Решение № 163 от 09.06.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. С., 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., IX СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Кючуков при участието на секретаря НИКИФОР Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от Пламен Д. Кючуков Административно наказателно дело № 20252230201527 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 25-0804-007573 от 25.11.2025 г. ВПД Началник Група в ОД на МВР-С., Сектор "Пътна полиция" - С. е наложил на основание чл. 183, ал.4, т.13 от ЗДвП на Д. Ж. И., с ЕГН ********** от гр. С., ул.“.........., административно наказание глоба в размер на 100 лв. / 51, 13 евро, за извършено нарушение на чл.98, ал.2, т.7 от ЗДвП

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Д. Ж. И., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени като незаконосъобразно. В съдебно заседание лично и с упълномощен процесуален представител подържа жалбата и навежда доводи, че жалбоподателят не е извършил описаното в АУАН и обжалваното наказателно постановление административно нарушение. Моли съда да го отмени изцяло.

Въззиваемата страна, не се представлява в съдебно заседание. Изразява писмено становище по съществото на спора, прави искане за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на наложеното наказание.

Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

1

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт Серия GA № 4075858 от 30.10.2025 г. за установяване на административно нарушение, от който е видно, че на 10.10.2025 г. около 12: 04 часа, в гр.С., бул.

„Стефан Караджа“, пред трета поликлиника, като собственик на лек автомобил "Сеат Алхамбра" с рег. № ...... ВА, жалбоподателят е извършил следното: паркира собствения си лек автомобил на място сигнализирано и специално устроено място за престой на таксиметрови автомобили, с което е нарушил чл.98, ал.2, т.7 от ЗДвП- паркира на сигнализирано и специално устроено място за престой на таксиметрови автомобили. Нарушението било заснето, като изготвените снимки са приложени към административнонаказателната преписка. В акта жалбоподателя изразил несъгласие с установеното нарушение и вписал възражения.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитаният свидетел Ж. З., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото доказателства. От показанията му се установява, че на място имало поставен знак, който указвал място за паркиране на таксиметрови автомобили, като жалбоподателя бил спрял след знака, но преди жълтата линия устройваща специалното място за престой на таксиметрови автомобили, което бил видимо и от изготвения снимков материал.

Според показанията на свидетеля ........ на 10.10.2025г. видяла жалбоподателя който видимо бил ядосан от това че му бил издаден фиш за неправилно паркиране, а видимо автомобилът му бил паркиран на 2-3метра от означената със жълта маркировка „стоянка“. Съдът кредитира показанията на свидетеля Стоянова, тъй като същите изцяло кореспондират с установената фактическа обстановка.

От заключението по допуснатата и изслушана в съдебно заседание съдебно-техническа експертиза, приета по делото и неоспорена от страните, безспорно се установява, че автомобилът на жалбоподателя не е бил паркиран на сигнализирано и специално устроено място за престой на таксиметрови автомобили, а на 154см. от жълтата линия.

При така приетото за установено административнонаказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 98, ал.

2

2, т. 7 от ЗДвП и незаконосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл. 183, ал.4, т.13 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал.

2, т. 7 от ЗДвП, престоят и паркирането са забранени: на сигнализирано и специално устроено място за престой на таксиметрови автомобили, а съгласно чл. 183, ал.4, т.13 от ЗДвП се наказва с глоба в размер 100, 00 лв. водач който неправилно паркира на сигнализирано и специално устроено място за престой на таксиметрови автомобили. Обособяването на местата за паркиране на таксиметрови автомобили е регламентирано в НАРЕДБА № РД-02-21-1 от 23 ноември 2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, като е указано, че пътен знак Е20 "Такси" се използва за сигнализиране на място, специално устроено за престой на таксиметрови автомобили. Участъкът задължително се очертава с пътна маркировка М14 и се нанася надпис "TAXI".

Следователно следва да са налице две предпоставки, за да се обособи такова място знак и маркировка, обозначаващи това обстоятелство по надлежния начин. Видно от приложените по делото доказателства – фотоснимки, находящи се на л. 18-20 от делото, както и от показанията на разпитаните свидетели, а и от заключението на изслушаната съдебнотехническа експертиза, процесното място е било обозначено с пътен знак пътен знак Е20 "Такси" и участъкът е очертан с пътна маркировка с Г-образна форма. Съгласно чл. 33. (1) от наредба № 2 от 17 януари 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка "Начупена линия" М14 се очертава площ, забранена за паркиране на пътни превозни средства.

(2) В случаите, когато маркировката по ал. 1 е допълнена със символи или надписи, означаващи определени категории пътни превозни средства, забраната за паркиране не се отнася за тях. Съгласно изискването на чл. 141, ал.2 от Наредбата за сигнализация на пътищата с пътни знаци, Участъкът задължително се очертава с пътна маркировка М14 и се нанася надпис "TAXI".

От изготвените от вещото лице по приобщената по делото съдебно техническа експертиза фотоснимки, както и от показанията на свидетелите по безспорен и несъмнен начин се установява, че процесното паркомясто е било обозначено с пътна маркировка в жълт цвят но без да е нанесен надпис "TAXI" съгласно изискването в наредбата. Отделно от показанията на свидетелите и вещото лице автомобила на жалбоподателя не е бил паркиран на това означено в жълта маркировка място, а поне на 154см от него. Съдът намира, че не е изпълнено изискването да е нанесен надпис "TAXI", поради което не може да се формира извод, че означеното място е предвидено само за таксиметрови автомобили, а забранява престой на всички останали категории автомобили, т.е. същата не попада в изключението на чл.33, ал.2 от същата Наредба за сигнализация на пътищата с пътна маркировка с пътната маркировка.

След като изискванията на правната норма на чл. 141, ал.2 от 3

Наредбата, участъкът задължително се очертава с пътна маркировка М14 и се нанася надпис "TAXI", която разпоредба запълва хипотезата и конкретизира бланкетната норма на чл. 98, ал. 2, т. 7 от ЗДвП, не са налице, то няма как да се приеме, че мястото на което е установено нарушението, може да се квалифицира като място, определено и специално устроено за престой на таксиметрови автомобили, съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл.

98, ал. 2, т. 7 от ЗДвП. За да е налице нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 7 от ЗДвП не е достатъчно само да се установи, че има паркиране на МПС при наличие на пътен знак Е20, а е необходимо да се докаже, че местото, където е паркирало МПС-то, е място, определено за престой на таксиметрови автомобили- участъкът задължително се очертава с пътна маркировка М14 и се нанася надпис "TAXI". Налага изводът, че мястото не е било обозначено съгласно изискванията на чл. 141, ал.2 от Наредбата за сигнализация на пътищата с пътни знаци, поради което следва да се приеме, че мястото не следва да се счита за обозначено за престой на таксиметрови автомобили, от където пък следва, че не може да се приеме за място, визирано в чл. 98, ал. 2, т. 7 от ЗДвП. Отделно както бе изложено по-горе се установи, че автомобилът на жалбоподателя не е бил паркиран в паркомясто обозначено с пътна маркировка в жълт цвят, а поне на 154см от нея. От тук съответно следва, че от обективна страна в случая не е доказано да е изпълнен фактическият състав на нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 7 от ЗДвП.

Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство.

Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно постановление относно наложеното административно наказание по чл. 183, ал.4, т.13 от ЗДвП.

От процесуалния представител на жалбоподателя е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение. В настоящото производство същият е представляван от адвокат, като за осигурената защита е платен хонорар от 400 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно 4 чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 21), в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, равняващи се на 204,52 евро. Според разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – при глоба до 1000 лева (както в случая – 100 лева) минималният размер на адвокатското възнаграждение към момента на плащане на адвокатското възнаграждение (10.12.2025 г. – видно от лист 21 от делото) е 400 лева. Уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение в случая е рамките на тази сума. Същевременно процесуалният представител на въззиваемата страна е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Поради това настоящият съдебен състав приема, че възражението относно разноските, направени за адвокат, е неоснователно и следва да се отхвърли като съответно ОД на МВР-С. бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направени от него разноски за адвокат сумата от 204, 52 евро, равняващи се на левовата равностойност на 400 лева, която се явява минималният размер на адвокатското възнаграждение по конкретното административно дело, определен на основание чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът следва да осъди въззиваемата страна да заплати направените в рамките на процеса разноски за изготвена съдебно-техническа експертиза и явяването на вещо лице в съдебно заседание по делото в полза на бюджета и по сметка на РС-С..

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-0804-007573 от 25.11.2025 г. с което ВПД Началник Група в ОД на МВР-С., Сектор "Пътна полиция" - С. е наложил на основание чл. 183, ал.4, т.13 от ЗДвП на Д. Ж. И., с ЕГН ********** от гр. С., ул.“.........., административно наказание глоба в размер на 100 лв. / 51, 13 евро., за извършено нарушение на чл.98, ал.2, т.7 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР-С. да заплати на Д. Ж. И., с ЕГН ********** сумата в размер на 204, 52 евро, равняващи се на 400 лв., за направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА ОД на МВР-С. да заплати в полза на бюджета, по сметка на РС-С. сумата от 325,45 евро за съдебни разноски.

5

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – С. в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.