Решение № 120 от 28.09.2026, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Балчик, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА П. РАШЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ КР. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. РАШЕВА Гражданско дело № 20263210100513 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ***, срещу С. О.

Г., ЕГН **********, с адрес гр. ***, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 175.55 евро, представляваща задължение по Договор за мобилни услуги от 09.05.2023 г. за предпочетен номер ***, от които: 58.97 евро, представляващи месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 25.08.2023 г. до 24.10.2023 г., ведно със законната лихва, начислена за периода от датата на подаване на заявлението в съда – 21.10.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение №486/22.10.2025 г. по ч. гр. д. №693/2025 г. по описа на Районен съд - Брезник, както и 116.58 евро, представляваща неустойка в размер на три месечни такси за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги от 09.05.2023 г. за предпочетен номер ***.

В исковата си молба ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за мобилни услуги от 09.05.2023 г. за предпочетен номер ***. Твърди, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по сключения договор, поради което е имал незаплатени задължения за предоставени услуги за предходни периоди, за което били издадени Фактура №***/25.09.2023 г. и Фактура №***/25.10.2023 г. Поддържа, че вследствие неизпълнение на задълженията по сключения между страните договор от ответника, договорът бил едностранно прекратен от ищеца. Поради това и на основание т. 11 от договора в тежест на ответника е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на услугите. Твърди, че за посочените неизплатени суми по сключения между страните договор се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, която е била връчена на последния по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, респ. заповедният съд му е дал указания за иницииране на исков процес. По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявените установителни претенции и претендира разноски по заповедното и исково производство.

1

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява законен и упълномощен представител. От ищеца е депозирана писмена молба, в която е направено евентуално искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника на основание чл. 238, ал. 1 ГПК и са развити подробни съображения по същество на спора.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. О. Г. не е депозирал отговор на исковата молба.

Ответникът С. О. Г. не се явява в открито съдебно заседание, представлява се от процесуален представител, който не оспорва дължимостта на главницата за предоставените услуги, правейки признание на иска в тази му част. Възразява срещу претенцията за неустойка, като твърди, че съответната клауза от договора е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Навежда доводи за недействителност на формата и липса на информирано съгласие поради подписване на договора на електронен таблет, възпрепятстващо реалното запознаване с Общите условия.

След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателствата, по вътрешно убеждение и преценка на приложимия закон, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

За успешното провеждане на така предявените искове е необходимо ищецът да докаже наличието на валидно възникнала облигационна връзка между „Йеттел България“ ЕАД и ответника по сключен договор за мобилни услуги; размера на уговорената месечна абонаментна такса; реално извършване на доставката и потреблението на мобилни услуги за съответните периоди и съответния номер; едностранното прекратяване на договора от страна на мобилния оператор; наличието на валидна клауза за неустойка при предсрочно прекратяване на договора и размерът на предявените граждански притезания.

Предмет на исковата претенция са суми, дължими като насрещна престация по съществувало между страните договорно отношение.

Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство ч. гр. д. №693/2025 г. по описа на Районен съд - Брезник, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника при условията на чл.

47 ГПК. Налице е субективен и обективен идентитет между вземането, за което е издаде заповедта по чл. 410 ГПК и това, чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото производство.

Направеното от ищеца евентуално искане за постановяване на неприсъствено решение се явява неоснователно поради явяването на процесуален представител на ответника в първото съдебно заседание.

Не е спорно между страните наличието на действително облигационно правоотношение между страните, по силата на което ответникът е потребител на мобилни услуги съгласно Договор за мобилни услуги от 09.05.2023 г. за предпочетен номер ***. От същия се изяснява, че страните са договорили първоначален срочен характер на правоотношението с продължителност от 24 месеца, чийто край настъпва на 09.05.2025 г.

Изрично е уговорен промоционален месечен абонамент в размер на 32.99 лв. с включен ДДС, който е приложим за целия първоначален 24-месечен срок на договора, докато стандартният месечен абонамент, който би се прилагал след изтичането на този срок или при други хипотези, е фиксиран на 49.99 лв. с ДДС. Договорът съдържа и изрична клауза, касаеща отговорността при предсрочно прекратяване в раздел „Срок, прекратяване и подновяване на договора“, съгласно която при предсрочно прекратяване на правоотношението по вина или по инициатива на потребителя, същият дължи неустойка, чийто размер е дефиниран като еквивалент на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти за периода до изтичане на уговорения срок, но ограничен до не повече от три месеца. Наред с това се предвижда и кумулативно задължение за възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент, съответстваща на 2 оставащия срок на договора. Договорът завършва с раздел „Декларация-съгласие“, в който чрез полагане на електронен подпис потребителят изрично удостоверява, че се е запознал с Общите условия на оператора. Подписването е осъществено чрез електронен биометричен подпис на техническо устройство, който съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ има значението на саморъчен подпис. Потребителят е декларирал получаването на Общите условия, а активното му участие в договарянето е видно от едновременно подписаното Заявление за активиране на допълнителни услуги. Поради това възражението за липса на информирано съгласие е неоснователно.

По делото са приобщени като писмени доказателства процесните фактури с детайлно извлечение по тях, остойностяващи задълженията на ответника по процесния договор.

Анализът на фактури № *** и № *** показва, че операторът е начислявал дължимите суми съобразно договорения промоционален план, като изрично е отразявал предоставянето на търговска отстъпка в размер на 14.17 лв., с което месечната тежест за потребителя е привеждана към уговорените 32.99 лв., към които са добавяни суми за услуги извън пакета.

Заключителната фактура № ***, издадена след деактивация на номера на 14.11.2023 г., обективира претенцията за неустойка, възлизаща на 228.01 лв., като е видно, че върху данъчната основа на санкцията е начислен данък върху добавената стойност в размер на 20%.

Представени са и ОУ на мобилния оператор по повод предоставяне на електронни съобщителни услуги. Съгласно чл. 23 от ОУ, дължимият от потребителя месечен абонамент осигурява самия достъп до услугите в мрежата на оператора, независимо от обема на реалното потребление през съответния месец, и се предплаща ежемесечно. Допълнително, чл. 26 от ОУ изрично вменява задължение за плащане на месечните фактури, като постановява, че самото неполучаване на издадената фактура от страна на потребителя не го освобождава от облигационното му задължение за плащане на дължимите суми.

Ответникът не оспорва, че е страна по соченото облигационно правоотношение, следователно процесният договор за мобилни услуги е валидно сключен. Предвид липсата на доказателства за плащане от страна на длъжника и изричното признание, направено от процесуалния му представител в съдебно заседание, на задължението за сумата от 58.97 евро, представляваща стойността на реално предоставени електронни съобщителни услуги за периодите 25.08.2023 г. - 24.10.2023 г., обективирани във фактури № *** и № ***, съдът намира установителния иск в тази му част за изцяло основателен и доказан.

По отношение на претендираната неустойката съдът намира следното:

Според чл. 92, ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

Нейните функции са обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Въпреки че принципът на автономия на волята позволява на страните свободно да договарят размера на неустойката, когато договорът е сключен с потребител при общи условия, тази свобода е силно ограничена от императивните норми на Директива 93/13/ЕИО и ЗЗП.

Претенцията за сумата от 116.58 евро е основана на договорна клауза за неустойка - т.

11 от Договора, активирана вследствие на предсрочното едностранно прекратяване на договора от страна на оператора поради неплащане на месечните такси от абоната.

Разпоредбите на чл. 75 във връзка с чл. 19б, буква „в“ от ОУ предоставят на мобилния оператор право при забава в плащането или друго неизпълнение първоначално да ограничи достъпа до услугите чрез спиране на изходящи и входящи повиквания, а впоследствие - да прекрати едностранно индивидуалния договор, без да е необходимо отправянето на допълнително изрично предизвестие, след като вече са реализирани процедурите по уведомяване за неплатени суми. Нито в договора обаче, нито в Общите условия е уговорен ред за прекратяване на договора. Фактът, че е уговорено правото на ищеца за едностранно прекратяване на договора, не го освобождава от задължението да доведе до знанието на 3 абоната изявлението си за едностранно прекратяване, нито от задължението по чл. 87, ал. 1 ЗЗД да предостави на длъжника по един двустранен договор подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичане на срока ще смята договора за развален, тъй като в договора липсва изрична уговорка, че договорът може да бъде развален без предизвестие.

Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Тъй като с искът по чл. 422, ал. 1 ГПК има за цел да установи дали вземането е съществувало и е било изискуемо към момента, в който кредиторът е инициирал заповедното производство, всички правопораждащи факти, включително едностранното прекратяване на договора и настъпването на изискуемостта на неустойката, трябва да са се осъществили и да са достигнали до знанието на длъжника преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда. В случая ищецът не е доказал да е упражнил това свое право да прекрати договора, поради което вземането за неустойка не е било изискуемо.

С оглед изложеното претенцията на ищеца за заплащане на неустойка в размер на 116.58 евро се явява изцяло неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Отделно от горното, съдът намира, че така уговорената клауза на т. 11 от Договора разкрива няколко съществени порока, които обуславят нейния неравноправен характер по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В процесния договор е посочено, че неустойката се изчислява на база "всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти", взети в техния стандартен размер.