Решение № 1140 от 20.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1140 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20251110144109 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ чрез адв. Й./л.32/ за заплащане на сумата от 173,86 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” за вреди, причинени при ПТП на 04.09.2024 г. на лек автомобил "...", с рег. № ..., вследствие противоправно поведение на водач на лек автомобил "Кия Сийд", с рег.№ Е 5895 НВ, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане. До ответника е отправена претенция за процесната сума, но задължението не било погасено изцяло. Претендират се разноските по делото.

По иска по чл. 411 КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” за лек автомобил "...", с рег. № ..., е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност 956,37 лв., като поддържа да е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение. Твърди, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение. Ответникът не е възстановил дължимата сума изцяло, въпреки че е поканен с регресна покана.

Ответникът чрез юрк. Цветков е депозирал отговор в законоустановения срок, с който оспорва иска по основание и размер. Счита, че вредите настъпили по предната броня на автомобила не са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Оспорва размера на претенцията като необосновано завишен. Моли за отхвърляне на исковете, претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:

1

Относно иска по чл.411 ал.1 от КЗ

От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установява, че предпоставките за уважаване на предявения иск са: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице – 1) за което да е възникнало вземане по деликтно правоотношение на осн. чл. 45 ЗЗД; 2) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 3) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2. причинителят на вредата да има сключен валиден застрахователен договор с ответника по застраховка „Гражданска отговорност” /ГО/.

Като безспорно е изведено, че към 04.09.2024 г. е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за „Гражданска отговорност на автомобилиста” между собственика на л.а. "Кия Сийд", с рег.№ Е 5895 НВ и ответното дружество.

Като безспорно е изведено, а и от доказателствата по делото е видно, че към 04.09.2024 г. между собственика на л.а. "...", с рег. № ... и ищцовото дружество е било налице облигационно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско”.

Като безспорно е изведено, че от страна на застрахователя е заплатена сума в общ размер на 956,37 лв. за отстраняване на вредите по л.а. "...", с рег. № ....

От страна на ответното дружество е било осъществено плащане в размер на 807,51 лв. по предявената регресна претенция.

Следва да се установи механизма на ПТП, включително наличието на причинноследствена връзка, противоправността на деянието и вината на дееца.

За настъпилото ПТП е съставен двустранен констативен протокол от 04.09.2024 г.

Същият е частен документ, подписан от двамата водачи, съдържанието на който съдът кредитира, тъй като не противоречи на останалия доказателствен материал по делото. В този протокол водачът на л.а. "Кия Сийд", с рег.№ Е 5895 НВ се е признал за виновен за настъпване на ПТП-то.

Също така от заключението по САТЕ, прието без възражения, което съдът цени като обективно и компетентно, се изяснява механизмът на настъпване на ПТП-то, а именно:

На 04.09.2024 г. около 16:45 часа, в гр. ..., водачът на л.а. "Кия Сийд", с рег.№ Е 5895 НВ предприел маневра за движение на заден ход, вследствие на което реализирал ПТП с намиращия се зад него, паркиран л.а. "...", с рег. № ....

Горният механизъм, се потвърждава и от останалия доказателствен материал по делото.

Заключението по СТЕ категорично установява, че е налице причинно – следствена връзка между механизма на ПТП, описан в исковата молба, както и описаните увреждания на л.а. "...", с рег. № ....

Няма данни за обратното, че част от щетите по автомобила не са настъпили във връзка с ПТП-то, както твърди ответника. Също така следва да се спомене, че не се претендира отстраняване на вреди по предната част на л.а. "...", с рег. № ..., за каквито говори ответника. Това е видно и от представените по делото документи, като Опис на претенция от 05.09.2024г., опис-заключение по претенция от 05.09.2024г., както и заключението по допуснатата САТЕ, които се отнасят до щети по задната част на автомобила.

Според чл. 40, ал. 1 ЗДвП Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.

В случая, с оглед приетия механизъм на ПТП, съдът намира, че водачът на влекач "МАН" с рег.№ ВТ 4364 КТ е започнал движение назад без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен.

2

Следователно, при така установената фактическа обстановка следва да се приеме, че водачът на л.а. "Кия Сийд", с рег.№ Е 5895 НВ е осъществил нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, което е предизвикало процесното ПТП.

Съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е било да опровергае презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което по делото не е направено. Още повече водачът на л.а. "Кия Сийд", с рег.№ Е 5895 НВ е признал вината си в протокол за ПТП от 04.09.2024 г.

По възражението за съпричиняване:

Съдът намира, че не е налице съпричиняване от страна на водача на л.а. "...", с рег. № .... С доклада по делото в тежест на ответника е било разпределено да докаже наличието на съпричиняване, което не е сторено. Няма данни водачът на увредения автомобил да е нарушил правилата за движение по пътищата. Напротив, установява се, че при настъпване на ПТП-то л.а. "...", с рег. № ... се е бил паркиран.

Тоест, следва да се приеме, че водачът на л.а. "...", с рег. № ... не е осъществил противоправно действие или бездействие, с което да е станал част от причината за настъпване на ПТП-то.

С оглед горното следва да се приеме, че с плащането на застрахователното обезщетение/стойността на услугата по възстановяване и отстраняване на щетите/ от страна на ищеца за него е възникнало по силата на закона суброгационно право спрямо причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - ответника. Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил, и от размера на обезщетението, което третото лице като деликвент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования. Причинителят на вредите, респ. неговия застраховател по ГО, не може да бъде задължен да плати повече, отколкото са задълженията на деликвента към увреденото лице, нито повече от платеното от самия застраховател.

Според чл. 499 ал.2 пр. първо КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинените вреди.

При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката между застрахования и застрахователя - чл.400 ал.1, ал. и ал.3 от КЗ . При положение, че друго не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането, като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност./ тези, за привеждане на увреденото МПС в изправно техническо състояние, тоест, годно за движение. Макар и частите, които са повредени, в действителност да не са били нови към датата на настъпване на ПТП, няма как да се вмени в задължение на застрахованото лице да намери части, със същата степен на използване и то ще е принудено да закупи нови и техният размер е неговата действителна вреда/.

В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС и др.

3

Съгласно заключението на вещото лице стойността необходима за възстановяване на процесното МПС, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП-то, е 1616,34 лв.

По тези съображения съдът намира, че възстановителна стойност на МПС-то е в определения от вещото лице размер от 1616,34 лв.

В настоящия случай ищецът е заплатил обезщетение в размер от 956,37 лв., до който е възникнало неговото суброгационно право.

Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Служебно известно на съда е че обичайните разноски за определяне размера на обезщетението са в границите между 15 лв. и 25 лв. За ликвидационни разходи се претендира сумата от 25 лв., която също следва да бъде присъдена.

Констатира се, че от страна ответното дружество е било осъществено плащане в размер на 807,51 лв. по предявената регресна претенция.

По тези съображения искът следва да бъде уважен в пълен размер от 173,86 лв.

Относно разноските по производството:

Разноски на ищеца: ДТ- 50 лв., Депозит АТЕ – 200 лв., адвокатско възнаграждение – 480 лв. с ДДС, в минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 МРАВ и неподлежащ на намаляване или общо 730 лв.

С оглед изхода на делото и осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски в пълен размер.

Всички суми, присъдени с решението, се дължат в евровата им равностойност, съгласно Закон за въвеждане на еврото в Република България.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд,

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „...“ АД с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., да заплати на ЗЕАД „...“ ЕАД с ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.

„Позитано“ № 5, както следва:

- на основание чл. 411, ал.1 КЗ евровата равностойност на сумата 173,86 лв., представляваща неплатен размер на регресна претенция за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по имуществена застраховка „Каско” относно лек автомобил "...", с рег. № ..., поради настъпило в гр. в гр. ..., пътнотранспортно произшествие на 04.09.2024 г. по вина на водача на лек автомобил "Кия Сийд", с рег.№ Е 5895 НВ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.08.2025 г. до окончателното изплащане.

- на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК евровата равностойност на сумата от 730 лв., 4 представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________