НП/, фискалната касова бележка се издава при извършване на 5 плащането, като лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да я предоставят на клиента.

В случая наказващият орган е наложил санкция на търговеца за неиздаване на фискална касова бележка от ФУ при получаване на плащане в брой /съставомерно нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС/ , а фактически е вменено нарушение по чл. 7а, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Ползването на служебни бонове/сметки или други документи, подобни на посочения в НП служебен бон, с информация за текуща сума по сметка, наподобяващи визуално или по съдържание фискален бон, е забранено и съставлява самостоятелно нарушение по чл. 7а, ал. 1 или по чл. 7а, ал. 2 от Наредба № Н18 от 13.12.2006 г. на МФ. Нарушенията по чл. 25, ал. 1, т. 1 и по чл. 7а, ал. 1 или ал. 2 от Наредбата са различни, имат различни изпълнителни деяния, макар да включват общи факти, като двете отговорности се ангажират на различни правни основания. Неизпълнението на задължението за отчитане на продажба чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ е наказуемо по чл.

185, ал. 1 от ЗДДС, а нарушението на изискането на чл. 7а, ал. 1/ал. 2 от Наредбата се санкционира от административно-наказателна разпоредба на чл.

185, ал. 2 от ЗДДС. Разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изречение първо от ЗДДС предвижда имуществена санкция в размер от 3 000 лева до 10 000 лева за едноличен търговец или юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, а според изречение второ, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Съгласно чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на юридическите лица и едноличните търговци, които не издадат документ по чл. 118, ал. 1 , се налага имуществена санкция в размер от 500 лева до 2000 лева, т. е. тази норма регламентира наказуемост в хипотезата, при която е констатирано неиздаване на фискален бон, какъвто не е случаят. Във връзка с последното се съобразява, че отговорността на юридическото лице неправилно е ангажирана по ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС. Визираната в АУАН и НП разпоредба на чл. 7а, ал. 2 от Наредбата е специална по отношение на общата разпоредба на чл.